Пречупване на светлината - Редакционна история

Донка в 19:33, 16 април 2011

2011-04-16T19:33:02Z

Станимир в 19:18, 18 декември 2008

2008-12-18T19:18:17Z

Показване на промените

Ваня Златева в 18:20, 10 декември 2008

2008-12-10T18:20:45Z

Показване на промените

Ваня Златева: /* Пречупване на светлината */

2008-12-10T03:41:22Z

‎Пречупване на светлината

Показване на промените

Ваня Златева: /* Пречупване на светлината */

2008-12-10T03:35:04Z

‎Пречупване на светлината

Ваня Златева: /* Пречупване на светлината */

2008-12-10T03:28:31Z

‎Пречупване на светлината

Показване на промените

Ваня Златева: /* Пречупване на светлината */

2008-12-10T03:17:28Z

‎Пречупване на светлината

Ваня Златева: /* Пречупване на светлината */

2008-12-09T18:48:34Z

‎Пречупване на светлината

Показване на промените

Ваня Златева в 18:33, 8 декември 2008

2008-12-08T18:33:47Z

Хирон: Нова страница: ==Пречупване на светлината== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е ...

2008-12-02T17:30:06Z

Нова страница: ==Пречупване на светлината== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е ...

Нова страница

==Пречупване на светлината==

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът .

Размишление върху красотата на живота.

Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав жгъл, т. е. жгъл, ра-вен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цълата окрж.жност. Може ли пра-вият жгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав жтъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-т градуса показ-ват една естествена мърка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият жгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината, предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че обра-зите на предметите се виждат по причина на

288

отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл, кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лж.-чите на светлината се пречупват, и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи

На какво се дължат противоречията в живота? – На правия жгъл. В правия жгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усъщане, известно движение, което ние наричамз „ закон на съзнанието" При пречупване на лъча, едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – цЬлият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбьто. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанирто си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са. противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползувайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си

289

болен, не мисли, че не можеш да оздра-'вееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав, или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини. Природата си служи, както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и 2 – външните условия. – Какво означават тЬзи неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл, и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестнит, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към г. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Сольта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това, количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и сольта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външнит^ условия, или обществото. Външните условия, т. е. обществото представя сольта. Някои казват, че външните условия опредълят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога *опредъля, какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят отъ

290

неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек тръбви дан измъни отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.

Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се на-мират. Т не знаят, че по този начмн за-тварят пътя си към Бога. Щастието на чо-въка се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният , не* разположеният да еамъри щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да-бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свет и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозореца на неговата душа, да вижда външния свет, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.

Да се вернем към въпроса за лъчите на светлината. Т стават видими, само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-ръдка или по-гжета от тази, в която се раз пространиди първоначално. Както се пречупват и видоизчънят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промъни, положителни или отрицателни,

291

Обаче, това са само възможности, които мо-гат и да се избъгнат. всяка промъна в човешкия умт и в човешкото сърце показва, че в човека се извершват нЬкакви процеси – нъкое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от про-мънште, които стават в вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да ста-нат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измъни посоката на твхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувствува и да действува. Това създава в него последователно и ненреривно движение. Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им нъкаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. В същност, радостта създава тежестта, а не скръбьта. Какво представя голямата радост? – Човал, в който има сто килограма чисто злато. День-два носиш човала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всич-ките си желания, но постепенно тежестта се увеличава, и ти търсиш начин да ти олекне Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли, да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се

292

изравни, те се сближават и заедно продъл-жават пж.тя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кгр. от те-жестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разргшават въпросит. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.

Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намърят в парит. Т искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гърб а ти да блчдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагър-

295

би да го носи, но ще го сподели с приятели-те си. Ще разд-Ьли богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели, и ще даде на всякиго по десет килограма. Деветт души са. девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от т&зи банки ще му се притече на помощ. Свйтските хора пра-вят същото. Тб схващат идеята за приятелство и за взаимно сподъляне на благата, но, като не са. готови да я реализират по този начин, намират външни банки или банкери и там турят богатството си, да им дава лихви.

Законът за приятелството има приложение и към мислит, и чувствата на човека. Кой е истинският начин за израз на приятелство? – Като сподълиш благата, които ти са дадени, с своя ближен. Сподълиш ли ги, ближният ти става приятел. Един ли е твоят ближен? – Много са. Следователно, когато една Божествена мисъл или едно Божествено чувство те посетят, намъри поне още девет души, с които да сподълиш благото, което ти е дадено. Така, именно, ще разбереш, че Божествената мисъл или чувство могат да са изразят не само по един начин, но по много начини. Всяко разумно същество е проводник на Божественото и го предава по свой, специфи-чен начин . Красотата на живота се заключава в великото разнообразие.

