Живите числа - Редакционна история

Донка в 16:39, 1 май 2011

2011-05-01T16:39:43Z

Avia: /* ЖИВИТЕ ЧИСЛА */

2009-02-03T15:49:55Z

‎ЖИВИТЕ ЧИСЛА

Хирон: Нова страница: ==ЖИВИТЕ ЧИСЛА== Размишление. Ще прочета 9 глава от Притчите. „Мъдростта съгради дома си; издя...

2009-01-22T22:18:01Z

Нова страница: ==ЖИВИТЕ ЧИСЛА== Размишление. Ще прочета 9 глава от Притчите. „Мъдростта съгради дома си; издя...

Нова страница

==ЖИВИТЕ ЧИСЛА==

Размишление.

Ще прочета 9 глава от Притчите.

„Мъдростта съгради дома си; издяла седемте свои стълбове.” ( 1 ст.) – В този стих се говори за нещо, създадено преди човека.

„Закла, което имаше за клане; смеси виното си и приготви трапезата си.” ( 2 ст.) – Под „клане” се разбира принасяне на разумна жертва.

„Не обличавай присмивател, за да не те намрази; обличавай мъдър, и ще те възлюби.” ( 8 ст.) Не учи неспособния, остави го да си върви по своя път. Учи способния, за да те възлюби.

Сегашните хора страдат за неща, които не заслужават тяхното внимание. Например някой страда, че няма нови дрехи; друг, че няма нова шапка и обувки; трети, че е гладен; четвърти, че е слаб. Това са слабости, от които мъчно могат да се освободят. Така се създават връзки, отношения между хората. – Кое създава връзка между тебе например и хлебаря? – Хлябът. Минаваш край една фурна, не влизаш вътре. – Защо? – Не си гладен. Ако си гладен, непременно ще влезеш във фурната и ще попиташ хлебаря: колко струва хлябът, пресен ли е? Хлебарят отговаря колко струва хлябът. Ти изваждаш пари от кесията си и купуваш един хляб. Ако нямаш пари, въпросът се усложнява. Спираш се пред фурната, мислиш какво да правиш. Да искаш на кредит, не смееш; знаеш, че не се дава хляб без пари. Да кажеш, че нямаш пари, срам те е. Чудиш се как да си доставиш хляб.

Как ще си доставиш хляб, ако си много честолюбив? Гладен си, но честолюбието не ти позволява да просиш. Най-после дохождаш до един правилен метод. Влизаш във фурната и казваш на фурнаджията: Моля ти се, ще ми позволиш ли да взема участие в месенето на хляба? Интересувам се от това изкуство, искам да науча как се меси и пече хляб. Фурнаджията те приема с готовност, защото той има нужда от слуга. Ти оставаш при него, работиш цял ден и вечерта, като се връщаш у дома си, получаваш цял хляб за работата, която си свършил. Това е най-добрият метод за задоволяване на глада. Ако е въпрос за бърза процедура, можеш да извадиш револвера си и да заплашиш фурнаджията. Ще получиш един хляб, но веднага след тебе ще тръгне стражар, ще те хване и заведе в участъка. Как мислиш, ще бъдеш ли спокоен след това? Няма да бъдеш гладен, но ще се смущаваш от това, че не си постъпил разумно.

