Изпитите на ученика 2 - Редакционна история

Донка в 09:54, 15 юни 2011

2011-06-15T09:54:54Z

Ани в 20:16, 17 май 2009

2009-05-17T20:16:16Z

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T12:01:42Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T11:55:08Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Показване на промените

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T11:28:59Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T09:31:35Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Показване на промените

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T09:21:03Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Показване на промените

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T09:07:22Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Показване на промените

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T08:42:27Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

Показване на промените

Mvm: /* ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА */

2009-03-10T08:33:30Z

‎ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА

← По-стара версия		Версия от 09:54, 15 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Ако говоря, том І]]
		+
	==ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА==		==ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА==

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Ще ви прочета част от пета глава от Посланието към галатяните <em>(от 1 до 18 стих). </em>Останалото ще си прочетете сами в къщи.
-Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Пет-десет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
+Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
 Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото. Да вземем някой млад момък и някоя млада мома. Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения. И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Това са две причини - синът и дъщерята на господаря. Не разчитай на тях. Това е плътският живот.
-Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокъта и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
+Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
 Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица. Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка. Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението. Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят. Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът. Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."

@@ Ред 101: / Ред 101: @@
 Сега може да се яви другото положение. Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте да Го търсите. Търсете първо Царството Божие.
-Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но
+Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
+Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
+Христос казва: "Ще вдигнеш кръста си и ще Ме следваш."
-ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: „Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил." Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не.
-Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: „Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
+Та казвам, само по Христовия начин и път може да се освободите от вашия цар и господар. Докато вие не изучите всичките му пътища, не може да си освободите от него. Докато не се освободите от него, всякога ще имате падания, изкушения и прочее. Павел казва: "Не сте изучили дълбочината на сатаната, на този господар." Докато не разбере всичките интриги, всички недоразумения, които съществуват, не можете да се освободите от него. Този ваш стар господар ви е размесил езиците. Ще срещнеш някого и не можеш да го търпиш. Срещнеш друг - и него не можеш да го търпиш. Това е все от вашия господар. Ти казваш: "Аз не мога да го обичам." Щом не обичам някого, не мисля за него. Щом не обичаш миризмата на едно цвете, остави това цвете. Щом го обичаш, стой там. Щом не го обичаш - отдалечи се.
-−
-Христос казва: „Ще дигнеш кръста си и ще Ме следваш."
-−
-Та казвам, само по Христовия начин и път може да се освободите от вашия цар и господар. Докато вие не изучите всичките му пътища, не може да си освободите от него. Докато не се освободите от него, всякога ще имате падания, изкушения и прочее. Павел казва: „Не сте изучили дълбочините на
-−
-−
-−
-−
-сатаната, на този господар." Докато не разбере всичките интриги, всички недоразумения, които съществуват, не можете да се освободите от него. Този ваш стар господар ви е размесил езиците. Ще срещнеш някого и не можеш да го търпиш. Срещнеш друг - и него не можеш да го търпиш. Това е все от вашия господар. Ти казваш: „Аз не мога да го обичам." Щом не обичам някого, не мисля за него. Щом не обичаш миризмата на едно цвете, остави това цвете. Щом го обичаш, стой там. Щом не го обичаш - отдалечи се.
