Нагласяване на силите - Редакционна история

Ани в 09:08, 1 ноември 2011

2011-11-01T09:08:55Z

Ани в 09:07, 1 ноември 2011

2011-11-01T09:07:11Z

Ани в 09:04, 1 ноември 2011

2011-11-01T09:04:33Z

Ани в 08:46, 31 октомври 2011

2011-10-31T08:46:14Z

Показване на промените

Ани в 08:42, 31 октомври 2011

2011-10-31T08:42:05Z

Донка в 12:55, 24 юни 2011

2011-06-24T12:55:42Z

Донка: /* НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ */

2011-02-02T20:07:51Z

‎НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ

Донка в 20:18, 1 февруари 2011

2011-02-01T20:18:35Z

ДиИва96: /* НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ */

2011-01-16T21:47:04Z

‎НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ

Показване на промените

ДиИва96: /* НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ */

2011-01-16T21:19:26Z

‎НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ

Показване на промените

@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 Сега, на научен език, според Питагора, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представя религията, вторият представя икономиката, а хипотенузата — науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи науката, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на религиозните се заключават в това, че те мислят как религията ще оправи света. Когато разглеждаме религията като фактор от една страна, а науката и икономиката като фактори от друга страна и намерим съотношението между тях, само тогава светът ще се оправи.
-Сега, да покажем това чрез равенството: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> (тези величини са религията, науката и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да съставите още две: а<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — Ь<sup>2</sup> и b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — а<sup>2</sup>. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> = D<sup>2</sup>
+Сега, да покажем това чрез равенството: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> (тези величини са религията, науката и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да съставите още две: а<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — b<sup>2</sup> и b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — а<sup>2</sup>. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> = D<sup>2</sup>
 Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а<sup>2</sup> + Ь<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> + D<sup>2</sup> = Б<sup>2</sup>. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> + D<sup>2</sup> + Б<sup>2</sup> = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки.

@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 Сега, на научен език, според Питагора, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представя религията, вторият представя икономиката, а хипотенузата — науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи науката, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на религиозните се заключават в това, че те мислят как религията ще оправи света. Когато разглеждаме религията като фактор от една страна, а науката и икономиката като фактори от друга страна и намерим съотношението между тях, само тогава светът ще се оправи.
-Сега, да покажем това чрез равенството: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> (тези величини са религията, науката и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да съставите още две: а<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — Ь<sup>2</sup>; b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — а<sup>2</sup>. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> = D<sup>2</sup>
+Сега, да покажем това чрез равенството: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> (тези величини са религията, науката и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да съставите още две: а<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — Ь<sup>2</sup> и b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — а<sup>2</sup>. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> = D<sup>2</sup>
 Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а<sup>2</sup> + Ь<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> + D<sup>2</sup> = Б<sup>2</sup>. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> + D<sup>2</sup> + Б<sup>2</sup> = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки.

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда срокът, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокът за още няколко месеци и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заключава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. Често в математиката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии.
-(— Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа) В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, ме известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство.
+(— Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа) В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, че известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство.
 И сега, от гледище на времето и на пространството могат да се дадат нови определения за добро и за зло. Изобщо доброто и злото са два процеса, които се проявяват в съзнателния живот на човека. Това, което едновременно расте и се разширява, ние наричаме добро. Това, което едновременно се движи и смалява, наричаме зло. В този смисъл злото е процес на деление. Когато хората се делят, когато между тях се извършва деление и изваждане, това е злото в света. Когато между хората се извършват процеси на събиране и умножаване, това е доброто в света. Обаче в живота, както и в цялата природа, тези два процеса се извършват едновременно. Запример, когато се говори за разширяване, това подразбира, че тялото е било малко. И тогава всяко най-малко разширяване се забелязва. Следователно, за да разшириш едно тяло, първо трябва да го смалиш.
@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 Сега, на научен език, според Питагора, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представя религията, вторият представя икономиката, а хипотенузата — науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи науката, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на религиозните се заключават в това, че те мислят как религията ще оправи света. Когато разглеждаме религията като фактор от една страна, а науката и икономиката като фактори от друга страна и намерим съотношението между тях, само тогава светът ще се оправи.
-Сега, да покажем това чрез равенството: а2 + Ъ2 = с2 (тези величини са религията, наука¬та и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квад¬рата на науката. От първото равенство можете да
+Сега, да покажем това чрез равенството: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> (тези величини са религията, науката и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. От първото равенство можете да съставите още две: а<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — Ь<sup>2</sup>; b<sup>2</sup> = с<sup>2</sup> — а<sup>2</sup>. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> = D<sup>2</sup>
-	2	<_2 и2	2	2
-съставите още две: а = с — Ь;Ь = с — а. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономиката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохождаме до последното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а2 + Ь2 + с2 + д2 = О2
+Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а<sup>2</sup> + Ь<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> + D<sup>2</sup> = Б<sup>2</sup>. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а<sup>2</sup> + b<sup>2</sup> + с<sup>2</sup> + d<sup>2</sup> + D<sup>2</sup> + Б<sup>2</sup> = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки.
-Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2 + Ь2 + с2 + (I2 + О2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а + Ь2 + с2 + с12 = О2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки.
 Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? — Зодиаците. Да кажем, че умът се е проявил през нощта, на първия ден от месец март. При тези условия е определено вече какви възможности има умът, за да се прояви. Също така може да се определи какви възможности има умът за проявяването си, ако е дошъл вторият, третият или кой да е друг ден от месец март. Това са отношения. Като правите тези изчисления, ще отбелязвате точно кога умът е дошъл. Същото можете да направите и за сърцето, ако вземете запример, че е дошло през месец юли. Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуват крайниците — ръцете и краката, после се образуват останалите органи: черният дроб, дихателната система, а най-после и сърцето. Сърцето се образува в момента, когато се прояви волевата деятелност у детето. Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сърцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действа върху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични или не, това е друг въпрос. Важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявена воля е тази, на която движенията са хармонични.

