Познаваме се отпреди 7000 години - Редакционна история

AL414: /* ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ */

2010-06-20T05:42:39Z

‎ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ

AL414: /* ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ */

2010-06-20T05:40:25Z

‎ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ

Донка в 19:27, 2 юни 2010

2010-06-02T19:27:43Z

Донка в 19:27, 2 юни 2010

2010-06-02T19:27:01Z

Донка в 19:25, 2 юни 2010

2010-06-02T19:25:44Z

Донка в 19:23, 2 юни 2010

2010-06-02T19:23:15Z

Донка: Заместване на съдържанието на страницата с „Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал [[Познаваме се от…“

2010-06-02T12:30:16Z

Заместване на съдържанието на страницата с „*Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал *[[Познаваме се от…“

Донка в 12:22, 2 юни 2010

2010-06-02T12:22:17Z

Донка в 12:18, 2 юни 2010

2010-06-02T12:18:01Z

Devashaktika в 06:36, 1 юни 2010

2010-06-01T06:36:17Z

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 сестра Цветана-Лиляна* Табакова
-Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"
+Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не съм чувал толкова интересни разговори!"
 Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?
-— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
+— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманието на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
 Започнахме да говорим за операта:

← По-стара версия		Версия от 19:27, 2 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''	+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''

	== ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ==		== ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ==

@@ Ред 84: / Ред 84: @@
 — Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
 ___________________
 * Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.

← По-стара версия		Версия от 19:25, 2 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''

−	*~~[[Познаваме~~ се отпреди ~~7000~~ години - за ~~корекция]]~~	+	== ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ==
		+
		+	6.06.1940 г.
		+
		+	17 часа след обяд
		+
		+	Брат Христо (Кръстю) Трифонов и
		+	сестра Цветана-Лиляна* Табакова
		+
		+	Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"
		+
		+	Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.
		+
		+	Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:
		+
		+	— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за
		+	птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:
		+
		+	— Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...
		+
		+	Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:
		+
		+	— Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
		+
		+	Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:
		+
		+	— Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен. — Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?
		+
		+	— Да, Учителю.
		+
		+	— Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен!
		+
		+	— Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!...
		+
		+	— Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в моите школи.
		+
		+	— Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори:
		+
		+	— Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладееш!
		+
		+	— Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?
		+
		+	— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
		+
		+	Започнахме да говорим за операта:
		+
		+	— Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, например „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им.
		+
		+	Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза:
		+
		+	- При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой?
		+
		+	Ето какво разказах аз за държанието на диригента:
		+
		+	Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави:
		+
		+	— Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче".
		+
		+	— Аз нищо не помня оттам, Учителю...
		+
		+	— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти.
		+
		+	— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви?
		+
		+	Отговори ми да прочета.
		+
		+	Ето какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."
		+
		+	— Кой е този билет?
		+
		+	— Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена.
		+
		+	— Кой човек е истински вярващ?
		+
		+	— Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.
		+
		+	— Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?
		+
		+	— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.
		+
		+	— Какво нещо е колът?
		+
		+	— Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
		+	___________________
		+
		+	* Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.

← По-стара версия		Версия от 19:23, 2 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал]]	+
	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]]		*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''
+*[[Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал]]
-== ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ==
+*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]]
-−
-.06.1940 г.
-часа след обяд
-Брат Христо (Кръстю) Трифонов и
-сестра Цветана-Лиляна* Табакова
-−
-Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"
-−
-Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.
-−
-Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:
-−
-— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за
-птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:
-−
-— Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...
-−
-Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:
-−
-— Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
-−
-Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:
-−
-— Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен.
-−
-— Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?
-−
-— Да, Учителю.
-−
-— Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен!
-−
-— Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!...
-−
-— Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в мойте школи.
-−
-— Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори:
-−
-— Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш,
-малко по малко да ги завладееш!
-−
-— Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?
-−
-— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може
-да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
-−
-Започнахме да говорим за операта:
-−
-— Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, например „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им.
-−
-Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза:
-−
-- При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой?
-−
-Ето какво разказах аз за държанието на диригента:
-−
-Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави:
-−
-— Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче".
-−
-— Аз нищо не помня оттам, Учителю...
-−
-— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти.
-−
-— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви?
-−
-Отговори ми да прочета.
-−
-Ето какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."
-−
-— Кой е този билет?
-−
-— Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена.
-−
-— Кой човек е истински вярващ?
-−
-— Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.
-−
-— Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?
-−
-— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.
-−
-— Какво нещо е колът?
-−
-— Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
-−
-* Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.

← По-стара версия		Версия от 12:22, 2 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''
		+	== ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ==

−	*~~[[Познаваме~~ се отпреди ~~7000~~ години - за ~~корекция]]~~	+	6.06.1940 г.
		+	17 часа след обяд
		+	Брат Христо (Кръстю) Трифонов и
		+	сестра Цветана-Лиляна* Табакова
		+
		+	Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"
		+
		+	Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.
		+
		+	Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:
		+
		+	— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за
		+	птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:
		+
		+	— Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...
		+
		+	Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:
		+
		+	— Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
		+
		+	Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:
		+
		+	— Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен.
		+
		+	— Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?
		+
		+	— Да, Учителю.
		+
		+	— Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен!
		+
		+	— Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!...
		+
		+	— Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в мойте школи.
		+
		+	— Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори:
		+
		+	— Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш,
		+	малко по малко да ги завладееш!
		+
		+	— Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?
		+
		+	— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може
		+	да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
		+
		+	Започнахме да говорим за операта:
		+
		+	— Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, например „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им.
		+
		+	Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза:
		+
		+	- При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой?
		+
		+	Ето какво разказах аз за държанието на диригента:
		+
		+	Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави:
		+
		+	— Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче".
		+
		+	— Аз нищо не помня оттам, Учителю...
		+
		+	— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти.
		+
		+	— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви?
		+
		+	Отговори ми да прочета.
		+
		+	Ето какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."
		+
		+	— Кой е този билет?
		+
		+	— Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена.
		+
		+	— Кой човек е истински вярващ?
		+
		+	— Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.
		+
		+	— Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?
		+
		+	— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.
		+
		+	— Какво нещо е колът?
		+
		+	— Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
		+
		+	* Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.

← По-стара версия		Версия от 12:18, 2 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал]]	+
	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]]		*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]]

← По-стара версия		Версия от 06:36, 1 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал]]~~(Дима работи се)~~	+	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал]]
−	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]] ~~(Дима работи се)~~	+	*[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]]

Познаваме се отпреди 7000 години - Редакционна история

AL414: /* ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ */

AL414: /* ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ */

Донка в 19:27, 2 юни 2010

Донка в 19:27, 2 юни 2010

Донка в 19:25, 2 юни 2010

Донка в 19:23, 2 юни 2010

Донка: Заместване на съдържанието на страницата с „*Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал *[[Познаваме се от…“

Донка в 12:22, 2 юни 2010

Донка в 12:18, 2 юни 2010

Devashaktika в 06:36, 1 юни 2010

Донка: Заместване на съдържанието на страницата с „Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал [[Познаваме се от…“