И пишеше на земята - Редакционна история

Станимир в 10:03, 18 октомври 2010

2010-10-18T10:03:55Z

Станимир в 11:53, 5 април 2009

2009-04-05T11:53:39Z

Показване на промените

Станимир в 20:26, 4 април 2009

2009-04-04T20:26:45Z

Показване на промените

Станимир в 13:28, 4 април 2009

2009-04-04T13:28:30Z

Показване на промените

Ваня Златева: /* И пишеше на земята */

2009-01-31T17:02:06Z

‎И пишеше на земята

Ваня Златева: /* И пишеше на земята */

2009-01-31T16:47:40Z

‎И пишеше на земята

Показване на промените

Ваня Златева: /* И пишеше на земята */

2009-01-31T16:04:27Z

‎И пишеше на земята

Показване на промените

Ваня Златева: /* И пишеше на земята */

2009-01-31T15:54:58Z

‎И пишеше на земята

Ваня Златева: /* И пишеше на земята */

2009-01-31T15:51:58Z

‎И пишеше на земята

Показване на промените

Ваня Златева: /* И пишеше на земята */

2009-01-30T20:56:46Z

‎И пишеше на земята

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==И пишеше на земята==
+[[Неделни беседи]]
 „И пак се наведе долу и пишеше на земята“. *)
@@ Ред 51: / Ред 60: @@
 Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
-Беседа, държана от Учителя на 22 февруари, 1925 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя на 22 февруари, [[1925]] г. в гр. София.''
 ----
 *) Иоана 8:8.

