Новите схващания на ученика - Редакционна история

Донка в 07:17, 26 януари 2011

2011-01-26T07:17:01Z

Донка в 16:12, 6 май 2009

2009-05-06T16:12:18Z

Донка в 15:41, 6 май 2009

2009-05-06T15:41:19Z

LoveJoy: /* НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА */

2009-02-14T11:06:21Z

‎НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА== Кратко размишление Тема I: „Отношение между психологи...

2009-02-13T17:42:32Z

Нова страница: ==НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА== <em>Кратко размишление</em> <em>Тема I: „Отношение между психологи...
Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 07:17, 26 януари 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
		+
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]]
		+
		+	[[КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа]]
		+
	==НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА==		==НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА==

@@ Ред 77: / Ред 77: @@
 Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.
-Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
+Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следния: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
 При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все таки, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
-Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето ѝ указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
+Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето ѝ указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
 Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.