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Питам: Точката, в която се намира някое от тия същества, може ли да се подвижи под прав ъгъл, т.е. в перпендикулярна посока на правата, към която тя принадлежи? Не може. Защо? Защото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движението на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като нрава линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбележат като точки.
-Ако точките на правата се иодвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното.
+Ако точките на правата се подвижат перпендикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази права? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното.
 Вие се чудите как може нищото да даде нещо? Ами как може имагинерната, въображаемата единица, която е едно „нищо", като се повдигне в четвърта степен, да даде една реална единица?
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Когато става въпрос за парични взимания — давания, хората се натъкват на ред престъпления. В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари на заем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща парите навреме, минава за честен човек. Онзи пък, който дава пари на заем, той минава за благодетел. — Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека. Представете си, че вие имате десет хиляди лева в касата си и разчитате на тях. Върху тия десет хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечер един ваш познат и задига парите ви. Като разберете, че този човек ви е обрал, вие казвате по негов адрес ред лоши думи. След няколко деня същият човек се дегизира и влиза в дома ви, започва да се разговаря с вас. От дума на дума вие повдигате въпроса за десетте хиляди лева и се оплаквате, че ви обрали. Лесна работа. Аз мога да ви помогна, да ви дам други десет хиляди лева. Богат човек съм, разполагам с пари, няма да усетя даже, че съм извадил нещо от касата си. — Крайно ви благодаря. Не съм срещал толкова благодетелен човек в живота си.
-Питам: Заключенията ви в първия и във втория случай верни ли са? Онзи, който ви обра и онзи, който ви подари десет хиляди лева, са едно и също лице. Възможно ли е тогава едно и също лице да бъде и престъпник, и благодетел? Оттук ще извадим следния извод: В отношенията си, в проявите си хората могат да бъдат и добри, и лоши, но по същество те нито са добри, нито са лоши. Какво показва това? Че в даден момент човек може да работи с отрицателни величини, а в друг — с положителни. В този смисъл ние можем да означим злото като отрицателна величина, която създава страдания на хората, а доброто като положителна величина, която причинява радости на хората. В природата обаче, и отрицателните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защото мерките, с които ние определяме нещата, са различни: мярката за едното не е мярка за другиго. При това положение ние се натъкваме в математиката на тъй наречените несъизмерими величини. Запример на какво е равно лицето на кръга? Лицето на кръга е равно на К , дето уС е равно на 3,14..., т.е. то е несъизмеримо число. Буквата Я означава радиуса на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратурата на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна.
+Питам: Заключенията ви в първия и във втория случай верни ли са? Онзи, който ви обра и онзи, който ви подари десет хиляди лева, са едно и също лице. Възможно ли е тогава едно и също лице да бъде и престъпник, и благодетел? Оттук ще извадим следния извод: В отношенията си, в проявите си хората могат да бъдат и добри, и лоши, но по същество те нито са добри, нито са лоши. Какво показва това? Че в даден момент човек може да работи с отрицателни величини, а в друг — с положителни. В този смисъл ние можем да означим злото като отрицателна величина, която създава страдания на хората, а доброто като положителна величина, която причинява радости на хората. В природата обаче, и отрицателните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защото мерките, с които ние определяме нещата, са различни: мярката за едното не е мярка за другиго. При това положение ние се натъкваме в математиката на тъй наречените несъизмерими величини. Запример на какво е равно лицето на кръга? Лицето на кръга е равно на π.R<sup>2</sup>, дето π е равно на 3,14..., , т.е. то е несъизмеримо число. Буквата Я означава радиуса на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратурата на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна.
 Следователно кръгът представя идеалния свят за първото измерение. Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят; възможно е омразата да се превърне в любов; възможно е лъжата да се превърне в истина; възможно е неправдата да се превърне в правда.
-Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда срокът, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокът за още няколко месеци и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заклчючава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. Често в математиката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии.
+Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда срокът, но той не устоява на обещанието си. Продължава срокът за още няколко месеци и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заключава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свързано то? Как определят математиците и философите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. Често в математиката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии.
 (— Във физиката времето се измерва според количеството на извършената работа) В математиката умножават една буква сама на себе си, което показва, ме известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширяване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство.
@@ Ред 72: / Ред 72: @@
 Куката хваща за дрехата онзи, който е на най- горното стъпало в кладенеца, и без да усети, той се намира вън от кладенеца, в широкия светъл свят. Останалите започват да се чудят де отиде другарят им, как тъй пред очите им се изгуби. С излизането на първия се създава едно малко раздвижване в кладенеца. Вторият от тях веднага се качва на мястото на първия. По този начин всички се качват на едно стъпало по-горе. Човекът отгоре ги изпитва: какво става там? — Един от нас излезе от кладенеца, а всички останали се качихме на едно стъпало по-нагоре. — Това наричаме ние еволюция. — Можете ли сега да се раздвижите? — Не можем. — Той пуща въжето в кладенеца и улавя с него втория. Останалите пак се раздвижват и се изкачват още едно стъпало по-нагоре. Така спуща той въжето 999 пъти в кладенеца, изважда един по един навън, докато остане последният. Той казва: Аз изминах вече 999 стъпала нагоре, готов съм да напусна и последното, на което съм стъпил.
-Питам: Това постепенно изкачване от стъпапо на стъпало култура ли е? Това не е никаква култура. Има ли нещо съществено в стълбата, по която сте се възкачвали? И в стълбата няма нищо съществено. Същественото е във въжето и в куката. В това седи културата на света: спущате въжето в кладенеца, закачвате за куката някого, и хайде навън! Еволюцията пък се заключава в бавното изкачване по стъпалата.
+Питам: Това постепенно изкачване от стъпало на стъпало култура ли е? Това не е никаква култура. Има ли нещо съществено в стълбата, по която сте се възкачвали? И в стълбата няма нищо съществено. Същественото е във въжето и в куката. В това седи културата на света: спущате въжето в кладенеца, закачвате за куката някого, и хайде навън! Еволюцията пък се заключава в бавното изкачване по стъпалата.
 Време е вече петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата „дупка" се разбира гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца. На пролетта влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тук? Имате ли възможност да се разширявате? — Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можем да се търпим.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 [[Книги с беседи]]
-[[Младежки окултен клас]]
+[[Младежки окултен клас]] - ВТОРА ГОДИНА ([[1922]]-[[1923]])
 [[Допирни точки в природата, том 1]]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
-Пг — /йг — /еп. Таи — Ь1 — а и т е п.
+Fir - fur - fen. Tao - bi - aumen
 Тайна молитва.
@@ Ред 76: / Ред 76: @@
 Време е вече петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата „дупка" се разбира гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца. На пролетта влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тук? Имате ли възможност да се разширявате? — Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширяваме, вследствие на което не можем да се търпим.
-—	По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне доволно, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си: Какво мислиш да правиш с мен?
+По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне доволно, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си:
