Порядък - Редакционна история

НадяД: /* ПОРЯДЪКЪТ */

2010-06-16T14:38:10Z

‎ПОРЯДЪКЪТ

Ани в 15:19, 15 юни 2010

2010-06-15T15:19:07Z

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ПОРЯДЪКЪТ == От една случка, която имах с Учителя…

2010-06-15T15:14:06Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ПОРЯДЪКЪТ == От една случка, която имах с Учителя…

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== ПОРЯДЪКЪТ ==
От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, ко¬гато ще разрешава някаква задача, да има пред вид разумни съображения.

В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.
продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заста¬вам с благоговение и благодарност към онези Велики ра¬зумни същества, които ги създават и полагат усилия за тях¬ното раждане на Земята.

← По-стара версия		Версия от 15:19, 15 юни 2010
Ред 4:		Ред 4:

	В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.		В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.
−	продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заста¬вам с благоговение и благодарност към онези Велики ра¬зумни същества, които ги създават и полагат усилия за тях¬ното раждане на Земята.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
 == ПОРЯДЪКЪТ ==
-От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, ко¬гато ще разрешава някаква задача, да има пред вид разумни съображения.
+От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, когато ще разрешава някаква задача, да има пред вид разумни съображения.
-В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на го¬лям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гос¬тите, които идваха от всички краища на страната ни, поме¬щения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недоста¬тъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята ста-рейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го дово¬ди. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изк-лючително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.
+В 1925 година Учителя проведе Събора за последен път в Търново. Следващата година Съборът беше в София, на Изгрева. Съборите, както вече отбелязахме, бяха дни на голям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези, дошли от провинцията. За първи път щях¬ме да бъдем домакини, ето защо очаквахме съборните дни с ожидание, готови да сме полезни при подготовката. За гостите, които идваха от всички краища на страната ни, помещения нямаше достатъчно, затова се определи едно място за палатки. То бе пред стаичката на Учителя, която малко преди това бе построена и даже все още не беше измазана отвън. Братята и сестрите опнаха палатките си в недостатъчно добър ред, кой както намери за добре. Братята старейшини, които имаха за задача да организират външната страна на Събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък. Една сутрин, преди още да беше започнал Събора, отидох към Белия град, така нарекохме това селище от палатки. Гледам Учителя идва към мен и ми казва: "Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред". Едно от качествата ми като човек е да не отлагам, и най-вече, когато е предложено нещо от Учителя. Още в същия момент почнахме с Него да размерваме и да планираме тяхното нареждане. Между Него и мен стана въпрос как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързам, не изчаках Учителя да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на въпроса. Учителя ме погледна и каза: "Какви ти са съображенията за този план?" Веднага ги изложих. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни, оправдаващи го доводи. Това, разбрах, беше най-важното - да се обмисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е изключително важно, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше един хубав урок за мен. Заедно с братята и сестрите, които дойдоха, се организирахме и наредихме палатките по нов начин, според предложението ми.