Неочакван концерт - за корекция - Редакционна история

AL414 в 14:34, 5 юни 2010

2010-06-05T14:34:41Z

AL414 в 16:23, 4 юни 2010

2010-06-04T16:23:04Z

Хирон в 05:58, 3 юни 2010

2010-06-03T05:58:19Z

AL414 в 08:29, 2 юни 2010

2010-06-02T08:29:52Z

AL414 в 08:26, 2 юни 2010

2010-06-02T08:26:50Z

AL414: Нова страница: НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ 25.11,1943 година — Изгрева — София. Днес февруарското Слънце весело грее. Зап…

2010-05-29T18:33:04Z

Нова страница: НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ 25.11,1943 година — Изгрева — София. Днес февруарското Слънце весело грее. Зап…

Нова страница

НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ

25.11,1943 година — Изгрева — София.

Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да по-чиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили три-мата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В пър-вия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея.
— Днес времето е музикално — каза Учителят.
Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз из-пях „Имаше человек", „Страшен беше вятъра" и „Каста Дива" от В. Белини. Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеех-ме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учите¬ля. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима.

Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Яв¬но беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други по¬добии случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Хрис-то заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого.

След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Вен¬цислав Янков каза шеговито: „Учителю, сложеге тук едно пиа¬но. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: „И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза:
— Хубаво, хубаво!
— Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските
катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани
без текстове.
— Тази музика е мистична — каза Учителят.
— Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в
салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено ка¬
то се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се
връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила.
Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от
радост и веселие!
Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя..

Брат Христо вдъхновено рече:
— Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките свето-ве: физическия, духовния и Божествения!

← По-стара версия		Версия от 14:34, 5 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''

	== НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ ==		== НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ ==

← По-стара версия		Версия от 16:23, 4 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ	+
		+	== НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ ==
		+

	25.11.1943 година – Изгрева – София.		25.11.1943 година – Изгрева – София.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 НЕОЧАКВАН КОНЦЕРТ
-.11,1943 година — Изгрева — София.
+.11.1943 година – Изгрева – София.
 — Днес времето е музикално — каза Учителят.
-Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз из-пях „Имаше человек", „Страшен беше вятъра" и „Каста Дива" от В. Белини. Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеех-ме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учите¬ля. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима.
 [[Файл:Рисунка 33-1-2.png]]
-Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Яв¬но беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други по¬добии случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Хрис-то заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого.
 [[Файл:Рисунка 33-3.png]]
-След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Вен¬цислав Янков каза шеговито: „Учителю, сложеге тук едно пиа¬но. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: „И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза:
-—	Хубаво, хубаво!
+След като брат Борис Дряновски си направи снимките „до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Венцислав Янков каза шеговито: „Учителю, сложете тук едно пиано. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: „И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза:
 —	Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските
-катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани
+— Хубаво, хубаво!
 без текстове.
-—	Тази музика е мистична — каза Учителят.
+— Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове.
 —	Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в
-салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено ка¬
+— Тази музика е мистична — каза Учителят.
-то се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се
-връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила.
+— Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено като се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила. Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от радост и веселие!
 Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от
-радост и веселие!
+Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя.
-Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя..
 Брат Христо вдъхновено рече:
-— Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките свето-ве: физическия, духовния и Божествения!