Истинската добродетел - Редакционна история

Донка в 14:54, 11 юни 2011

2011-06-11T14:54:01Z

Хирон в 10:03, 23 юни 2009

2009-06-23T10:03:16Z

Показване на промените

Хирон в 08:50, 23 юни 2009

2009-06-23T08:50:32Z

Показване на промените

Хирон в 08:46, 23 юни 2009

2009-06-23T08:46:21Z

Хирон в 08:45, 23 юни 2009

2009-06-23T08:45:35Z

Хирон в 08:44, 23 юни 2009

2009-06-23T08:44:32Z

Хирон в 07:49, 23 юни 2009

2009-06-23T07:49:23Z

Хирон в 07:45, 23 юни 2009

2009-06-23T07:45:38Z

Хирон: Нова страница: ==ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ== Нарядът. 9 глава от Марка. Под пост и молитва в буквален смисъл се ра...

2009-06-20T18:44:52Z

Нова страница: ==ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ== Нарядът. 9 глава от Марка. Под пост и молитва в буквален смисъл се ра...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:54, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Ново разбиране за времето, том 1]]
		+
	==ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ==		==ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ==

@@ Ред 91: / Ред 91: @@
 ----
-<sup>1</sup> малджия - (от тур. та1 "Имот") - който търси имот, иманяр
+<sup>1</sup> малджия - (от тур. та1 "Имот") - който търси имот, иманяр<br />
-<sup>2</sup> малджилък - иманярство
+<sup>2</sup> малджилък - иманярство<br />
 <sup>3</sup> хендек - трап, окоп покрай пътя, канавка

@@ Ред 92: / Ред 92: @@
 ----
 <sup>1</sup> малджия - (от тур. та1 "Имот") - който търси имот, иманяр
 <sup>2</sup> малджилък - иманярство
 <sup>3</sup> хендек - трап, окоп покрай пътя, канавка

