Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Редакционна история

AL414: /* ПРИСТИГАНЕ НА СЕМЕЙСТВО ЯНКОВИ ОТ БЕРЛИН */

2010-06-22T09:09:51Z

‎ПРИСТИГАНЕ НА СЕМЕЙСТВО ЯНКОВИ ОТ БЕРЛИН

Донка в 19:54, 8 юни 2010

2010-06-08T19:54:16Z

AL414 в 17:03, 28 май 2010

2010-05-28T17:03:04Z

AL414: Нова страница: * - оригинал * - за корекция

2010-05-28T16:52:03Z

Нова страница: * - оригинал * - за корекция

Нова страница

*[[ - оригинал]]
*[[ - за корекция]]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин.
 Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост. Той ни покани в стаята си и ни поднесе на всички по една голяма праскова. До късно останахме при него. Венцислав и Любомир казаха, че на другия ден ще дойдат в стаята ми на Изгрева, да ме посетят.
 В 10 часа без 5 минути взех цигулката си и се запътих при Учителя. Брат Христо пожела да остане, да посрещне братя Янкови и да им каже, че съм при Учителя за „Новото Битие".
 Когато влязох при Учителя, му казах:
@@ Ред 72: / Ред 74: @@
 С брат Христо разаказахме на Учителя и му разправихме за подаръка. Много се учудих, когато Учителя каза, че желае да види канарчето. През един от следващите дни донесохме канарчето, заедно с красивата му къщичка и Учителят го видя. Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. По-късно уших калъф от плат, за да увия къщичката му и всички мислеха, че носим радиоарапат. След десет дни Венцислав и Любомир се завърнаха от Рила. Няколко дни след тяхното завръщане, отидохме с такси, да ги видим.
 Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с нетърпение следващото утро, пак да посетя великия Учител.