294

Като ученици на Великия живот, от всЬкиго се изисква готовност да сподЬля благото, което има, с ближните си. Ще каже някой, че малко му е дадено, не може да дава нищо. Не е така. Колкото малко и да имаш, все можеш да дадеш нещо от себе си. При това, изкуство е да се радваш на малкото, което имаш, и на малкото, ксето ти се дава. – Какво прави детето? – Ако му да-дат един ор&х, то ще се радва цъл ден, ще го подхверля, ще си играе с него. Обаче, дадете ли на стария един орйх, той няма да му обърне никакво внимание. Детето се радва на малките работи, а възрастният – на голямит. Той се радва на всичко, което му дава сила и може да го повдигне.

Кои са отличителните качества на стария и на младия? Старият носи в себе си мж-дрост и знание, а младият – възможности и условия. Старият се радва на това, което е придобил, а младият – на това, което може да придобие. Старият е реализирал условията и възможностите, които имал като млад, а младият се стреми да ги реализира. Старият се отегчава от живота, а младият се радва на живота. Какво очаква старият? – Смъртта. Той не знае, че и в смъртта има състояние на отегчаване. Щом се отегчи от смъртта, ще иска да се роди. След това иде растене, възмъжаване, остаряване и пак смърт. Това не е разрешаване на въ-проситт». Човек трябва да дойде до положе-

295

шие на новораждане, при което нито животът да го отегчава, нито смъртта. Животът се изразява чрез кржх, в който се крият всички възможности и условия. Смъртта пък представя права линия. Като използува правилно условията и реализира всички възможности, човек намира смисъла на живота и става щастлив.

И тъй, да бъде човек щастлив, това значи, да е решил неизвестните х, у, г, да « познал Бога, себе си и ближния си, т. е. външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използува средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, .топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертур-бациит, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използува за своето ра-стене и развитие. Който може да използува правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използува всички условия, а обикновеният – само някои.

Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсъкъде и в всичко, а обикновеният – само в специфични нъща и мъста. гГлупавият пък намира нещастието навсЬ-

296

къде и в всичко. Мъдрецът намира ща* стието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо с себе си. Всеки носи торбичката си и мисли, как да я напълни. Много хора ще срещнещ, но едвали един оте тях ще те спре и ще запита за тебе, къде оти-ваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички нъща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разби-раш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нъщата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.

Упражнение. Движение на ръцет от-пред и настрана. Какво означава това движение? – Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.

Ръцете отпред, на гърдит. Дъгообра-зно отваряне на ръцет настрана. Това движение означава растене и разцъвтяване. Вейка добра мисъл, всяко добро желание могатъ»

297

да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вера. Сама по себе си, верата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, верата не се нуждае от доказателства и разсжждения.

Движение на ръцет настрана, с бързи трептения, като хверкане. Това движение под-разбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.

- Само свeтлият път на мж-дростта води към истината.

- В истината е скрит животът .

*

18. Лекция от Учителя, държана на 28 декем-врий, 1928 г. София. – Изгр&в.

← По-стара версия		Версия от 19:33, 16 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ОСМА ГОДИНА ([[1928]]-[[1929]])
		+
		+	[[КНИГА: Божествените условия]]

