Който се учи - Редакционна история

Станимир в 09:47, 18 октомври 2010

2010-10-18T09:47:32Z

Станимир в 21:27, 15 март 2009

2009-03-15T21:27:19Z

Показване на промените

Хирон в 10:28, 29 януари 2009

2009-01-29T10:28:21Z

Хирон в 10:17, 29 януари 2009

2009-01-29T10:17:08Z

Показване на промените

Хирон в 07:47, 29 януари 2009

2009-01-29T07:47:34Z

Показване на промените

Хирон в 07:30, 29 януари 2009

2009-01-29T07:30:03Z

Хирон в 07:26, 29 януари 2009

2009-01-29T07:26:06Z

Хирон в 13:55, 28 януари 2009

2009-01-28T13:55:06Z

Показване на промените

Хирон в 05:03, 26 януари 2009

2009-01-26T05:03:55Z

Показване на промените

Хирон в 04:52, 26 януари 2009

2009-01-26T04:52:43Z

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Който се учи ==
+[[Неделни беседи]]
 „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“. [Галат. 6:6]
@@ Ред 67: / Ред 76: @@
 Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
-Беседа, държана от Учителя, на 30 ноември, 1924 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 30 ноември, [[1924]] г. в гр. София.''

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 Апостол Павел казва: „Онзи, който се учи“.
-@@@На какво трябва да се учим? Най-първо ние трябва да имаме онази абсолютна вяра. В какво трябва да имаме вяра? – В онзи живия Господ, който живее в нас, който съществува навсякъде, под чието зорко око е всичко, и от когото всичко зависи. И тогава като говорим за Христа, трябва да знаем, че Той е Божий посланик, дошъл да изпълни Неговата воля. Такива са били всички пророци. Христос е най-възвишеното проявление на Бога. До сега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава, и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си“.
+На какво трябва да се учим? Най-първо ние трябва да имаме онази абсолютна вяра. В какво трябва да имаме вяра? – В онзи живия Господ, който живее в нас, който съществува навсякъде, под чието зорко око е всичко, и от когото всичко зависи. И тогава като говорим за Христа, трябва да знаем, че Той е Божий посланик, дошъл да изпълни Неговата воля. Такива са били всички пророци. Христос е най-възвишеното проявление на Бога. До сега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си“.
-И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. До сега си работил за себе си, но от сега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи,
+И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. До сега си работил за себе си, но от сега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи,
 Та, казва апостол Павел: „Онзи който се учи“.
@@ Ред 59: / Ред 59: @@
 Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
-Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце, и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
+Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
 И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 И тъй, ние трябва да изхвърлим злото от себе си, да се освободим от лошите обходи, а за това трябва да се преобразим коренно. Ти вървиш по пътя, виждаш, че някой бие вола си. Какво ще направиш? Аз бих постъпил по следующия начин: Ще се спра пред този човек и ще му кажа: приятелю, какво носиш в колата си? – Е, малко житце, около 3–4 кг. По колко мислиш да го продадеш? – По толкова. Дай ми житото си, аз ще го купя. Ще взема житото, ще му го платя добре и ще освободя воловете от бой. Вие сега ще кажете: ако почна да плащам всеки ден за туй, за онуй, на къде ще му излезе сметката? Вие сте чудни хора, като се боите, че ще плащате. Ако почнеш да плащаш, всичко около тебе ще протече. Богатството е като един извор. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече. Ние всякога туряме прегради и затова не успяваме. Вие казвате: не може да се прави добро. Не, вечно ще правиш добро. Доброто е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство. Някой казва: до сега правих добро, но от сега нататък няма вече да правя добро. Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
-@@@Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
+Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
 И тъй, ние дохождаме до следното заключение: животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един верующ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Сега апостол Павел се обръща към верующите със стиха: „Който се учи“.
