Не пресушавай живота - Редакционна история

Дриада: /* НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА! */

2011-11-11T11:38:59Z

‎НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА!

Донка в 19:19, 13 юни 2011

2011-06-13T19:19:22Z

Ruana: /* втора секция */

2009-06-04T11:40:00Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-04T11:26:03Z

‎втора секция

Показване на промените

Ruana: /* НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА! */

2009-06-04T09:47:47Z

‎НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА!

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА!== Добрата молитва. Бог е Любов. Има основни неща, които трябва да знае у...

2009-06-04T03:38:57Z

Нова страница: ==НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА!== Добрата молитва. Бог е Любов. Има основни неща, които трябва да знае у...

Показване на промените

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 Сега всичките хора са относително добри. Не зная каква дума да употребя. Представете си, че аз съм в един ресторант. Седя и гледам в една гостилница, дето ядат милионерите, ядат богати яденета и аз гледам. Ще ме ползва ли нещо? Нищо не ми дават, гледам само как ядат. Какво ще се ползвам тогава? Приборите са отлични. Паниците, вилиците, лъжиците, кърпите – всичко туй е отлично, но питам: Какво ме ползва това? Те ядат, те се ползват, но аз нищо. Аз бих предпочел да съм в една проста българска гостилница, с прости български панички, но да се нахраня, отколкото да гледам всичкия тоя лукс и като изляза вън, да кажа на хората, как ядат богатите. Чета биографията на еди-кой си светия, на еди-кой си човек, на еди-кое си семейство. Всички тия помагат за насърчение, да станат и другите хора добри. Постоянно ни разправят, как е страдал Христос на кръста, как си е пролял кръвта, че може да ни избави, че може да ни пречисти. Туй е вярно, но ще трябва да провериш, как чисти кръвта Христова и как спасява човека. Тогава ние се намираме в положението на онзи американец, богат милионер. Един проповедник проповядвал на събранието, че трябва да дадат пари за мисионерска работа. Всички дават, но милионерът нито пет пари не дава. Питат го защо. Той казва: Няма нужда. На разбойника, който беше отстрана разпънат до Христа, Христос му каза: "Още днес ще бъдеш с мене в рая". Няма какво да давам пари. Проповедникът му казва: То е тъй, но онзи беше един разбойник на кръста, обърна се към Христа и каза: "Господи, помени ме в Царството Си", а пък ти си жив разбойник, неразпънат още. Има хора, които не са разпънати. Онзи разбойник казва: "Господи, помени ме в Царството Си", а пък този мисли, че и без да каже "Господи, помени ме в Царството Си", ще бъде спасен. Той казва: Господ ме е създал, Той ще промисли заради мене. Но аз ще ви приведа пример от животинското царство. Един баща вълк и една майка вълчица, след като родят едно малко вълче, колко време го хранят? Най-първо майката носи агънца, но след като израстне вълчето, чака ли то баща му да му носи нещо? Опретне се, обикаля кошарите, научило е занаята на баща си.
-Сега онези, които не разбират, ще кажат, че постъпката на вълка е лоша. Мен не ме интересува, дали е добра или лоша, мене ме интересува това, че малкото вълче постъпва тъй, както баща му постъпва. Учено е това вълче. Казва: Аз трева не паса. Ходи да хване някоя овца, която пасе трева. То казва: Тя е взела от земята нещо, аз ще взема от нея. В дадения случай, вълкът постъпва много умно. Овцата пък пасе трева. Това са методи, това са убеждения. Вълкът има едни убеждения. Овцата казва: Аз трева паса. Но колко уроци дава майката на своето дете, за да пасе? Тя казва: Гледай това агне. Наблюдавай майка си по същия начин. То ходи да си търси храната и като намери храна, пасе. Да допуснем, че ти си в трудно положение. Не си даровит, иде ти отръки да шиеш. Но си в противоречие – как така, свършил си четири факултета, не ти върви там, а ти върви в шивачеството. Остани тогава като шивач да си изкарваш хляба. Казваш: Аз ще шия, ще взема ножиците, ще взема аршина и колкото за хляба, ще си изкарам. Едно скрояване ще направиш, една дрешка за един обяд. Ще кажеш: Ако не ви хареса шева, не ми давайте обяд. Няма да се мине и една година и ще бъдеш отличен шивач, ще те търсят. Закачи четирите факултета на гвоздей, дръж ножиците, дръж аршина. Идва един и носи тъпан. Бие ли, бие с него. Друг носи една торба брашно. Тъпан съм научил да бия. Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш. Ти какво носиш? – Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся. Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи. А на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас вътре, разчитайте на него. То е същественото. Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна. Вие като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други.
+Сега онези, които не разбират, ще кажат, че постъпката на вълка е лоша. Мен не ме интересува, дали е добра или лоша, мене ме интересува това, че малкото вълче постъпва тъй, както баща му постъпва. Учено е това вълче. Казва: Аз трева не паса. Ходи да хване някоя овца, която пасе трева. То казва: Тя е взела от земята нещо, аз ще взема от нея. В дадения случай, вълкът постъпва много умно. Овцата пък пасе трева. Това са методи, това са убеждения. Вълкът има едни убеждения. Овцата казва: Аз трева паса. Но колко уроци дава майката на своето дете, за да пасе? Тя казва: Гледай това агне. Наблюдавай майка си по същия начин. То ходи да си търси храната и като намери храна, пасе. Да допуснем, че ти си в трудно положение. Не си даровит, иде ти отръки да шиеш. Но си в противоречие – как така, свършил си четири факултета, не ти върви там, а ти върви в шивачеството. Остани тогава като шивач да си изкарваш хляба. Казваш: Аз ще шия, ще взема ножиците, ще взема аршина и колкото за хляба, ще си изкарам. Едно скрояване ще направиш, една дрешка за един обяд. Ще кажеш: Ако не ви хареса шева, не ми давайте обяд. Няма да се мине и една година и ще бъдеш отличен шивач, ще те търсят. Закачи четирите факултета на гвоздей, дръж ножиците, дръж аршина. Идва един и носи тъпан. Бие ли, бие с него. Друг носи една торба брашно. Тъпан съм научил да бия. Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш. Ти какво носиш?  Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся. Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи. А на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас вътре, разчитайте на него. То е същественото. Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна. Вие като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други.
 Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувстваме, ако трябва да чувстваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме. Това е най-простата философия. Аз всичката философия свеждам към това, да мисля, както Господ мисли – зная как мисли Господ, да чувствам, както Бог чувства и зная как Бог чувства, да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати. Глупавата мома и тя носи своето нещастие със себе си. Туй не е за комисията, което ви казвам. Това е за учениците, на които трябва да го разправите. Глупавата мома коя е? Онази, която не е добра, не е красива. Тя носи своето нещастие в себе си. Няма никакъв кандидат. И ако има кандидати, са грозотии. Тя се оплаква от своята съдба. Защо се оплаква? Да вложи красивия ум в себе си, красивото сърце, красивите постъпки и веднага ще се измени.

