За Изгрева -Утринни слова - Редакционна история

Дриада: Премахване на цялото съдържание на страницата

2011-12-06T11:14:23Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

Дриада: /* 1932г. */

2011-12-02T09:16:43Z

‎1932г.

Дриада: /* 1932г. */

2011-12-02T09:16:07Z

‎1932г.

Дриада: Нова страница: ==1932г. == *Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек...

2011-12-02T09:15:32Z

Нова страница: ==1932г. == *Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек...

Нова страница

==1932г. ==

*Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек, те веднага започват да му проповядват. Ако външното лице е богата и скъперница жена, всички ще й проповядват, докато започнат да й казват: Дай нещо за Господа. Тя казва: Вие добре проповядвате, но... Такъв случай имах и аз с един млад поет, руснак. Една сестра го доведе на Изгрева. Тя ми разправяше, че той вярвал в прераждането, че бил готов да следва школата. Искал да слуша беседите. Имал големи страдания, боледувал от някаква болест, но нямал средства. Моли да му помогна. Един ден той дойде при мене и ми каза: Искам от тебе още една помощ, за да се върна в Русия, отдето ще ти пиша. Помогнах му и този път, но вместо за Русия, той тръгна за Цариград. След няколко месеца го виждам пак на Изгрева. Питам го: Какво има в Съветска Русия? – Аз не ходих в Русия. Случи се нещо друго, и работите ми се наредиха добре. Запознах се с една млада мома, за която ще се оженя. Както виждаш, добре съм облечен. Баща й е много богат, но... Виждам, че той иска да каже нещо, но не се доизказва. После той продължи: Като се оженя, ще доведа и своята възлюбена. – Радвам се. – Ще я запозная с Вас. Както виждате, дрехите ми са хубави, палтото е добро, но панталоните и обувките ми са стари. Можете ли да ми помогнете, да си купя нови? Погледнах го и му казах: Щом твоята възлюбена те обича, по-добре се венчай със старите си панталони и обувки, така ще ти върви по-добре. Ако съм на твоето място, аз бих постъпил така. Твоята възлюбена няма да се жени за дрехите ти. Тя ще гледа тебе, няма да се спира на дрехите. Слушай, ако дойдеш някога на беседа и останеш доволен, ще ти дам 300 лв. за обувки. Ако беседата се окаже научна и неразбрана за тебе, няма да имаш обувки. Ще кажете, че този човек е лош. – Не, той внесе в ума ми светлина, която ми помогна да разреша един труден въпрос. С неговото идване аз разреших един социален въпрос, който отдавна ме занимаваше. Той е следният: Краката на човека трябва да бъдат добродетелни. Затова той иска да се венчае с нови обувки. Наистина, добродетелни трябва да бъдат краката на човека. Той всякога трябва да бъде обут!

"[[]]"04.12.1932г.

[[]]

← По-стара версия		Версия от 11:14, 6 декември 2011
Ред 1:		Ред 1:
−	~~==1932г. ==~~

