Концерт с фамилия Янкови - Редакционна история

AL414: /* КОНЦЕРТ С ФАМИЛИЯ ЯНКОВИ */

2010-06-22T09:41:54Z

‎КОНЦЕРТ С ФАМИЛИЯ ЯНКОВИ

Донка в 19:56, 8 юни 2010

2010-06-08T19:56:06Z

AL414 в 17:04, 28 май 2010

2010-05-28T17:04:46Z

AL414: Нова страница: * - оригинал * - за корекция

2010-05-28T16:51:24Z

Нова страница: * - оригинал * - за корекция

Нова страница

*[[ - оригинал]]
*[[ - за корекция]]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес.
 Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева. Аз полежах на слънце и хубаво си починах, сред природата. Когато в 5 часа се завърнах, намерих стаята си пълна с гости, които усилено репетираха. Брат Христо деликатно ме упрекна за това, че не се обадих къде отивам, като внимаваше, да не ме разтревожи. Преоблякох се и набързо направих репетиция с Венцислав и баща му.
@@ Ред 12: / Ред 13: @@
 – Запазете костилките и ги посадете в земята!
 Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя:

← По-стара версия		Версия от 19:56, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[~~Концерт с фамилия Янкови - оригинал~~]]	+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
−	*[[Концерт с ~~фамилия~~ Янкови - за ~~корекция]]~~	+
		+	== КОНЦЕРТ С ФАМИЛИЯ ЯНКОВИ ==
		+
		+
		+	27, 28 август 1943 година – Изгрева – София.
		+
		+	Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес.
		+	Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева. Аз полежах на слънце и хубаво си починах, сред природата. Когато в 5 часа се завърнах, намерих стаята си пълна с гости, които усилено репетираха. Брат Христо деликатно ме упрекна за това, че не се обадих къде отивам, като внимаваше, да не ме разтревожи. Преоблякох се и набързо направих репетиция с Венцислав и баща му.
		+
		+	Дойде и майка им. В 7 часа потеглихме с такси към Изгрева. Когато пристигнахме, салонът беше препълнен. Имаше хора насядали и отвън, поради липсата на места. Песните, които аз изпълних, бяха: „Фир Фюр Фен", с каденца от Учителя (с флейта), „Имаше человек", с каденца от Учителя (с флейта), „Вехади" (с флейта), „Вътрешният глас на Бога" (от новите песни) и арията на Линда, из операта „Линда ди Шамони" от Доницети. Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисови номера. Венцислав свири неща от Бетховен и Лист, а баща им изпълни соло флейта "Менует" от Бетховен и пиеси от френски автори. Концерта мина при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза:
		+
		+	– Запазете костилките и ги посадете в земята!
		+	Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя:
		+
		+	– Моля ви, Учителю, запазете ги и ги благословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот.
		+
		+	Учителят си затвори очите и дълго време мълча. След това отговори:
		+
		+	– Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко.
		+
		+	Майка им твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време.
		+
		+	Сестра Янкова продължи:
		+
		+	– Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обувки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи. Едва ли ще можем да му купим.
		+
		+	Учителят каза:
		+
		+	– То всичко ще се уреди! Когато младоженецът е готов, булката, невестата сама ще дойде при него!
		+
		+	Учителят винаги говореше символично. Ние останахме дълго време при него. Когато те си тръгнаха към града, беше много късно. Аз останах да спя на Изгрева.
		+
		+	На другия ден, преди обяд, ме посетиха мама и татко. С брат Христо ги заведохме при Учителя. Когато той ни прие в приемната си стая, сестрите вече слагаха масите за обяд. Седнахме на столовете в стаята му, аз по средата, между двамата. Учителят каза за татко, че има много енергии.
		+
		+	После се обърна към мама и я попита:
		+
		+	– Слушат ли те, рекох!
		+
		+	Тя само се усмихна и нищо не каза.
		+
		+	Извикаха ни за обяд. С брат Христо ги изпратихме до началото на гората.

← По-стара версия		Версия от 17:04, 28 май 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[ - оригинал]]	+	*[[Концерт с фамилия Янкови - оригинал]]
−	*[[ - за корекция]]	+	*[[Концерт с фамилия Янкови - за корекция]]