Донка в 17:54, 1 октомври 2012

2012-10-01T17:54:22Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2

2012-09-21T19:40:16Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 2]]

← По-стара версия		Версия от 17:54, 1 октомври 2012
Ред 1:		Ред 1:
−
	[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]		[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

Ред 5:		Ред 4:

	[[Акордиране на човешката душа - том 2]]		[[Акордиране на човешката душа - том 2]]
		+
		+	== НЕВИДИМИ ПЪТИЩА ==
		+
		+
		+	Учителя покани осем души, братя и сестри, да направим екскурзия до хижа „Алеко“ и там прекарахме няколко дни. На 20 ноември 1943 г. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през село Симеоново. На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън. През тези четири дни бяхме в непрестанно общение с Учителя. Всяка дума, казана от Него по какъвто и да е повод, всякога беше за нас важна и ние съзирахме дълбочините, откъдето извира. По време на нашия престой на хижа „Алеко“ се наблюдаваше как Учителя беше в непрестанна молитва. От време на време долавяхме само началото на молитвата или „Господи, благослови!“ При Учителя непрестанната молитва беше непрестанна мисъл за Бога и мислите му се разнасяха като молитвен покров над света.
		+
		+	Тези четири дни прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато времето позволяваше, излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората и широкия простор. Всяка сутрин обезателно посрещахме слънчевия изгрев на Мечата поляна, която беше близо до хижата. Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня.
		+
		+	На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години.
		+
		+	През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното:
		+
		+	“Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва“.
		+
		+	Ето и някои от разговорите с Учителя от четиридневната екскурзия:
		+
		+	Когато искате да разрешите въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Тогава вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“. И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето.
		+
		+	Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия.
		+
		+	Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате.
		+
		+	В света най-първо идва нещастието и после – щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието.
		+
		+	В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората.
		+
		+	Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави, каквото поиска?”
		+
		+	Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре. То видяло, че няма никой наоколо, а в една паница до един камък имало насипана каша и то взело да лочи. В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните.
		+
		+	Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа Пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно, или не. И тогава ще се произнесеш. Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана.
		+
		+	Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки твърди, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията.
		+
		+	Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези Същества идват при човека и се проявяват чрез него. Когато не обичаш, въпросът е предрешен – всичките врати са затворени за теб. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите.
		+
		+	Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти се намираш в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се пръкна!“, то тогава човешкото е в теб. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не! Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!“ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.
		+
		+	През тези четири дни вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята. Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат душите в Новия свят, който иде.

Невидими пътища - Редакционна история

Донка в 17:54, 1 октомври 2012

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2