За храна - Редакционна история

Станимир в 11:25, 27 октомври 2010

2010-10-27T11:25:57Z

Показване на промените

Ани в 05:23, 22 април 2009

2009-04-22T05:23:17Z

Показване на промените

Ruana: /* седма секция */

2009-03-27T14:43:08Z

‎седма секция

Ruana: /* седма секция */

2009-03-27T14:41:34Z

‎седма секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-03-27T13:47:24Z

‎четвърта секция

Ruana: /* пета секция */

2009-03-27T13:45:02Z

‎пета секция

Показване на промените

Ruana: /* четвърта секция */

2009-03-27T13:13:16Z

‎четвърта секция

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-03-27T10:08:31Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-03-27T10:03:46Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-03-27T10:03:00Z

‎втора секция

@@ Ред 64: / Ред 64: @@
 При един американски милионер отиват няколко комисии от благотворителни дружества да искат пари в името на Господа. На едната комисия той дал 50 долари, на другата – сто и казал, че няма предвиден бюджет за тях. След време при него се явява една млада, красива мома да иска известна сума за същите благотворителни дружества. Като я видял, банкерът веднага станал от стола си, поканил я любезно да седне и веднага извадил сто хиляди долара. На излизане от стаята той й казал: Заповядайте и друг път, на ваше разположение съм. Ще кажете, че той се влюбил в нея. – Влюбил се, защото в лицето й видял истински проповедник, който могъл да отвори сърцето му. Преди нея дохождали много проповедници, но с ръждясали ключове, никой не могъл да отвори сърцето му. Красивата мома дошла при него с намазан ключ: врътнала един път и веднага отворила сърцето му. Той й благодарил и казал: Моля, заповядайте и друг път. На ваше разположение съм. Това значи, да те учи майстор.
 Ако съвременните хора не могат да отварят умовете и сърцата на ближните си, те са стари, от ония проповедници, които работят за 50 – 10 долара. Можете ли да отваряте умовете и сърцата на хората, вие сте влезли вече в новото учение. Вие сте още в началото но важно е, че сте влезли. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Какъв смисъл има вярата, ако не се прилага? Ако си цигулар, постоянно ще свириш. Казват, за някой цигулар, че дошъл до върха на своето изкуство. И при това положение той трябва да свири. Човек всякога има какво да учи. Миналото трябва да служи за насърчение на новото. Към старата си вяра, към придобитото знание ще прибавяте всеки ден по нещо ново. Този е пътят, който води към постижения. Днес всеки човек търси новото. Ако отиде на училище, или в черква, дето от години, се преподава едно и също нещо, вие казвате: Тези неща ги знаем, нещо ново искаме. Новото трябва да се приложи. Хората са слушали много да им се проповядва, че трябва да се обичат, да говорят истината, да бъдат добри и т. н. Тези неща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята святост. Когато говорим за любовта, за мъдростта, за истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им. Ще кажете, че някой човек страда, трябват му пари. Не е въпрос в парите. Той страда, защото няма хляб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхната щедрост. Като опита щедростта и любовта на хората, човек трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея. Ако я владее, пред него веднага ще се сложи трапеза с топъл, хубав хляб и с прясно ядене. Ще се нахрани и ще тропне пак, да се прибере трапезата. Той прави това така, че никой не го вижда. После пак се явява между хората скромно облечен, с добри отношения, готов на всякаква работа. Всеки човек носи магическата тояжка в себе си, но само онзи се ползува от нея, който е разбрал възможностите, които се крият в разумната природа. Той живее в съгласие с нейните закони, затова не е осъден на страдания. Неговите страдания са привидни. – Защо? – Защото разбира смисъла на живота. Мнозина страдат по единствената причина, че живеят, както намират за добре, и не мислят за никаква отговорност. Въпреки това, те се заблуждават, че на онзи свят ги очакват венци и букети. Ако човек не спазва законите на този свят, който Бог е създал, и на другия свят ще бъде същият. Ако тук не е готов да сподели хляба си със своя ближен, и на онзи свят ще постъпва по същия начин. Човек не се изменя лесно. Какъвто е в малкото, такъв ще бъде и в голямото. Ако искате да познаете характера на човека, наблюдавайте, как чупи хляба. Ще видите, че детето чупи хляба по един начин, възрастният – по друг; момата по един начин, момомъкът по друг; майката по един начин, бащата по друг. Всеки човек има особен начин на прояви, от които можете да определите характера му.
 Моята задача е да събудя в човека онова свещено чувство към живота, към Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него. Вярвайте в своя вътрешен учител, който ви учи, как да живеете. Вярвайте на всеки, който може да ви предаде това изкуство. Ако той не може да ви предаде изкуството да живеете, като човек, създаден по образ и подобие на Бога, не му вярвайте. Който може да ви покаже правия път, трябва да го слушате. Той може да бъде прост или учен, малък или голям. Как ще погледне ученият на малкото овчарче, което му показва правия път? Ученият се е объркал в планината и не може да намери пътя си. Той ще благодари на овчарчето и ще се остави на него с всичкото си доверие. На планината овчарчето е професор, учен човек, а в града то отива при учения, като при свой учител, да се учи.

