НадяД: /* ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ */

2010-06-16T15:17:31Z

‎ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ == С…

2010-06-15T15:42:15Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ == С…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ ==

Съборите на Бялото Братство, които Учителя урежда-пе всяка година през месец август, след Първата световна юйна ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, 5 едно лозе, където имаше една двуетажна вила. Там се про-зеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годи-яите 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България лреживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война.
На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата гогава Земеделска партия беше свалена от военните, а ней¬ният водач и министър-председател Александър Стамбо¬лийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Са-монадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този прев¬рат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със се¬риозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този прев¬рат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии -селска и градска. Това решение отклонява България от су¬ровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунис¬тическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отче¬ло се е, че е изгубена една изключителна възможност за зав¬земане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпра¬ти генералният секретар на Коминтерна, за да промени кур¬са в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август, съ¬щата година, той пристига в България, заедно с Георги Ди¬митров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за ус¬тановяване на работническо-селска. За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунисти-
127

,-
ческата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаване¬то на работническо-селско правителство."
Организаторите на въстанието решават на 22 срещу 23 септември да се вдигне общо въстание, като за целта изпра¬щат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение до партийните организации. Обаче организационният секретар Тодор Луканов е против това решение и изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение сред партийните ръководства в градовете и селата и с това въста¬нието изгубва своя повсеместен характер. "Заповед срещу заповед е безредие" е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата граж¬данска война. Въстанието се проведе, но то имаше само ло¬кален характер и се изрази по-ярко в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, а водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз. С това обаче не приключва всичко. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 година кому¬нистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "фонфон". На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организира¬не на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страна¬та или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се-вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръ¬ководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печат-
128

ници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват из¬бивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партия¬та, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча насто-ятелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в Бълга¬рия изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат ре¬шението. Но докато преминат по околните пътища на дъл¬гите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да от¬говаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя.
На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудо¬вищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хо¬рата цялото централно кубе. В момента се извършва погре¬балното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините нами¬рат смъртта си стотина души и двойно повече са ранените.
След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново.
Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражне¬ния със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно
129

Неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечи¬ми спомени в душата на всеки посетител.
Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледа¬ше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това свет¬ло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за про¬вежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от раз¬питите.

Обстановката в страната и протоколи за разпит - Редакционна история

НадяД: /* ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ */

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ == С…