-@@@За да разбираме нещата, ние всякога трябва да допуснем известни истини, с които да ги измерваме, да ги сравняваме. Да се съмняваш, това не е знание. Някой се съмнява в някого, казва: аз се съмнявам в неговата честност. Хубаво, ти, който се съмняваш, честен ли си? Само абсолютно честният човек може да знае, дали другият на среща му и честен, или не. Само абсолютно добрият може да знае, дали онзи на среща му е добър, или не. Само абсолютно разумният може да знае, дали онзи на среща му е разумен, или не.Този, който не е разумен той може само да предполага. Ние трябва да бъдем в връзка с самите неща, или най-малко ние трябва да имаме дружба или общение с някой човек, за да го познаем. Трябва да има една малка обмена между нашите чувства. После, като срещнем някой човек, казваме: лицето на този човек е красиво. В какво седи красотата на едно лице? – Всека една част от нашето лице трябва да бъде жива, а не мъртва. Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всека част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот. В какво именно седи красотата на някой човек. – Челото му да бъде голямо. Голямото чело на някой човек говори за неговия ум. Някой има голяма глава. Да, но голямата глава не говори за големината на челото, не говори и за ума на човека. Главата на някого може и да е малка, и челото му да изглежда малко, но това още не е мярката, по която да се съди за неговата интелигентност. Голямо чело е това, което отговаря на една математическа величина, на една геометрическа форма. Широкото, голямото чело показва най-възвишените мисли у човека. Долната част на лицето показва настроенията, възможностите, с които човек може да се прояви. Когато лицето на човека е по-голямо, за него казват: душа има този човек! Колкото лицето е по-дребно, толкова по-дребнав е той. Но, аз не говоря за онази натрупаност от мазнини по лицето, но подразбирам онова живо, подвижно лице без мазнини. Онзи човек, на когото лицето е претрупано от мазнини всеки ден ще го видиш, че ту заушка се явила в него, ту циреи, ту някаква ангина. Не за такова лице говоря аз, но за онова живото, подвижното, в което всеки мускул играе. Изразителен е такъв човек! И като го погледнеш, благост диша от него, доверие ти внася. В такъв човек няма никакво раздвояване. Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? – Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – аз отдавна съм проникнал. Ще бъде смешно, почвата да се страхува от водата. Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква. Водата не създава злото. Някой път тя носи зло, но повече носи благословение за растенията. Следователно, ако този живот проникне в нас, няма какво да се плашим. Тия очи – това са все прозорци. Някой казва: страшни очи има той. Какво страшно може да има в тия очи? Няма нищо страшно в света. Ако ние имаме вяра, че Бог, с своята разумност на всякъде царува, и че всички сме заобиколени с множество свидетели, разумни същества, които се интересуват, грижат за нас, ние другояче бихме гледали на всички неща. Тия същества не ни наблюдават от любопитство, но по някой път, когато дигаме голям шум, те се спират, за да ни помогнат. Иначе, те се занимават с своите работи: те са благородни същества. Каквото и да правим, ние сме забавление за тях. Някой път хората се бият помежду си и казват: Господ не вижда ли, че ми изтръгнаха космите? Тогава Господ изпраща някои от тия разумни същества да примирят хората.
+За да разбираме нещата, ние всякога трябва да допуснем известни истини, с които да ги измерваме, да ги сравняваме. Да се съмняваш, това не е знание. Някой се съмнява в някого, казва: аз се съмнявам в неговата честност. Хубаво, ти, който се съмняваш, честен ли си? Само абсолютно честният човек може да знае, дали другият на среща му и честен, или не. Само абсолютно добрият може да знае, дали онзи насреща му е добър, или не. Само абсолютно разумният може да знае, дали онзи насреща му е разумен, или не. Този, който не е разумен той може само да предполага. Ние трябва да бъдем във връзка със самите неща, или най-малко ние трябва да имаме дружба или общение с някой човек, за да го познаем. Трябва да има една малка обмяна между нашите чувства. После, като срещнем някой човек, казваме: лицето на този човек е красиво. В какво седи красотата на едно лице? – Всяка една част от нашето лице трябва да бъде жива, а не мъртва. Лицето ни трябва да бъде тъй подвижно, че от всяка част на лицето ни да радиира онази Божествена светлина. От всички части на лицето ни трябва да излизат най-хубавите, най-възвишените неща. То трябва да е като един рефлектор на нашия вътрешен живот. В какво именно седи красотата на някой човек. – Челото му да бъде голямо. Голямото чело на някой човек говори за неговия ум. Някой има голяма глава. Да, но голямата глава не говори за големината на челото, не говори и за ума на човека. Главата на някого може и да е малка, и челото