Плодът на дървото - Редакционна история

Станимир в 10:13, 18 октомври 2010

2010-10-18T10:13:21Z

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T14:20:46Z

‎Плодът на дървото

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T14:15:29Z

‎Плодът на дървото

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T14:08:48Z

‎Плодът на дървото

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T14:03:42Z

‎Плодът на дървото

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T14:02:26Z

‎Плодът на дървото

Показване на промените

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T13:52:36Z

‎Плодът на дървото

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T13:46:23Z

‎Плодът на дървото

Показване на промените

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T13:37:53Z

‎Плодът на дървото

Mvm: /* Плодът на дървото */

2009-02-05T13:32:46Z

‎Плодът на дървото

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-==Плодът на дървото==
+[[Неделни беседи]]
 "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против таквива няма закон". (Гал. 5:22,23)
@@ Ред 79: / Ред 88: @@
 "Плодът на Духа е Любовта!"
-Беседа, държана от Учителя, на 28-ми юни, 1925 г., в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 28-ми юни, [[1925]] г., в гр. София.''

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 "Всяко дърво се познава от плода си."
-Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се! Онези, които не са родени, родете се! Това е новият зов към света. Нас ни трябват хора не с ограничени умове, сърца, души и духове. Нас ни трябват хора, братя и сестри, с сърца любящи, с умове святли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света.
+Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се! Онези, които не са родени, родете се! Това е новият зов към света. Нас ни трябват хора не с ограничени умове, сърца, души и духове. Нас ни трябват хора, братя и сестри, със сърца любящи, с умове светли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света.
-Аз наричам герой онзи, на когото сабята никога не се троши. Аз наричам герой онзи, който никога не умира. Аз наричам истински мислител онзи, на когото мисълта свети и озарява света. Аз наричам човек на новото учение, на новия живот онзи от сърцето на когото извира Любов, която носи живот за всички. Аз харесвам в извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва „дайте“! Но, кой как дойде при него, той все казва: „братко, идвайте, взимайте си когато и колкото искате!“ Този извор е заради вас. Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през ония наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: е, Господ казал така. Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже, волята Божия е такава, а ще ги утеши. Някоя майка плаче. Той ще я пита: защо плачеш? – Детето ми умре. – Не плачи то сега ще дойде. Ще тропне са пръчицата си и детето пристига. – Ето, твоят Драганчо е жив. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умрела. Той тропне пак с пръчицата си, и Марийка дойде. Майката е радостна, и всички в къщи се радват. Това прави новото учение – възкресява мъртвите души! Тъй е, ще дойдат всички тия духове от пространството. Затова казвам: ние живеем в един велик свят! Ние живеем при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази умраза, това не разбиране между нас.
+Аз наричам герой онзи, на когото сабята никога не се троши. Аз наричам герой онзи, който никога не умира. Аз наричам истински мислител онзи, на когото мисълта свети и озарява света. Аз наричам човек на новото учение, на новия живот онзи, от сърцето на когото извира Любов, която носи живот за всички. Аз харесвам в извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва: "Дайте!" Но, кой как дойде при него, той все казва: "Братко, идвайте, вземайте си когато и колкото искате!" Този извор е заради вас. Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през онези наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тези наскърбени души? Той ще каже: Е, Господ казал така. - Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: Волята Божия е такава, -  а ще ги утеши. Някоя майка плаче. Той ще я пита: Защо плачеш? – Детето ми умря. – Не плачи, то сега ще дойде. Ще тропне са пръчицата си и детето пристига. – Ето, твоят Драганчо е жив. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умряла. Той тропне пак с пръчицата си, и Марийка дойде. Майката е радостна, и всички в къщи се радват. Това прави новото учение – възкресява мъртвите души! Така е, ще дойдат всички тези духове от пространството. Затова казвам: Ние живеем в един велик свят! Ние живеем при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази омраза, това неразбиране между нас.
-Ако сте българи, бъдете от тия новите българи, които ще кръстим сега! Бъдете носители на новото учение, бъдете Синове на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Бъдете растения, които от плода си да се познават! Бъдете хора, които от мисълта си да се познават!
+Ако сте българи, бъдете от тези, новите българи, които ще кръстим сега! Бъдете носители на новото учение, бъдете Синове на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Бъдете растения, които от плода си да се познават! Бъдете хора, които от мисълта си да се познават!
-„Плодът на Духа е Любовта!“
+"Плодът на Духа е Любовта!"
-Беседа, държана от Учительт, на 28 юни 1925 г. в гр. София.
+Беседа, държана от Учителя, на 28-ми юни, 1925 г., в гр. София.