@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 ==  седма секция ==
-Ако съвременните хора не могат да отварят умовете и сърцата на ближните си, гб са стари, от ония проповедници, които работят за 50 – 1-0 долара. Можете ли да отваряте умоветЯ и сърцата на хората, вие сте влАзли вече в новото учение. Вие сте още в началото но важно е, че сте влезли. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Какъв смисъл има в-врата, ако не се прилага? Ако си цигулар, постоянно ще сви-риш Казват, за някой цигулар, че дошъл до верха на своето изкуство. И при това положение той трябва да свири. ЧовЯк всвкога има какво да учи. Миналото трябва да служи за насърдчение на новото. Към старата си вЯра, към придобитото знание ще прибавяте всбки ден по нЯщо ново. Този е пътт, който води към постижения. Днес всЯки човек търси новото. Ако отиде на училище, или в черква, дето от години, се преподава едно и също н-бщо, вие казвате: ТАзи неща ги знаем, нЯщо ново искаме. Новото трябва да се приложи. Хората са слушали много да им се проповядва, че трЯбва да се обичат, да говорят истината, да бъдат добри и т. н. ТАзи нЯща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята свето ст.) Кога то говорим за любовта, за мъдростта, за
+----
+*Йоана 6:27
-−
-−
-−
-истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им. Ще кажете, че някой човек страда, тртзбват му пари. Не е въпрос в парит. Той страда, защото няма хлъб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхна-та щедрост. Като опита щедростта и любовта на хората, човтзк трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея. Ако я владее, пред него веднага ще^се сложи трапеза с топъл, хубав хляб и с пръхно ядене. Ще се нахрани и ще тропне пак, да се прибере трапезата. Той прави това така, че никой не го вижда. После пак се явява между хората скромно обл-вчен, с добри отношения, готов на всвкаква работа. Всбки човек носи магическата тояжка в себе си, но само онзи се ползува от нея, който е разбрал възможностите, които се крият в разумната природа. Той живее в съгласие с нейните закони, затова не е осъден на страдания. Неговите страдания са привидни. – Защо? – Защото разбира смисъла на живота.
-−
->	Мнозина страдат по единствената причина, че живеят, както намират за добре, и не мислят за никаква отговорност. Въпреки това, те се заблуждават, че на онзи свет ги очакват венци и букети. Дко човек не спазва законите на този свет, който Бог е създал, и на другия. свет ще бъде същият.- Ако тук не е готов да сподели хлъба си със своя бли-жен, и на онзи свет ще постъпва по същия начин. Човек не се изменя лесно. Какъвто е в малкото, такъв ще бъде и в голямото.^Ако искате да познаете характера на човека, наблюдавайте, как чупи хлеба. Ще видите, че детето чупи хлъба по един начин, възрастният – по друг; момата по един начин, мо-момъкът по друг; майката по един начин, бащата по друг. Всеки човтзк има особен начин на прояви, от които можете да определите характера му.
-−
->	Моята задача е да събудя в човека онова свещено чувство към живота, към Бога, за да в-врва в доброто и възвишеното, което е вложено в него. Вер-вайте и своя вътрешен учител, който ви учи, как да живеете. Вярвайте на всеки, който може да ви предаде това изкуство. Ако той не може да ви предаде изкуството да живъете, като човек, създаден по об-
-−
-−
-−
-−
-раз и подобие на Бога, не му вярвайте. Който може да ви покаже правия път, трябва да го слушате. Той може да бъде прост или учен, малък или голям. ■-Как ще погледне ученият на малкото овчарче, което му показва правия път? Ученият се е объркал в планината и не може да намери пътя си. Той ще благодари на овчарчето и ще се остави на него с всичкото си доверие. На планината овчарчето е професор, учен човек, а в града то отива при учения, като при свой учител, да се учи.
-−
-Желая, всички да си вземете цигулкиг, да им турите хубави струни и да започнете да свирите Без музика, животът няма смисъл. Светът се нуждае от добри п*бвци и музиканти. те ще го оправят. Който знае добре да пъе и да свири, той може право да мисли, да чувствува и да постъпва. Пъйте и свирете, за да оправите живота си.
-−
-. Беседа от Учителя, държана на 22 юннй, 1930 г. София. – Изгр&в.

