Олтара - Редакционна история

Ани в 16:57, 9 август 2010

2010-08-09T16:57:19Z

Ани в 16:56, 9 август 2010

2010-08-09T16:56:43Z

Ани: Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1'' == ОЛТАРА == Събранията се провежда…

2010-08-08T08:06:58Z

Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1'' == ОЛТАРА == Събранията се провежда…

Нова страница

''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1]]''

== ОЛТАРА ==

Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“. В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила

1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,“представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно

2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“.

Няколко години след първия събор Учителя поръчал на един художник, славянин, да нарисува голям цветен Пентаграм. Той го нарисувал през 1922 г. с маслени бои, с образа на Учителя на върха. Пентаграмът заемал цялата източна стена на олтара.

В спомените си от 1925 г. Георги Събев разказва: „...По онова време аз бях младеж на около 19 години и едва ли бих могъл да видя всичко, за да си го спомня сега. Помня обаче, че цялата горница бе осветена от няколко кандила, а на стените имаше цветни картини и чертежи*, чието значение не разбирах.

В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“

Прави впечетление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски.

На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара. Учителя определял начина, по който ставало влизането в олтара: по колко човека, времетраенето, за какво да е молитвата (напр. за здраве, за преуспяване на България и т.н.). Самият начин не е описан в протоколите, защото Учителя е изисквал да се пази в тайна.

* С геометрични фигури. (Бел. състав.)

← По-стара версия		Версия от 16:57, 9 август 2010
Ред 20:		Ред 20:


−	* С геометрични фигури. (Бел. състав.)	+	----
		+
		+	<sup>*</sup> С геометрични фигури. (Бел. състав.)

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Събранията се провеждали в южния салон на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“. В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила
-.	„седемте Духове, които са изпратени да служат“,“представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно
+.	„седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно
 .	„Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“.
@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“
-Прави впечетление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски.
+Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски.
 На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара. Учителя определял начина, по който ставало влизането в олтара: по колко човека, времетраенето, за какво да е молитвата (напр. за здраве, за преуспяване на България и т.н.). Самият начин не е описан в протоколите, защото Учителя е изисквал да се пази в тайна.