 Мисли за онзи, Който те е пратил и Който ти е дал живота. А пък тази форма, в която се намираш, тя е временна. След тази хижа, след тази форма, има друго нещо. Това жилище не е хигиенично, но един ден ще излезем от това жилище и ще влезем в друго ново жилище. Това е жилище на възкресението. Та ще преминем към новия живот.
-Та сега търсете първом Царството Божие и Неговата правда. Всички мъчнотии и страдания ся в реда на нещата. Няма никой, който да е дошъл и да не мине през тях. И вие ще минете през всички изпитания, и няма да остане ни най-малкото изпитание, през което да не минете. Да не мислите, че ще може да кръшнете. Този, който ви обере, ще ви обере по всичките правила. Ние нищо не сме внесли в света и нищо не можем да изнесем от света. Онова, което сме научили, то ще остане. Не трябва да се обезсърчавате.
+Та сега търсете първо Царството Божие и Неговата правда. Всички мъчнотии и страдания са в реда на нещата. Няма никой, който да е дошъл и да не мине през тях. И вие ще минете през всички изпитания, и няма да остане ни най-малкото изпитание, през което да не минете. Да не мислите, че ще може да кръшнете. Този, който ви обере, ще ви обере по всичките правила. Ние нищо не сме внесли в света и нищо не можем да изнесем от света. Онова, което сме научили, то ще остане. Не трябва да се обезсърчавате.
-Тук някои се оплакват: „На Изгрева на какво сме заприличали! Виж хората как са отвън." Мършави сте малко, а онези са угоенички. В света хората имат малко повече месце, а на Изгрева - по-малко. В света къщите са мобилирани добре, а пък тук на Изгрева, на някоя дупка има книга залепена -пропукало се стъклото и той си залепил хартия и пак за Царството Божие мисли. Като минавам из
+Тук някои се оплакват: "На Изгрева на какво сме заприличали! Виж хората как са отвън." Мършави сте малко, а онези са угоенички. В света хората имат малко повече месце, а на Изгрева - по-малко. В света къщите са мебелирани добре, а пък тук на Изгрева, на някоя дупка има книга залепена - пропукало се стъклото и той си залепил хартия и пак за Царството Божие мисли. Като минавам из Изгрева, гледам някой брат седнал и казвам: "Този е кандидат за палат. Мъчи се той, убеждение има."
+Казвам, ще имате един палат, ще имате палат направен такъв, какъвто не сте сънували, с всичките му удобства, повече от "Хиляда и една нощ". Ще имате това, но когато се освободите от стария господар. И да не се съмнявате в пътищата Божии. И при всичките ви страдания да бъдете верни. Ако аз живея в една пропукана къща, ще кажа: "Такава е волята на господаря." Окъсал съм се, ще кажа: "Такава е волята на господаря." Шапката ти е скъсана - такава е волята на господаря, той не иска да те види добре облечен. Той знае, че щом започнеш да се обличаш много, ще пристанеш някъде. И този господар е много умен. Затова казва: "Не, не, със скъсаните обувки."
+Това са вътрешни състояния. Вие ще ги промените. Не съжалявайте за тях, ще мине всичко. Ще минете по всичките пътища на изкушенията, страданията. Паданията, ставанията - всичко това ще го очаквате, и неизбежно е. И когато минавате, ще кажете: "Такава е волята на Господ, такава е волята на нашия небесен Баща."
-Изгрева, гледам някой брат седнал и казвам: „Този е кандидат за палат. Мъчи се той, убеждение има."
-Казвам, ще имате един палат, ще имате палат направен такъв, какъвто не сте сънували, с всичките му удобства, повече от „Хиляда и една нощ". Ще имате това, но когато се освободите от стария господар. И да не се съмнявате в пътищата Божии. И при всичките ви страдания да бъдете верни. Ако аз живея в една пропукана къща, ще кажа: „Такава е волята на господаря." Окъсал съм се, ще кажа: „Такава е волята на господаря." Шапката ти е скъсана - такава е волята на господаря, той не иска да те види добре облечен. Той знае, че щом почнеш да се обличаш много, ще пристанеш някъде. И този господар е много умен. Затова казва: „Не, не, със скъсаните обуща."
+Та Господ ще каже: "Моите синове устояха и ще имат там хубави къщи."
-Това са вътрешни състояния. Вие ще ги промените. Не съжалявайте за тях, ще мине всичко. Ще минете по всичките пътища на изкушенията, страданията. Паданията, ставанията - всичко това ще го очаквате, и неизбежно е. И когато минавате, ще кажете: „Такава е волята на Господа, такава е волята на нашия небесен Баща.
+<em>"Отче наш"</em>
 Двадесет и първа лекция на Общия окултен клас
-февруари 1935 г, сряда, 5 часа
+-ти февруари, 1935 г, сряда, 5.00 часа, София - Изгрев
-−
 София - Изгрев
-−
-−