← По-стара версия		Версия от 13:47, 27 март 2009
Ред 28:		Ред 28:
	В същия град, дето е това общество, се случило нещастие с трена. Един от пътниците счупил крака си и повикал един лекар от сектантското общество да му намести крака. Лекарят погледнал крака на болния и му казал: Кракът ти не е счупен, ти си въобразяваш. Ще изхвърлиш тази мисъл от главата си, и кракът ти ще се намести. Лекарят трябвало да бъде верен на убеждението си, че всичко е дух, затова лекувал само с мисъл. Той посещавал болния цели три месеца, докато кракът му зарастнал. След това казал: Както виждаш, кракът ти се намести. Сега трябва да ми платиш. – Много ви, благодаря, отговорил пациентът, ще ти платя богато. Аз съм щедър човек. Ето, давам ти десет милиона долари. Въобрази си, че парите са пред тебе и ги взимаш. Нали твоето правило е, че като си въобразиш, всичко става. Аз си въобразявах, че кракът ми не е счупен, и той се намести. Сега и ти си въобрази, че си взел парите. С въображение всичко става. Значи, болният имал по-силна вяра от този, който го лекувал. Лекарят настоявал да получи възнаграждението си. Той казал: Не съм достигнал още дотам, да си въобразя, че имам пари, когато нямам. Аз не искам десет милиона долари, но поне четири–пет хиляди долари. – Не, считам за унижение, да ти дам толкова малко пари. Давам ти, колкото мога – десет милиона долари но ще си представиш, че ги имаш.		В същия град, дето е това общество, се случило нещастие с трена. Един от пътниците счупил крака си и повикал един лекар от сектантското общество да му намести крака. Лекарят погледнал крака на болния и му казал: Кракът ти не е счупен, ти си въобразяваш. Ще изхвърлиш тази мисъл от главата си, и кракът ти ще се намести. Лекарят трябвало да бъде верен на убеждението си, че всичко е дух, затова лекувал само с мисъл. Той посещавал болния цели три месеца, докато кракът му зарастнал. След това казал: Както виждаш, кракът ти се намести. Сега трябва да ми платиш. – Много ви, благодаря, отговорил пациентът, ще ти платя богато. Аз съм щедър човек. Ето, давам ти десет милиона долари. Въобрази си, че парите са пред тебе и ги взимаш. Нали твоето правило е, че като си въобразиш, всичко става. Аз си въобразявах, че кракът ми не е счупен, и той се намести. Сега и ти си въобрази, че си взел парите. С въображение всичко става. Значи, болният имал по-силна вяра от този, който го лекувал. Лекарят настоявал да получи възнаграждението си. Той казал: Не съм достигнал още дотам, да си въобразя, че имам пари, когато нямам. Аз не искам десет милиона долари, но поне четири–пет хиляди долари. – Не, считам за унижение, да ти дам толкова малко пари. Давам ти, колкото мога – десет милиона долари но ще си представиш, че ги имаш.

