Методи за усилване на паметта - Редакционна история

Донка в 15:32, 1 май 2011

2011-05-01T15:32:39Z

Станимир в 21:44, 30 декември 2008

2008-12-30T21:44:15Z

Показване на промените

Станимир в 19:50, 30 декември 2008

2008-12-30T19:50:45Z

Показване на промените

Ваня Златева: /* Методи за усилване на паметта */

2008-12-17T04:05:57Z

‎Методи за усилване на паметта

Ваня Златева: /* Методи за усилване на паметта */

2008-12-17T04:03:52Z

‎Методи за усилване на паметта

Показване на промените

Ваня Златева: /* Методи за усилване на паметта */

2008-12-17T03:47:02Z

‎Методи за усилване на паметта

Ваня Златева: /* Методи за усилване на паметта */

2008-12-17T03:38:08Z

‎Методи за усилване на паметта

Показване на промените

Ваня Златева: /* Методи за усилване на паметта */

2008-12-17T03:29:45Z

‎Методи за усилване на паметта

Хирон: Нова страница: ==Методи за усилване на паметта== Т. м. Тема за следния път: „Ролята на четните и нечетните чис...

2008-12-03T23:15:09Z

Нова страница: ==Методи за усилване на паметта== Т. м. Тема за следния път: „Ролята на четните и нечетните чис...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 15:32, 1 май 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1931]]-[[1932]])
		+
		+	[[КНИГА: Живот и отношения]]
		+
	== Методи за усилване на паметта ==		== Методи за усилване на паметта ==