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Законът е такъв: Това е възможно само тогава, когато живеем в Бога и Бог живее в нас. Там е тайната на живота. Вън от Бога ти ще се молиш и духът няма да излезе. Както Христовите ученици не можеха да го изпъдят. Те го пъдеха, но духът не излезе.
-???Първото нещо е да чувствате, че живеете в Бога. Живееш ти при един богат човек, но трябва да плащаш наем. Като дойде края на месеца той казва: Ти трябва да платиш. Ти живееш там, но този човек не те обича, ти живееш като един наемник. Ако живееш на друго място, пак при един богат човек, но който те обича, той ще ти каже: Нищо няма да плащаш. Той ти услужва, не те безпокои. Питам тогава аз, каква е разликата между първото живеене и между второто? Ти можеш да живееш при Бога, но ще си плащаш данъка. А може да живееш в Божия дом и нищо да не плащаш. Нали всички в Бога живеете? Тогава защо едни сте щастливи, а други сте нещастни? И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях. Сега за умни хора считам ония, които живеят при всички нещастия и несгоди, които могат да ги споходят на земята, и са благодарни. Те са благодарни, разбират Божиите пътища. Като влезе при Бога, той най-напред започва с процеса на чистенето. Страданията са процес на чистене. Човек като страда се намира в първата фаза на чистене. Много страдаш, значи чистиш се. Христос носеше греховете на хората и трябваше да пострада, защото в тях имаше голяма нечистотия, която трябваше да се изчисти, да се изпере. Той трябваше да ги изпере. Като общо правило
+Първото нещо е да чувствате, че живеете в Бога. Живееш ти при един богат човек, но трябва да плащаш наем. Като дойде края на месеца той казва: Ти трябва да платиш. Ти живееш там, но този човек не те обича, ти живееш като един наемник. Ако живееш на друго място, пак при един богат човек, но който те обича, той ще ти каже: Нищо няма да плащаш. Той ти услужва, не те безпокои. Питам тогава аз, каква е разликата между първото живеене и между второто? Ти можеш да живееш при Бога, но ще си плащаш данъка. А може да живееш в Божия дом и нищо да не плащаш. Нали всички в Бога живеете? Тогава защо едни сте щастливи, а други сте нещастни? И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях. Сега за умни хора считам ония, които живеят при всички нещастия и несгоди, които могат да ги споходят на земята, и са благодарни. Те са благодарни, разбират Божиите пътища. Като влезе при Бога, той най-напред започва с процеса на чистенето. Страданията са процес на чистене. Човек като страда се намира в първата фаза на чистене. Много страдаш, значи чистиш се. Христос носеше греховете на хората и трябваше да пострада, защото в тях имаше голяма нечистотия, която трябваше да се изчисти, да се изпере. Той трябваше да ги изпере. Като общо правило ще имате: Страданията на земята са признак на нещо, което трябва да се изправи. Дали тия страдания са ваши или на другите хора, това е безразлично. Някой път ние чувстваме само своите страдания. Вземете майката например, тя се нарича майка, защото тя влиза в страданията на децата. Тя има 4-5 деца, но едно от тях се разболее и тя веднага чувства болката на детето. Ако майката не чувства болката на децата си, тя не е майка. А един ден тя може да обича цялото човечество, но тогава ще влезеш в страданията на страдащите и в радостите ще участваш, както и в страданията. В това отношение страданията на хората и Бог ги носи. Той, Който е свързан с хората, Който ги изпитва, едновременно носи и техните страдания и по този начин отчасти изпитва страданията им. Опитва ги по този начин. И прави един опит да изправи погрешката. Бог учи хората. Той знае причините защо хората страдат. И им казва: По тия и тия причини вие страдате. И така ги учи как могат да се избавят от всекидневните си страдания. Питам: Ако човек е пълен с Божествената Любов, в света може ли той да бъде сиромах? Може ли силният човек да бъде изнасилван от слабите? Не може. Той ще бъде господар на положението. Често някои ви говорят за Любовта. Казват: Аз обичам всички, но мене никой не ме обича. Щом тебе никой не те обича, ти си слаб човек. Как няма да ме обича и онзи човек, когото аз съм извадил от водата и го избавям? Или как няма да ме обича онзи човек, когото аз излекувах или на когото аз правя добро? Това е невъзможно! Такова състояние в природата не съществува. Щом хората не те обичат, ти добро никому не правиш. Може да има