Най-добрият плод - Редакционна история

Донка в 18:25, 18 юни 2011

2011-06-18T18:25:44Z

Mvm: /* НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД */

2009-03-10T08:00:06Z

‎НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД

Mvm: /* НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД */

2009-03-10T07:55:28Z

‎НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД

Показване на промените

Mvm: /* НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД */

2009-03-09T13:25:33Z

‎НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД

Показване на промените

Mvm: /* НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД */

2009-03-09T13:06:36Z

‎НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД

Mvm: /* НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД */

2009-03-09T13:02:53Z

‎НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД

Mvm: /* НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД */

2009-03-09T12:37:57Z

‎НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД

Хирон в 17:20, 8 март 2009

2009-03-08T17:20:12Z

Хирон: Нова страница: НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД „Добрата молитва" В Евангелието се казва: „Бог е Дух и които Му се клан...

2009-03-08T17:19:11Z

Нова страница: НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД <em>„Добрата молитва"</em> В Евангелието се казва: „Бог е Дух и които Му се клан...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:25, 18 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас ]]-ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Ако говоря, том ІІ]]
		+
	==НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД==		==НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД==

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял!" Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
-Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е хас*. По-висока политика от нея няма.
+Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска. По-висока политика от нея няма.
 Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа?" Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа?" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата?" И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си? Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.
@@ Ред 97: / Ред 97: @@
 Всички трябва да изслушваме малките нужди. Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!" Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя. "Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
-Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и да е форма. За най-малките неща не бъди скържав, бъде щедър.
+Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и да е форма. За най-малките неща не бъди скържав, бъди щедър.
-Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум,  може да се облечеш,  но да
+Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум,  може да се облечеш,  но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.
+Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш. Какъв отвън, това е друг въпрос. Отвън ще си правиш така, както си знаеш. Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
-отговарят тези дрехи на вътрешните ти състояния. Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.
+Хайде да изпеем сега една песен. Олге, я кажи коя песен да изпеем. Коя песен ще изпеете? Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
-Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш. Какъв отвън, то е друг въпрос. Отвън ще си правиш така, както си знаеш. Някой път казвате: „Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
+Онези от вас, които можете, напишете една песен от три куплета. Турете думи такива - така да е направена песента, че думите да няма нужда да се менят, всяка една дума да има само едно значение.
-−
-Хайде да изпеем сега една песен. Олге, я кажи коя песен да изпеем. Коя песен ще изпеете? Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им „Аин фаси".
-−
-Ония от вас, които можете, напишете една песен от три куплета. Турете думи такива - тъй да е направена песента, че думите да няма нужда да се менят, всяка една дума да има само едно значение.
 Коя песен да изпеем? Сега има състезание между вас кой да излезе да пее.
@@ Ред 119: / Ред 115: @@
 Една песен от Рила да изпеем.
-<em>„Весел ти бъди" „Отче наш"</em>
+<em>"Весел ти бъди" "Отче наш"</em>
 Двадесет и четвърта лекция на Общия окултен клас
-март 1935 г., сряда, 5 часа София - Изгрев
+-ти март, 1935 г., сряда, 5.00 часа, София - Изгрев
-−
-−

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
-Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?"  Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е
+Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?"  Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим. Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
+Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.
-резултат на една постъпка. Животът тъй, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бога. Ти казваш: „Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. То е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: „Той има изобилен живот, по-добър живот." То са наши понятия. Животът е неделим. Но в тоя живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.
+Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял!" Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
-Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат? То е една потреба, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. Защо? През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуща повече светлина. Не, прозорецът не изпуща светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тая лампа.
+Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е хас*. По-висока политика от нея няма.
-−
-−
-−
-Сега знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: „Какво може да му се помогне на Иван? Умрял -умрял!" Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. „Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."
-−
-Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И тоя анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е хас*. По-висока политика от нея няма.
 Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тая жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: „Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." „Не, тая рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." „Разбери, за някой друг Великден да е тая рокля, не за този." „Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
-Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!" Нещо друго ти казва: „Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще почнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: „Направих ли грях, като го казах?" Ще ходиш да питаш дали си направил грях. То е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
+Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах?" Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
-Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се оту-чиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тия външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
+Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.
-Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: „Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: „Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тога-
+Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
-−
-−
-−
-ва, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?
 Сега при какви условия човек може да се засмее. Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш. Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш. Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.
-Та в живота има неща, които за вас са неестествени. Ние сме сериозни само при нашите болести, отйосно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем да влезем в тяхното  положение.
+Та в живота има неща, които за вас са неестествени. Ние сме сериозни само при нашите болести, относно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем да влезем в тяхното  положение.
-−
-Сега това не го вземайте в частност. Аз вземам тоя факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира. В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години? Той може да пропадне, тъй както един човек може да пропадне, ако не владее ума си. Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
-−
-Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. <em>(Тук терминът „малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на малко количество.) </em>И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то
+Сега това не го вземайте в частност. Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира. В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години? Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си. Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.
-е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
+Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. <em>(Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) </em> И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
-Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една погрешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една погрешка, да направите една малка погрешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
+Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.
-Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката погрешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете погрешката. Погрешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
+Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.
-Сега друго, вие си задавате въпроса, без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате тоя въпрос. Задава се въпрос: „Без смърт не може ли?"  Питам, защо задавате тоя въпрос? Смъртта е
+Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?"  Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==НАЙ-ДОБРИЯТ ПЛОД==
-<em>„Добрата молитва"</em>
+<em>"Добрата молитва"</em>
-В Евангелието се казва: „Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и истина ще Му се кланят."
+В Евангелието се казва: "Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и истина ще Му се кланят."
-Тоя стих е лесен, но не е разбран, мъчен е за приложение.
+Този стих е лесен, но не е разбран, мъчен е за приложение.
-После, казано е: „Път, истина и живот."
+После, казано е: "Път, истина и живот."
-Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: „Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тая работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират тъй: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват, лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
+Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.
-Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: „Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
+Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.
+Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!" Нещо друго ти казва: „Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще почнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: „Направих ли грях, като го казах?" Ще ходиш да питаш дали си направил грях. То е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
-−
-Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тая не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: „Мълчи!" Нещо друго ти казва: „Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще почнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: „Направих ли грях, като го казах?" Ще ходиш да питаш дали си направил грях. То е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.
 Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се оту-чиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тия външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.