Което става - Редакционна история

Донка в 19:47, 18 април 2011

2011-04-18T19:47:30Z

Станимир в 15:15, 9 декември 2008

2008-12-09T15:15:14Z

Показване на промените

Станимир в 13:52, 7 декември 2008

2008-12-07T13:52:03Z

Станимир в 21:06, 5 декември 2008

2008-12-05T21:06:09Z

Показване на промените

Станимир в 09:19, 1 декември 2008

2008-12-01T09:19:38Z

Показване на промените

Станимир в 09:03, 1 декември 2008

2008-12-01T09:03:58Z

Показване на промените

Станимир в 11:01, 27 ноември 2008

2008-11-27T11:01:28Z

Показване на промените

Станимир в 20:57, 26 ноември 2008

2008-11-26T20:57:28Z

Показване на промените

Станимир в 14:51, 26 ноември 2008

2008-11-26T14:51:49Z

Показване на промените

Станимир в 13:38, 26 ноември 2008

2008-11-26T13:38:36Z

← По-стара версия		Версия от 19:47, 18 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]
		+
	== Което става ==		== Което става ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 == Което става ==
@@ Ред 18: / Ред 17: @@
 Сега, и на вас казвам: Дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него. Каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. В този смисъл, злото е бирник, който взима от човека всичко онова, което е придобил по нечестен път. Богатство, знание, сила, придобити по нечестен начин, чрез лъжа и насилие, ще ви се отнемат. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото всякога ще го напада. Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен. Дойде ли до своите удове, той трябва да се отнася с тях внимателно, да не ги пресилва. Запример, той трябва да се отнася внимателно и грижливо с краката и с ръцете си. Вършат ли добре службата си, той не трябва да ги насилва, но да се вслушва в гласа им, да знае, кога да ги остави да си починат.
-И тъй, свърже ли се със своите мозъчни центрове, човек е в състояние да разбира своите удове, да разговаря с тях. Опасно е, когато човек се подава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека — по друг.
+И тъй, свърже ли се със своите мозъчни центрове, човек е в състояние да разбира своите удове, да се разговаря с тях. Опасно е, когато човек се подава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека — по друг.
 Мнозина питат, защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план. Употреби ли човек насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече, как да се справя със злото, т. е. знае, как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справя със злото. Когато не може да се справи с известни природни сили, човек е в областта на злото. Някой се оплаква, че една лоша мисъл минала през ума му. Този човек не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила. Всяка лоша мисъл събужда в човека потик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили. Той започва да работи върху себе си, с желание да се повдигне, да се освободи от лошите последствия на отрицателното в света.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 От хиляди години насам хората се борят с отрицателното в себе си, със злото, но въпреки това, не са го победили. Като се борят известно време със злото, най-после те отстъпват, понеже намират, че може да се живее по-леко, без борба и усилия. Като се провали в борбата, човек казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т. н. Запример, срещате млад, идеалист човек, който започва търговия. Той казва: Аз няма да бъда като другит търговци, ще работя честно, всякога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казал, но шом навлезе по-дълбоко в търговията, полиците и задълженията му се увеличават, и той неусетно изменя на себе си; започва да послъгва, да си служи с интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човек трябва да бъде честен, да говори истината. Някои се страхуват да говорят истината, да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане?! За предпочитане е човек всякога да говори истината.
-Съвременният ЧОВ-БК иска да бъде учен, богат, силен. Добро е това желание, но човек трябва да си даде отчет, защо иска да бъде богат, учен, силен. Ако подържа това желание в себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на крив път. Стане ли богат, учен, силен при това положение, той скоро ще изгу¬би тия Имиа. Тъ1 не са поставени на здрава основа. Н-Ькой обрал един богат човек и с паритъ\ които взел от него, прави добро на бедните. Как мислите, прието ли е добро¬то на този човтж? Тази проява може ла се нарече добра дотолкова, доколкото тржбит, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили никакво благо от нея,   Во-
+Съвременният човек иска да бъде учен, богат, силен. Добро е това желание, но човек трябва да си даде отчет, защо иска да бъде богат, учен, силен. Ако поддържа това желание в себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на крив път. Стане ли богат, учен, силен при това положение, той скоро ще изгуби тия неща. Те не са поставени на здрава основа. Някой обрал един богат човек и с парите, които взел от него, прави добро на бедните. Как мислите, прието ли е доброто на този човек? Тази проява може да се нарече добра дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Водата минава и заминава през тръбите, без да им даде нещо от себе си. Единственото нещо, което водата прави за тръбите, е това, че ги чисти. Следователно и апашът, като раздава ограбеното богатство на сиромасите, остава чист. Ако го хванат, не могат да го обвинят в кражба — нищо не намират в него. Той сам нищо не е придобил от богатството си. Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могат да подигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.
-−