@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 Ще приведа един пример за изяснение на горната мисъл. Един студент се явява втори път на последния си изпит, но и тоя път пропаднал. Чуди се, какво да прави. Професорът му не го обича и по никой начин няма да допусне да свърши университета. Студентът мисли да убие професора си, но вижда, че тая работа е затворена. Да убие себе си, пак затворено. Най-после му дохожда на ум да се домогне до дъщерята на професора, да отвори сърцето му, но как? Случайно разбрал, че дъщерята на професора обичала много да плува. Затова той наредил с другарите си следното: когато дъщерята отиде да плува, един  от тях да се приближи до нея и леко да я бутне, да изгуби равновесие и да падне във водата. Пропадналият студент веднага ще се хвърли да я спасява. След това професорът ще се разположи към него и ще го прекара. Както намислил, така станало.
-Сега и на вас казвам: Когато се натъкнете на верижна дроб, намерете професорската дъщеря и я бутнете във водата. Щом видите, че потъва, веднага се спуснете да я извадите от водата. Така ще разрешите противоречието си. Наистина, това не се случва всякога. Веднъж в стоте години ще се случи, но все ще стане някъде. Не може да говориш за неща. които никога не се случват. Все ще се случи някога, професорската дъщеря да падне във водата, и на помощ да й се яви пропадналият студент. Този е изходният път за разрешаване на противоречията. Той е свързан с най-малките разходи. Да убиеш професора^ си, не може. Да се хвърлиш от канара, пак не може. Не ти остава нищо друго, освен да бутнеш дъщерята на професора във водата и веднага да я извадиш. Но трябва да бъдеш сигурен, че можеш да я спасиш. Само така ще се смекчи сърцето на професора. – Защо професорът къса тоя студент ? – За да си послужа с него за пример. Ако никой не се ползуваше от тоя пример, никога професорът не би късал студентите си. Природата допуща противоречията в живота, защото има пред вид разумните хора, разумните общества, на които тя иска да помогне. Това е закон.  Значи, противоречията  се
+Сега и на вас казвам: Когато се натъкнете на верижна дроб, намерете професорската дъщеря и я бутнете във водата. Щом видите, че потъва, веднага се спуснете да я извадите от водата. Така ще разрешите противоречието си. Наистина, това не се случва всякога. Веднъж в стоте години ще се случи, но все ще стане някъде. Не може да говориш за неща, които никога не се случват. Все ще се случи някога професорската дъщеря да падне във водата и на помощ да й се яви пропадналият студент. Този е изходният път за разрешаване на противоречията. Той е свързан с най-малките разходи. Да убиеш професора си, не може. Да се хвърлиш от канара, пак не може. Не ти остава нищо друго, освен да бутнеш дъщерята на професора във водата и веднага да я извадиш. Но трябва да бъдеш сигурен, че можеш да я спасиш. Само така ще се смекчи сърцето на професора. – Защо професорът къса тоя студент ? – За да си послужа с него за пример. Ако никой не се ползваше от тоя пример, никога професорът не би късал студентите си. Природата допуща противоречията в живота, защото има пред вид разумните хора, разумните общества, на които тя иска да помогне. Това е закон.  Значи, противоречията  се допущат в човешкия живот като блага за ония, които ги преживяват. Който разбере това, ще се ползва от тия блага. Който не го разбере, ще се мъчи и страда. Казвате: Когато професорът има дъщеря, работата е лесна. Ако няма дъщеря, друг път ще ви кажа, какво ще правите.
-−
-−
-−
-−
-допущат в човешкия живот като блага за ония, които ги преживявяват. Който разбере това, ще се ползува от тия блага. Който не го разбере, ще се мъчи и страда. Казрате: Когато професорът има дъщеря, работата е лесна. Ако няма дъщеря, друг път ще ви кажа, какво ще правите.
 Т. м.
-. Лекция от Учителя, държана на 23 октомври, 1931 г. София.–Изгрев.
+. Лекция от Учителя, държана на 23 октомври 1931 г., София.–Изгрев.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 – Какъв процес е запаметяването? – Процес на събиране. Учиш в гимназия, в университет, събираш знания. В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание. Преди това си бил виден математик, решавал си трудни задачи. Щом изгубиш паметта си, всичко забравяш, не можеш да смяташ, не знаеш да решаваш и най-простите задачи. Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние да обърка човека. Той губи паметта си, губи всичкото си знание. – Какво се иска от човека? – Да живее правилно, за да запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка си и баща си, от деди и прадеди. Изгуби ли това знание, мъчно може да го придобие. Той може да работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности. Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора. От всеки паметлив излиза особена енергия, която подхранва паметта на оня със слабата памет. Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта. Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре. Щом си заминаваше артистът, аз свирех по-лошо. Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. Ако попаднете между хора, които обичат да спорят и да се карат, и вие ще се настроите като тях.
-Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило, и той започнал да се чуди, как станало,   че  се настроил толкова войнствено. По
+Един наш приятел разправяше една своя опитност, как, като попаднал в една тълпа на спорещи, се настроил и проявил такива чувства, каквито никога по-рано не проявявал. Това се случило на площада, пред двореца. Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение, да ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието да се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък да удари един от стражарите. Вместо него, ударил една стара жена. Това го опомнило и той започнал да се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено. По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава дали е в нормално състояние или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш ? Дойде един твой приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.
+И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя. И това има смисъл.
-−