−	~~== четвърта секция ==~~
	Следователно, ако хората на 20 век, хората на новата култура продължават още да живеят със старите идеи, те са осъдени на страдания. Това не значи, че законите на Битието искат хората да страдат, да бъдат нещастни. Не, законите на Битието искат хората да бъдат щастливи. Затова е създаден светът. Когато Страдивариус правел своята цигулка, той имал предвид даровитите хора, те да свирят на нея. В желанието си да свирят, хората колят овцете и от червата им си правят струни. Това е неестествено. Те трябва да чакат, когато овцете естествено събличат кожата си. Те знаят, че има музиканти в света, които по естествен начин събличат кожите си, да доставят материал за техните струни. Като не знаят този закон, търговците насилствено колят овцете, вадят червата им и правят от тях хубави струни.		Следователно, ако хората на 20 век, хората на новата култура продължават още да живеят със старите идеи, те са осъдени на страдания. Това не значи, че законите на Битието искат хората да страдат, да бъдат нещастни. Не, законите на Битието искат хората да бъдат щастливи. Затова е създаден светът. Когато Страдивариус правел своята цигулка, той имал предвид даровитите хора, те да свирят на нея. В желанието си да свирят, хората колят овцете и от червата им си правят струни. Това е неестествено. Те трябва да чакат, когато овцете естествено събличат кожата си. Те знаят, че има музиканти в света, които по естествен начин събличат кожите си, да доставят материал за техните струни. Като не знаят този закон, търговците насилствено колят овцете, вадят червата им и правят от тях хубави струни.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Христос казва: „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае за живот вечен". Привеждам този стих да мислите върху него. Не трябва само да мислите, но и да обичате, да любите. Хората са мислили, чувствували, работили, вярвали в Бога, обичали, добрини са правили, но, въпреки това, има нещо, което не им достига. Имало е велики философи, поети, учени в миналото, има ги и днес, но на всички липсва по нещо. Чувате някой да казва: Искам да разреша въпросите си само за един ден. Той не знае, че ако ги разреши само за един ден, разрешил ги е завинаги. Величините, с които животът работи, са постоянни. Следователно, нищо ново не можете да внесете във вашата душа, не можете да я направите нито по-голяма, нито по-малка. Същото се отнася и до човешкия дух, до човешкия ум, до човешкото сърце. Какво казват философите по този въпрос, това е друго нещо. Важно е, че духът, душата, умът и сърцето са постоянни величини, които нито се увеличават, нито се намаляват. Много естествено. Ако ви дадат един килограм вълна, колко прежда ще изкарате от нея? Пак един килограм. Каквото да правите с вълната, както и да я предете, повече от един килограм не можете да изкарате. Но ако изчезнат няколко килограма, веднага ще ви питат, къде са отишли. Друго нещо, обаче можете да направите с вълната – да я изпредете тънко или дебело. Колкото по-тънко я изпредете, толкова по-добре, толкова по голям майстор сте вие. Можете да изпредете вълната толкова тънко, че да стигнете с нея до слънцето. Ако някой има такава тънка мисъл, че с нея може да стигне до Господа, трябва ли хората да му доказват, съществува ли Бог, или не? Бог не се нуждае да доказват съществуването Му. Той има нужда от хора, които да тъкат тънко и дебело. Той не иска от хората нещо повече от това, което им е дал. Той иска от тях да предат, т. е. да мислят и да чувствуват правилно.
 Човек трябва да обича. Ако някой се влюби в една овца, но след време я заколи и изяде, какъв смисъл има тази любов? Ако четеш една свещена книга и откъснеш онези листа, в които не ти харесва написаното, какво остава от тази книга? Така някой материалисти четат свещените книги. Като дойдат до места, дето е писано за Бога, те ги късат. Защо? – Не им харесват. Така постъпват и някои религиозни хора с материалистическите книги. Като четат такива книги, дойдат до някои места, които не им харесват те откъснат листата. Какво се постига с това? – Нищо не се постига. И на едните, и на другите е дадено по един килограм вълна, която трябва да изпредат. Разликата между едните и другите се заключава само в това, че едните предат тънко, а другите дебело. Има материалисти, които предат тънко, има религиозни, които предат дебело. И обратно: някои материалисти предат дебело, а някои религиозни предат тънко. От всички хора – свещеници, майки, бащи, учители, съдии, управници, моми и момци се изисква да предат тънко, жичката им да отива далеч и нависоко. Щом могат да предат тънко, те ще предат и дебело. Дебелата нишка по-лесно се преде от тънката. Който преде тънко, много плат изкарва и много печели. Когато желязото се изтегля на тънки жици, скъпо се продава. Изкуство е да знае човек тънко да преде.
@@ Ред 28: / Ред 27: @@
 В същия град, дето е това общество, се случило нещастие с трена. Един от пътниците счупил крака си и повикал един лекар от сектантското общество да му намести крака. Лекарят погледнал крака на болния и му казал: Кракът ти не е счупен, ти си въобразяваш. Ще изхвърлиш тази мисъл от главата си, и кракът ти ще се намести. Лекарят трябвало да бъде верен на убеждението си, че всичко е дух, затова лекувал само с мисъл. Той посещавал болния цели три месеца, докато кракът му зарастнал. След това казал: Както виждаш, кракът ти се намести. Сега трябва да ми платиш. – Много ви, благодаря, отговорил пациентът, ще ти платя богато. Аз съм щедър човек. Ето, давам ти десет милиона долари. Въобрази си, че парите са пред тебе и ги взимаш. Нали твоето правило е, че като си въобразиш, всичко става. Аз си въобразявах, че кракът ми не е счупен, и той се намести. Сега и ти си въобрази, че си взел парите. С въображение всичко става. Значи, болният имал по-силна вяра от този, който го лекувал. Лекарят настоявал да получи възнаграждението си. Той казал: Не съм достигнал още дотам, да си въобразя, че имам пари, когато нямам. Аз не искам десет милиона долари, но поне четири–пет хиляди долари. – Не, считам за унижение, да ти дам толкова малко пари. Давам ти, колкото мога – десет милиона долари но ще си представиш, че ги имаш.
 ==  четвърта секция ==