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 "Всяко дърво се познава от плода си."
-И сега, аз желая, онези от вас, които искате да носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или, онези, които искате да носите туй свещено име „носители на Любовта, Мъдростта и Истината“, тъй ги наричам аз, бъдете образци! Бъдете онази запалена свещ, в която няма абсолютно никакъв дим, абсолютно никакъв остатък, която гори и издава онази мека святлина, която носи живот и възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ!
+И сега, аз желая, онези от вас, които искате да носите това свещено име "ученици на Новото Учение", или, онези, които искате да носите това свещено име "носители на Любовта, Мъдростта и Истината", така ги наричам аз, бъдете образци! Бъдете онази запалена свещ, в която няма абсолютно никакъв дим, абсолютно никакъв остатък, която гори и издава онази мека светлина, която носи живот и възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ!
-Онези от вас, които сте родени вече от Дух и вода, идете да бабувате на тия, които скоро ще се родят! Некои от вас сега са заченати, а трети сега се приготовляват за това зачатие. Работници трябват на света! Ние няма какво да се занимаваме с това, какво се пише в нашата преса, какво се пише в чуждите вестници. Работа се изисква от всички!
+Онези от вас, които сте родени вече от Дух и вода, идете да бабувате на тези, които скоро ще се родят! Някои от вас сега са заченати, а трети сега се приготвят за това зачатие. Работници трябват на света! Ние няма какво да се занимаваме с това, какво се пише в нашата преса, какво се пише в чуждите вестници. Работа се изисква от всички!
-Някой казва: аз не съм толкова красив, черничък съм малко. Друг казва: очите ми не са тъй хубави! Аз зная един алхимически начин, по който мога да ви направя красив, но първо трябва да сте родени от Дух и вода. Защо? – Трябва да сте готови да запазите тази красота. Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и после ви го отнемат? Това ще бъде големо нещастие за вас. Следователно, от вас се изисква да бъдете силни и крепки, да можете да задържите онова благо, което имате. Тогава никой не ще може да ви отнеме благото, което Бог ви е дал. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мъдростта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. Некои казват: отнеха ми Любовта! Моми и момци се оплакват: отнеха ми любовта! Някой ви я отне? На кое место я отнеха? – Изгубих любовта си, отивам в ада! – казва някой. Как, любовта си ли изгуби? Ти ходиш да търсиш любовта в някой момък или мома там некъде из горите. Не, в момъкът няма да намериш любовта. Че и той сам я търси! Тогава, кой при кого ще я намери? Това не е Любов, Любов за Любов не се жени. Мъдрост за Мъдрост не се жени. Истина за Истина не се жени. Разберете това! Сърцето и умът се съединяват, за да служат на Бога. Да се жени човек, това значи да се съединят две души, за да служат на Бога, да изпълнят Неговата воля. Разбирате ли това? Хората не се женят за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на две души да служат на Бога. Съединим ли се в името на тази Любов – да служим на Бога – всинца ще бъдем едно цело и един дух и тогава в всинца ни ще действуват великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава ще дойдем до онова истинско оженване на хората. Тогава няма да търсим, къде е мъжът, къде е жената. Ако мъжът ти е с Любовта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Мъдростта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Истината, той е благословен мъж. И ако жена ти е с Любовта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Мъдростта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Истината, тя е благословена жена. Ако син ти, дъщеря ти, приятельт ти или който и да е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.
+Някой казва: Аз не съм толкова красив, черничък съм малко. Друг казва: Очите ми не са така хубави! Аз зная един алхимичен начин, по който мога да ви направя красив, но първо трябва да сте родени от Дух и вода. - Защо? – Трябва да сте готови да запазите тази красота. Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и после ви го отнемат? Това ще бъде голямо нещастие за вас. Следователно, от вас се изисква да бъдете силни и крепки, да можете да задържите онова благо, което имате. Тогава никой не ще може да ви отнеме благото, което Бог ви е дал. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мъдростта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. Някои казват: Отнеха ми Любовта! Моми и момци се оплакват: Отнеха ми любовта! - Някой ви я отне? На кое място я отнеха? – Изгубих любовта си, отивам в ада! – казва някой. Как, любовта си ли изгуби? Ти ходиш да търсиш любовта в някой момък или мома там някъде из горите. Не, в момъкът няма да намериш любовта. Че и той сам я търси! Тогава, кой при кого ще я намеря? Това не е Любов, Любов за Любов не се жени. Мъдрост за Мъдрост не се жени. Истина за Истина не се жени. Разберете това! Сърцето и умът се съединяват, за да служат на Бог. Да се жени човек, това значи да се съединят две души, за да служат на Бог, да изпълнят Неговата воля. Разбирате ли това? Хората не се женят за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на две души да служат на Бог. Съединим ли се в името на тази Любов – да служим на Бог – всички ще бъдем едно цяло и един дух и тогава във всички ни ще действат великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава ще дойдем до онова истинско оженване на хората. Тогава няма да търсим, къде е мъжът, къде е жената. Ако мъжът ти е с Любовта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Мъдростта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Истината, той е благословен мъж. И ако жена ти е с Любовта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Мъдростта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Истината, тя е благословена жена. Ако син ти, дъщеря ти, приятелят ти или който и да е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.
-„Всяко дърво се познава от плода си“.
+"Всяко дърво се познава от плода си."
 Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се! Онези, които не са родени, родете се! Това е новият зов към света. Нас ни трябват хора не с ограничени умове, сърца, души и духове. Нас ни трябват хора, братя и сестри, с сърца любящи, с умове святли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света.