-естество, той е миролюбив човек, но се поддад па отрицателното настроение на тълпата. Той изпаднал в анормално състояние. Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва да се наблюдава, дали е в нормално състояние, или не. Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва да регулира чувствата си и тогава да започне работа. Когато е в нормално състояние, човек работи с разположение и, каквато работа започне, има успех. Анормалното състояние е студът в живота. Станеш сутрин, свиеш се, студено ти е. Температурата вън е 20° под нулата. Как ще работиш и учиш ? Дойде един твой .приятел и ти донесе дебела, топла дреха, вълнени чорапи, долни вълнени дрехи. Ти облечеш дебелите дрехи и се усещаш разположен, готов за работа и учене. Това е нормалното състояние на човека.
+Сега, да се върнем към въпроса за засилване на памета. Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При безстрашието тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
-И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете да мислите право, не може да разбирате законите на природата. Знание е нужно на човека. Ако искаш да преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва да имаш разбиране. Например, носиш вода от чешмата до нивата, да задоволиш жаждата на жътварите. Пренасяш яденето от дома до нивата, да нахраниш жътварите. И едното, и другото имат свой смисъл. Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш  насред   пътя. И  това има  смисъл.
+– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш. Отиваш на и изпит и пропадаш. Природата не иска да знае, че имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да изправя живота си. – Решил си, но още не си го изправил. Решил си да станеш учен човек,
+но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията.
-Сега, да се върнем към въпроса за засилване на памета.  Като дойдете  до тоя въпрос,
-−
-−
-−
-−
-дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сут^н от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват, и част от енергията на телото изтича. Ако-не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. При бестрашието телото запазва енергията си, и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
-−
-– Коя е причината за болестите и противоречията в сегашния живот? – Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата. Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата,-поради което тя безпощадно го глобява. Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе. С каквато мярка мериш, с такава и тебе мерят. Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение. Боли те крак и се чудиш, защо те заболял. Природата те възпитава. Трябва да работиш, но не можеш – кракът те боли. Ученик си, имаш изпит, но те боли глава – не можеш да учиш.  Отиваш  на
-−
-−
-−
-−
-и шит и пропадаш. Природата не иска да знае,
-имаш изпит. Казваш: Аз реших вече да из-
-мр.шя живота си. – Решил си, но още не си
-к> направил. Решил си да станеш учен човек,
-по докато станеш учен, време и работа се ис-
-ь.!	изведнъж   не   се   постигат   желанията.
 Кои човек е учен? Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отноше-пии1а си към Първата Причина и природата. I юсле ще определи отношенията си към хората. Гова значи да бъдеш учен. Това е качество на ксички велики хора. Това са нормалните хора м света. И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш да нормализираш своя живот. Как се постига това? – Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Тема за следния път: „Ролята на четните и нечетните числа".
-Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки ? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка" се разбира клечка, в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е, да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
+Като пишете темата, трябва да мислите, тя не е лесна. Ако не мислите, лесно ще напишете темата, за една минута. Когото и да питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат да ви отговорят. Как би се отговорило на тоя въпрос в миналото, когато не е имало кибритени клечки? Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки. Едни от тях се палят лесно, а други – мъчно. Ако под „кибритена клечка" се разбира клечка в буквален смисъл, работата е проста: драсни и запали клечката. Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как да усилиш паметта си. Ако ви накарам да прочетете един псалом, клечката се пали лесно. Ако ви кажа след това, да го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно. На какво се дължи лесното и мъчното запалване на клечката? Могат да се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса. Важно е да се намери метод за усилване на паметта. Какъв начин знаете за усилване на паметта?
+Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта ? – Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30–40 годишен труд пропада! Какво ще правя сега? Умът на тоя човек потъмнява, чувствата му се разколебават и паметта му постепенно отслабва. Когато майката изгуби детето си, изпада в отчаяние и започва да забравя всичко, което е знаела. Между ума и сърцето й се явява стълкновение, както при  богатия.  Значи, енергиите в тях не се разпределят правилно. По-рано е минавала повече светлина през техните прозорци. Сега светлината се намалява, а топлината се увеличава.
-−
-Питам: – Коя е причината за отслабване на паметта ? – Неправилното разпределяне на енергиите. – Кой разпределя енергиите ? Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на ламета му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва. Казвате: И паметта отслабва, както воденицата. – Между воденицата и паметта не може да се прави сравнение. Паметта събира в себе си енергия, а воденицата произвежда енергия, т. е. работа. За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда. При паметта процесът е друг. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Причината за отслабване на паметта се дължи на стълкновението, което произлиза между ума и сърцето, т. е. между мислите и чувствата. Например, когато богатият изгуби богатството си, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение. Той не мисли вече право, обърква се и казва: Нещастие ме сполетя! Изгубих всичко! Цял 30–40 годишен труд пропада! Какво ще правя сега ? Умът на тоя човек потъмнява, чувствата му се разколебават и паметта му постепенно отслабва. Когато майката изгуби детето си, изпада в отчаяние и започва да забравя всичко, което е знаела. Между ума и сърцето й се явява стълкновение, както при  богатия.  Значи,