← По-стара версия		Версия от 19:19, 13 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Младият, възрастният и старият, том 2]]
		+
	==НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА!==		==НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА!==

← По-стара версия		Версия от 11:40, 4 юни 2009
Ред 10:		Ред 10:

	Ако направим едно добро и ни се плаща за него, тогава доброто не е валидно. Има хора, които идват тук, когато вътрешно са недоволни нещо и няма кой да им каже една сладка дума. Ако мине покрай тебе един и ти даде една хапка мухлясъл хляб, мине друг и ти даде една хапка мухлясъл хляб, мине трети – каква полза ще имаш от мухлясалия хляб? И сто души да ти дадат, ти ще усетиш лошите последствия на хапките. Ако мине някой и ти остави от онзи, хубавия хляб, сега опечен, то е друг въпрос. При сегашното развитие на човека, човек трябва да бъде внимателен в говоренето. Много неща може да ти се представят в една светлина, която не те ползва. Например, вземете идеята за Бога. Доказваме, има ли Господ, или няма. Логически доказва ли се, дали има Господ, или не? Някога са доказвали това. Мислите ли, че онзи, който доказва, че има Господ, че той е свършил някаква отлична работа? Той е свършил, но знаете ли, на какви хора е говорил? Само на слепите хора може да доказвате, че има слънце. На онзи човек, който има очи, каква нужда има да му доказвате, че има очи, че има слънце? Доказателството, че има слънце, е друг въпрос. Може да разискваме за естеството на слънцето. Въпросът е, че има слънце. То е унижение, когато дойде някой и иска да ми докаже, има ли слънце. Аз за слънцето да питам, то е безпредметно. Да говорите, че има слънце на слепите хора, това разбирам, но за мене няма какво да се доказва, че има Господ. На слепите трябва да се докаже, но на онези, които имат очи, ако искам да им доказвам, че има Господ, това е безсмислено. После, има ли нужда да доказвам, дали това слънце грее, дали е топло, или не, дали свети, или не. Казвам за топлината: Поставете гърба си, поставете лицето си на слънчевите лъчи – ще почувствате, ако туй слънце грее. Ако не произвежда светлина, ако не произвежда топлина, не е слънце. Едно от двете: или няма слънце, или сте сляп. Та, по някой път, човек се заблуждава. Той иска да му говорят. Някой път се заблуждава в себе си и се пита: Има ли Господ или не? В какво положение може да се намира човек, щом допуска тази мисъл? Ако моите очи са здрави, виждам, има ли слънце, няма ли слънце. Даже, като залезе слънцето, аз зная, че пак ще дойде след няколко часа. Защото, след като залезе слънцето, след 11 часа туй слънце ще се яви. Чакайте, нищо не доказвайте на себе си.		Ако направим едно добро и ни се плаща за него, тогава доброто не е валидно. Има хора, които идват тук, когато вътрешно са недоволни нещо и няма кой да им каже една сладка дума. Ако мине покрай тебе един и ти даде една хапка мухлясъл хляб, мине друг и ти даде една хапка мухлясъл хляб, мине трети – каква полза ще имаш от мухлясалия хляб? И сто души да ти дадат, ти ще усетиш лошите последствия на хапките. Ако мине някой и ти остави от онзи, хубавия хляб, сега опечен, то е друг въпрос. При сегашното развитие на човека, човек трябва да бъде внимателен в говоренето. Много неща може да ти се представят в една светлина, която не те ползва. Например, вземете идеята за Бога. Доказваме, има ли Господ, или няма. Логически доказва ли се, дали има Господ, или не? Някога са доказвали това. Мислите ли, че онзи, който доказва, че има Господ, че той е свършил някаква отлична работа? Той е свършил, но знаете ли, на какви хора е говорил? Само на слепите хора може да доказвате, че има слънце. На онзи човек, който има очи, каква нужда има да му доказвате, че има очи, че има слънце? Доказателството, че има слънце, е друг въпрос. Може да разискваме за естеството на слънцето. Въпросът е, че има слънце. То е унижение, когато дойде някой и иска да ми докаже, има ли слънце. Аз за слънцето да питам, то е безпредметно. Да говорите, че има слънце на слепите хора, това разбирам, но за мене няма какво да се доказва, че има Господ. На слепите трябва да се докаже, но на онези, които имат очи, ако искам да им доказвам, че има Господ, това е безсмислено. После, има ли нужда да доказвам, дали това слънце грее, дали е топло, или не, дали свети, или не. Казвам за топлината: Поставете гърба си, поставете лицето си на слънчевите лъчи – ще почувствате, ако туй слънце грее. Ако не произвежда светлина, ако не произвежда топлина, не е слънце. Едно от двете: или няма слънце, или сте сляп. Та, по някой път, човек се заблуждава. Той иска да му говорят. Някой път се заблуждава в себе си и се пита: Има ли Господ или не? В какво положение може да се намира човек, щом допуска тази мисъл? Ако моите очи са здрави, виждам, има ли слънце, няма ли слънце. Даже, като залезе слънцето, аз зная, че пак ще дойде след няколко часа. Защото, след като залезе слънцето, след 11 часа туй слънце ще се яви. Чакайте, нищо не доказвайте на себе си.