	== Пречупване на светлината ==		== Пречупване на светлината ==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните х, у, z, да e познал Бога, себе си и ближния си, т. е. външните условия. Бог представя първичната среда и първичните условия, при които ние живеем. Затова Той се изразява чрез единицата. Нулата пък е човекът, който използва средата и условията. Кои са условията, при които човек живее? – Светлина, топлина, въздух, вода, почва и храна. Пертурбациитe, през които човек минава, също са условия. Всяко условие е разумно – важно е човек да го използва за своето растене и развитие. Който може да използва правилно условията, ще постигне, каквото желае: сила, знание, мъдрост, богатство. Иначе, той всичко ще изгуби. Мъдрецът използува всички условия, а обикновеният – само някои.
-Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсъкъде и в всичко, а обикновеният – само в специфични нъща и мъста. гГлупавият пък намира нещастието навсЬ-
+Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнещ, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
+Упражнение. Движение на ръцет отпред и настрана. Какво означава това движение? – Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
-−
-къде и в всичко. Мъдрецът намира ща* стието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо с себе си. Всеки носи торбичката си и мисли, как да я напълни. Много хора ще срещнещ, но едвали един оте тях ще те спре и ще запита за тебе, къде оти-ваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички нъща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разби-раш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нъщата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.
+Ръцете отпред, на гърдите. Дъгообразно отваряне на ръцете настрана. Това движение означава растене и разцъфтяване. Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина. При това, каквато работа предприеме човек, трябва да вложи вяра. Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение на дългия опит, който човек е имал в живота си. Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.
-Упражнение. Движение на ръцет от-пред и настрана. Какво означава това движение? – Каквото е в сърцето ми, т. е. в Бога, Който е в мене, това е и в ума ми.
+Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане. Това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
-Ръцете отпред, на гърдит. Дъгообра-зно отваряне на ръцет настрана. Това движение означава растене и разцъвтяване. Вейка добра мисъл, всяко добро желание могатъ»
+- Само свeтлият път на Мъдростта води към Истината.
+- В Истината е скрит животът .
-−
-Движение на ръцет настрана, с бързи трептения, като хверкане. Това движение под-разбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
+. Лекция от Учителя, държана на 28 декември 1928 г., София. – Изгрев.
-−
-- Само свeтлият път на мъдростта води към истината.
-−
-- В истината е скрит животът .
-−
-−
-. Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1928 г. София. – Изгрев.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Пречупване на светлината==
-- Само светлият път на мъдростта води към истината.
+- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
-- В истината е скрит животът.
+- В Истината е скрит животът.
 Размишление върху красотата на живота.
-Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината, предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
+Ако имате една окръжност, в нея можете да прекарате колкото искате радиуси. Можете да прекарате и два радиуса само, които да образуват прав ъгъл, т.е. ъгъл, равен на 90°. Какво представя всеки градус от окръжността? – Една тристашестдесета част от цялата окръжност. Може ли правият ъгъл да има повече от 90°? – Щом говорим за прав ъгъл, не можем да имаме повече от 90°. Ако 90-те градуса показват една естествена мярка в природата, то всяко отклонение на светлината представя един градус. Значи, правият ъгъл подразбира отклонение на светлината на 90°. При всяко пречупване на светлината предметът става видим. Даже и при пречупване на светлината на един градус, предметът е пак видим. Оттук вадим заключение, че образите на предметите се виждат по причина на отклонението или пречупването на светлината. В този смисъл кръгът не е нищо друго, освен пречупване на светлината. Щом лъчите на светлината се пречупват и линията се изкривява. Светлината се изявява чрез пречупване на нейните лъчи.
-На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усъщане, известно движение, което ние наричаме „ закон на съзнанието". При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав, или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини. Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това, количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябв да измени отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.
+На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усъщане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието". При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата. Ползвайте се от противоположностите, да си помагате. Ако си болен, не мисли, че не можеш да оздравееш, но кажи си определено: Мога да бъда здрав или ще бъда здрав. – Възможно ли е това? – Както е възможно едното, така е възможно и другото. Това са известни величини. Природата си служи както с известни величини, така и с неизвестни. Човек се занимава с три от неизвестните на природата: х – Бог, у – самият човек и z – външните условия. – Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. В този смисъл и мъчнотиите са неизвестни. Като разрешава неизвестните, човек започва от първото неизвестно – х и после отива към у и към z. В химията има три известни величини: киселина, основа и сол. Солта се образува при взаимодействието на киселината и на основата. При това, количеството на образуваната сол зависи от количеството на киселината и на основата. Какво представят киселината, основата и солта в човешкия живот? Това са трите неизвестни – Бог, човек и външните условия или обществото. Външните условия, т. е. обществото, представя солта. Някои казват, че външните условия определят положението на човека. Не е така. Взаимното отношение на Бога към човека и на човека към Бога определя какви ще бъдат външните условия. Добрите условия на човека зависят от неговото отношение към Бога. Той е силата, която твори и направлява всички неща. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношенията си към Бога. Правилните отношения създават добра съдба.
 Мнозина се оплакват от живота си, недоволни са от условията, в които се намират. Те не знаят, че по този начмн затварят пътя си към Бога. Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля.
-Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче, това са само възможности, които могат и да се избягнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на твхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувствува и да действува. Това създава в него последователно и ненреривно движение. Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им нъкаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. В същност, радостта създава тежестта, а не скръбьта. Какво представя голямата радост? – Човал, в който има сто килограма чисто злато. День-два носиш човала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всич-ките си желания, но постепенно тежестта се увеличава, и ти търсиш начин да ти олекне Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли, да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се
+Да се върнем към въпроса за лъчите на светлината. Те стават видими само когато се пречупват; пречупването става, когато минават в известна среда, по-рядка или по-гъста от тази, в която се разпространили първоначално. Както се пречупват и видоизменят лъчите на светлината, така и с човешкия ум стават всевъзможни промени, положителни или отрицателни. Обаче, това са само възможности, които могат и да се избягнат. Всяка промяна в човешкия ум и в човешкото сърце показва, че в човека се извършват някакви процеси – някое висше същество работи над него. Следователно, не се смущавайте от промените, които стават във вас, но се учете от тях, да придобивате знания. За да станат видими лъчите на светлината, непременно трябва да се пречупят, да се измени посоката на тяхното движение. Щом лъчът се пречупи, явява се известен образ. Образите дават възможност на човека да мисли, да чувствува и да действа. Това създава в него последователно и непреривно движение. Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбьта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли, да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кгр. от те-жестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разргшават въпросит. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
-−
-−
-−
-−
-изравни, те се сближават и заедно продъл-жават пж.тя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кгр. от те-жестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разргшават въпросит. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено.
 Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намърят в парит. Т искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гърб а ти да блчдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоваряш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагър-