Новото Битие — Трети Божествен ден - Редакционна история

AL414: /* НОВОТО БИТИЕ – ТРЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН */

2010-06-21T10:49:57Z

‎НОВОТО БИТИЕ – ТРЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН

Донка в 14:39, 5 юни 2010

2010-06-05T14:39:11Z

AL414 в 16:16, 28 май 2010

2010-05-28T16:16:51Z

AL414: Нова страница: * - оригинал * - за корекция

2010-05-28T16:04:26Z

Нова страница: * - оригинал * - за корекция

Нова страница

*[[ - оригинал]]
*[[ - за корекция]]

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 Горните редове бяха написани в тетрадката ми от брат Христо.
-Влязох сама при Учителя. Днес той беше необикновено нежен към мен. Лицето му светеше с Божествено сияние. Той „слезе" много близко при мен, до моето ниво. Бащински ме поучаваше, обясняваше ми търпеливо и отговаряше на въпросите ми. Разказах му за една разпра в операта и за несправедливого отношение на режисьора към мен. Учителят ми каза строго:
+Влязох сама при Учителя. Днес той беше необикновено нежен към мен. Лицето му светеше с Божествено сияние. Той „слезе" много близко при мен, до моето ниво. Бащински ме поучаваше, обясняваше ми търпеливо и отговаряше на въпросите ми. Разказах му за една разпра в операта и за несправедливото отношение на режисьора към мен. Учителят ми каза строго:
 – Помни това: Никога не примирявай неприятелите. Стой далеч от тях. Не се бъркай, когато те се карат и вършат зло! Всичко ще се оправи! Ти да не се влияеш от думите на този режисьор. Който е висок връх, винаги има и силна сянка, но, за това пък и най-силно се огрява от Слънцето!
@@ Ред 95: / Ред 95: @@
 Да ги пусна ли на свобода?
-– Не. Сложи ги в една къщичка и ги пускай отвреме-навреме в стаята си, да хвърчат.
+– Не. Сложи ги в една къщичка и ги пускай от време на време в стаята си, да хвърчат.
 – Според мене '''''високото, колоритното сопрано''''' иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни. '''''Басът''''' е долина и трептенията му са едри. Той е магнетичен. '''''Тенорът''''' представя хълмисто място. '''''Алтът''''' прилича на поляни.

← По-стара версия		Версия от 14:39, 5 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[~~Новото Битие — Трети Божествен ден - оригинал~~]]	+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
−	*~~[[Новото Битие —~~ Трети Божествен ден - за ~~корекция]]~~	+
		+	== НОВОТО БИТИЕ – ТРЕТИ БОЖЕСТВЕН ДЕН ==
		+
		+
		+	01.10.1942 година – Изгрева – София.
		+
		+	„Днес, 1-ви – четвъртък, в 10 часа сутринта, сестра Цветана влезе сама при Учителя... Какво ли си говорят?"
		+
		+	Горните редове бяха написани в тетрадката ми от брат Христо.
		+
		+	Влязох сама при Учителя. Днес той беше необикновено нежен към мен. Лицето му светеше с Божествено сияние. Той „слезе" много близко при мен, до моето ниво. Бащински ме поучаваше, обясняваше ми търпеливо и отговаряше на въпросите ми. Разказах му за една разпра в операта и за несправедливого отношение на режисьора към мен. Учителят ми каза строго:
		+
		+	– Помни това: Никога не примирявай неприятелите. Стой далеч от тях. Не се бъркай, когато те се карат и вършат зло! Всичко ще се оправи! Ти да не се влияеш от думите на този режисьор. Който е висок връх, винаги има и силна сянка, но, за това пък и най-силно се огрява от Слънцето!
		+
		+	– Учителю, той пожела да дойде в дома ми, там да ми покаже, как да играя ролята си... Когато се опита да ме целуне, аз му дадох беседата, както Вие ми казахте. Той побледня и много се разсърди. Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защото не бях сложила по-силен грим на лицето си.
		+
		+	Учителят стана много строг и каза:
		+	– Ние ще го насолим! Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката. Те там, в операта, приличат на дупки. Те всичко прибират, защото са тъмни и влажни. Той, режисьорът, се оглежда в тебе. В тебе вижда себе си и себе си нацапа. Светлината е желана от хора, които я ожидат*, но има хора, които не я искат, те предпочитат тъмнината.
		+
		+	– Учителю, не разбирам какво искате да ми кажете!
		+
		+	– Например, представи си, че си хубаво облечена със скъпи, красиви дрехи, със скъпоценни камъни по тях. Заедно с тебе, има и други тъй красиво и богато облечени хора. Вие се намирате на тъмно място и искате да стане светло, за да се види вашата красота и изящното ви облекло. И обратно, там в операта, те приличат на хора с окъсани дрехи, дрипави, със струпеи и рани по тялото си. Те предпочитат тъмнината, за да не се виждат раните и дрипите им. Те в тебе се оглеждат. Ти ги осветляваш!
		+
		+	В този момент се почука на вратата. Той излезе на прага. Една жена му се оплака за някаква стая. След това пак влезе.
		+
		+	– Учителю, Учителю – казах аз – Вие слизате от Небето при нас, а ние Ви занимаваме с нашите дребни всекидневни грижи и скърби.
		+	– Аз не обръщам внимание, ако дойде някой при мен и ми каже, че няма десерт, а има три порции ядене. Или пък ми каже, че има три круши, а иска още. И тук не обръщам внимание.
		+
		+	Една Божествена вълна на любов разтърси в този миг цялото ми същество и тези думи избликнаха от трептящото ми сърце:
		+
		+	– Учителю, благодаря на Господа, че ме срещна с Вас! Благословен да бъде часът и минутата, в която се докоснах до светлата Ви ръка.
		+
		+	Той се усмихна:
		+
		+	– Ти преди не знаеше, защо ти се каля и размътва водата, а сега знаеш. По-рано ти страдаше от подпушване на чувствата си. Хора, които много раздават от чувствата си, изхарчват много нервна енергия.
		+
		+	– Учителю, брат Христо често ми казва, че този живот аз трябва да добия мъдрост.
		+
		+	– Мъдростта е един свят.
		+
		+	– Учителю, като чета книги, ще добия ли мъдрост?
		+
		+	– Не, това не е мъдрост, а е запомняне на чужди мисли. Мъдростта е един свят, като Божествения, в който свят човек трябва да влезе. В Божествения свят имаме:
		+
		+	'''''Любов – ДО, Мъдрост – МИ, Истина – COЛ.'''''
		+
		+	В духовния свят имаме:
		+
		+	'''''живот – МИ, Знание – СОЛ, Свобода – ДО.'''''
		+
		+	Във физическия свят имаме:
		+
		+	'''''движение – СОЛ, учение – ДО, работа – МИ.'''''
		+
		+	Те са построени върху терцата. Имат мек елемент. Ако ги изразим с тонове, те звучат:
		+
		+	'''''ДО, МИ, СОЛ;'''''
		+
		+	'''''МИ, СОЛ, ДО;'''''
		+
		+	'''''СОЛ, ДО, МИ.'''''
		+
		+	Те могат да се кажат и в друг ред:
		+
		+	'''''Любов – ДО, живот – МИ, движение – СОЛ;'''''
		+
		+	'''''Мъдрост – МИ, знание – СОЛ, учение – ДО;'''''
		+
		+	'''''Истина – СОЛ, свобода – ДО, работа – МИ.'''''
		+
		+	Хората не познават Свободата. Трябва ние да канализираме Любовта, за да протече при всички хора.
		+
		+	– Ние, учениците, не сме ли каналите, Учителю?
		+
		+	– Да, вие учениците сте каналите на Любовта.
		+
		+	Учителят се вгледа продължително в челото ми:
		+
		+	– Ти имаш духовно чело!
		+
		+	Стана от креслото, дойде при мен и с показалеца си ми показа, в края на веждата, центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно, ми посочи центъра на времето и каза:
		+
		+	– Хора, който имат този център развит, никога не отегчават другите. Такива хора имат вярно чувство за мярка, колко време да стоят, как да говорят и музикалният им ритмус е силно развит. Хора с развита брада и силна долна челюст, са волеви и енегрични. Колкото очертанията на брадата са по-фини, толкова са по-фини и чувствата им. Ти в чувствата си не трябва да вървиш по права линия! Трябва да бъдеш гъвкава! Една река не може да тече все направо. Където срещне съпротивление, тя заобикаля. Ти трябва, с най-малко съпротивление, да постигнеш големи резултати. Ако срещнеш на пътя си планина, ще я заобиколиш!
		+
		+	– Ти сега, дето имаш неприятности с режисьора, от Горе чукат върху честолюбието ти. Чрез него се проявяват нисши духове. Той става проводник.
		+
		+	– Учителю, Вие като сте Велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист?
		+
		+	Той започна да се смее продължително и каза:
		+
		+	– И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка.
		+
		+	– Учителю, какво да правя през зимата с гълъбчетата?
		+	Да ги пусна ли на свобода?
		+
		+	– Не. Сложи ги в една къщичка и ги пускай отвреме-навреме в стаята си, да хвърчат.
		+
		+	– Според мене '''''високото, колоритното сопрано''''' иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни. '''''Басът''''' е долина и трептенията му са едри. Той е магнетичен. '''''Тенорът''''' представя хълмисто място. '''''Алтът''''' прилича на поляни.
		+
		+	Учителят стана прав, извини се и излезе от стаята. Аз чух, че извика по име брат Христо, който все още ме чакаше под лешниците пред масите, и го покани да влезе. После донесе цигулката си, настрои я и започна да свири и пее една нова мелодия - Трети Божествен ден от „Новото Битие". С брат Христо записахме думите й:
		+
		+	''„И рече Бог: Да се събере водата под простора. И яви се сушата. И нарече я Бог земя. И събраната вода нарече морета. И рече Бог яви се свежа трева. Със семена според вида й. И дърво с плодове според вида си. И видя Бог, че всичко бе добро. И стана вечер и стана утро, трети ден."''
		+
		+	Ние тихо пригласяхме. Една небесна сила ми помагаше бързо да заучавам новите мелодии, за които, при друг случай, бих се затруднила повече. Никога няма да забравя тези мигове, които ще носи душата ми. Изпяхме няколко пъти Третия ден. Попитах:
		+
		+	– Учителю, кога ще ги изпея пред публика?
		+
		+	– Когато му дойде времето.
		+
		+	Станах права и изпях Първия ден от „Битието", след което изпях Втория и Третия ден. Учителят беше радостен.
		+	Когато си отивахме с брат Христо, вън, пред вратата, ни спря сестра Думанова и развълнувано ни каза:
		+	– Идвайте по-често, защото Учителят се радва.
		+
		+	Учителят ни каза още:
		+
		+	„Да се плаче не е слабост! Даже и Христос е плакал, но да се плаче малко и тихо. Хората не знаят още да плачат. Те не знаят да плачат тихо. Очите не трябва да остават сухи, без сълзи. Не трябва да пресъхват техните кладенчета."
		+	----
		+	* ожидат - очакват (бел.ред.)

← По-стара версия		Версия от 16:16, 28 май 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[ - оригинал]]	+	*[[Новото Битие — Трети Божествен ден - оригинал]]
−	*[[ - за корекция]]	+	*[[Новото Битие — Трети Божествен ден - за корекция]]