Огъната плоскост - Редакционна история

Донка в 12:38, 20 април 2011

2011-04-20T12:38:14Z

Mvm: /* Огъната плоскост */

2009-02-12T09:49:34Z

‎Огъната плоскост

Показване на промените

Mvm: /* Огъната плоскост */

2009-02-12T09:35:23Z

‎Огъната плоскост

Показване на промените

Mvm: /* Огъната плоскост */

2009-02-12T09:24:07Z

‎Огъната плоскост

Показване на промените

Mvm в 22:05, 11 февруари 2009

2009-02-11T22:05:15Z

Показване на промените

Mvm: /* Огъната плоскост */

2009-02-11T21:43:17Z

‎Огъната плоскост

Mvm в 21:31, 11 февруари 2009

2009-02-11T21:31:01Z

Хирон в 06:08, 31 януари 2009

2009-01-31T06:08:16Z

Хирон: Нова страница: ==Огъната плоскост== Р а з м и ш л е н и е. Представете си, че виждате един човек, направен от...

2009-01-31T06:07:34Z

Нова страница: ==Огъната плоскост== Р а з м и ш л е н и е. Представете си, че виждате един човек, направен от...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 12:38, 20 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Закони на доброто]]
		+
	==Огъната плоскост==		==Огъната плоскост==

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 	Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. За пример, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините и. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
-	Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на това място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
+	Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
 	Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Дето е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 	Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
-	Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще можа да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване погрешните не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
+	Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване погрешките не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
 	Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
-Р а з м и ш л е н и е.
+Размишление.
-−
-−
 	Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?