@@ Ред 59: / Ред 59: @@
 Някой казва: Аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса. Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор. До сега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: Стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си.
-Някой ме запитват: как се справяш с хората, когато говорят против теб? – Говоря на себе си. Ами като нямаш парички? – Говоря на себе си. Ами като нямаш легло? – Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! Казвам: всички трябва да говорим на себе си и от сърцата ви да блика Любов, и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества изобщо. Минавам покрай едно дърво, виждам на некое место една гъсеница, спра се при нея и размишлявам: какъв пример дава тя! В нея съзирам усилено движение на нейния дух да се подигне. Но каква работа се изисква за това! И това е една малка гъсеница! Онзи велик Божествен живот ми казва: „Ти разбираш ли, защо този червей пълзи“? Некои казват за къртицата: къртица е това! – и я отминават. Божествения Дух пита: „Ти разбираш ли, защо тази картица рови из земята? Ти разбираш ли, защо птиците хверчат? Ти разбираш ли, защо растенията растат? Ти разбираш ли, защо е това разногласие и тази хармония в живота?“ – Това е великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. Когато вашите сърца се изпълнят с Любов, само тогава ще разберете смисъла, който е скрит в тия неща. Всички трябва да разбирате, но не като онзи светия, който не разбрал смисъла на своето служене. Какъв трябва да бъде вашият морал? Ако ти си светия, посвятил живота си на Бога, живел 20 години в пустинята и при тебе дойде един богат български землевладелец и ти каже: слушай, остави тия глупости, да живееш в пустинята, ела да ми прекопаеш лозята, аз имам толкова и толкова декари, ще ти дам 200,000 лева за това. Съгласиш ли се на това предложение, всичката ти святост отива на ветъра. Това не е моралът, който трябва да следвате вие. Но ако ти се съгласиш да работиш без пари и кажеш: братко, аз не се нуждая от пари. Може да дойда да ти помогна, но после пак ще се верна. Кажеш ли така, ти си свят човек, у тебе има морал. Такъв трябва да бъде и вашият морал! Готови ли сте вие като този светия да направите некое добро без пари, вие сте възлюблените деца на Бога. Кажете ли: аз направих толкова добрини на този човек, но той не е признателен – вие не сте възлюблен син на Бога. Ти признателен ли си? Всички вие сте непризнателни. В вас не се е събудило туй благоговейно чувство на светията. Някой казва: защо Бог ме е създал такъв? – Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил твоя ум.
+Някой ме запитват: Как се справяш с хората, когато говорят против теб? – Говоря на себе си. -  Ами като нямаш парички? – Говоря на себе си.  - Ами като нямаш легло? – Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! Казвам: Всички трябва да говорим на себе си и от сърцата ви да блика Любов, и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества изобщо. Минавам покрай едно дърво, виждам на някое място една гъсеница, спра се при нея и размишлявам: Какъв пример дава тя! В нея съзирам усилено движение на нейния дух да се подигне. Но каква работа се изисква за това! И това е една малка гъсеница! Онзи велик Божествен живот ми казва: "Ти разбираш ли, защо този червей пълзи?" Някои казват за къртицата: Къртица е това! – и я отминават. Божественият Дух пита: "Ти разбираш ли, защо тази картица рови из земята? Ти разбираш ли, защо птиците хвърчат? Ти разбираш ли, защо растенията растат? Ти разбираш ли, защо е това разногласие и тази хармония в живота?" – Това е великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. Когато вашите сърца се изпълнят с Любов, само тогава ще разберете смисъла, който е скрит в тези неща. Всички трябва да разбирате, но не като онзи светия, който не разбрал смисъла на своето служене. Какъв трябва да бъде вашият морал? Ако ти си светия, посветил живота си на Бог, живял 20 години в пустинята, и при тебе дойде един богат български землевладелец и ти каже: Слушай, остави тези глупости, да живееш в пустинята, ела да ми прекопаеш лозята, аз имам толкова и толкова декари, ще ти дам 200 000 лева за това. Съгласиш ли се на това предложение, всичката ти святост отива на вятъра. Това не е моралът, който трябва да следвате вие. Но ако ти се съгласиш да работиш без пари и кажеш: Братко, аз не се нуждая от пари. Може да дойда да ти помогна, но после пак ще се върна. Кажеш ли така, ти си свят човек, у тебе има морал. Такъв трябва да бъде и вашият морал! Готови ли сте вие като този светия да направите някое добро без пари, вие сте възлюбените деца на Бог. Кажете ли: Аз направих толкова добрини на този човек, но той не е признателен – вие не сте възлюблен син на Бог. Ти признателен ли си? Всички вие сте непризнателни. Във вас не се е събудило това благоговейно чувство на светията. Някой казва: Защо Бог ме е създал такъв? – Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил твоя ум.
-„Всяко дърво се познава от плода си.“
+"Всяко дърво се познава от плода си."
 И сега, аз желая, онези от вас, които искате да носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или, онези, които искате да носите туй свещено име „носители на Любовта, Мъдростта и Истината“, тъй ги наричам аз, бъдете образци! Бъдете онази запалена свещ, в която няма абсолютно никакъв дим, абсолютно никакъв остатък, която гори и издава онази мека святлина, която носи живот и възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ!

