Донка в 04:30, 2 октомври 2012

2012-10-02T04:30:27Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2

2012-09-21T19:10:34Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 2]]

← По-стара версия		Версия от 04:30, 2 октомври 2012
Ред 4:		Ред 4:

	[[Акордиране на човешката душа - том 2]]		[[Акордиране на човешката душа - том 2]]
		+
		+	== ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО ==
		+
		+
		+	Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност?”
		+
		+	Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия.
		+
		+	Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“.
		+
		+	Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко.
		+
		+	Сестрата каза: „Аз още мърморя“.
		+
		+	Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището.
		+
		+	За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов. Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи. Истинският писател е в хармония с природните закони и сили. Когато пише и дойде до едно място на затруднение, до мъчнотия, той спира, защото знае, че Духът се е оттеглил. А онзи, който не разбира, ще почне да римува, да човърка. Нека да спре, да влезе в хармония с природните закони и да се коригира, за да може Духът пак да работи. Наблюдавайте, като се задълбочите, какво ще ви каже Духът.
		+
		+	Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за вдъхновението?”
		+
		+	Можеш да чакаш двадесет години и нищо да не направиш, а когато дойде вдъхновението, като че ли всички художници, които са се родили досега, ти идват на помощ. И тогава за двадесет минути, за един час можеш да направиш онова, за което си чакал двадесет години. При вдъхновението иде благословение, иде Бог. Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише!“ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом.
		+
		+	Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството.
		+
		+	Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.
		+
		+	Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия?”
		+
		+	Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога.
		+
		+	Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“.
		+
		+	Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо.
		+
		+	Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа.
		+
		+	Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир. Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него. За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление.
		+
		+	Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“.
		+
		+	Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата. Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство или неговата чистота. Само чрез дълги наблюдения той ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. В живописта как ще туриш една линия на добродетел? Освен това нека се имат предвид и степените на добродетелта при обикновения, талантливия и гениалния човек. Чрез упражнения окото се калява. Погледът на гениалния е обърнат нагоре и е зареян някъде далече. Обикновеният човек гледа надолу, а талантливият – напред. Гениалният художник може да нарисува окото на гениалния човек.
		+
		+	Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш. Има хора, които отмерват на ръка: вземат 100 г, теглят и се вижда, че е толкова. Това е един усет, който човек трябва да има в себе си. Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е чувство, а способност.
		+
		+	Идния четвъртък можем да отидем на екскурзия на Витоша. Всеки от вас да си носи по една тетрадка и там да се опита да напише поезия. Чистотата на планината е условие за вдъхновение.

Поезия, театър, художество - Редакционна история

Донка в 04:30, 2 октомври 2012

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2