някой, който да не те обича, това е допустимо, но всички да не те обичат? Тази мисъл в ума ви вече ви спира да разбирате Волята Божия. Силният човек никой не може да го изнасилва. И любещият човек никой не може да го оскърби. Не че няма да го оскърбяват, но другояче казано: Океанът не може да се размъти. Необятната светлина никой не може да препречи. Твоето око може да се затули, на това малко око може да се тури едно малко капаче, но онзи голям Божествен прозорец, който изпраща светлина, може ли да се затули? Невъзможно. Има една близка страна до живота ви, не сте работили и не работите над себе си. Аз ви наблюдавам и забелязвам какъв метод за работа използвате. Вие сте взели един лотариен билет и само гледате кога ще се тегли лотарията. На работа не ходите, целия ден четете, следите вестниците, лотарията и казвате: Кой ще ходи на работа? Но тегли се една лотария, не печелите нищо и казвате: Отидоха парите! Вземате втори билет. Аз зная хора, които от десет години наред вземат билети, и при мене са идвали такива малджии<sup>1</sup> на лотарийните билети. И какви ли не примамки са правили. Преди 10-15 години идва един от тях при мене и казва: Искам да взема един лотариен билет. Досега съм вземал много, но нищо не съм спечелил. Ти си учен човек, искам да ми кажеш какъв номер да взема, че да спечеля. Ако спечеля сто хиляди лева, на Братството ще дам 50 хиляди лева. Казвам му: Защо ще ти кажа кой билет да вземеш, че ти да спечелиш? Ако е въпрос да печеля, аз ще взема билета. А ти искаш с чужда помощ да правиш добро и после да кажеш, че си помагал на Братството. Аз мога да ти кажа как можеш да направиш едно добро. Ще ти кажа да вземеш мотиката и ще ти покажа как да копаеш. Така ще спечелиш повече пари, отколкото с лотариен билет. Тука преди 20 години беше дохождал при мене един човек, който цели 20 години се е занимавал с малджилък<sup>2</sup>, търсил все скрито съкровище. Мисля, че този човек беше някъде от Новозагорско. Той казваше: Изкопал съм един хендек<sup>3</sup>, един километър дълъг, цял баир, все пари да търся. Казвам: Не си ли намерил? - Намерил съм много малко, не зная, но голямо съкровище има там. Искам да ми покажеш где е. - Ти го знаеш, пък искаш аз да ти го кажа. Е, как седи тази работа? И той започна да ми разправя. Цели 20 години вече как се моля на Господа, толкова години копая, но е малко. Една вечер се явява при мене турски ходжа и ми каз-
@@ Ред 103: / Ред 89: @@
 . Утринно Неделно Слово, държано на 19 ноември 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 глава от Марка.
-Под пост и молитва в буквален смисъл се разбира работа в духовния свят. Значи трябва да работиш. Защото постът, въздържане от една работа, значи да постиш, да се въздържаш от един вид работа, например да ядеш и пиеш, а да вършиш друга. Даже и онези, които постят, след като са постили 24 часа или два деня, те почват да мислят, че ако повече се въздържат от ядене, ще им стане лошо или може да отслабнат. Има едно вътрешно неразбиране на поста и молитвата. Ние мислим, че ако само физически изкажем няколко думи, това е молитва. Не, това не е молитва. Ако сърцето на човека не участва и ако неговият ум и дух не участват в молитвата, тази работа не може да има никакъв резултат. Някой път може да се каже, че молитвата не е послушана, значи резултат няма. Просиш нещо, но нищо не става. Та казвам, хората вървят по един път на завършените резултати. Те очакват като кажат една молитва и да бъдат послушани. Като прочетат "Отче наш" и кажат "Да бъде Волята Твоя, да бъде Царството Твое", така ли става в действителност? Хиляди християни се молят. От две хиляди години тази молитва е произнасяна, но Царството Божие още не е дошло на земята. На земята е дошло, но в сърцата на хората още не е дошло. Ние искаме Царството Божие да дойде отвън, а то трябва да дойде в сърцата на хората. Аз съм срещал много християни, които критикуват другите, че не постъпвали добре, но не се минават 15-20 минути и те ще извършат същата погрешка както другите. Те казват, че другите не са милостиви, че нямат обхода, но виждаш, че те самите нямат никаква обхода. Те виждат, че другите са груби, а същевременно и те са груби. Сегашните християни вече две хиляди години не могат да се разделят от останалите нехристияни. Знаете ли какво нещо е да бъде човек християнин? Аз често слушам някой да казва: Нека се изправи той. - Защо? - Че и той има прегрешения. - Аз съм учител, не