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 И така, 8 000 години вече откакто вие се намирате извън Рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по целия свят бяха събрани тогава в Ева вътре като душички, и всички сегашни мъже по целия свят бяха събрани вътре в Адам като душички. Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте. А сега всеки мъж казва: Е, този Адам! И всяка жена казва: Е, тази Ева! - Не, не мислите право, всички заедно сгрешихте, всички бяхте там. Всеки от вас трябваше да каже: Не, аз не давам думата си, не се съгласявам, не искам да постъпя така. Разрешаването на въпроса сега седи в признаванието ви. Кажете: "Господи, сгрешихме! Ние не опазихме Твоите велики закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги опазим сега". Това е благородството на човека! Всеки човек трябва да мисли, как да изправи своя минал живот. Как ще го изправи? Аз гледам, някой отишъл в църква и там се моли, моли на Господ, но при това, като дойде да действа спрямо хората, не знае как да постъпи. Колко лесно ние се раздразняваме в живота! Колко лесно се съблазняваме! Има един закон: никой никого не може да излъже! Помнете това! Човек сам себе си може да излъже. - Защо? - Защото всеки човек разбира много добре своите интереси. Чудни са съвременните хора, когато искат да ни убедят че могат да ни излъжат! Вземете например, гъската, хвърлете ѝ нещо, което не яде, например боб или друго нещо, ще видите, че тя в първо време се нахвърля, но веднага се отстранява. Хвърлете ѝ царевица например, тя ще се хвърли и ще започне да яде. Значи, тази глупава гъска, както вие мислите, познава законите. Не, тази гъска не е така глупава, както мислят хората. Върви един голям паток със своята възлюблена и с 12 малки патенца. Тя върви напред с патенцата, а той подире ѝ. Затичва се един плъх след тях и хваща едно от патенцата. Обръща се веднага патокът, хваща с клюна си плъха и го издига във въздуха. Отива с него в реката, потапя го във водата и го изважда, пак го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхът най-после казва: "Пусни ме, моля ти се, втори път няма да ям патици". И след всичко това казват, че гъската била глупава, а ние умните хора, понякога вършим такива големи глупости! Не, тази глупава патка поне може да хвърчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тялото и крилата с мас, та като влиза във водата, да не прониква навътре, предпазва я от намокряне. Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и това изкуство на патицата. Можем ли ние да намажем така нашето тяло и кости, че грехът да не прониква навътре в нас? Къде е нашата мас, с която можем да се защитаваме от греха? Патката намери онзи велик закон да се предпазва от студа, като си направи мек, топъл пух за тялото. Къде е нашият пух да ни предпазва от студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислим. Сега, всеки се спира в себе си и казва: Аз имам изкуство. - Какво изкуство имаш? – Цигулар съм, мога да свиря. - Че и аз зная да свиря. Питам: Когато имаш омраза към някого, или когато таиш едно горчиво чувство в душата си, свирил ли си на тази омраза с цигулката си, че да я превърнеш на една кротка мечка без букаи? Свирил ли си на това горчиво чувство, че да го превърнеш в сладко чувство? Ако твоята музика не може да стори това, ти не си цигулар, твоята музика е много слаба. Някой казва: Аз съм знаменит художник, имам хубави картини в чужбина, изложени в най-добрите галерии. - Хубаво, щом е така, нарисувал ли си такава картина, че като я види някой разбойник или престъпник, да се отврати от себе си? Опита ли по този начин силата на твоето художество? Нарисува ли омразата и Любовта, та да видиш резултата от тези две картини? Аз не съм срещнал до сега художник, който да е нарисувал омразата и Любовта и да съпостави тези два типа. Нека художникът нарисува тези две картини така художествено, че като погледнеш омразата, да умреш от нейното въздействие върху тебе, а като погледнеш Любовта, в тебе да се зароди живот и желание да дадеш от този живот и на всички други. Тази смяна в състоянията да стане едновременно при вида на тези две картини. Това е изкуство! Когато в теб нещо бушува, когато се бориш с омразата в себе си, тя те гори и произвежда страдания, а ти казваш: Гори ме нещо! – Погледнал си към омразата. След това Господ ти казва: Я погледни към Любовта! Ти погледнеш към Любовта, оживиш се и казваш: Нещо гори в мене. Да, и омразата гори, и Любовта гори, само че омразата гори, изгаря и разрушава, а Любовта гори, съгражда и живот дава. Такива трябва да бъдат истинските картини на омразата и на Любовта. Това е изкуство! Така трябва да рисувате всички. А сега, вие казвате: Рисуваме ние. - Да, аз искам всички вие да бъдете велики художници, велики музиканти!
-Някой казва: аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса. всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор. До сега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си.
+Някой казва: Аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса. Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор. До сега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: Стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си.
 Някой ме запитват: как се справяш с хората, когато говорят против теб? – Говоря на себе си. Ами като нямаш парички? – Говоря на себе си. Ами като нямаш легло? – Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! Казвам: всички трябва да говорим на себе си и от сърцата ви да блика Любов, и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества изобщо. Минавам покрай едно дърво, виждам на некое место една гъсеница, спра се при нея и размишлявам: какъв пример дава тя! В нея съзирам усилено движение на нейния дух да се подигне. Но каква работа се изисква за това! И това е една малка гъсеница! Онзи велик Божествен живот ми казва: „Ти разбираш ли, защо този червей пълзи“? Некои казват за къртицата: къртица е това! – и я отминават. Божествения Дух пита: „Ти разбираш ли, защо тази картица рови из земята? Ти разбираш ли, защо птиците хверчат? Ти разбираш ли, защо растенията растат? Ти разбираш ли, защо е това разногласие и тази хармония в живота?“ – Това е великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. Когато вашите сърца се изпълнят с Любов, само тогава ще разберете смисъла, който е скрит в тия неща. Всички трябва да разбирате, но не като онзи светия, който не разбрал смисъла на своето служене. Какъв трябва да бъде вашият морал? Ако ти си светия, посвятил живота си на Бога, живел 20 години в пустинята и при тебе дойде един богат български землевладелец и ти каже: слушай, остави тия глупости, да живееш в пустинята, ела да ми прекопаеш лозята, аз имам толкова и толкова декари, ще ти дам 200,000 лева за това. Съгласиш ли се на това предложение, всичката ти святост отива на ветъра. Това не е моралът, който трябва да следвате вие. Но ако ти се съгласиш да работиш без пари и кажеш: братко, аз не се нуждая от пари. Може да дойда да ти помогна, но после пак ще се верна. Кажеш ли така, ти си свят човек, у тебе има морал. Такъв трябва да бъде и вашият морал! Готови ли сте вие като този светия да направите некое добро без пари, вие сте възлюблените деца на Бога. Кажете ли: аз направих толкова добрини на този човек, но той не е признателен – вие не сте възлюблен син на Бога. Ти признателен ли си? Всички вие сте непризнателни. В вас не се е събудило туй благоговейно чувство на светията. Някой казва: защо Бог ме е създал такъв? – Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил твоя ум.