Често вие попадате на мъчнотии, с които не знаете как да се справите. Искаш да влезеш в един дом, но още в двора излиза кучето срещу тебе и започва да лае. Как ще се справиш? Първото условие е да не дразниш кучето. Ще минеш спокойно и ще продължиш пътя си. Ако дразниш кучето, няма да влезеш в къщата. После трябва да изчистиш добре обувките си. В тоя дом не приемат посетители с нечисти обувки. Най-после трябва да знаеш езика на домакините. Те са чужденци, не разбират български език. Как ще влезеш в този дом? Ако си пътник, изпаднал си в този голям град, няма къде да нощуваш. Да отидеш на хотел, нямаш пари. Да спиш на скамейка в някоя градина, не се позволява. Това са все неразрешени задачи, които трябва да се разрешат правилно. Можеш да ги решиш правилно, можеш и да не ги решиш. Да се справиш с камъка е лесно – ще го бутнеш. Да се справиш с дърво, и това е лесно. Обаче как ще се справиш с човека? Отиваш по важна работа, бързаш, минаваш по една улица. Веднага стражарят те спира и казва: Оттук не се минава. Върни се назад! – Бързам, не мога да се върна. – Ще се върнеш! Не се позволява на такива хора като тебе да минават по тази улица. Ти се чудиш защо стражарят не те пуща. Гледаш, други хора минават, а ти не можеш. Ето едно противоречие, с което не можеш да се справиш. Искаш да учиш, но и в училище не те приемат. Срещаш ученици, които влизат и излизат от училището, а ти не можеш да влезеш вътре. Казваш си: Колко знания ще придобият тези ученици! – Едни от тях придобиват знания, а други влизат и излизат с празни торби. – Защо? – Защото не учат. Важно е, като учат, да знаят къде да приложат знанието си. В училищата изучават повдигане на числата в квадрат, в куб, но не знаят къде да приложат това знание. Какво значи да повдигнеш едно число в квадрат и в куб?

Като се говори за първа, втора и трета степен на числата, разбираме трите измерения. Ако не можеш да свършиш една работа по първото измерение, ще я свършиш по второто измерение; ако не можеш да я свършиш по второто измерение, ще я свършиш по третото. Ако и по третото измерение не можеш да я свършиш, ще я свършиш по четвъртото. Значи повдигането на числата в степен, т.е. степенуването на числата, отговаря на измеренията. Написваме:

13 = 1. 23 = 8. 33 = 27.

Защо единицата в трета степен остава пак единица? Дайте пример за повдигане на един предмет в трета степен, т.е. в куб.

Задачата с хлебаря и гладния човек може да се реши по няколко начина. Не е решена правилно задачата, ако гладният открадне един хляб. – Защо не е решена правилно? – Защото хлебарят остава недоволен. Той се безпокои, смущава се и търси крадеца. Ако си умен, ще минеш покрай хлебаря и ще му кажеш: Не се безпокой, открадването на хляба ще те направи щастлив. Не търси своето право. Ако не си умен, ще започнеш да се караш с него, да го дразниш още повече. Като ученици вие какво заключение може да извадите от този пример? Казвам: Всяка мъчнотия, малка или голяма, се решава лесно, когато е вън от човека. Ако е вътре в човека, мъчно се решава. Как ще се справиш с хлебаря в себе си? Какво ще му кажеш, за да не вика и да не се сърди за откраднатия хляб? Изкуство е да можеш да се справяш с вътрешните си смущения. Ако отвън воденицата ти престане да мели, лесно ще намериш причината и ще изправиш повредата. Ако водата се е отбила, ще намериш мястото, дето е станало отбиването, и ще я запушиш. Ако водата е намаляла, ще почакаш, докато паднат дъждове. Какво ще правиш, ако вътрешната воденица – стомахът престане да мели?

Ученик си, решаваш задачите си, но се разсейваш, не можеш да работиш добре. – Защо? – Странични мисли влизат в ума ти и те отклоняват. Докато работиш с обикновени, механични числа, изведнъж в ума ти влезе едно живо число и обърква отношенията между другите числа. И ти не можеш вече да смяташ. Живите числа са магнетични и действуват върху самия човек. Решаваш една важна задача и в ума ти влиза едно живо число. Нещо ти нашепва, че някой те преследва, иска да те убие. Тъкмо си пред разрешаване на задачата, но веднага я захвърляш и бягаш. Същото прави и заекът. Както гризе клончетата в гората, шукне нещо и той хуква да бяга. Колко задачи си оставил неразрешени! Колко пъти си повтарял една и съща задача, и все още не е решена! Такава е задачата за търпението. Колко пъти си напущал училището! После казваш: Не можах да свърша училището. – За да свършиш училището, трябва да учиш, да издържиш всичките си изпити. След това ще получиш диплом за свършване на училището.