му да изглежда малко, но това още не е мярката, по която да се съди за неговата интелигентност. Голямо чело е това, което отговаря на една математическа величина, на една геометрическа форма. Широкото, голямото чело показва най-възвишените мисли у човека. Долната част на лицето показва настроенията, възможностите, с които човек може да се прояви. Когато лицето на човека е по-голямо, за него казват: душа има този човек! Колкото лицето е по-дребно, толкова по-дребнав е той. Но, аз не говоря за онази натрупаност от мазнини по лицето, но подразбирам онова живо, подвижно лице без мазнини. Онзи човек, на когото лицето е претрупано от мазнини всеки ден ще го видиш, че ту заушка се явила в него, ту циреи, ту някаква ангина. Не за такова лице говоря аз, но за онова живото, подвижното, в което всеки мускул играе. Изразителен е такъв човек! И като го погледнеш, благост диша от него, доверие ти внася. В такъв човек няма никакво раздвояване. Аз гледам, някой човек ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? – Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – аз отдавна съм проникнал. Ще бъде смешно, почвата да се страхува от водата. Водата е проникнала вече в почвата и постоянно прониква. Водата не създава злото. Някой път тя носи зло, но повече носи благословение за растенията. Следователно, ако този живот проникне в нас, няма какво да се плашим. Тия очи – това са все прозорци. Някой казва: страшни очи има той. Какво страшно може да има в тия очи? Няма нищо страшно в света. Ако ние имаме вяра, че Бог, със своята разумност навсякъде царува, и че всички сме заобиколени с множество свидетели, разумни същества, които се интересуват, грижат за нас, ние другояче бихме гледали на всички неща. Тия същества не ни наблюдават от любопитство, но по някой път, когато дигаме голям шум, те се спират, за да ни помогнат. Иначе, те се занимават със своите работи: те са благородни същества. Каквото и да правим, ние сме забавление за тях. Някой път хората се бият помежду си и казват: Господ не вижда ли, че ми изтръгнаха космите? Тогава Господ изпраща някои от тия разумни същества да примирят хората.
-И тъй, ние трябва да изхвърлим злото от себе си, да се освободим от лошите обходи, а за това трябва да се преобразим коренно. Ти вървиш по пътя, виждаш, че някой бие вола си. Какво ще направиш? Аз бих постъпил по следующия начин: Ще се спра пред този човек и ще му кажа: приятелю, какво носиш в колата си? – Е, малко житце, около 3–4 кг. По колко мислиш да го продадеш? – По толкова. Дай ми житото си, аз ще го купя. Ще взема житото, ще му го платя добре и ще освободя воловете от бой. Вие сега ще кажете: ако почна да плащам всеки ден за туй, за онуй, на къде ще му излезе сметката? Вие сте чудни хора, като се боите, че ще плащате. Ако почнеш да плащаш, всичко около тебе ще протече. Богатството е като един извор. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече. Ние всякога туряме прегради и затова не успяваме. Вие казвате: не може да се прави добро. Не, вечно ще правиш добро. Доброто. е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство. Някой казва: до сега правих добро, но от сега нататък няма вече да правя добро. Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
+И тъй, ние трябва да изхвърлим злото от себе си, да се освободим от лошите обходи, а за това трябва да се преобразим коренно. Ти вървиш по пътя, виждаш, че някой бие вола си. Какво ще направиш? Аз бих постъпил по следующия начин: Ще се спра пред този човек и ще му кажа: приятелю, какво носиш в колата си? – Е, малко житце, около 3–4 кг. По колко мислиш да го продадеш? – По толкова. Дай ми житото си, аз ще го купя. Ще взема житото, ще му го платя добре и ще освободя воловете от бой. Вие сега ще кажете: ако почна да плащам всеки ден за туй, за онуй, на къде ще му излезе сметката? Вие сте чудни хора, като се боите, че ще плащате. Ако почнеш да плащаш, всичко около тебе ще протече. Богатството е като един извор. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече. Ние всякога туряме прегради и затова не успяваме. Вие казвате: не може да се прави добро. Не, вечно ще правиш добро. Доброто е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство. Някой казва: до сега правих добро, но от сега нататък няма вече да правя добро. Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
-Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
+@@@Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
 И тъй, ние дохождаме до следното заключение: животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един верующ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!