правя това нещо. - Няма да ме питате за злото, но казвам: Не прави това. Ще питаш как да направиш добро. За злото казвам: Не го прави. А той ме пита как да направи злото. Като дойде до доброто за никакъв съвет не ме пита. Той мисли, че знае как да направи доброто. Ти трябва да се научиш най-първо да не правиш злото, по отрицателния път. Само тогава може да правиш доброто. Защото законът е: В изкуството не може да туриш сенките преди контурите. Доброто си има свои главни линии, които трябва да начертаеш. След това ще туриш сенките. Злото е сянка на живота. И ако ти туриш тези сенки без никакви контури, ще се образува тъмнина, на която ти сам ще опиташ лошите последствия. Защото ако ти загасиш светилника си, да не дадеш светлина никому да се не спъне, ти ще се изложиш на една опасност и ще причиниш вреда на себе си, сам ще се спънеш. Ако държиш своята светлинка да свети на другите, ти ще причиниш полза и добро на себе си. Сега, заражда се друг въпрос. Мнозина мислите като някои, които започват да пеят. Те са научили седемте тона и казват: Ние знаем да пеем вече. И той пее: до, ре, ми. Ако това е пеене, то е най-лесна работа. Всички са майстори на гамата. Но когато дойде да се изпее една песен, тя не се пее по правилата на гамата. Тоновете не излизат така един подир друг, там има съвсем друг закон, разнообразие има, известно пречупване на тоновете - вдигане, слизане, качване. И когато някой пътник тръгне на екскурзия по планините ще има същото нещо. Той няма да върви по равни места, той ще слиза, ще се качва. Това качване нагоре ние наричаме екскурзия. Ако той никога не се е качвал, може ли да кажем, че е ходил на екскурзия? Някой погледне към планината и
+Под пост и молитва в буквален смисъл се разбира работа в духовния свят. Значи трябва да работиш. Защото постът, въздържане от една работа, значи да постиш, да се въздържаш от един вид работа, например да ядеш и пиеш, а да вършиш друга. Даже и онези, които постят, след като са постили 24 часа или два деня, те почват да мислят, че ако повече се въздържат от ядене, ще им стане лошо или може да отслабнат. Има едно вътрешно неразбиране на поста и молитвата. Ние мислим, че ако само физически изкажем няколко думи, това е молитва. Не, това не е молитва. Ако сърцето на човека не участва и ако неговият ум и дух не участват в молитвата, тази работа не може да има никакъв резултат. Някой път може да се каже, че молитвата не е послушана, значи резултат няма. Просиш нещо, но нищо не става. Та казвам, хората вървят по един път на завършените резултати. Те очакват като кажат една молитва и да бъдат послушани. Като прочетат "Отче наш" и кажат "Да бъде Волята Твоя, да бъде Царството Твое", така ли става в действителност? Хиляди християни се молят. От две хиляди години тази молитва е произнасяна, но Царството Божие още не е дошло на земята. На земята е дошло, но в сърцата на хората още не е дошло. Ние искаме Царството Божие да дойде отвън, а то трябва да дойде в сърцата на хората. Аз съм срещал много християни, които критикуват другите, че не постъпвали добре, но не се минават 15-20 минути и те ще извършат същата погрешка както другите. Те казват, че другите не са милостиви, че нямат обхода, но виждаш, че те самите нямат никаква обхода. Те виждат, че другите са груби, а същевременно и те са груби. Сегашните християни вече две хиляди години не могат да се разделят от останалите нехристияни. Знаете ли какво нещо е да бъде човек християнин? Аз често слушам някой да казва: Нека се изправи той. - Защо? - Че и той има прегрешения. - Аз съм учител, не правя това нещо. - Няма да ме питате за злото, но казвам: Не прави това. Ще питаш как да направиш добро. За злото казвам: Не го прави. А той ме пита как да направи злото. Като дойде до доброто за никакъв съвет не ме пита. Той мисли, че знае как да направи доброто. Ти трябва да се научиш най-първо да не правиш злото, по отрицателния път. Само тогава може да правиш доброто. Защото законът е: В изкуството не може да туриш сенките преди контурите. Доброто си има свои главни линии, които трябва да начертаеш. След това ще туриш сенките. Злото е сянка на живота. И ако ти туриш тези сенки без никакви контури, ще се образува тъмнина, на която ти сам ще опиташ лошите последствия. Защото ако ти загасиш светилника си, да не дадеш светлина никому да се не спъне, ти ще се изложиш на една опасност и ще причиниш вреда на себе си, сам ще се спънеш. Ако държиш