За антиминса - Редакционна история

Донка в 12:09, 12 юни 2010

2010-06-12T12:09:52Z

НадяД: /* ЗА АНТИМИНСА */

2010-06-12T09:22:16Z

‎ЗА АНТИМИНСА

Донка: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗА АНТИМИНСА == Бащата на Учителя, Константин Дъ…

2010-06-11T04:52:29Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗА АНТИМИНСА == Бащата на Учителя, Константин Дъ…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ЗА АНТИМИНСА ==

Бащата на Учителя, Константин Дъновсш, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца.
Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтаря на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му.
Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба.
Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препе-чатването е станало към 1925 година в Москва, по желание-
16
то на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Ан-тиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя.
Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението.
"Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи.
Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света. Не може идеята за свобода да не е намерила отзвук и там. Както казахме този жив център за освобождение на поробените народи започва работата си с молитви към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбира,ш са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски.
В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозор-ливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е
17
.

бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриар.шп е бил посечен в църквата пред олтаря на връх Великден.
Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт.
Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." Великият разумен свят отговори на това молебствие. И какъв беше неговият отговор? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Коро-ленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета.
Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро!" И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се ушовия за неговата духовна работа. Макар в бурни времена, войни и революции, Учителя свърши своето дело.
Молитвата е го.пялш сила, когато е отправена от чисто сърце. Молитвата е сила непреодолима!
18

← По-стара версия		Версия от 12:09, 12 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	[[~~Николай Дойнов -~~ И очите ми видяха Изгрева]]	+	[[И очите ми видяха Изгрева]]
	== ЗА АНТИМИНСА ==		== ЗА АНТИМИНСА ==

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 == ЗА АНТИМИНСА ==
-Бащата на Учителя, Константин Дъновсш, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца.
+Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца.
-Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтаря на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му.
 Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба.
-Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препе-чатването е станало към 1925 година в Москва, по желание-
+Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя.
-то на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Ан-тиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя.
 Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението.
 "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи.
-бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриар.шп е бил посечен в църквата пред олтаря на връх Великден.
+Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света. Не може идеята за свобода да не е намерила отзвук и там. Както казахме този жив център за освобождение на поробените народи започва работата си с молитви към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбирали са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски.
 Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт.
-Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." Великият разумен свят отговори на това молебствие. И какъв беше неговият отговор? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Коро-ленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета.
-Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро!" И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се ушовия за неговата духовна работа. Макар в бурни времена, войни и революции, Учителя свърши своето дело.
-Молитвата е го.пялш сила, когато е отправена от чисто сърце. Молитвата е сила непреодолима!
+Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта. Искайте и ще ви бъде дадено." Великият разумен свят отговори на това молебствие. И какъв беше неговият отговор? Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Короленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета.
-−