+Като се натъкват на погрешките си, хората се запитват, какво нещо е доброто, т. е. правият път и какво — злото, т. е. кривият път. Вие знаете от геометрията, че големината на кръга се определя от големината на радиусите, т. е. на правите линии в него. От това гледище, ние казваме: Когато големината на кръга се определя от дължината на неговите радиуси, човек се намира в закона на доброто и се движи в правия път, който му дава възможност да расте и да се развива. Когато дължината на правите линии се определя от големината на кръга, човек се намира в закона на злото, т. е. в ограничителните условия на живота. Следователно, не може ли човек да издържа на външните условия, при които се намира, това показва, че неговите прави линии, т. е. неговите мисли, принципи се ограничават от кръга. Външните условия не се измерват с правите линии, по които човек се движи. Човек сам създава тези линии, а външните условия не зависят от тях. Значи, абсолютното право не се определя от никакви криви линии, от никаква окръжност. Някой казва, че живее по закона на любовта, а всъщност не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човек се движи по прави линии? Както живее човек, такива линии чертае. Ако живее добре, той чертае прави линии. Ако не живее добре, той чертае криви линии.
-дата минава и заминава през тржбите, без да им даде нещо от себе си. Единственото нещо, което водата прави за тржбите, е това, че ги чисти. Следователно и апашът, като раздава ограбеното богатство на сиромасите, остава чистъ^ Ако го хванат, не могат да го обвинят в кражба — нищо не намират в него. Той сам нищо не е придобил от богатството си. Истинско добро е това, когато чов-Ьк може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или добро¬волно, той не прави никакво добро. Следова¬телно, само ония природни сили могат да подигнат човека, до които той се е домо-гнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности. Като се натъкват на погръчиките си, хо¬рата се запитват, какво нъчцо е доброто, т. е. правият пжл и какво— злото, т. е. криви-ят пжл. Вие знаете от геометрията, че го¬лемината на кръга се определя от големи¬ната на радиусите, т. е. на правите линии в него. От това гледище, ние казваме: Когато големината на кръга се определя от дължи¬ната на неговите радиуси, човек се намира в закона на доброто и се движи в правия пж.т, който му дава възможност да расте и да се развива. Когато дължината на правите линии се определя от големината на кръга, човек се намира   в   закона   на   злото, т. е.
+Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни към постъпките си, защото всяка постъпка, добра или лоша, има своите последствия. Лошите последствия внасят известно изопачаване на човешкия характер, вследствие на което човек греши. За разумните същества погрешките на хората са подобни на сенки, които художникът туря на картините си. Когато сенките не са добре поставени, картината има някакъв дефект. Кой как мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малък дефект, който трябва да се изправи. Разумните същества не се интересуват толкова от художника, колкото от картината и ако той сам не може да я изправи, те му се притичат на номощ. — Не може ли картината да бъде без погрешки? — Докато е на земята, човек не може да бъде съвършен, по простата причина, че земята не може да се осветява едновременно от всички страни. Задачата на земята е да се върти около слънцето и около себе си. Какви са последствията от нейното движение за живота на съществата, които живеят на нея, тя не се интересува. Ако земята измени пътя на своето движение, културата на съвременните хора съвершено ще изчезне. Измени ли разстоянието си от слънцето, животът на земята също ще изчезне.
-−
-в ограничителните условия на живота.) Сле-дователно, не може ли чов-вк да издържа на външнит^ условия, при които се намира, това показва, че неговите прави линии, т. е. него¬вите мисли, принципи се ограничават от кръга. Външните условия не се измерват с ппавите линии, по които човек се движи. Човек сам създава тези линии, а външ¬ните условия не зависят от тех. Значи, абсолютното право не се определя от ника¬кви криви линии, от никаква окржжност. Някой казва, че живее по закона на лтобовь-та, а в слчшност не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човек се дви¬жи по прави линии? Както живее човек, та-кива линии чъртае. Ако живее добре, той чъптае прави линии. Ако не живее добре, той чъртае криви линии.
-Като ученипи, вие трябва да белете вни-мателни към постъпките си, заптото всека постъпка, добра или лоша, има своите послед-ствия. Лошите последствия внасят известно изопачаване на човешкия характер. вслед¬ствие на което човек греши. За разумните сжтттества погрешките на хората са подобни на сенки, които ХУЛОЖНИКЪТ ТУРЯ на карти¬ните си. Когато сенките не са дпбре поста¬вени, картината има некакъв десЬект. Кг>й как мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малък де<вект. който трябва да се изправи. Разумните сжшества не се ин¬тересуват* толкова от художника, колкото
-−
-−
-от картината и, ако той сам не може^да я изправи, т му се притичат на номощ.—Не може ли картината да бъде без ширъшки? — Докато е на земята, човек не може да бъде съвершен, по простата причина, че зе¬мята не може да се осветява едновременно от всички страни^ Задачата на земяха е да се верти около слънцето и около себе си. Какви са. последствията от нейното движе¬ние за живота на съществата, които живеят на нея, тя не се интересува. Ако земята измъ-ни ПАТЯ на своето движение, културата на съвременните хора съвершено ще изчезне. Измъни ли разстоянието си от слънцето, жи-вотът на земята също ще   изчезне.
 Слицият закон се отнася и до човека. Ако човтж се отдалечи от Бога, т. е. ако из¬мъни положението и разстоянието, на което е поставен, животът му ще се разруши. Зна¬чи, каквото е отношението на земяга към слънцето, такова е отношението на човека към Бога^ Ако земята се отдалечава от слънцето, и човек се отдалечава от Бога. Ако земята се приближава към слънцето, и човек се приближава към Бога. В врата в човека е едно от условията да се приближи към слънцето на живота. .Близостта на човека до слънцето не се опредъля от физи-ческото разстояние, но от възможността му да възприема повече слънчева енергия в се¬бе си и правилно да я обработва. Човек мо¬же да се излага с  часове   на действието на