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Сега Христос пише на земята и казва на тази жена: „Възлюби Господа!“
-Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието ще видите, че според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: нека го залюби някой, че да му дойде ума в главата! Не, освен че няма да му дойде ума в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това с един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
+Знаете ли вие изкуството да възлюбиш човека? Аз често чета по романите как някоя мома възлюбила някой момък и после го разлюбила; или някой момък залюбил някоя мома и после я разлюбил. Залюбил и разлюбил. Значи, в земната любов има два момента: залюбване и разлюбване. После идва друго залюбване. Една мома не може два пъти да залюби онзи момък, който веднъж я е разлюбил. Каквото и да говори, истината е тази: тя не може два пъти да залюби този момък. Аз казвам на момците: онази мома, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да ви залюби. Аз казвам на момите: онзи момък който ви е залюбил и разлюбил, не може втори път да ви залюби. Любовта не може да се възвърне по никой друг начин, освен чрез искрено разкаяние. И на жените казвам: онзи мъж, който ви е залюбил и разлюбил, втори път не можете да го залюбите. Аз казвам и на мъжете: онази жена, която ви е залюбила и разлюбила, не може втори път да я залюбите. Каквото и да ви говорят те, всичко това са празни приказки. Като четете Евангелието, ще видите, че, според мъчнотиите в живота, любовта на мнозина ще охладнее, значи няма да имат сила да издържат. Питам тогава: заслужава ли да залюбите някой човек? – Не. Защо не заслужава? Заслужава ли, като ви залюбя, да ви издигна на височина около един километър, както се издига един орел и от тази височина да ви пусна долу, като ви разлюбя? Каква е тази любов? Да залюбиш някого, значи да го издигнеш на голяма височина; а да го разлюбиш, значи да го пуснеш от тази височина надолу. Каква философия има в това? Казват за някого: нека го залюби някой, че да му дойде умът в главата! Не, освен че няма да му дойде умът в главата, но ще изскочи дори от главата му. Ако залюбването може да вкара ума в главата, това е една неразумна философия в живота. Разправяха ми за любовта на един млад слуга, който се влюбил в своята господарка. Той бил малко момче, 10 годишно и тъй нежно се влюбил в своята господарка, че никому не откривал това свое чувство. В свободното си време той се качвал на едно високо дърво и там написвал името на своята господарка, както и своето име. Едва след 100 години, когато отсекли това дърво, намерили там написани неговото име и това на своята господарка. Това е един хубав пример за любовта: той живеел при своята любов близо, всичко жертвал за нея, без да подозира тя. А вие сега, по 100 писма пишете на вашите любими: ах, умирам, не мога без тебе! Има една хубава формула за живота: Любовта ражда доброто в света.
 Защо съгрешила тази жена? – Грехът показва, че в нея имало криво разбиране за любовта. Ние сега ще решим един социален въпрос. Всички социални и религиозни общества, обаче, решават същия въпрос, в смисъл: да се изпъди и убие тази жена! Но Христос казва: „Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ“. Туй е истинското решение на онзи социален въпрос. Индивидуално, вътрешно този въпрос е решен. По друг начин как ще го решите? Нека има и друго решение, аз не искам да налагам на всички ви това решение, но онези, на които съзнанието е събудено, които са узрели, трябва да убедят целия свят, че съвременният строй трябва да се измени, по какъвто и да е начин. Хората трябва да се убедят, да им се каже, че е дошло време, когато въпросите трябва да се разрешават с любов. И ако ние не направим това, ако ние закъснеем, въпросът пак ще се разреши, но вече не в наша полза. Този въпрос няма да се реши отвън. За нас е важно да се запали първият въглен и от него ще се запалят всички други въглени.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 И Христос се наведе долу на земята и пишеше.
-Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот, сам по себе си е чист. Питам сега: кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: този човек там, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене, да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му с знание и мъдрост, с красота, доброта и с справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидем на онзи свят! Че онзи свят е този свят! В дадения случай ти си в онзи свят! Господ ти казва: покажи любовта си към онзи твой брат!
+Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: е, такъв е животът. Какъв е животът? Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: научете се да мислите право! Аз бих желал да видя какво разбирате вие под думата „Истина“. Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си. Някой казва: ти към мене не постъпваш тъй, както към себе си. Ти яде кокошка, а на мене не даде. Да, вярно е, не постъпвам справедливо, ядох кокошка. Преди половин час я изядох, но тя бе развалена и ми разстрои стомаха, та не искам да дам и на тебе от нея. На тебе ще дам от хубавите плодове: ябълки, грозде с препечен хлебец. Следователно, ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще поискам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това нещо трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: братко, радвам се, че те срещнах; радвам се, че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко. Ние казваме: е, като отидем на онзи свят! Че онзи свят е този свят! В дадения случай ти си в онзи свят! Господ ти казва: покажи любовта си към онзи твой брат!
 Вие, като излезете от тука, казвате: имаше някои философски работи, но бяха много забъркани, та не разбрахме какво искаше да каже. Ще ви кажа какво искам да разберете. Като срещнете първата бедна жена, спрете се в себе си и ѝ кажете две сладки думи! Като срещнете първото сираче кажете му две сладки думи. Като срещнете първия затворник, кажете му две сладки думи, донесете му от дома си малко хубав хляб, малко плодове! Като срещнете първия фалирал търговец, първата паднала жена, спрете се в себе си и им кажете две сладки думи! Като срещнете първото куче, на което кракът е счупен, спрете се да го превържете; ако не можете да сторите това нещо вие сами, платете някому 20 лева, за да го превърже! Видите някъде някой вол, който тегли някоя много натоварена кола и не може да я изкара. Платете 100 лева, купете нещо от товара, за да го освободите. Отидете в някоя гора, там някой сече дърветата. Питай колко искат за това дръвче, което в този момент секат. Кажи: колко искаш, приятелю? – 20 лв. Плати 20 лева на този човек, но спаси живота на дървото. Покажете любовта си! Ще кажете: а, с такива работи ще се занимаваме! Ами с какви? Това е великото в света, за което Господ се радва. Такъв трябва да бъде нашият живот! – Живот на чистота, живот на святост, живот на любов, живот на знание и мъдрост, живот на свобода и истина, живот на справедливост, живот на доброта и красота, живот, който обема всичката пълнота.

