Ани в 18:54, 5 януари 2012

2012-01-05T18:54:06Z

Донка: /* Правилният растеж на ученика */

2011-03-09T20:37:18Z

‎Правилният растеж на ученика

Показване на промените

Донка в 15:35, 5 март 2011

2011-03-05T15:35:49Z

Показване на промените

Донка: Нова страница: Общ Окултен Клас ВТОРА ГОДИНА (1922-1923) 1923 КНИГА: Правила за окултната школа

2011-03-04T20:37:20Z

Нова страница: Общ Окултен Клас ВТОРА ГОДИНА (1922-1923) 1923 КНИГА: Правила за окултната школа

Нова страница

[[Общ Окултен Клас]]

ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

[[1923]]

[[КНИГА: Правила за окултната школа]]

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Представете си, че напускате тялото си. Какво ще стане с вас? Трябва да имате ясна представа за себе си извън тялото. Е, каква ще бъде вашата представа извън тялото? Тази представа ще бъде следната. Да допуснем, че имате пред себе си известен богат човек, нали? Той има ниви, после има крави, има коне, овце, има къщи, борове и т.н. Вие го считате богат заради всичките тия неща, които има. Но ако той се запита: „Какво съм аз вън от тия къщи?“, за да разбере себе си, той трябва да се изолира, да остане сам. И следователно туй тяло, което ние имаме, тия клетки, които сега имаме – това са неща непостоянни. Човекът е скрит вътре. Сегашното ни тяло – това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трябва да се освободим от страничните неща, да разбираме вътрешния живот. Хубаво! Ако аз през целия живот се занимавам със своите волове, коне, овце, градини, какво ще ми допринесе това? Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност? Аз мога да го науча как да оре, мога да го храня, но той за Небето нищо няма да ми разправи. Нивите, които обработвам, и те няма да ми дадат смисъла. Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото. Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже? Там има чукове.
-По новия начин трябва, а то по старому всеки може да гради! По новия начин трябва да знаеш да градиш, а този, новия начин, ще го научиш от кого? Само от своя Учител! Аз казах: този Учител като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тяло – и тогава ще имате друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът. И апостол Павел казва на едно място, че ние имаме ума Христов, не обикновения ум. Като казвам, че ще имаме едно ново сърце, разбирам, че туй сърце няма да бъде като сегашното, т.е. не с тия преходни чувства. Сегашното сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опит. При сегашното състояние човек е непризнателно същество. Даже ако Господ направи един опит с нас, само като докосне човека някъде, веднага неговото състояние се изменя. Вземете обикновеното плачене. Човекът плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умряло ª детето, плаче за детето си. Казвам: онази, женената жена плаче. Защо? Умрял нейният мъж. Богатият плаче. Защо? Изгубил всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачем, все плачем за нещо, което сме изгубили. Защо плаче човек? Понеже е изгубил нещо. Казвам: плачът не спасява. Ако сме изгубили нещо, с плач няма да го намерим. Плачът само показва, че сме изгубили нещо. Е, как ще го придобием туй, изгубеното? Плачът е само едно състояние, да смекчи човешкото сърце, за да може Божественият Дух да работи вътре. Туй е смекчаване. Защото ако човек не може да плаче, значи условията са тежки. Като си смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божи. И за онези, които плачат, Духът действа по един начин, а за онези, които не плачат, действа по друг начин.
+По новия начин трябва, а то по старому всеки може да гради! По новия начин трябва да знаеш да градиш, а този, новия начин, ще го научиш от кого? Само от своя Учител! Аз казах: този Учител като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тяло – и тогава ще имате друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът. И апостол Павел казва на едно място, че ние имаме ума Христов, не обикновения ум. Като казвам, че ще имаме едно ново сърце, разбирам, че туй сърце няма да бъде като сегашното, т.е. не с тия преходни чувства. Сегашното сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опит. При сегашното състояние човек е непризнателно същество. Даже ако Господ направи един опит с нас, само като докосне човека някъде, веднага неговото състояние се изменя. Вземете обикновеното плачене. Човекът плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умряло й детето, плаче за детето си. Казвам: онази, женената жена плаче. Защо? Умрял нейният мъж. Богатият плаче. Защо? Изгубил всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачем, все плачем за нещо, което сме изгубили. Защо плаче човек? Понеже е изгубил нещо. Казвам: плачът не спасява. Ако сме изгубили нещо, с плач няма да го намерим. Плачът само показва, че сме изгубили нещо. Е, как ще го придобием туй, изгубеното? Плачът е само едно състояние, да смекчи човешкото сърце, за да може Божественият Дух да работи вътре. Туй е смекчаване. Защото ако човек не може да плаче, значи условията са тежки. Като си смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божи. И за онези, които плачат, Духът действа по един начин, а за онези, които не плачат, действа по друг начин.
 Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание! В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога не трябва да си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието, да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Тогава той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек, може да живееш, както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти можеш да пуснеш своите клони в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик. Аз вземам думата <em>ученик</em> във висш смисъл. И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. Заради подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божествения свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен?“ Мнозина от вас може да мислят така. Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и ако той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него – не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас.

Правилният растеж на Ученика - Редакционна история

Ани в 18:54, 5 януари 2012

Донка: /* Правилният растеж на ученика */

Донка в 15:35, 5 март 2011

Донка: Нова страница: Общ Окултен Клас ВТОРА ГОДИНА (1922-1923) 1923 КНИГА: Правила за окултната школа