Днес всички хора мечтаят за щастлив живот, да си осигурят щастливо бъдеще. Някой казва: Да свърша училище, да взема отличен диплом, веднага ще се настаня на добра работа. Той си мечтае, както мечтал циганинът, да се ожени за царската дъщеря. Той носел гърне с мляко на главата си и мечтаел как ще продаде млякото, колко ще спечели, как ще срещне царската дъщеря, ще се влюби в нея и ще я вземе за жена. От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет. Той не е за инвалиди, за неспособни ученици. Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани. Студентът не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър. Каквото и да е времето, той е длъжен да посещава университета и да учи. Думите „не мога” са спирачка. Ученикът не трябва да казва „не мога”. Друг е въпросът, ако караш кола нагоре, по височина. Тогава може временно да туриш спирачката. На височината спирачката е на място, но при слизане колата трябва да бъде свободна. Ако при слизане є туриш спирачка, тя ще се преобърне. На качване, само от време на време, ще туряш спирачката.

Казвам: Невъзможното при едни условия е възможно при други. Отиваш при хлебаря без пет пари в джоба. Искаш да ти даде хляб, но той казва: Не мога да ти дам. След половин час пак отиваш и показваш на хлебаря една златна монета. Без да го молиш, той взима монетата, избира един хубав хляб и ти го подава. Той разбира езика на златото. При първия случай нe можеше да ти даде хляб, но при втория веднага ти дава. Ако нямаш пари в джоба си, ще влезеш като работник във фурната, сам да си изкараш хляба.

Мнозина се оплакват от неразположение на духа, нямат дух за работа. – Коя е причината за това? – Причината за неразположението се крие в стомаха – не си ял, както трябва; в дробовете – не дишаш чист въздух, или в главата, в мозъка – нервната ти система е разстроена. Ако причината е в стомаха, ще му даваш чист хляб и чиста храна и ще се храниш навреме; ако причината е в дробовете, ще дишаш чист въздух; ако причината е в мозъка, ще приемаш само положителни мисли. Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. Пясъчното зрънце представлява отрицателна мисъл, т.е. мъртво число. Всяка единица, която може да се раздробява и да претърпява вътрешна промяна, е жива, положителна единица. Например числото 12 се дели на 2; 12 : 2 = 6. Числото шест е число на илюзии, но в органическия свят то представлява завършен процес. Когато две същества се съберат на едно място да свършат една работа, завършената работа представлява числото шест.

Често човек се обезсърчава и казва: Това не мога да направя. Според мене ти не можеш да направиш нещо при дадени условия. Щом измениш условията, ще го направиш. Затова казвам: Каквото езикът не може да направи, ухото може да направи; каквото ухото не може да направи, окото може да направи. Езикът опитва вкуса на предметите. Щом се приближи нещо до него, той веднага го опитва и се произнася има ли вкус, или няма. Ухото възприема звука и определя посоката, отдето иде той. Това, което езикът и ухото не могат да направят, окото може да го направи. Обаче това, което езикът определя, нито ухото, нито окото могат да определят. Само езикът се произнася, че захарта е сладка. Остане ли на окото да определи вкуса є, непременно ще дойдете до криви заключения. Каквото стомахът може да опита, мозъкът не може.

Двама светии, отшелници, се разговаряли. Единият казал: Каквото мислиш, това става. Другият му отговорил: Това не е вярно. Не всичко, каквото помислиш, може да стане. Това зависи от условията. Обаче те останали на различни мнения по въпроса. Един ден първият светия отишъл в града да купи нещо. Вторият останал да готви. Турил боб в една тенджера да се готви, но не го осолил. Като седнали да се хранят, първият светия казал: Братко, бобът не е солен. Защо не си го осолил? – Нали казваш, че каквото помислиш, става. Помисли, че в боба има сол и го осоли. Така е на теория, но казвам: Ако не туриш сол в боба, мисълта ти няма да го осоли. Ако искаш да ядеш вкусен, солен боб, ще туриш сол в гърнето.