← По-стара версия		Версия от 10:03, 27 март 2009
Ред 8:		Ред 8:


−	~~== втора секция ==~~
	Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил? – запитал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи. Сега ще бъдеш наказан: ще извадя двете ти очи и ще бъдеш умъртвен. – Моля ти се, прости ме, нямах никакво желание да ослепя сина ти, не знаех правилата на тази местност. Аз съм човек, който вярвам в Аллаха. – Ако ти, наистина, вярваш в Аллаха, нямаше да хвърляш костилките на маслините, а щеше да ги гълташ. –Нас са ни учили другояче: като ядем маслините, костилките да хвърляме навън. – Щом си дошъл в нашата местност, трябваше да знаеш правилата, които съществуват тук. Ето, ти извади окото на моя син. – Слушай, казал търговецът: Казано е от Христа, че ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навън". Какво да ти кажа, когато моят син имаше само едно око. Най-после търговецът казал на гиганта: По всичко се вижда, че моят живот е свършен. Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш.		Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил? – запитал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи. Сега ще бъдеш наказан: ще извадя двете ти очи и ще бъдеш умъртвен. – Моля ти се, прости ме, нямах никакво желание да ослепя сина ти, не знаех правилата на тази местност. Аз съм човек, който вярвам в Аллаха. – Ако ти, наистина, вярваш в Аллаха, нямаше да хвърляш костилките на маслините, а щеше да ги гълташ. –Нас са ни учили другояче: като ядем маслините, костилките да хвърляме навън. – Щом си дошъл в нашата местност, трябваше да знаеш правилата, които съществуват тук. Ето, ти извади окото на моя син. – Слушай, казал търговецът: Казано е от Христа, че ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навън". Какво да ти кажа, когато моят син имаше само едно око. Най-после търговецът казал на гиганта: По всичко се вижда, че моят живот е свършен. Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш.
	Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията.		Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 ==  втора секция ==
-Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил? – за-питал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи. Сега ще бъдеш наказан: ще извадя двете ти очи и ще бъдеш умъртвен. – Моля ти се, прости ме, нямах никакво желание да ослепя сина ти, не знаех правилата на тази местност. Аз съм човек, който вярвам в Аллаха. – Ако ти, наистина, вярваш в Аллаха, нямаше да хвърляш костилките на маслините, а щеше да ги гълташ. – Нас са ни учили другояче: като ядем маслините, костилките да хвърляме навън. – Щом си дошъл в нашата местност, трябваше да знаеш правилата, които съществуват тук. Ето, ти извади окото на моя син. – Слушай, казал търговецът: Казано е от Христа, че ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навън". Какво да ти кажа, когато моят син имаше само едно око. Най-после търговецът казал на гиганта: По всичко се вижда, че моят живот е свършен. Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш.
+Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил? – запитал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи. Сега ще бъдеш наказан: ще извадя двете ти очи и ще бъдеш умъртвен. – Моля ти се, прости ме, нямах никакво желание да ослепя сина ти, не знаех правилата на тази местност. Аз съм човек, който вярвам в Аллаха. – Ако ти, наистина, вярваш в Аллаха, нямаше да хвърляш костилките на маслините, а щеше да ги гълташ. –Нас са ни учили другояче: като ядем маслините, костилките да хвърляме навън. – Щом си дошъл в нашата местност, трябваше да знаеш правилата, които съществуват тук. Ето, ти извади окото на моя син. – Слушай, казал търговецът: Казано е от Христа, че ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навън". Какво да ти кажа, когато моят син имаше само едно око. Най-после търговецът казал на гиганта: По всичко се вижда, че моят живот е свършен. Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш.
 Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията.