Донка в 13:04, 9 април 2011

2011-04-09T13:04:41Z

Донка: Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Посока на растене [http://uchitelia.com/IB/Parv...

2011-04-09T11:55:27Z

Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Посока на растене [http://uchitelia.com/IB/Parv...

Нова страница

[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТА ГОДИНА ([[1926]]-[[1927]])

[[КНИГА: Посока на растене]]

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване

← По-стара версия		Версия от 13:04, 9 април 2011
Ред 4:		Ред 4:

	[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване		[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване
		+
		+
		+	== Облагородяване на сърцето ==
		+
		+	— В "Ь р е н ъ, истинен ъ, чист ъ и благъ всЬкога бж ди!
		+	Размишление.
		+	Чете се темата: „Ролята на поезията, му¬зиката и религията".
		+	Сега ще ви задамъ въпросъ. на който всЬки самъ да отговори: Защо едни тЬла го- рятъ и изгарятъ, а други — горятъ безъ да изгарятъ? Или защо дългиятъ пжть не се извър- вява? Защо едни хора сж. голЬми, а други —
		+	— малки? Съ каква бързина се движатъ голе¬мите тЬла и съ каква — малките? Колкото по- гол-Ьмо е едно тело, толкова по-бавно се дви¬жи. Малките тела се движатъ съ голЬма бър¬зина. Земята, макаръ че е голяма, и тя се дви¬жи съ гол-Ьма бързина. Земята се върти около себе си. около осьта си, а се движи и около слън¬цето. Какво прави воденичното колело, като се движи? — Мели брашно. Какво нрави мо- мъкътъ, като обикаля около нгЬкоя кжща? —
		+	— Търси красива мома. Когато студентътъ обикаля университета, безъ да влиза вжтре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциите на професорите си. Думата „обикаля" е съставена отъ седемь букви. Буква¬та „о" включва въ себе си редъ условия. Бу¬квата „б" представя направление на сили, кои¬
		+
		+
		+	20
		+	то се движатъ въ известна посока. Щомъ дойдемъ до буквата „и", тогава само се явя¬ва н'Ьщо съзнателно. До тази буква чов-Ькъ само обикаля, търси удобства, добри условия въ живота си, но въ това обикаляне н-Ьма нЬ- що идейно.
		+	Да се върнемъ къмъ въпроса, защо едни гЪла горятъ и изгарятъ, а други — горятъ и не изгарятъ? Ако въ една лампа има газь за осв-Ьтление и запалите фитила газьта ще гори, докато се свърши. Щомъ газьта се свърши, лампата н^ма да св'!ли. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се при¬бавя въ нея газь. тя ще гори непрекжснато. Значи, гЬла, въ които има постояненъ притокъ на енергия, горятъ непрекъснато. ТЬла, отъ енергията на които става постоянно изтичане, горятъ и изгарятъ. Ако пъкъ въ гЬлата нито се втича енергия, нито изтича, гЬ никакъ не горятъ. Възъ основа на сжщия законъ, ние казваме: Човекъ остарява, понеже въ органи¬зъма му не става вливане на енергия. Въ ор-ганизъма на младия става постоянно втичане на енергия отъ природата. Който може да хар- монира, да съгласува въ себе си енергиигЪ на втичането и изтичането, той може да се под¬млади, да придобие Вечния животъ. При това положение, колкото се влива въ него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огъньтъ се разпалва? Пламъкъ, светлина, коя¬то лесно изгасва, е кратковременна. Тамъ, де¬то става пълно горение, никакво духане не мо¬
		+
		+
		+	21