Права мисъл, право разбиране е нужно на човека! Знай, че не всичко, което помислиш, ще стане. Благодари, че е така. Ако всичко, което помислиш, стане, лошо те чака. Представи си, че виждаш една хубава картина. Който мине, драсне нещо на картината. Какво ще стане с нея? – Каквото стане с картината, това ще стане и със света, ако всичко, което човек мисли, става.

Дядо и внук карат едно магаре, отиват в града. Среща ги един човек и им казва: Защо и двамата карате едно магаре? Нека детето се качи на магарето, а старият да върви след него. Дядото направил, както му казали. След това друг човек им казва: Какво правите? Детето язди магарето, а старият върви пеш. Срам е за детето, да язди магаре, а старият да се изморява! Детето слязло от магарето, да се качи дядото. Повървели малко, среща ги трети човек. И той казва: Защо и детето не се качи на магарето? И детето се качило; продължили пътя си. Четвърти човек ги спира и казва: Как е възможно двама души да яздят едно магаре! И двамата слизат от магарето. Казвам: Ето какво става, когато човек се поддава на всяка мисъл, която мине през ума му. Не всичко, което помислиш, може да стане. И двама души могат да се качат на магаре, но когато магарето е впрегнато в кола. Може ли една жена да се ожени за двама мъже или един мъж – за две жени? Следователно на гърба на едно магаре може да се качи само един човек.

И тъй, за да придобиете истинско, положително знание, трябва да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да ги съчетавате правилно. Всяка мисъл трябва да превръщате в чувство, а чувството – в действие. Всяко действие трябва да става по закона на доброто. При това всяка работа, започната навреме, свършва с успех. Например, ако отидеш на пощата преди осем часа, ще чакаш, докато отворят. Може да бъдеш пръв от посетителите, но ще чакаш. Ако отидеш точно в осем часа, ще успееш. Гишето е вече отворено. Ако отидеш в университета преди определения час, пак ще чакаш.

Напишете числото 123. Това число съществува в умствения свят, в чувствения и в света на постъпките. То е едно и също число, но с различни свойства и прояви в различните светове. Като съберете цифрите на трите числа, ще получите числото 18, а именно: 123 + 123 + 123 = 6 + 6 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Числото 18 е нехармонично, съчетано от числата 1 и 8. Числото 666 е също дисхармонично съчетание на цифри в астралния свят. Обаче числото 999 е едно от най-хармоничните числа. Общият сбор от цифрите му е 27. Като съберем цифрите 2 + 7 = 9.

Казваш: Мога да мисля каквото искам; мога да правя каквото искам и когато искам. – Не е така. Можеш да правиш каквото искаш и когато искаш, но няма да бъдеш в съгласие с разумната Природа. Ако искаш да бъдеш във връзка с нея, трябва да спазваш времето, през което тя работи. – Как се познава кога трябва да свършим една работа или да предприемем нещо? – Когато имаш силен вътрешен импулс да направиш това. Искаш да отидеш някъде. Ако имаш вътрешен импулс да отидеш, иди; ако нямаш импулс и се бориш, не отивай. И в двата случая обаче не оставай вкъщи. Иди на друго място, но не оставай в пасивно състояние.

Да се върнем към числото 123. Единицата показва как може човек да стане богат. Двойката показва, че може да заеме добро обществено положение и да го почитат. Тройката показва, че каквото иска да постигне, ще успее. Числото 123 е едно от щастливите числа, но за онзи, който го разбира. За оня, който не го разбира, няма по-нещастно число от 123. Какво правите, ако вън е студено, има и дълбок сняг? – Ще запалим печката и ще седим на топло. – Така е, ще седите на топло, ако складът ви е пълен с дърва и въглища. Ако нямате нарязани дърва, ще вземете брадвата и ще насечете. Ако нямате вода, ще вземете стомната и ще отидете на чешмата.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.