−	*Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек, те веднага започват да му проповядват. Ако външното лице е богата и скъперница жена, всички ще й проповядват, докато започнат да й казват: Дай нещо за Господа. Тя казва: Вие добре проповядвате, но... Такъв случай имах и аз с един млад поет, руснак. Една сестра го доведе на Изгрева. Тя ми разправяше, че той вярвал в прераждането, че бил готов да следва школата. Искал да слуша беседите. Имал големи страдания, боледувал от някаква болест, но нямал средства. Моли да му помогна. Един ден той дойде при мене и ми каза: Искам от тебе още една помощ, за да се върна в Русия, отдето ще ти пиша. Помогнах му и този път, но вместо за Русия, той тръгна за Цариград. След няколко месеца го виждам пак на Изгрева. Питам го: Какво има в Съветска Русия? – Аз не ходих в Русия. Случи се нещо друго, и работите ми се наредиха добре. Запознах се с една млада мома, за която ще се оженя. Както виждаш, добре съм облечен. Баща й е много богат, но... Виждам, че той иска да каже нещо, но не се доизказва. После той продължи: Като се оженя, ще доведа и своята възлюбена. – Радвам се. – Ще я запозная с Вас. Както виждате, дрехите ми са хубави, палтото е добро, но панталоните и обувките ми са стари. Можете ли да ми помогнете, да си купя нови? Погледнах го и му казах: Щом твоята възлюбена те обича, по-добре се венчай със старите си панталони и обувки, така ще ти върви по-добре. Ако съм на твоето място, аз бих постъпил така. Твоята възлюбена няма да се жени за дрехите ти. Тя ще гледа тебе, няма да се спира на дрехите. Слушай, ако дойдеш някога на беседа и останеш доволен, ще ти дам 300 лв. за обувки. Ако беседата се окаже научна и неразбрана за тебе, няма да имаш обувки. Ще кажете, че този човек е лош. – Не, той внесе в ума ми светлина, която ми помогна да разреша един труден въпрос. С неговото идване аз разреших един социален въпрос, който отдавна ме занимаваше. Той е следният: Краката на човека трябва да бъдат добродетелни. Затова той иска да се венчае с нови обувки. Наистина, добродетелни трябва да бъдат краката на човека. Той всякога трябва да бъде обут!
−
−	~~"[[Ново съзнание]]"04.12.1932г.~~
−
−	~~[[Ново разбиране, г.ІІ т.1]]~~

← По-стара версия		Версия от 09:16, 2 декември 2011
Ред 6:		Ред 6:
	"[[]]"04.12.1932г.		"[[]]"04.12.1932г.

−	[[]]	+	[[Ново разбиране, г.ІІ т.1]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==1932г. ==
 *Аз наблюдавам, как постъпват някои братя и сестри на Изгрева. Като дойде външен човек, те веднага започват да му проповядват. Ако външното лице е богата и скъперница жена, всички ще й проповядват, докато започнат да й казват: Дай нещо за Господа. Тя казва: Вие добре проповядвате, но... Такъв случай имах и аз с един млад поет, руснак. Една сестра го доведе на Изгрева. Тя ми разправяше, че той вярвал в прераждането, че бил готов да следва школата. Искал да слуша беседите. Имал големи страдания, боледувал от някаква болест, но нямал средства. Моли да му помогна. Един ден той дойде при мене и ми каза: Искам от тебе още една помощ, за да се върна в Русия, отдето ще ти пиша. Помогнах му и този път, но вместо за Русия, той тръгна за Цариград. След няколко месеца го виждам пак на Изгрева. Питам го: Какво има в Съветска Русия? – Аз не ходих в Русия. Случи се нещо друго, и работите ми се наредиха добре. Запознах се с една млада мома, за която ще се оженя. Както виждаш, добре съм облечен. Баща й е много богат, но... Виждам, че той иска да каже нещо, но не се доизказва. После той продължи: Като се оженя, ще доведа и своята възлюбена. – Радвам се. – Ще я запозная с Вас. Както виждате, дрехите ми са хубави, палтото е добро, но панталоните и обувките ми са стари. Можете ли да ми помогнете, да си купя нови? Погледнах го и му казах: Щом твоята възлюбена те обича, по-добре се венчай със старите си панталони и обувки, така ще ти върви по-добре. Ако съм на твоето място, аз бих постъпил така. Твоята възлюбена няма да се жени за дрехите ти. Тя ще гледа тебе, няма да се спира на дрехите. Слушай, ако дойдеш някога на беседа и останеш доволен, ще ти дам 300 лв. за обувки. Ако беседата се окаже научна и неразбрана за тебе, няма да имаш обувки. Ще кажете, че този човек е лош. – Не, той внесе в ума ми светлина, която ми помогна да разреша един труден въпрос. С неговото идване аз разреших един социален въпрос, който отдавна ме занимаваше. Той е следният: Краката на човека трябва да бъдат добродетелни. Затова той иска да се венчае с нови обувки. Наистина, добродетелни трябва да бъдат краката на човека. Той всякога трябва да бъде обут!
-"[[]]"04.12.1932г.
+"[[Ново съзнание]]"04.12.1932г.
 [[Ново разбиране, г.ІІ т.1]]