@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 "Всяко дърво се познава от плода си".
-Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бог. Има девет категории живот, но тези три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бог. Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно същество. Най-големото геройство на първия човек в рая е било това, че след като видел, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: „Господи, сам не се живее“. Адам бил голем аристократ, макар някой мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в рая и да се занимава с животните той прегледал всички и си казал: „Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа те са нисши същества, те нямат никаква култура“. Пък той трябваше да дружи са животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другарь„. Щестлавие имаше в Адама. Господ го чу, поусмихна се малко и си каза: “Ще имаш другарь„. И действително Адам имаше вече другар. Той си казваше: “Така, нека излезе моята избраница отвън, да видят славата, величието ми, да видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога„. Това беше едно щестлавно чувство, което той криеше в себе си. Господ му каза: “Другарка ще имаш!„ Като я виде, той каза: “Плът от плътта ми, кост от костта ми!„ Обаче, тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адама. Тя си каза: не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много умъ“. И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голем страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво!“ „Не може, Господ е забранил да се бута това дърво“ – преподава ѝ Адам първият урок на послушание. „Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш!“ – Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти„. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След сгрешаването у Адама се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ“. В него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида с нея? С нея тежко, но без нея по-тежко. Тя ми взе сърцето и където и да отида, сам не мога. И в рая сега животът е тежък. Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!“ Жената сгреши, а той се лиши от благата. Господ не ги изпъди, но ги прати вън от Божественото училище, да растат и да се развиват.
+Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бог. Има девет категории живот, но тези три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бог. Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно същество. Най-голямото геройство на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее". Адам бил голям аристократ, макар някой да мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в Рая и да се занимава с животните, той прегледал всички и си казал: "Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа, те са нисши същества, те нямат никаква култура". Пък той трябваше да дружи с животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другар. Тщестлавие имаше в Адам. Господ го чу, поусмихна се малко и си каза: "Ще имаш другар". И действително Адам имаше вече другар. Той си казваше: "Така, нека излезе моята избраница отвън, да видят славата, величието ми, да видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога". Това беше едно тщестлавно чувство, което той криеше в себе си. Господ му каза: "Другарка ще имаш!" Като я видя, той каза: "Плът от плътта ми, кост от костта ми!" Обаче, тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адам. Тя си каза: Не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много ум". И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адам: "Ти си голям страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво!" "Не може, Господ е забранил да се бута това дърво" – преподава ѝ Адам първия урок на послушание. "Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш!" – Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След съгрешаването у Адам се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: Хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ". В него имаше борба, казваше си: "Да оставя ли Рая, или да отида с нея? С нея тежко, но без нея по-тежко. Тя ми взе сърцето и където и да отида, сам не мога. И в Рая сега животът е тежък. Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!" Жената сгреши, а той се лиши от благата. Господ не ги изпъди, но ги прати вън от Божественото училище, да растат и да се развиват.