−	~~== втора секция ==~~
−
−
	Учениците трябва да разсъждават малко по-другояче. Питат мнозина: Защо моите работи не ми вървят? Естествено е този въпрос да се зададе, защото не вървят работите. Ами ако ти не си посял нищо в своята градина и се питаш, защо не пониква нищо в нея, уместен ли е този въпрос? Ако посееш и не никне, причината е в семето. Може да посееш, но ако не си поливал градината, не е влажно, сухо е, пак няма да поникне. Трябва да разбираш закона за обработване на градината. Тогава причината не е вътре в самата природа. Причината може да седи в семето или може ти да не разбираш работата, както се казва. По някой път казвате: Защо на другите хора върви, а на нас не върви? На Изгрева мнозина казват: Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме. Не, не ни върви тук на Изгрева. Не ни слуша Господ. Не, че Господ не слуша, но съдът, който носиш не е какъвто трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си, ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш сърцето си, ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум при Бога, нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов. Той е благост. Той е, Който е създал всички, грижи се и за най-малките същества. И чудно е, защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което, като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута. После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света, как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: Трябва да правим добро. Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин: Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всички, които минавате, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде, и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга голяма кошница, не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи, в това седи съвременното зло в света.		Учениците трябва да разсъждават малко по-другояче. Питат мнозина: Защо моите работи не ми вървят? Естествено е този въпрос да се зададе, защото не вървят работите. Ами ако ти не си посял нищо в своята градина и се питаш, защо не пониква нищо в нея, уместен ли е този въпрос? Ако посееш и не никне, причината е в семето. Може да посееш, но ако не си поливал градината, не е влажно, сухо е, пак няма да поникне. Трябва да разбираш закона за обработване на градината. Тогава причината не е вътре в самата природа. Причината може да седи в семето или може ти да не разбираш работата, както се казва. По някой път казвате: Защо на другите хора върви, а на нас не върви? На Изгрева мнозина казват: Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме. Не, не ни върви тук на Изгрева. Не ни слуша Господ. Не, че Господ не слуша, но съдът, който носиш не е какъвто трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си, ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш сърцето си, ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум при Бога, нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов. Той е благост. Той е, Който е създал всички, грижи се и за най-малките същества. И чудно е, защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което, като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута. После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света, как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: Трябва да правим добро. Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин: Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всички, които минавате, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде, и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга голяма кошница, не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи, в това седи съвременното зло в света.