Станимир в 10:56, 27 октомври 2010

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==На видело==
+[[Неделни беседи]]
-Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело. *)
+[[Неделни беседи - 1930 г.]]
 „Кажете го на видело”. – Кое трябва да се каже на видело? – Което се говори. – Кой може да говори? – Само разумните същества говорят. Значи, говорът е метод, с който си служат разумните същества. При това, те се стремят да говорят правилно. За да говори правилно, човек се нуждае от виделина. Щом има виделина, между думите и мислите му има тясна връзка. Ако не са свързани, те произвеждат шум, бучене. Например, силният вятър, буйните води, падащите камъни произвеждат бучене. Пъшкането, стененето на болния също не е говор.
@@ Ред 43: / Ред 52: @@
 В царството на Соломон–Ра живели трима видни мъже, прочути със своите произведения. Единият бил скулптор, наричал се Бенур Азри. Вторият бил прочут съдия – Бару Махилма, а третият – прочут поет, на име Бентам Мазру. Скулпторът Бенур Азри изработил една хубава статуя, която изобразявала великия човек. За да я видят видните хора в царството, той я изложил на такова място, че всеки да я разгледа добре и да даде мнението си за нея. От двете страни на статуята си той поставил по един голям пергаментен лист, на който всеки да предаде мнението си за статуята писмено. Той искал да знае мнението на видните хора в царството, а не и на обикновените, които нищо не разбират от изкуство. Пръв видял статуята прочутият съдия Бару Махилма. Като я разглеждал, дошли при него няколко души да му съобщят, че видели един мъж и една жена да се целуват. Според тогавашните закони, не се позволявало на мъже и жени да се целуват, даже и законни съпрузи, освен на баща и дъщеря. Съдията изслушал възмущението на обвинителите и побързал да издаде строгата си присъда. Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спряла вниманието му. Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно стихотворение, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога. Понеже нямал лист, на който да напише стихотворението си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома. Значи, в бързината си и съдията, и поетът си послужили с пергаментните листа, оставени около статуята за друга цел, а не за тази, за която те ги използвали. След тях дошли много видни хора, учени, които искали да напишат мнението си за статуята, но, по нямане на листа, те започнали да пишат върху самата статуя. В скоро време статуята била изписана от краката до главата и почти не се виждала.
-Един ден царят, Соломон-Ра, отишъл да види статуята, но останал изненадан от вида й. Той искал да отиде последен да я види, за да прочете мненията на видните хора в царството си за прочутата статуя. Възмутен от вида на статуята, която била зацапана от писаното върху нея, той веднага заповядал да извикат скулптора. Като го запитал, защо допуснал да пишат върху статуята му, скупторът казал, че нищо не знае за това. Той оставил два пергаментни листа за написване на мненията, но сам не знаел, къде са листата. Веднага царят издал заповед да намерят виновниците. Пръв дошъл съдията и, на въпроса, къде е листът, той отговорил: Царю честити, трябваше да издам бърза присъжда за двама души, които нарушили един от законите на царството ти, и по нямане на лист, използвах пергамента. – Добре си постъпил, че си издал присъдата, но не трябваше да бързаш толкова много. В бързината ти не си проучил въпроса и си наказал не мъж и жена, но баща и дъщеря. Сега аз ще издам решение да ги пуснат на свобода. След това дошъл поетът и обяснил, защо си послужил с втория пергамент. Като го изслушал, царят му казал: Добре е, че си възпял красотата, добре е да среща човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онези качества, които им се приписват. Тази мома, не само че не е създадена по образ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създател. Тя стои далеч от идеала, който ти носиш в душата си.
+Един ден царят, Соломон-Ра, отишъл да види статуята, но останал изненадан от вида й. Той искал да отиде последен да я види, за да прочете мненията на видните хора в царството си за прочутата статуя. Възмутен от вида на статуята, която била зацапана от писаното върху нея, той веднага заповядал да извикат скулптора. Като го запитал, защо допуснал да пишат върху статуята му, скулпторът казал, че нищо не знае за това. Той оставил два пергаментни листа за написване на мненията, но сам не знаел, къде са листата. Веднага царят издал заповед да намерят виновниците. Пръв дошъл съдията и, на въпроса, къде е листът, той отговорил: Царю честити, трябваше да издам бърза присъжда за двама души, които нарушили един от законите на царството ти, и по нямане на лист, използвах пергамента. – Добре си постъпил, че си издал присъдата, но не трябваше да бързаш толкова много. В бързината ти не си проучил въпроса и си наказал не мъж и жена, но баща и дъщеря. Сега аз ще издам решение да ги пуснат на свобода. След това дошъл поетът и обяснил, защо си послужил с втория пергамент. Като го изслушал, царят му казал: Добре е, че си възпял красотата, добре е да среща човек хора, създадени по образ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трябва да ги изучи, да разбере, наистина ли те отговарят на онези качества, които им се приписват. Тази мома, не само че не е създадена по образ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създател. Тя стои далеч от идеала, който ти носиш в душата си.
 И тъй, една от причините за противоречията, на които се натъкват хората, се дължи на бързането им. Те бързат в заключенията си, в мненията си за хората, в присъдите, които подписват. Като видят някой човек, веднага се произнасят, че е светец, морален човек. Не се минава много време, те се разочароват, не виждат никаква святост в него. – Защо бърза човек в заключенията си? – Защото носи някакъв недостатък в характера или в мисълта си, остатък от миналото, или наследен от деди и баби. Някой се отличава с голяма подозрителност. Когото срещне, все ще се усъмни, ще започне да го подозира в нещо. За да се справите със своята подозрителност, не трябва да бързате. Затова, именно, българската поговорка казва: „Два пъти мери, веднъж крой”. Човек трябва добре да обмисля нещата и тогава да пристъпва към действие. Само така той може да се справя с мъчнотиите си.
@@ Ред 55: / Ред 64: @@
 „Кажете го на видело”.
-. Беседа от Учителя, държана на 4. май, 1930 г. София. – Изгрев.
+''35. Беседа от Учителя, държана на 4. май, [[1930]] г. София. – Изгрев.''
 ----
 *) Матея 10: 27,

На видело - Редакционна история

Станимир в 10:56, 27 октомври 2010

Ани в 05:52, 15 април 2009

Ани в 05:49, 15 април 2009

Тонина в 14:56, 26 март 2009

Тонина в 14:10, 26 март 2009

Тонина в 12:49, 26 март 2009

Тонина в 12:03, 26 март 2009

Тонина в 14:56, 25 март 2009

Хирон: Нова страница: ==На видело== Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело. *) „Кажете го на видело". – Кое т...