 И тъй, 8,000 години вече откак вие се намирате извън рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по целия свят беха събрани тогава в Ева вътре като душички, и всички сегашни мъже по целия свят беха събрани вътре в Адама като душички. Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте. А сега всеки мъж казва: е, този Адам! И всяка жена казва: е, тази Ева! Не, не мислите право, всички заедно сгрешихте, всички бехте там. Всеки от вас трябваше да каже: не, аз не давам думата си, не се съгласявам, не искам да постъпя така. Разрешението на въпроса сега седи в признаванието ви. Кажете: „Господи, сгрешихме! Ние не упазихме Твоите велики закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги упазим сега“. Туй е благородството на човека! Всеки човек трябва да мисли, как да изправи своя минал живот. Как ще го изправи? Аз гледам, някой отишъл в църква и там се моли, моли на Господа, но при това, като дойде да действува спремо хората, не знае как да постъпи. Колко лесно ние се раздразняваме в живота! Колко лесно се съблазняваме! Има един закон: никой никого не може да излъже! Помнете това! Човек сам себе си може да излъже. Защо? Защото всеки човек разбира много добре своите интереси. Чудни са съвременните хора, когато искат да ни убедят че могат да ни излъжат! Вземете, запример, гъската, хверлете ѝ нещо, което не яде, например боб или друго нещо, ще видите, че тя в първо време се нахверля, но веднага се отстранява. Хверлете ѝ царевица например, тя ще се хверли и ще почне да яде. Значи, тази глупава гъска, както вие мислите, познава законите. Не, тази гъска не е тъй глупава, както мислят хората. Верви един голем патарок с своята възлюблена и с 12 малки патенца. Тя верви напред с патенцата, а той подире ѝ. Затичва се един плъх след тях и хваща едно от патенцата. Обръща се веднага патарокът, хваща с клюна си плъха и го издига в въздуха. Отива с него в реката, потапя го в водата и го изважда, пак го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхът най-после казва: „Пусни ме, моля ти се, втори път няма да ям патици“. И след всичко това казват, че гъската била глупава, а ние умните хора, по някой път вершим такива големи глупости! Не, тази глупава патка поне маже да хверчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тялото и крилата с мас, та като влиза в водата, да не прониква навътре, предпазва я от намокряне. Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и туй изкуство на патицата. Можем ли ние да намажем така нашето тяло и кости, че грехът да не прониква навътре в нас? Де е нашата мас, с която можем да се защищаваме от греха? Патката намери онзи велик закон да се предпазва от студа, като си направи мек, топъл пух за тялото. Де е нашият пух да ни предпазва от студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислим. Сега, всеки се спира в себе си и казва: аз имам изкуство. Какво изкуство имаш? – Цигулар съм, мога да свиря. Че и аз зная да свиря. Питам: когато имаш умраза към някого, или когато таиш едно горчиво чувство в душата си, свирил ли си на тази умраза с цигулката си, че да я превърнеш на една кротка мечка без букаи? Свирил ли си на това горчиво чувство, че да го превърнеш в сладко чувство? Ако твоята музика не може да стори това, ти не си цигулар, твоята музика е много слаба. Някой казва: аз съм знаменит художник, имам хубави картини в странство, изложени в най-добрите галерии. Хубаво, щом е така, нарисувал ли си такава картина, че като я види някой разбойник или престъпник, да се отврати от себе си? Опита ли по този начин силата на твоето художество? Нарисува ли умразата и Любовта, та да видиш резултата от тия две картини? Аз не съм срещнал до сега художник, който да е нарисувал умразата и Любовта и да съпостави тия два типа. Нека художникът нарисува тия две картини така художествено, че като погледнеш умразата, да умреш от нейното въздействие върху тебе, а като погледнеш Любовта, в тебе да се зароди живот и желание да дадеш от този живот и на всички други. Тази смена в състоянията да стане едновременно при вида на тия две картини. Това е изкуство! Когато в теб нещо бушува, когато се бориш с умразата в себе си, тя те гори и произвежда страдания, а ти казваш: гори ме нещо! – Погледнал си към умразата. След това Господ ти казва: я погледни към Любовта! Ти погледнеш към Любовта, оживиш се и казваш: нещо гори в мене. Да, и умразата гори, и Любовта гори, само че умразата гори, изгаря и разрушава, а Любовта гори, съгражда и живот дава. Такива трябва да бъдат истинските картини на умразата и на Любовта. Това е изкуство! Така трябва да рисувате всички. А сега, вие казвате: рисуваме ние. Да, аз искам всички вие да бъдете велики художници, велики музиканти!