@@ Ред 80: / Ред 80: @@
 Хубаво, ти минаваш, ти си здрав и господарят ще те нахрани, и на работа ще те прати. Но хилав си, той няма да те нахрани, и ще каже: "Я го пратете в болницата." Вие седите и си обяснявате нещата, както не са. Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват. Господарят се удоволства, а бият слугата.
-Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева?-  Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?" Всеки ден като
+Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева?-  Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?" Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
+Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: „Трийсет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за трийсет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз!" И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двайсет-трийсет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: „Не се жени." Някой ще каже: „Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
-−
-−
-Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из рая навън излизате. Аз наричам рая следното. Имаш едно прекрасно състояние и мислиш,. че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
-−
-Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двайсет-трийсет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от [света], от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: „Трийсет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за трийсет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз!" И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двайсет-трийсет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: „Не се жени." Някой ще каже: „Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
 Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш. Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: „Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи. Всичко това е

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА==
-<em>„Добрата молитва"</em>
+<em>"Добрата молитва"</em>
-<em>Четоха се темите „Как да се справим със съмнението"</em>
+<em>Четоха се темите "Как да се справим със съмнението"</em>
-Ще ви прочета част от пета глава от Посланието към галатяните <em>(от 1 до 18 стих). </em>Останалото ще си прочетете сами вкъщи.
+Ще ви прочета част от пета глава от Посланието към галатяните <em>(от 1 до 18 стих). </em>Останалото ще си прочетете сами в къщи.
-Апостол Павел пише до първите християни, които са [вървели] в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, дето въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Пет-десет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той почне да си обяснява причините, казва: „На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
+Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Пет-десет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
 Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото. Да вземем някой млад момък и някоя млада мома. Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения. И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
 И младият, и той търгува. Той има известен капитал, търгува. Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен. И до известно време капиталът върви - той е силен. После го изгубва.
-Същото -ис възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: „Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: „Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
+Същото - и с възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
-Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, й те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатически условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, дето има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
+Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
-Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Зап-ример един се моли двайсет години, но после казва:
+Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих?" Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? Нему му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? Нему му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: „Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: „Я направете нещо."
-−
-−
-−
-−
-„Защо се молих, молих?" Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? Нему му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? Нему му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: „Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: „Я направете нещо."
 Сега това са общи положения, които нападат всички хора. Това са недъзи, с които има да се справим. Остаряването на човека иде, то е закон на външното. Каквато и мисъл да имаш, тя започва да функционира в ума ти и ако продължаваш да я имаш дълго време, тя ще произведе известен ефект. Даже най-здравия предмет ако го удряш с един твърд предмет със сто удара, с няколко хиляди удара, то най-после този предмет ще се повреди. В ума ти има една отрицателна мисъл и ти, колкото и да си силен, постепенно тогава сам ще си повредиш на себе си. Например ти почваш да си мислиш, че не си добър човек. Казваш: „Не съм добър, не съм добър." Това са удар след удар. Ти забелязваш, че действително в себе си имаш известна промяна. И хората почват са мислят, че не си добър. И ако ти не внимаваш, тези хора наоколо ти ще те убедят, че не си добър и един ден ще кажеш, че си виноват. Някой път човек се намира в едно [състояние] и го заставя да изповядва това, в което не вярва. Хващат един човек и го обвиняват, че убил сина си и го хвърлил в Дунава. Той отказва. Биха го, биха го, и най-после той казва: „Убих го", и не разправя къде. И го осъждат на смърт. Обаче, когато дойде до него екзекуторът, синът се явява и виждат, че бащата не е убил сина си.