		+	же да помогне. Тамъ горението е в-Ьчно. Сж- щото може да се каже и за идеит-Ь: има идеи, които отъ най-малкото духане изгасватъ. За- примЬръ, н-Ькой в-Ьрва въ Бога. Единъ день той взима книгата на н-Ькой виденъ чов-Ькъ, прочита я, но следъ това ц-Ьлъ се изпълва съ съмнение. Щомъ мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не св-Ьти вече въ него. ВсЬко изгасване на плане- тит-Ь и на слънцата, показва, че като идеи, т-Ь сж. слаби. Т-Ьла, въ които не става никакво вливане и изтичане, сж мъртви. Въ гЬхъ се из¬вършва само разлагане на материята. Живи тЬ¬ла сж ония, въ които става постоянно втичане и изтичане на енергия.
		+	Като ученици, вие тр-Ьбва да работите върху себе си, да се справите съ всички външ¬ни и вжтрешни мжчнотии и препятствия. За- прим-Ьръ, страхътъ е голЬма спънка въ живо¬та на ученика, вследствие на което той тр-Ьбва да се справи съ него. Представете си, че вие сте на нивата си, работите, а въ това време въ дома ви е дошълъ единъ вашъ приятель, кой¬то тр-Ьбва да си отиде точно въ 9 ч. вечерьта. Вие се връщате у дома си на време, но отъ близката гора е изл-Ьзла една мечка и заста¬нала точно предъ вратата ви. Какво тр-Ьбва да направите съ мечката? Ако се уплашите, вие ще останете вънъ, но и приятельтъ ви ще се страхува да изл-Ьзе отъ стаята. Въ да¬дения случай, мечката е символъ на страха въ чов-Ька. Страхува ли се чов-Ькъ отъ н-Ьщо, все
		+
		+
		+	22
		+	едно. че е срещналъ мечка на пжтя си. Какво требва да прави човекъ, когато се уплаши? — — Да мисли.
		+	Единъ младъ българинъ отивалъ въ Со- лунъ, да учи занаятъ. По пжтя той настигналъ няколко дигани, които водели съ себе си мечка да я разиграватъ. Той се присъединилъ къмъ т1зхъ. за да минатъ заедно гжстата го¬ра, която се изпречила на пжтя имъ. По едно време н^що зашумело въ гората. Циганите се уплашили и хукнали да бегатъ. Единъ отъ техъ, който носелъ тжпана. изпусналъ го отъ ржцете си и хукналъ подиръ другарите си. Българинътъ взелъ тжпана и самъ продъл- жилъ пжтя си. Наблизо некжде виделъ една воденица и се отбилъ да пренощува въ нея, но понеже се страхувалъ, качилъ се на гредите, тамъ да прекара нощьта. Едва задремалъ мал¬ко, той се събудилъ отъ шума на некакви тежки стжпки. Това било мечка. За да я про¬гони, той започналъ да бие съ тжпана на циганите. Голема била изненадата му, като виделъ, че мечката почнала да играе. Той се успокоилъ и помислилъ: Ще вържа мечка¬та и ще тръгна съ нея да изкарвамъ прехра¬ната си. Започнало вече да се разсъмва, ко¬гато край воденицата се чули стжпки на кер- ванъ отъ камили. Като чула стжпките на ка-милите, мечката се уплашила и избегала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бегатъ, но изпотрошили много отъ грънците, които карали въ колите. Ядосани, камиларите
		+
		+
		+	23
		+	вл-Ьзли въ воденицата, да видятъ, чия е тази мечка, да искатъ обезщетение за голЬмит-Ь загуби. Т-Ь нам-Ьрили младия чов-Ькъ на гре- дит-Ь горе. свалили го оттамъ и го повели въ града да го сждятъ. Сждията го запи- талъ, в-Ьрно ли е обвинението, което отпра- вятъ къмъ него. — В'Ьрно е, господинъ сждия. Моятъ занаятъ, съ който изкарвамъ прехрана¬та си. е да разигравамъ мечка- Когато керва- нътъ минаваше край воденицата, азъ биехъ тжпана си, обучавахъ своята мечка. Тя се упла¬ши отъ камилит-Ъ и изб'Ьга въ гората. А ками- лит-Ь се изплашиха отъ нея и счупиха много грънци. КамиларигЬ сж ощетени наистина, но и азъ съмъ ощетенъ. Мечката, съ която се прехранвахъ, изб-Ьга. Ако гЪ могатъ да вър- натъ моята мечка, азъ се задължавамъ да пла¬тя счупенигЪ грънци. Въ противенъ случай, и азъ не поемамъ никакво задължение.
		+	И тъй, уплаши ли се чов-Ькъ, нека бие съ тжпана си. Тжпанътъ представя ума на човЬка. Значи, докато мисли, чов-Ькъ вгЬкога може да се справи съ страха. Престане ли да мисли, страхътъ ще го завлад-Ье. Вжтрешниятъ страхъ въ чов-Ька е една отъ най-гол-ЬмигЬ спънки въ живота му. Заприм-Ьръ, н-Ькой човЬкъ пред¬приема една добра работа, но веднага се на¬тъква на страха въ себе си, че н-Ьма да уагЬе, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде н-Ькжде, веднага се отказва. Страхътъ внася въ чо¬в-Ька обезсърдчение. отчайване, съмнение и т. н. Герой е този, който може да преодол-Ье тия
		+
		+
		+	24
		+	състояния въ себе си. Преодолее ли ги, той ста¬ва великъ. Ако при най-гол-Ьмото си отчаяние чов-Ькъ може да преодол-Ье себе си, своето съ¬стояние, той може да се подигне, да стане ве- ^ ликъ. Не може ли да се справи съ страха, съ отчаянието си, и най-даровитиятъ може да про¬падне. Има случаи въ живота на човека, ко¬гато при всички дарби и способности, съ кои¬то природата го е надарила, той пакъ пропада. Има случаи, когато обикновениятъ чов-Ькъ, при усилия да се справи съ страха и мжчнотиит-Ь, които животътъ му създава, става великъ.
		+	Често хората си правятъ планове, какъ да постигнатъ едно или друго желание. Ако не усп'Ьятъ, т-Ь се обезсърдчаватъ. Хората не тр-Ьбва да се обезсърдчаватъ, но тр-Ьбва да знаятъ, че има единъ великъ, Божественъ законъ, който опред-Ьля, какъ тр-Ьбва да ста- ватъ н-Ьщата. Следователно, нищо друго не се иска отъ чов-Ька, освенъ това, да се подчи¬ни на този законъ и да се свърже съ Боже-ственото съзнание. Съвременнит-Ь хора още не сж. дошли до онова високо съзнание да разби- ратъ великит-Ь Божии закони и да имъ се подчиняватъ.
		+	Въ развитието на различните форми на живота, ние виждаме редъ култури. Запри- м-Ьръ, въ пжтя на развитието си, растенията сж се стрем-Ьли къмъ височина, да приематъ слънчевите лжчи безпрепятствено. Тъй щото, те сж внесли въ света идеята за височина. Жи¬вотните сж се стремели да развиятъ силата
		+
		+
		+	25
		+	си, защото въ животинския св%тъ правото е на страната на силния. Птиците сж. се стре¬мели къмъ красота. Те сж се грижели за своите дрехи, да ги направятъ красиви. Като е дошълъ човЪкътъ, той започналъ да мисли за красотата на своето лице. Следователно, растенията сж внесли въ света идеята за ви¬сочина, животните — идеята за силата, пти¬ците — идеята за външна красота, главно за красотата на дрехите си, а човекъ — идеята за красотата на лицето. Обаче, днешниятъ чо¬векъ продължава да разширява въ себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отделя вече челото отъ лицето и работи за развитие¬то на всички способности, вложени въ пред¬ната часть на мозъка. Но и тукъ човекъ не спира. Следъ като е опиталъ високия ръстъ, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т. е. своя умъ, сега вече той отправя своите сили къмъ сърдцето си, да развие красиво, благородно сърдце въ себе си.
		+	Сега и на васъ, като на ученици, казвамъ: Насочете всички свои сили, всички усилия къмъ сърдцето си, да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърдце крие въ себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умътъ на човека е добре раз- витъ, ние казваме, че този човекъ е интели- гентенъ. Неговата интелигентность се вижда въ очите, въ погледа му. Погледътъ му е
		+
		+
		+	2(3