своята светлинка да свети на другите, ти ще причиниш полза и добро на себе си. Сега, заражда се друг въпрос. Мнозина мислите като някои, които започват да пеят. Те са научили седемте тона и казват: Ние знаем да пеем вече. И той пее: до, ре, ми. Ако това е пеене, то е най-лесна работа. Всички са майстори на гамата. Но когато дойде да се изпее една песен, тя не се пее по правилата на гамата. Тоновете не излизат така един подир друг, там има съвсем друг закон, разнообразие има, известно пречупване на тоновете - вдигане, слизане, качване. И когато някой пътник тръгне на екскурзия по планините ще има същото нещо. Той няма да върви по равни места, той ще слиза, ще се качва. Това качване нагоре ние наричаме екскурзия. Ако той никога не се е качвал, може ли да кажем, че е ходил на екскурзия? Някой погледне към планината и казва: Ходих, всеки ден се качвах по върховете, мислено се качвах и се връщах надолу.
+Разсъжденията на съвременните християни мязат на онези от една американска секта. В Америка има една секта, която отрича съществуването на болестите, казват: Нищо не съществува. Счупил си някой крака, казват му: Нищо няма. Ти само предполагаш, че си болен. Боли те глава, няма нищо. Тръгнал един американец да направи една екскурзия със своята възлюблена, става по пътя една катастрофа, счупва му се крака на няколко места и най-после викат един от тези лекари, които казват, че болести няма. И той почнал да го лекува, казва му: Сега ще предполагаш, че кракът ти не е счупен, той ще се намести. Цял месец го лекува по този начин и кракът на този болен оздравял. Сега - казва лекарят - ще платиш дето те лекувах! - Сега пък ти ще си въобразяваш, че ти давам десет хиляди долара: първия ден десет хиляди долара, на втория ден още толкова и т.н. Казвам: Каквото се провикнало, такова отговорило. - Ама ти трябва да плащаш! - Ти мене ме караш да мисля и аз оздравях, сега и ти ще мислиш като мене, че имаш парите, и ще ги имаш. - Но тава не е реално. Тази теория е права. Краката - и без разтривки могат да се наместят в тях счупените кости. Могат да се наместят, но кракът на този човек е счупен. Това не значи, че материя не съществува. Този счупен крак може да се поправи. Има начини за това. То е едно просто нещо за този, който разбира законите на материята. Като дойде при счупения крак, той може да го намести. Той ще внесе в него онази магическа сила и както железните стърготини се привличат от магнита, така и тези частици могат да се привлекат, и кракът ще се преустрои. Как стават костите в утробата на майката? Тя само е мислила, мислила само да има едно дете и си е казвала: Искам да имам едно дете, което да има и кости, и ребра, и мускули, и глава, и мозък. Но отвън никак не го бута. Тя само иска да има детето с тия неща и каквото е мислила, това става. Има дете вътре в утробата й и то почва да расте, да се развиват кости, мускули, глава и след девет месеца майката казва: Да излезе навън. И детето излиза. Не е ли така? Коя майка не прави така? Коя майка може като грънчарят да го направи? Ще каже някой, че то расте от самосебе си. Не, не расте от самосебе си, но има нещо отвън. Майката работи със своята мисъл. Това е един велик закон, на който детето се подчинява. Но щом детето излезе вън от утробата на майка си, тя не е вече толкова господарка. Отвън тя не знае как да го направи. Изкълчи се кракът на детето, тя не знае как да го поправи, повреди се малко главата, тя не знае как да я поправи.
-−
-−
-казва: Ходих, всеки ден се качвах по върховете, мислено се качвах и се връщах надолу.
-−
-Разсъжденията на съвременните християни мязат на онези от една американска секта. В Америка има една секта, която отрича съществуването на болестите, казват: Нищо не съществува. Счупил си някой крака, казват му: Нищо няма. Ти само предполагаш, че си болен. Боли те глава, няма нищо. Тръгнал един американец да направи една екскурзия със своята възлюблена, става по пътя една катастрофа, счупва му се крака на няколко места и най-пос-ле викат един от тези лекари, които казват, че болести няма. И той почнал да го лекува, казва му: Сега ще предполагаш, че кракът ти не е счупен, той ще се намести. Цял месец го лекува по този начин и кракът на този болен оздравял. Сега - казва лекарят - ще платиш дето те лекувах! - Сега пък ти ще си въобразяваш, че ти давам десет хиляди долара: първия ден десет хиляди долара, на втория ден още толкова и т.