Малките случаи - Редакционна история

Ани в 13:13, 26 януари 2012

2012-01-26T13:13:08Z

Ани в 13:10, 26 януари 2012

2012-01-26T13:10:34Z

Донка: /* Малките случаи */

2011-03-10T20:48:00Z

‎Малките случаи

Показване на промените

Донка в 15:38, 5 март 2011

2011-03-05T15:38:13Z

Показване на промените

Донка: Нова страница: Общ Окултен Клас ВТОРА ГОДИНА (1922-1923) 1923 КНИГА: Правила за окултната школа

2011-03-04T20:39:05Z

Нова страница: Общ Окултен Клас ВТОРА ГОДИНА (1922-1923) 1923 КНИГА: Правила за окултната школа

Нова страница

[[Общ Окултен Клас]]

ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

[[1923]]

[[КНИГА: Правила за окултната школа]]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас – то важи. Най-първо трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре.“ Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч.“ А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалят.“ И някои между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, не можете да издържате. Например вие още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем – обидил ви някой. Трябва да можеш да превърнеш тази обида. Че това е воля! Сега аз свързвам туй съзнание на Природата с волята. Всички мислите, че имате воля. Аз не отричам това. Онзи генерал на бойното поле – и той мисли, че има воля. Държавникът – и той има воля. Генералът каква воля има? Той, като изтегли ножа, ще не ще, напред ще върви. Не може да бяга назад, срам го е да се върне – войниците са, които го тласкат. Ако аз се намеря пред една тълпа, няма ли да вървя напред? Ще вървя. Изведете този генерал в обществото – ще видите, че там пред много малки спънки капитулира, но на бойното поле той е смел. Той там изразява колективната воля на войниците. Тази воля не е негова. А къде ще се прояви волята на човека? Тя може да се прояви в три положения. Първото положение: да кажем, пътуваш в Рилските места, сам си и насреща ти иде мечка. Няма никой около теб. Ако имаш воля, ще тръгнеш полека, ще мислиш, че тази мечка може да те разбере, ще минеш насреща й, ще се разминете, без да има някакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щом се уплашиш, знаеш ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение към страхливите хора. Не се знае случай в живота мечка да е изяла страхлив човек. Като неприятел – изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш.“ И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит.
-Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова – тя е навлизала по четири-пет километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете Ă една пиявица в едно шише и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически това състояние има известна връзка с миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И при човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър*. По същия закон и ние, съвременните хора, сега страдаме от малките погрешки.
+Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова – тя е навлизала по четири-пет километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете й една пиявица в едно шише и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически това състояние има известна връзка с миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И при човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър*. По същия закон и ние, съвременните хора, сега страдаме от малките погрешки.
 Второто проявление на волята е такова: направиш известна погрешка – например имате дете, син или дъщеря, или пък някъде в обществото сте, както и да е; направите погрешка по отношение на когото и да е от тях. Дойдат и те питат: „Туй нещо направи ли го? Каза ли го?“ „Не, не го направих.“ Този човек е страхлив, няма воля. Кажи: „Направих го.“

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Сега тази борба съществува и в самите вас. Например някой път вие се считате за ученици. Онова, дълбокото, Божественото съзнание, ти казва: „Изпълни Волята Божия.“ Ти казваш: „Не, не мога да изпълня Волята Му сега поради тия и тия съображения, не е време да изпълня Волята Му. Аз не мога да я изпълня.“ Добре. И всякога след един вътрешен отказ на ученика резултатите, които ще последват, са нещастия, страдания. Толкова взискателна е Природата, че на всеки един твой отказ и тя ще ти даде друг отказ. Ти ще откажеш, тя ще замълчи; но и ти ще се обърнеш да искаш помощ от нея, и тя пак ще замълчи. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Туй сега източните народи го наричат Закон на кармата. Но в този Закон на кармата те внасят един механически елемент. Има нещо, което не е вярно. Те отиват много далече и в закона за кармата внасят някои религиозни догми, т.е. по някой път употребяват закона за прераждането като един закон, като един модус да сплашат някого. Но законът за кармата не е създаден, за да сплаши човека, но да му покаже причините и последствията на нещата, как вървят те по един математически закон – ни повече, ни по-малко. И всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е. каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави.
-Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас – то важи. Най-първо трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре.“ Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч.“ А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалят.“ И някои между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, не можете да издържате. Например вие още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем – обидил ви някой. Трябва да можеш да превърнеш тази обида. Че това е воля! Сега аз свързвам туй съзнание на Природата с волята. Всички мислите, че имате воля. Аз не отричам това. Онзи генерал на бойното поле – и той мисли, че има воля. Държавникът – и той има воля. Генералът каква воля има? Той, като изтегли ножа, ще не ще, напред ще върви. Не може да бяга назад, срам го е да се върне – войниците са, които го тласкат. Ако аз се намеря пред една тълпа, няма ли да вървя напред? Ще вървя. Изведете този генерал в обществото – ще видите, че там пред много малки спънки капитулира, но на бойното поле той е смел. Той там изразява колективната воля на войниците. Тази воля не е негова. А къде ще се прояви волята на човека? Тя може да се прояви в три положения. Първото положение: да кажем, пътуваш в Рилските места, сам си и насреща ти иде мечка. Няма никой около теб. Ако имаш воля, ще тръгнеш полека, ще мислиш, че тази мечка може да те разбере, ще минеш насреща ª, ще се разминете, без да има някакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щом се уплашиш, знаеш ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение към страхливите хора. Не се знае случай в живота мечка да е изяла страхлив човек. Като неприятел – изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш.“ И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит.
+Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас – то важи. Най-първо трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре.“ Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч.“ А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалят.“ И някои между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, не можете да издържате. Например вие още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем – обидил ви някой. Трябва да можеш да превърнеш тази обида. Че това е воля! Сега аз свързвам туй съзнание на Природата с волята. Всички мислите, че имате воля. Аз не отричам това. Онзи генерал на бойното поле – и той мисли, че има воля. Държавникът – и той има воля. Генералът каква воля има? Той, като изтегли ножа, ще не ще, напред ще върви. Не може да бяга назад, срам го е да се върне – войниците са, които го тласкат. Ако аз се намеря пред една тълпа, няма ли да вървя напред? Ще вървя. Изведете този генерал в обществото – ще видите, че там пред много малки спънки капитулира, но на бойното поле той е смел. Той там изразява колективната воля на войниците. Тази воля не е негова. А къде ще се прояви волята на човека? Тя може да се прояви в три положения. Първото положение: да кажем, пътуваш в Рилските места, сам си и насреща ти иде мечка. Няма никой около теб. Ако имаш воля, ще тръгнеш полека, ще мислиш, че тази мечка може да те разбере, ще минеш насреща й, ще се разминете, без да има някакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щом се уплашиш, знаеш ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение към страхливите хора. Не се знае случай в живота мечка да е изяла страхлив човек. Като неприятел – изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш.“ И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит.
 Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова – тя е навлизала по четири-пет километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете Ă една пиявица в едно шише и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически това състояние има известна връзка с миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И при човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър*. По същия закон и ние, съвременните хора, сега страдаме от малките погрешки.