		+	ясенъ, чистъ. Благородното сърдце пъкъ се изразява въ лицето на човека. Лицето на та- къвъ човекъ св'Ьти. Отъ него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човекъ, който има благо¬родно сърдце. Такъвъ човекъ не може да не бжде обичанъ. ВсЬки обича човека отъ сърд¬цето на когото блика благородство. Благород-ството оживява човека. Жизненостьта, която изтича отъ чов-Ька се дължи на благородното му сърдце.
		+	Следователно, вс-Ька сутринь, като става¬те отъ сънь, спомняйте си, че сте минали презъ културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте презъ култура¬та на животнит-Ъ и сте развили сила; минали сте презъ културата на птицигЪ и сте разви¬ли външната красота; минали сте презъ кул¬турата на чов-Ька и сте развили ума си. кой¬то е далъ изразъ и красота на очите ви. Сега вече минавате презъ друга фаза на културата, въ която тр-Ьбва да развиете благородно сърд¬це. което да даде изразъ и красота на цЬлото лице. Красивото лице съдържа въ себе си придобивкигЬ на миналите култури. То пред¬ставя човека. Новата култура е култура на сърдцето, което води хората къмъ побратимя¬ване, къмъ братски животъ. Чрезъ сърдцето ще се изяви любовьта. Въ стария животъ лю- бовьта е започвала съ радость, а свършвала съ скръбь. Въ новия животъ, обаче, любовьта започва съ скръбь, а свършва съ радость.
		+
		+
		+	27
		+	Адамъ и Ева започнаха съ радость, но свър¬шиха съ скръбь, съ плачъ. Оттукъ виждаме, че плачътъ е произлЪзълъ отъ райската гра¬дина. Ева сгр-Ьши, понеже яде отъ плода на забраненото дърво, около което змията се бгЬше обвила. Значи, тя се свърза съ култура¬та на дървото и пожела да стане висока, т. е. знатна. Същевременно, тя се свърза и съ змия¬та и пожела да стане силна. Тя се върна къмъ старитЬ култури и сгреши. Следъ това Адамъ и Ева бЪха изгонени отъ рая, да опитатъ, ка¬ква могатъ да направятъ съ дългигЬ рала и силнш"Ъ волове. Господъ имъ каза: Понеже пожелахте културата на растенията и живот¬ните, излезте вънъ отъ рая, да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеалъ въ живота си, сега ще носите послед¬ствията на този идеалъ. Една българска пого¬ворка казва: „Мотиката и ралото хранятъ ц'Ьлъ св'кгъ". Тази поговорка е в-Ьрна отчасти само. но не и въ абсолютенъ смисълъ. Моти¬ката заравя хората, а ралото ги разкъсва, т. е. разединява. Откакъ ралото и мотиката влязо¬ха въ употр-Ьба, хората започнаха да се биятъ за земя, да се убиватъ и унищожаватъ.
		+	Упражнение. Презъ д-Ьлата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате пър¬вата мисъль, която мине презъ ума ви. Ще на¬блюдавате Луната ц-Ьлата седмица, а всЪки день отъ седмицата ще спирате вниманието си вър¬ху оная планета която е свързана съ съответ¬ния день. Заприм-Ьръ, въ вторникъ ще наблю¬
		+
		+
		+	28
		+	давате Марсъ, въ срЪда — Меркурий, въ четвъртъкъ — Юпитеръ, въ петъкъ — Венера, въ събота — Сатурнъ, въ неделя — Слънце¬то, когато изгр-Ьва. Като наблюдавате тия пла¬нети, същевременно ще си записвате първата мисъль, която е минала презъ това време въ ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било ветровито, облачно или ясно. Като пра¬вите тия наблюдения, все ще придобиете н'Ьщо. ще увеличите знанията си.
		+	— В-Ьренъ, истинен ъ, чистъ и благъ всякога бъди!
		+	2. Лекция отъ Учителя, държана на
		+	3 октомврий, 1926 г. — София.
		+
		+

Облагородяване на сърцето* - Редакционна история

Донка: /* Облагородяване на сърцето */

Донка в 13:04, 9 април 2011

Донка: Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Посока на растене [http://uchitelia.com/IB/Parv...