Т. м.

26. Лекция от Учителя,

държана на 15 април 1932 г. в София – Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 16:39, 1 май 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1931]]-[[1932]])
		+
		+	[[КНИГА: Фактори в Природата]]
		+
	==ЖИВИТЕ ЧИСЛА==		==ЖИВИТЕ ЧИСЛА==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Като се говори за първа, втора и трета степен на числата, разбираме трите измерения. Ако не можеш да свършиш една работа по първото измерение, ще я свършиш по второто измерение; ако не можеш да я свършиш по второто измерение, ще я свършиш по третото. Ако и по третото измерение не можеш да я свършиш, ще я свършиш по четвъртото. Значи повдигането на числата в степен, т.е. степенуването на числата, отговаря на измеренията. Написваме:
-= 1.   23 = 8.   33 = 27.
+= 1.   23 = 8.   33 = 27. [1 на трета степен, 2 на трета степен, 3 на трета степен]
 Защо единицата в трета степен остава пак единица? Дайте пример за повдигане на един предмет в трета степен, т.е. в куб.
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Ученик си, решаваш задачите си, но се разсейваш, не можеш да работиш добре. – Защо? – Странични мисли влизат в ума ти и те отклоняват. Докато работиш с обикновени, механични числа, изведнъж в ума ти влезе едно живо число и обърква отношенията между другите числа. И ти не можеш вече да смяташ. Живите числа са магнетични и действуват върху самия човек. Решаваш една важна задача и в ума ти влиза едно живо число. Нещо ти нашепва, че някой те преследва, иска да те убие. Тъкмо си пред разрешаване на задачата, но веднага я захвърляш и бягаш. Същото прави и заекът. Както гризе клончетата в гората, шукне нещо и той хуква да бяга. Колко задачи си оставил неразрешени! Колко пъти си повтарял една и съща задача, и все още не е решена! Такава е задачата за търпението. Колко пъти си напущал училището! После казваш: Не можах да свърша училището. – За да свършиш училището, трябва да учиш, да издържиш всичките си изпити. След това ще получиш диплом за свършване на училището.
-Днес всички хора мечтаят за щастлив живот, да си осигурят щастливо бъдеще. Някой казва: Да свърша училище, да взема отличен диплом, веднага ще се настаня на добра работа. Той си мечтае, както мечтал циганинът, да се ожени за царската дъщеря. Той носел гърне с мляко на главата си и мечтаел как ще продаде млякото, колко ще спечели, как ще срещне царската дъщеря, ще се влюби в нея и ще я вземе за жена. От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет. Той не е за инвалиди, за неспособни ученици. Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани. Студентът не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър. Каквото и да е времето, той е длъжен да посещава университета и да учи. Думите „не мога” са спирачка. Ученикът не трябва да казва „не мога”. Друг е въпросът, ако караш кола нагоре, по височина. Тогава може временно да туриш спирачката. На височината спирачката е на място, но при слизане колата трябва да бъде свободна. Ако при слизане є туриш спирачка, тя ще се преобърне. На качване, само от време на време, ще туряш спирачката.
+Днес всички хора мечтаят за щастлив живот, да си осигурят щастливо бъдеще. Някой казва: Да свърша училище, да взема отличен диплом, веднага ще се настаня на добра работа. Той си мечтае, както мечтал циганинът, да се ожени за царската дъщеря. Той носел гърне с мляко на главата си и мечтаел как ще продаде млякото, колко ще спечели, как ще срещне царската дъщеря, ще се влюби в нея и ще я вземе за жена. От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет. Той не е за инвалиди, за неспособни ученици. Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани. Студентът не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър. Каквото и да е времето, той е длъжен да посещава университета и да учи. Думите „не мога” са спирачка. Ученикът не трябва да казва „не мога”. Друг е въпросът, ако караш кола нагоре, по височина. Тогава може временно да туриш спирачката. На височината спирачката е на място, но при слизане колата трябва да бъде свободна. Ако при слизане й туриш спирачка, тя ще се преобърне. На качване, само от време на време, ще туряш спирачката.