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Плодът на дървото==
-"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против таквиз няма закон". (Гал. 5:22,23)
+"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против таквива няма закон". (Гал. 5:22,23)
 По отношение на живота, всяко дърво от плода си се познава, и всеки човек от своята мисъл.
@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 "Всяко дърво се познава от плода си". Първият плод на Духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, където има Любов, има и живот. Където има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи тя ходи със сбърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери някакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: Така е писано в Евангелието.
-Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче! Защо? – Понеже заробиха евреите. Той казва: „Господ ни направи играчка на тия да им свиримъ“ – и написа много тъжни работи. Господ им казва: „Когато ви казах да живеете тъй, както трябва, вие не живехте. Ето доде ви доведе вашият глупав живот: да ви заробят Вавилоняните. Ето отде иде вашата скърбь“. Идват сегашните християни и казват: знаете ли какво е писал пророк Иеремия? Пророк Иеремия отивал в плен, но ти, който не си в плен, какво разбираш от неговото положение? – Разбирам. Нищо не разбираш! Казвате: Давид писал псалми. Да, Давид писал псалми, но защо? – Гонеше го цар Саул, гонеше го, като някой заяк. Бегаше той, ти си седиш на мекото легло. Тъй че, за да разберете плача Иеремиев, за да разберете псалмите на Давида, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се подигнат, а не да плаче Иеремия за тях. Туй е една слабост. И Христос си поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа. Христос, като дойде между евреите, казва им: „Исках да ви помогна, но не ме разбрахте“ – и заплака. Сълзите на Христа не изразяваха слабост, но с това той им казваше: „Както аз плача, така ще плачете и вие“. Казвате: това е слабост! Не е слабост! Не е слабост. Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже, какво ще стане. С сълзите си Христос казваше на евреите: „Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение“. Некои ми казват: Учителю, в сърцето ми нещо плаче. А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш, и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И деньт, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – „скърбьта им ще се превърне на радость“. До тогава има да изтекат девет категории сълзи.
+Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче! Защо? – Понеже заробиха евреите. Той казва: "Господ ни направи играчка на тези да им свирим" – и написа много тъжни работи. Господ им казва: "Когато ви казах да живеете така, както трябва, вие не живяхте. Ето докъде ви доведе вашият глупав живот: да ви заробят Вавилонците. Ето откъде иде вашата скърб". Идват сегашните християни и казват: Знаете ли какво е писал пророк Иеремия? Пророк Иеремия отивал в плен, но ти, който не си в плен, какво разбираш от неговото положение? – Разбирам. - Нищо не разбираш! Казвате: Давид писал псалми. Да, Давид писал псалми, но защо? – Гонеше го цар Саул, гонеше го, като някой заек. Бягаше той, ти си седиш на мекото легло. Така че, за да разберете плача Иеремиев, за да разберете псалмите на Давид, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се подигнат, а не да плаче Иеремия за тях. Това е една слабост. И Христос си поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа. Христос, като дойде между евреите, казва им: "Исках да ви помогна, но не ме разбрахте" – и заплака. Сълзите на Христос не изразяваха слабост, но с това той им казваше: "Както аз плача, така ще плачете и вие". Казвате: Това е слабост! - Не е слабост! Не е слабост. Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже, какво ще стане. Със сълзите си Христос казваше на евреите: "Така ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение". Някои ми казват: Учителю, в сърцето ми нещо плаче. - А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: Ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш, и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – "скърбта им ще се превърне на радост". Дотогава има да изтекат девет категории сълзи.
 Аз бих желал да проучите характера и състава на тия сълзи. Те се различават по състава си. Когато човек плаче от скърб, от тъга или от радост, сълзите са различни. Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: „Вижте, защо е плакал този!“ – В шишенцето ми има сълзи. Вижте в шишенцето му, сълзи има. Като разгледат сълзите му, казват: „Разбрахме за какво е плакал“. Друг някой казва: „Виж ме, Господи, че плача“. Господ казва: „Разгледайте тия капки, които се леят от очите му, за какво съ! Защо е плакал, от любов ли, от радост ли, от скърб ли, от що“. Това се знае в невидимия свят. Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории радости. „Обле се“, казват, „сърцето ми с кръвь“. Действително, облива се сърцето с кръв. Когато скърбиш, облива се, но и когато се радваш, пак се облива. И когато любиш и си милостив, и когато мразиш, пак се облива сърцето с кръв. Казва се в Писанието: „плът и кръв няма да наследят Царството Божие“. Да кръвьта на плътта няма да наследи Царството Божие, но кръвьта на Духа ще Го наследи. Плътта сама няма да наследи Царството Божие, но плътта и Духът заедно ще Го наследят. Тогава, как ще разберете думите на Йова, който казва: „Пак с плътта си ще видя Бога“. На друго место Христос казва: „В второто битие вие ще дойдете с менъ“. Кое е второто битие? Казва се: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце от плът, което ще бъде толкова нежно, че Бог ще напише на него Своя Законъ“. Значи това сърце ще бъде толкова благородно, толкова фино, че върху него Бог ще напише своя закон и както ние, така и всички същества, ще четем от него.

