<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
		<id>http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB</id>
		<title>Любов без външен стимул - Редакционна история</title>
		<link rel="self" type="application/atom+xml" href="http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB"/>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB&amp;action=history"/>
		<updated>2026-05-05T04:26:59Z</updated>
		<subtitle>Редакционна история на страницата в ПорталУики</subtitle>
		<generator>MediaWiki 1.25.1</generator>

	<entry>
		<id>http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB&amp;diff=20966&amp;oldid=prev</id>
		<title>Роси Б.: Нова страница: Книги със спомени за учителя  Изворът на доброто  ==ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ==  Към края на л…</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB&amp;diff=20966&amp;oldid=prev"/>
				<updated>2010-07-27T20:30:53Z</updated>
		
		<summary type="html">&lt;p&gt;Нова страница: &lt;a href=&quot;/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1&quot; class=&quot;new&quot; title=&quot;Книги със спомени за учителя (страницата не съществува)&quot;&gt;Книги със спомени за учителя&lt;/a&gt;  &lt;a href=&quot;/wiki/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE&quot; title=&quot;Изворът на доброто&quot;&gt;Изворът на доброто&lt;/a&gt;  ==ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ==  Към края на л…&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;Нова страница&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;[[Книги със спомени за учителя]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Изворът на доброто]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към края на лятото излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни. Разположихме се в малката хижа под връх Острица. Сутрин рано излизахме на върха, където посрещахме Слънцето и правехме утринна молитва и упражнения. Започваше новият ден - ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук - Мира и Светлината не бяха напуснали Земята. Докато човечеството късаше безразсъдно връзките си с Божия разумен свят, Учителят пазеше свещената връзка, която може да спаси човечеството - връзката си с Бога.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като говореше на нас, събраните тук около него, той говореше на човечеството - сегашното и бъдещото. Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не. Това се нарича Любов без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е извор, който постоянно тече.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не. Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога кому какво е дал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това?&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Роси Б.</name></author>	</entry>

	</feed>