Извор на любовта - Редакционна история

Ани в 14:32, 16 януари 2014

2014-01-16T14:32:16Z

Ssstanchev123: /* Извор на любовта */

2009-07-17T15:15:35Z

‎Извор на любовта

Показване на промените

Албена Д: /* Извор на любовта */

2009-03-07T13:24:21Z

‎Извор на любовта

Албена Д: /* Извор на любовта */

2009-03-06T22:50:38Z

‎Извор на любовта

Албена Д: /* Извор на любовта */

2009-03-06T22:47:51Z

‎Извор на любовта

Албена Д в 22:45, 6 март 2009

2009-03-06T22:45:29Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==Извор на любовта== Често хората се запитват, защо са. дош ли на земята. – Много просто – да ст...

2009-02-22T06:31:08Z

Нова страница: ==Извор на любовта== Често хората се запитват, защо са. дош ли на земята. – Много просто – да ст...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:32, 16 януари 2014
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]] - [[1943]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Вечното благо]]
		+
		+
	==Извор на любовта==		==Извор на любовта==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Извор на любовта==
-<font color="red">*) I. Послание Петрово, 4 гл.</font>
+I. Послание Петрово, 4 гл.
 Често хората се запитват, защо са дошли на земята. – Много просто – да страдат. Това не трябва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за някои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мъчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо място, човек е пратен на земята да страда; на второ място – да се учи и на трето място – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противоречия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трябва да знаете, че великите неща мъчно се постигат. Лесно можеш да пренесеш прашецът от едно място на друго, но мъчно се пренася голям товар, мъчно се пренася една планина.

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 – Че за красивите неща няма време. За красивите неща времето се съкращава, а за лошите и грозните – се удължава.
-Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига. – Защо идат страданията? Защо моите страдания са толкова големи? Все на моята глава ли тръбва да се сипят? – Това е криво мислене. Ти живееш себично, не се вглеждаш в живота на окръжаващите, да разбереш, че и те страдат, дори повече от тебе. Един човек постоянно се оплаквал от страданията си. Той мислел, че кръстът, който му е даден да носи, не е по силите му. Един ангел го чул и дошъл при него, да му помогне. – Какво искаш? – запитал го ангелът. – Искам да се намалят страданията ми, да ми се даде по-малък кръст. – Желанието ти може да се задоволи. Върви след мене. Ангелът го завел в една голъма стая, дето се намирали кръстовете на всички хора, и го оставил свободен, сам да си избере кръст. Човекът разгледал всички кръстове, вдигал ги, слагал ги, да опита тежестта им, и най-после видял, настрана някъде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искам. – Това е твоят кръст, който ти беше даден да носиш и от който постоянно се оплакваше. Той взел кръста си и, засрамен, излязъл вън.
+Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига. – Защо идат страданията? Защо моите страдания са толкова големи? Все на моята глава ли трябва да се сипят? – Това е криво мислене. Ти живееш себично, не се вглеждаш в живота на окръжаващите, да разбереш, че и те страдат, дори повече от тебе. Един човек постоянно се оплаквал от страданията си. Той мислел, че кръстът, който му е даден да носи, не е по силите му. Един ангел го чул и дошъл при него, да му помогне. – Какво искаш? – запитал го ангелът. – Искам да се намалят страданията ми, да ми се даде по-малък кръст. – Желанието ти може да се задоволи. Върви след мене. Ангелът го завел в една голъма стая, дето се намирали кръстовете на всички хора, и го оставил свободен, сам да си избере кръст. Човекът разгледал всички кръстове, вдигал ги, слагал ги, да опита тежестта им, и най-после видял, настрана някъде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искам. – Това е твоят кръст, който ти беше даден да носиш и от който постоянно се оплакваше. Той взел кръста си и, засрамен, излязъл вън.
 Много хора мислят като този човек. Те приличат на деца, които се оплакват, че майка им не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото им дала малка ябълка, защото тънко им намазала хляба с масло. Ако им беше дала голяма ябълка или дебело намазано парче хляб с масло, ще кажат, че ги обича. Така не се разсъждава.
@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хляба. Да се радваме, че живеем в един век, когато можем да се опознаем помежду си; да познаем мъжа, жената и детето. Това е една от великите задачи, която ще решим в бъдеще.
-. Беседа от Учителя, държана на 12 септември, 1943г. 10 ч. с. София. – Изгрев.
+. Беседа от Учителя, държана на 12 септември, 1943г. 10ч. с. София. – Изгрев.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Извор на любовта==
-font color="red">*) I. Послание Петрово, 4 гл.</font>
+<font color="red">*) I. Послание Петрово, 4 гл.</font>
 Често хората се запитват, защо са дошли на земята. – Много просто – да страдат. Това не трябва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за някои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мъчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо място, човек е пратен на земята да страда; на второ място – да се учи и на трето място – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противоречия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трябва да знаете, че великите неща мъчно се постигат. Лесно можеш да пренесеш прашецът от едно място на друго, но мъчно се пренася голям товар, мъчно се пренася една планина.