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 Откъде идват горчивите плодове на нашия живот? Страданията, които ни сполетяват в живота, откъде идват? По някой път жената не ни обича, учениците не ни обичат, децата не ни обичат, окръжающите не ни обичат, всички не ни обичат. Питам: защо е всичко това? Ще кажете: хората са лоши. Това не е разрешение на въпроса. Ако хората са създадени от Бога, как е възможно да са лоши? Я ми обяснете това нещо! Когато животът не се проявява в своето Божествено естество, а се проявява по човешката мисъл, той е всякога лош. Лошевината произтича от това, че ние искаме да употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява. Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. След известно време отидох да го взема, но го нямаше там. Имало една малка дупчица, и той изфирясъл от там. Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. Аз ще си намеря и най-малката дупка ще излеза от там. Така и ние мислим за свобода, за широк простор в нашия живот.
-„Всяко дърво се познава от плода си“. Първия плод на Духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисъла на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, дето има Любов, има и живот. Дето има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цел ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи тя ходи с сгърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери некакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: така е писано в Евангелието.
+"Всяко дърво се познава от плода си". Първият плод на Духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, където има Любов, има и живот. Където има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи тя ходи със сбърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери някакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: Така е писано в Евангелието.
 Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче! Защо? – Понеже заробиха евреите. Той казва: „Господ ни направи играчка на тия да им свиримъ“ – и написа много тъжни работи. Господ им казва: „Когато ви казах да живеете тъй, както трябва, вие не живехте. Ето доде ви доведе вашият глупав живот: да ви заробят Вавилоняните. Ето отде иде вашата скърбь“. Идват сегашните християни и казват: знаете ли какво е писал пророк Иеремия? Пророк Иеремия отивал в плен, но ти, който не си в плен, какво разбираш от неговото положение? – Разбирам. Нищо не разбираш! Казвате: Давид писал псалми. Да, Давид писал псалми, но защо? – Гонеше го цар Саул, гонеше го, като някой заяк. Бегаше той, ти си седиш на мекото легло. Тъй че, за да разберете плача Иеремиев, за да разберете псалмите на Давида, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се подигнат, а не да плаче Иеремия за тях. Туй е една слабост. И Христос си поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа. Христос, като дойде между евреите, казва им: „Исках да ви помогна, но не ме разбрахте“ – и заплака. Сълзите на Христа не изразяваха слабост, но с това той им казваше: „Както аз плача, така ще плачете и вие“. Казвате: това е слабост! Не е слабост! Не е слабост. Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже, какво ще стане. С сълзите си Христос казваше на евреите: „Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение“. Некои ми казват: Учителю, в сърцето ми нещо плаче. А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш, и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И деньт, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – „скърбьта им ще се превърне на радость“. До тогава има да изтекат девет категории сълзи.