 Следователно влизането на човека в кладенеца, т.е. в ограничителните, в стеснителните условия на живота представя гъстата материя. Такава гъста материя обвива и човешкото съзнание. За да се пропука, за да се разкъса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трябва да дойдат на помощ влагата, светлината, новият живот — трябва да дойде и Любовта. Божията Любов ще дойде над тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнанието. За тази цел човек трябва да мине през няколко процеса: да излезе от хамбара и да влезе в кладенеца, т.е. в пръстта, дето ще го засипят с още пръст, докато израсне. Израстването не е нищо друго, освен действието на разумните сили — топлината и светлината, които представляват въжето в ръцете на разумния, който извлича човека от кладенеца. Половината от вашите братя — корените, ще останат в кладенеца да чакат деня на своето спасение. Един ден и те ще излязат вън от кладенеца, а други ще отидат на тяхното място. Повечето хора днес трябва да излязат от последния кладенец, в който се намират. Той е кладенецът на плътта. Като почнат съзнателно да се движат, те ще излязат и от, този кладенец. Тъй правата, абсолютната, мярка, с която определяме живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят — в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за нещата, вие ще изпитате в себе си вътрешна радост и хармония. Ако сгрешите някъде, веднага ще почувствате в себе си вътрешна скръб, дисхармония. Тогава ще разберете, че светът, в който се движите, не е хармоничен. Обаче светът на четвъртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават. Защо? Защото този свят е с обли, кръгли стени.
 Представете си, ме вие живеете в свят, подобен на цилиндър. На основата на цилиндъра е складирано всичкото богатство, всичкото злато. Ако някой апаш влезе в този свят, като види златото, той ще вземе част от него и ще започне да се изкачва по стените на цилиндъра. Ако рече да си почине малко и да остави златото настрана, то веднага ще се върне назад. Колкото пъти да слиза и да се качва, да вземе злато от основата на цилиндъра, в края на краищата златото пак ще си отиде на мястото. Тази е причината, поради която в четириизмерния свят не се вършат никакви престъпления. Там колкото пъти оберат човека, парите му пак ще се върнат назад. Затова именно българите казват: „Дето е текла вода веднъж, тя пак ще потече"; „Дето е имало веднъж пари, там пак ще има". Значи, всяко загубено или откраднато нещо в Божествения свят отива на своето място. Законът е такъв. В Божествения свят няма престъпления. Желания за престъпления може да има, но възможности за тяхното реализиране не съществуват. Хората от второ и трето измерение имат навик да крадат, но щом влязат в четвъртото измерение, те намират вече, че всякакво престъпление е безполезно. Какъв смисъл има за тях да откраднат нещо, когато на часа още тази вещ ще се върне на мястото си?
-Същият закон се прилага и за идеите. Седите тих, спокоен и дойде в ума ви една светла, възвишена идея. Вие се зарадвате, искате да я запомните, но веднага след това констатирате, че тази идея е изчезнала, помен не е останало от нея. Коя е причината за това? Тази идея не е ваша. Тя е била чужда идея, която случайно е минала покрай вас, и скоро след това се връща при своя господар. Следователно всички идеи, всички желания, всички чувства, които вие лесно забравяте, са чужди, крадени идеи и желания. Понякога и любовта на хората се изгубва. Защо? Крадена любов е тя. Всички неща, които лесно се изгубват, са все крадени. Благодарете, че живеете в свят между висши, разумни същества, които постоянно коригират действията ви. Когато изгубите любовта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе. Помнете: Реалното, Божественото никога не се губи. Когато любовта дойде в човека, ако е негова, никое същество не може да му я вземе. При това любовта не се изменя, тя остава винаги една и съща. Щом любовта ви се губи, щом любовта ви се изменя, тя не е ваша. Като ученици вие трябва да знаете това. Щом го знаете, нито ще се извинявате, нито ще се самоизлъгвате.
+Същият закон се прилага и за идеите. Седите тих, спокоен и дойде в ума ви една светла, възвишена идея. Вие се зарадвате, искате да я запомните, но веднага след това констатирате, че тази идея е изчезнала, помен не е останало от нея. Коя е причината за това? Тази идея не е ваша. Тя е била чужда идея, която случайно е минала покрай вас, и скоро след това се връща при своя господар.
 Младите често говорят за любовта. Тогава, определете само едно качество на любовта. Ако не можете да определите едно от съществените качества на любовта, в такъв случай аз ще ви кажа едно съществено качество на любовта: Любовта дава свобода. Значи, щом обикнете едно същество, първата ви работа е да го направите свободно. Ако вол обикнете, ще му махнете юлара и ще го оставите свободно да се движи. Любовта има желание да освободи всяко живо същество, да може свободно да се ползува от благата на живота. Любовта дава свобода на всички живи същества — това е същественото й качество. Никаква друга философия не ви трябва. Как са разбирали този закон освободените от любовта, ще се познае по това, дали и те имат желание да освободят ония, които са още заробени. Който няма това желание, този стремеж в себе си, той не е разбрал любовта.
@@ Ред 101: / Ред 107: @@
 Тайна молитва.
-Пг — /йг — /е п. Та и — Ь1 — аитеп.
+Fir - fur - fen. Tao - bi - aumen.
 -та лекция от Учителя,
 държана на 1 ноември 1922 г., София.