 Казвам: Невъзможното при едни условия е възможно при други. Отиваш при хлебаря без пет пари в джоба. Искаш да ти даде хляб, но той казва: Не мога да ти дам. След половин час пак отиваш и показваш на хлебаря една златна монета. Без да го молиш, той взима монетата, избира един хубав хляб и ти го подава. Той разбира езика на златото. При първия случай нe можеше да ти даде хляб, но при втория веднага ти дава. Ако нямаш пари в джоба си, ще влезеш като работник във фурната, сам да си изкараш хляба.
@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 Мнозина се оплакват от неразположение на духа, нямат дух за работа. – Коя е причината за това? – Причината за неразположението се крие в стомаха – не си ял, както трябва; в дробовете – не дишаш чист въздух, или в главата, в мозъка – нервната ти система е разстроена. Ако причината е в стомаха, ще му даваш чист хляб и чиста храна и ще се храниш навреме; ако причината е в дробовете, ще дишаш чист въздух; ако причината е в мозъка, ще приемаш само положителни мисли. Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. Пясъчното зрънце представлява отрицателна мисъл, т.е. мъртво число. Всяка единица, която може да се раздробява и да претърпява вътрешна промяна, е жива, положителна единица. Например числото 12 се дели на 2; 12 : 2 = 6. Числото шест е число на илюзии, но в органическия свят то представлява завършен процес. Когато две същества се съберат на едно място да свършат една работа, завършената работа представлява числото шест.
-Често човек се обезсърчава и казва: Това не мога да направя. Според мене ти не можеш да направиш нещо при дадени условия. Щом измениш условията, ще го направиш. Затова казвам: Каквото езикът не може да направи, ухото може да направи; каквото ухото не може да направи, окото може да направи. Езикът опитва вкуса на предметите. Щом се приближи нещо до него, той веднага го опитва и се произнася има ли вкус, или няма. Ухото възприема звука и определя посоката, отдето иде той. Това, което езикът и ухото не могат да направят, окото може да го направи. Обаче това, което езикът определя, нито ухото, нито окото могат да определят. Само езикът се произнася, че захарта е сладка. Остане ли на окото да определи вкуса є, непременно ще дойдете до криви заключения. Каквото стомахът може да опита, мозъкът не може.
+Често човек се обезсърчава и казва: Това не мога да направя. Според мене ти не можеш да направиш нещо при дадени условия. Щом измениш условията, ще го направиш. Затова казвам: Каквото езикът не може да направи, ухото може да направи; каквото ухото не може да направи, окото може да направи. Езикът опитва вкуса на предметите. Щом се приближи нещо до него, той веднага го опитва и се произнася има ли вкус, или няма. Ухото възприема звука и определя посоката, отдето иде той. Това, което езикът и ухото не могат да направят, окото може да го направи. Обаче това, което езикът определя, нито ухото, нито окото могат да определят. Само езикът се произнася, че захарта е сладка. Остане ли на окото да определи вкуса й, непременно ще дойдете до криви заключения. Каквото стомахът може да опита, мозъкът не може.
 Двама светии, отшелници, се разговаряли. Единият казал: Каквото мислиш, това става. Другият му отговорил: Това не е вярно. Не всичко, каквото помислиш, може да стане. Това зависи от условията. Обаче те останали на различни мнения по въпроса. Един ден първият светия отишъл в града да купи нещо. Вторият останал да готви. Турил боб в една тенджера да се готви, но не го осолил. Като седнали да се хранят, първият светия казал: Братко, бобът не е солен. Защо не си го осолил? – Нали казваш, че каквото помислиш, става. Помисли, че в боба има сол и го осоли. Така е на теория, но казвам: Ако не туриш сол в боба, мисълта ти няма да го осоли. Ако искаш да ядеш вкусен, солен боб, ще туриш сол в гърнето.