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 И колко пъти, като срещна някой добър брат евангелист, прибързва да ме пита: ти вярваш ли в Христа? Вярваш ли в Господа нашего Исуса Христа? Казвам му: знаеш ли, какво пише Христос на земята? Срещне ме някой свещеник, пита ме: ти защо не идваш в църква? Свещи трябва да палиш! Казвам: братко, аз се радвам на това изкуство, но вие го знаете много по-добре от мене. Едно време и аз палих свещи, но сега искам да науча друго нещо: искам да науча изкуството всички свещи, които се палят в църква, да не гаснат вече; и кандилата също да не гаснат. И друго: всички свещи, които горят в църква, да не димят; и всички кандила, които се палят, също да не димят. Всички свещи и кандила да горят, без да гаснат и без да димят – това е най-важното изкуство! Това наричам аз истинско палене на свещи и на кандила! Като запалиш една свещ, какъвто вятър или каквато буря и да духа, да не може да се загаси. Това човек може ли да направи – човек е. Това проповедник може ли да направи – проповедник е. Това свещеник може ли да направи – свещеник е. Това верующ може ли да направи – верующ е. Това ученик може ли да направи – ученик е.
-Когато човек иска да се жени, нека запита своя възлюблен: можеш ли да запалиш една свещ, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъв ветър, ожени се за този човек, не се бой, ти ще можеш да живееш с него добре през целия си живот. Не може ли да запали такава свещ, това вече не е женидба, това е продажба. Изгасва ли свещьта на когото и да е от вас общо правило е: не се женете, не е позволено от Бога! Като казвам да не се жените, подразбирам да не се жените по човешки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото аз не вервам в свещи и кандила, които гаснат и димят. Аз вервам в свещи, които не гаснат. Аз вервам в кандила, които не гаснат. Аз вервам в хора, които като палят свещи, свещите им не гаснат. Аз вервам в всички свещеници, проповедници, в всички хора по целия свят, по целото земно кълбо, на които свещите не гаснат. Казвам им тогава: братко, аз вервам в тебе, защото ти си научил великия закон на земята. Аз вервам в твоята душа. И казвам: от сега нататък правете опити, научете се да запалите поне една свещ, която да не гасне!
+Когато човек иска да се жени, нека запита своя възлюблен: можеш ли да запалиш една свещ, която да не гасне? – Мога. Е, запали я тогава! Ако я запали и не угасва при никаква буря и при никакъв вятър, ожени се за този човек, не се бой, ти ще можеш да живееш с него добре през целия си живот. Не може ли да запали такава свещ, това вече не е женитба, това е продажба. Изгасва ли свещта на когото и да е от вас, общо правило е: не се женете, не е позволено от Бога! Като казвам да не се жените, подразбирам да не се жените по човешки, а да се жените по Бога, по Божествено. Защо? Защото аз не вярвам в свещи и кандила, които гаснат и димят. Аз вярвам в свещи, които не гаснат. Аз вярвам в кандила, които не гаснат. Аз вярвам в хора, които като палят свещи, свещите им не гаснат. Аз вярвам във всички свещеници, проповедници, във всички хора по целия свят, по цялото земно кълбо, на които свещите не гаснат. Казвам им тогава: братко, аз вярвам в тебе, защото ти си научил великия закон на земята. Аз вярвам в твоята душа. И казвам: отсега нататък правете опити, научете се да запалите поне една свещ, която да не гасне!
-Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, святи и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
+Това е, което пишеше Христос. Блажени кои? – Блажен е онзи, на когото умът е запален и не гасне. Блажен е онзи, на когото сърцето е запалено и не гасне. Блажен е онзи, на когото душата гори и не гасне. Блажен е онзи, на когото духът гори, свети и не гасне. Блажени са всички мъже и жени; блажени са всички деца; блажени са всички слуги и царе; блажени са всички свещеници и проповедници; блажени са всички онези, на които свещите и кандилата не гаснат!
-Беседа, държана от Учительт, на 22 февруари, 1925 г. в гр. София.
+Беседа, държана от Учителя на 22 февруари 1925 г. в гр. София.