+Кога човек помни добре? – Когато обича това, с което се занимава. Обичаш един предмет, лесно го изучаваш и запомняш; ако не го обичаш, не го запомняш; много четеш, малко помниш. Обичаш един човек, интересува те и го помниш: не те интересува, не го помниш. Обичаш една храна, ядеш я с приятност и помниш, кога си ял; не я обичаш, не помниш, кога си ял от нея. Ако си амбициозен, лесно запомняш нещата; не си амбициозен, не запомняш лесно. Казват за някого, че е амбициозен човек. – Амбициозен е, наистина, но е паметлив. Умът му е концентриран. Той учи и запомня това, което учи. Който не е амбициозен, чете, учи, но не запомня – умът му е разсеян. Едно се иска от вас: да усилите паметта си. И млади, и стари искате да цитирате някой стих, но не можете – не си го спомняте. Цитирате стиха приблизително, но не точно, както е в книгата. Едно нещо е да цитираш нещата буквално, а друго – да ги предаваш по смисъл.
+– Какво представя паметта? – Склад на човешкия ум. Някои хора по естество са паметливи, а други имат слаба памет. Паметта е способност на човека, която има точно определено място на главата. Паметта се дели на няколко категории: историческа, музикална памет и др. Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. Например, когато човек се уплаши, всичко забравя. Това сте опитали всички, като ученици. Някой ученик знае добре урока си, но като го накарат да го разкаже, той се стресне и всичко забравя. Щом седне на мястото си и се успокои, отново си спомня всичко, което учил. Френологически, мястото на страха е в задната част на главата, а на паметта – в предната част. При страха, светлината на свещта, която е отпред на главата, се дръпва назад. В тоя случай, предната част на главата, дето е паметта, остава на тъмно, а светлината отива назад. Тогава човек вижда опасността, а не вижда средствата, чрез които може да си помогне. Ти виждаш, че някой се готви да те убие, а не се сещаш, как да си помогнеш. Заекът е страхлив, но същевременно мисли, търси начин да се спаси. Когато хрътката го гони, той бяга, крие се, но мисли. Най-после, той кляка на земята, знае, че хрътката, като се е засилила, не може веднага да се спре – ще го прескочи. В тоя момент той става и започва да бяга, но в друга посока. Това е стратегия. Докато хрътката се върне по следите му, той е на стотина метра далеч от нея.
-−
-енергиите в тях не се разпределят правилно. По-рано е минавала повече светлина през тях-ните прозорци. Сега светлината се намалява, а топлината се увеличава.
+Казват за някого, че е страхлив като заек. Не е лошо, че е страхлив, но да мисли като заека. Учен човек си, правиш наблюдения в планината. Виждаш, че една голяма канара ще падне. Знаеш опасността, страхуваш се, но не се сещаш да се отместиш малко настрана. Казваш: Голяма опасност иде! Канара пада! – Отмести се малко настрана, като заека.
-−
-Кога човек помни добре ? – Когато обича това, с което се занимава. Обичаш един предмет, лесно го изучаваш и запомняш; ако не го обичаш, не го запомняш; много четеш, малко помниш. Обичаш един човек, интересува те и го помниш: не те интересува, не го помниш. Обичаш една храна, ядеш я с приятност и помниш, кога си ял; не я обичаш, не помниш, кога си ял от нея. Ако си амбициозен, лесно запомняш нещата; не си амбициозен, не запомняш лесно. Казват за някого, че е амбициозен човек. – Амбициозен е, наистина, но е паметлив. Умът му е концентриран. Той учи и запомня това, което учи. Който не е амбициозен, чете, учи, но не запомня – умът му е разсеян. Едно се иска от вас: да усилите паметта си. И млади, и стари искате да цитирате някой стих, но не можете – не си го спомняте. Цитирате стиха приблизително, но не точно, както е в книгата. Едно нещо е да цитираш нещата буквално, а друго – да ги предаваш по смисъл.
-−
-– Какво представя паметта ? – Склад на човешкия ум. Някои хора по естество са памет-ливи, а други – имат слаба памет. Паметта е способност на човека, която има точно определено място на главата. Паметта се дели на няколко категории: историческа, музикална памет и др. Паметта е в най-добро състояние, когато
-−
-−
-−
-−
-между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. Например, когато човек се уплаши, всичко забравя. Това сте опитали всички, като ученици. Някой ученик знае добре урока си, но като го накарат да го разкаже, той се стресне и всичко забравя. Щом седне на мястото си и се успокои, отново си спомня всичко, което учил. Френологически, мястото на страха е в задната част на главата, а на паметта – в предната част. При страха, светлината на свещта, която е отпред на главата, се дръпва назад. В тоя случай, предната част на главата, дето е паметта, остава на тъмно, а светлината отива назад. Тогава човек вижда опасността, а не вижда средствата, чрез които може да си помогне. Ти виждаш, че някой се готви да те убие, а не се сещаш, как да си помогнеш. Заекът е страхлив, но същевременно мисли, търси начин да се спаси. Когато хрътката го гони, той бяга, крие се, но мисли. Наи-после, той кляка на земята, знае, че хрътката, като се е засилила, не може веднага да се спре – ще го прескочи. В тоя момент той става и започва да бяга, но в друга посока. Това е стратегия. Докато хрътката се върне по следите му, той е на стотина метра далеч от нея.
-−
-Казват за някого, че е страхлив като заек. Не е лошо, че е страхлив, но да мисли като заека.  Учен   човек   си,   правиш   наблюдения   в
-−
-−
-−
-−
 планината. Виждаш, че една голяма канара ще падне. Знаеш опасността, страхуваш се, но не се сещаш да се отместиш малко настрана. Казваш: Голяма опасност иде! Канара пада! – Отмести се малко настрана, като заека.
 Един голям турист разправяше своята опитност. Вървял по планината и видял, че отгоре се търкаля един голям камък. Ако падне върху него, ще го смаже. Какво да прави ? Веднага съобразил, да скочи в близкия трап и там да се сгуши, докато мине камъкът. Така се спасил от голямата опасност. Човек трябва да бъде съобразителен, да решава бързо. Няма защо да мисли много. От две опасности ще избереш по-малката. Ще скочиш в трапа и ще чакаш да мине канарата. Ако мислиш, без да действуваш, канарата ще те  смаже.