н. Казвам: Каквото се провикнало, такова отговорило. - Ама ти трябва да плащаш! - Ти мене ме караш да мисля и аз оздравях, сега и ти ще мислиш като мене, че имаш парите, и ще ги имаш. - Но тава не е реално. Тази теория е права. Краката - и без разт-ривки могат да се наместят в тях счупените кости. Могат да се наместят, но кракът на този човек е счупен. Това не значи, че материя не съществува. Този счупен крак може да се поправи. Има начини за това. То е едно просто нещо за този, който разбира законите на материята. Като дойде при счупения крак, той може да го намести. Той ще внесе в него онази магическа сила и както железните стърготини се привличат от магнита, така и тези частици могат да се привлекат, и кракът ще се преустрои. Как стават костите в утробата на майката? Тя само е мислила, мислила само да има едно дете и си е казвала: Искам да имам едно дете, което да има и кости, и ребра, и мускули, и глава, и мозък. Но отвън никак не го бута. Тя само иска да има детето с тия неща и каквото е мислила, това става. Има дете вътре в утробата й и то почва да расте, да се развиват кости, мускули, глава и след девет месеца
-−
-−
-−
-−
-майката казва: Да излезе навън. И детето излиза. Не е ли така? Коя майка не прави така? Коя майка може като грънчарят да го направи? Ще каже някой, че то расте от само-себе си. Не, не расте от самосебе си, но има нещо отвън. Майката работи със своята мисъл. Това е един велик закон, на който детето се подчинява. Но щом детето излезе вън от утробата на майка си, тя не е. вече толкова господарка. Отвън тя не знае как да го направи. Изкълчи се кракът на детето, тя не знае как да го поправи, повреди се малко главата, тя не знае как да я поправи.
 Законът е такъв: Това е възможно само тогава, когато живеем в Бога и Бог живее в нас. Там е тайната на живота. Вън от Бога ти ще се молиш и духът няма да излезе. Както Христовите ученици не можеха да го изпъдят. Те го пъдеха, но духът не излезе.
-Първото нещо е да чувствате, че живеете в Бога. Живееш ти при един богат човек, но трябва да плащаш наем. Като дойде края на месеца той казва: Ти трябва да платиш. Ти живееш там, но този човек не те обича, ти живееш като един наемник. Ако живееш на друго място, пак при един богат човек, но който те обича, той ще ти каже: Нищо няма да плащаш. Той ти услужва, не те безпокои. Питам тогава аз, каква е разликата между първото живеене и между второто? Ти можеш да живееш при Бога, но ще си плащаш данъка. А може да живееш в Божия дом и нищо да не плащаш. Нали всички в Бога живеете? Тогава защо едни сте щастливи, а други сте нещастни? И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях. Сега за умни хора считам ония, които живеят при всички нещастия и несгоди, които могат да ги споходят на земята, и са благодарни. Те са благодарни, разбират Божиите пътища. Като влезе при Бога, той най-напред започва с процеса на чистенето. Страданията са процес на чистене. Човек като страда се намира в първата фаза на чистене. Много страдаш, значи чистиш се. Христос носеше греховете на хората и трябваше да пострада, защото в тях имаше голяма нечистотия, която трябваше да се изчисти, да се изпере. Той трябваше да ги изпере. Като общо правило
+???Първото нещо е да чувствате, че живеете в Бога. Живееш ти при един богат човек, но трябва да плащаш наем. Като дойде края на месеца той казва: Ти трябва да платиш. Ти живееш там, но този човек не те обича, ти живееш като един наемник. Ако живееш на друго място, пак при един богат човек, но който те обича, той ще ти каже: Нищо няма да плащаш. Той ти услужва, не те безпокои. Питам тогава аз, каква е разликата между първото живеене и между второто? Ти можеш да живееш при Бога, но ще си плащаш данъка. А може да живееш в Божия дом и нищо да не плащаш. Нали всички в Бога живеете? Тогава защо едни сте щастливи, а други сте нещастни? И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях. Сега за умни хора считам ония, които живеят при всички нещастия и несгоди, които могат да ги споходят на земята, и са благодарни. Те са благодарни, разбират Божиите пътища. Като влезе при Бога, той най-напред започва с процеса на чистенето. Страданията са процес на чистене. Човек като страда се намира в първата фаза на чистене. Много страдаш, значи чистиш се. Христос носеше греховете на хората и трябваше да пострада, защото в тях имаше голяма нечистотия, която трябваше да се изчисти, да се изпере. Той трябваше да ги изпере. Като общо правило