← По-стара версия		Версия от 19:54, 8 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[~~Пристигане~~ на ~~семейство~~ Янкови от Берлин - ~~оригинал]]~~	+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
−	*[[Пристигане на ~~семейство~~ Янкови от ~~Берлин~~ - за ~~корекция]]~~	+	== ПРИСТИГАНЕ НА СЕМЕЙСТВО ЯНКОВИ ОТ БЕРЛИН ==
		+
		+
		+	01. – 21.08.1943 година – Изгрева – София.
		+
		+	Днес е първи август, неделя. В пет часа ходихме с брат Христо на утринната беседа, играхме и Паневритмия. В 10 часа, преди неделната беседа, брат Тодор Стоименов беше пред салона и пак ми предложи стола си, пред катедрата на Учителя. Прошепнах на брат Христо, че не ми е удобно да приема, да не протестират сестрите. Брат Христо го попита:
		+
		+	– Няма ли протести?
		+
		+	Той отговори:
		+
		+	– Няколко сестри ме попитаха, защо си отстъпвам стола на тази певица? Но аз им отговорих: „Учителят ми каза!"...
		+
		+	Разсмяхме се...
		+
		+	Днес аз пак седнах на предложения ми стол. На беседата Учителят споменаваше за пеене, за певци и певици, и за ангелско пеене. Небесна музика звучеше в салона. Към средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона. Победих това силно желание с волята си, като много пъти отговарях на този настойчив глас: „Ceгa пред мене Господ говори. Няма да се обърна!" Учителят пак ме увлече със словото си. Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: „Обърни се!" След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо вдъхновение една музикална фраза, но никой не я записа. Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа.
		+
		+	След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма.
		+
		+	След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири...
		+
		+	– Вие – каза ми той – ще я научите, нали!?
		+
		+	След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза:
		+
		+	– По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин.
		+	Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост. Той ни покани в стаята си и ни поднесе на всички по една голяма праскова. До късно останахме при него. Венцислав и Любомир казаха, че на другия ден ще дойдат в стаята ми на Изгрева, да ме посетят.
		+
		+	В 10 часа без 5 минути взех цигулката си и се запътих при Учителя. Брат Христо пожела да остане, да посрещне братя Янкови и да им каже, че съм при Учителя за „Новото Битие".
		+	Когато влязох при Учителя, му казах:
		+
		+	– Учителю, братя Янкови пожелаха да дойдат в стаята ми, затова брат Христо остана там да ги чака.
		+
		+	– Хубаво, хубаво!
		+
		+	– Мама и татко си дойдоха от Троян. Баща ми беше там четири години директор на фабрика „Балевски". Сега договорът му изтече и те си дойдоха в София. Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете?
		+
		+	Учителят затвори очите си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа си към мене и рече:
		+
		+	– Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си! Като живееш отделно от тях, ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж.
		+
		+	– Благодаря, Учителю!
		+
		+	Учителят настрои цигулката си и каза:
		+
		+	– Шестият ден на „Битието" ще се пее с чувство и изразително!
		+
		+	Той изсвири мелодията на Шестият ден, а аз тихо пеех. Тъй като имаше, на едно място, много ниски тонове за моя глас, той ми поясни, как да пея това място: „Ти, рекох, ще нагодиш песните по твоя глас. Ще ги покачиш по-високо. Когато пееш думите: ''„И рече Бог и създаде човекът"'', трябва да предадеш това място изразително. При думите: ''„Сам го създаде"'', ще пееш тихо, а при думите: ''„И благослови го"'', ще засилиш малко гласа си и пак ще свършиш тихо. Ние друг път ще изпеем Седмия ден при по-музикално време." Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на „Битието".
		+
		+	Като приключихме, целунах десницата му и казах, че отивам сега при братя Янкови и брат Христо, които ме чакат в стаята ми. Върнах се в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо. Почука се на вратата на стаята ми. Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми каза:
		+
		+	– Сестра Лиляна, Учителят каза да отидете при него!
		+
		+	Аз веднага слязох и помолих брат Христо и братя Янкови да ме чакат пред салона, за да отидем заедно в града, в тамошната ми квартира. Така се бяхме уговорили от снощи. Влязох пак при Учителя. Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза. Попита ме:
		+
		+	– Ти видя ли се с братя Янкови?
		+
		+	– Да, Учителю! Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града. Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила.
		+
		+	Учителят взе от масата един неразпечатан плик и ми го подаде.
		+
		+	– Дайте го на Венцислав.
		+
		+	– Добре, Учителю! Веднага ще му го предам.
		+
		+	Отидох при чешмата и най-напред прошепнах на ухото на брат Христо, защо ме повика Учителя и му подадох синия плик. Брат Христо поднесе плика на Венцислав. Той го отвори и отвътре изпадаха по земята банкноти. Като видя парите, Венцислав затича надолу по пътя, викайки:
		+
		+	– Не съм свирил за пари!
		+
		+	Брат Христо го догони и го спря, като му обясни, че това е благословение на Учителя и той ги прие. Когато се качихме на трамвая, Венцислав и брат Христо си шепнеха нещо. Те ме помолиха да се кача в стаята си, докато свършели една малка работа, след което ще дойдат при мен. Минаха няколко часа и дойдоха. Венцислав носеше най-красивия кафез, боядисан със златен бронз и вътре в него подскачаше един първокласен певец – канарче. По ъглите висяха звънци и вътре имаше ваничка за къпане. Ние единодушно решихме да го наименуваме Венцислав. На сутринта двамата братя заминаха за Рила.
		+
		+	С брат Христо разаказахме на Учителя и му разправихме за подаръка. Много се учудих, когато Учителя каза, че желае да види канарчето. През един от следващите дни донесохме канарчето, заедно с красивата му къщичка и Учителят го видя. Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. По-късно уших калъф от плат, за да увия къщичката му и всички мислеха, че носим радиоарапат. След десет дни Венцислав и Любомир се завърнаха от Рила. Няколко дни след тяхното завръщане, отидохме с такси, да ги видим.
		+	Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с нетърпение следващото утро, пак да посетя великия Учител.
		+
		+	В събота мама ме посети. Поседяхме на терасата. След няколко дена тя дойде пак и след беседата се качихме с нея и брат Христо горе, целунахме ръката на Учителя и мама му поднесе една книжна кесия сливенска трахана. Той я прие с любов.
		+
		+	Господи, Учителю, помогнете ми да заслужа Вашата Любов и с песента си да славя Небесата!

← По-стара версия		Версия от 17:03, 28 май 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	*[[ - оригинал]]	+	*[[Пристигане на семейство Янкови от Берлин - оригинал]]
−	*[[ - за корекция]]	+	*[[Пристигане на семейство Янкови от Берлин - за корекция]]