Пробуждане на колективното съзнание НЧ - Редакционна история

Донка в 15:19, 9 януари 2011

2011-01-09T15:19:45Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T13:38:56Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Пробуждане на колективното съзнание */

2010-03-09T13:35:46Z

‎Пробуждане на колективното съзнание

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T13:34:48Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T13:25:29Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T12:59:07Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T12:56:04Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T12:55:31Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T12:52:04Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-03-09T12:31:12Z

‎Заглавие на раздел

← По-стара версия		Версия от 15:19, 9 януари 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
		+
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Книги с беседи]]
		+
		+	[[Новото човечество (1920-1943)]]
		+
	==Пробуждане на колективното съзнание==		==Пробуждане на колективното съзнание==

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 Това е Божественото учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца и след десет години, те ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: Не ни трябват пашкули. В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят. Всичко минава от частното към общественото. Няма вече, всеки да мисли да се осигурява и да се грижи да остави, след като умре, няколко милиона наследство или за благодеяния, та да кажат за него: Благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.
 И тъй, вложете любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си.
-В туй е спасението на човешкия дух. В тези четири неща трябва да разберем любовта: като стре-
+В туй е спасението на човешкия дух. В тези четири неща трябва да разберем любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата – нагоре; като една сила, която дава разширение на ума; и като разумен принцип – да знаем, защо живеем, откъде сме дошли, защо сме дошли и какво е нашето предназначение на земята.
-−
-−
-−
-меж в сърцето, непреодолим стремеж надолу, като чувство в душата – нагоре, като една сила, която дава разширение на ума, и като разумен принцип да знаем, защо живеем, откъде сме дошли, защо сме дошли и какво е нашето предназначение на земята.
-Беседа от Учителя, държана на 19 август, 1921 г. в гр. В. Търново.
+Беседа от Учителя, държана на 19 август, 1921 г. в гр. В.Търново.

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Сега ще сведа своите заключения до следното: ни най-малко нямам за цел, да ви налагам – да вярвате. Аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание, всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: Защо не съм като този господин? Не гледайте тоя човек отвънка. Той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа, да е доволен от това, което е приел, в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи.
-Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха от Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото, да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон, със своя камшик, да го потупва и да му заповядва – кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път, в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли, какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега, като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш, да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?
+Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха от Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото, да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон, със своя камшик, да го потупва и да му заповядва – кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път, в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли, какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега, като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш, да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш? – Господине, има хотел, иди там. Ние не разполагаме със свободни стаи. Жилищна криза има. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш: Ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето му един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.
-−
- – Господине, има хотел, иди там. Ние не разполагаме със свободни стаи. Жилищна криза има. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш: Ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето му един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.
 Това е Божественото учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца и след десет години, те ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: Не ни трябват пашкули. В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят. Всичко минава от частното към общественото. Няма вече, всеки да мисли да се осигурява и да се грижи да остави, след като умре, няколко милиона наследство или за благодеяния, та да кажат за него: Благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха от Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото, да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон, със своя камшик, да го потупва и да му заповядва – кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път, в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли, какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега, като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш, да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?
-== Заглавие на раздел ==
+ – Господине, има хотел, иди там. Ние не разполагаме със свободни стаи. Жилищна криза има. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш: Ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето му един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Сега ще сведа своите заключения до следното: ни най-малко нямам за цел, да ви налагам – да вярвате. Аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и да се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание, всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: Защо не съм като този господин? Не гледайте тоя човек отвънка. Той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа, да е доволен от това, което е приел, в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи.
-== Заглавие на раздел ==
+Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха от Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото, да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон, със своя камшик, да го потупва и да му заповядва – кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път, в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли, какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега, като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш, да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?
-−
-Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха от Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото, да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон, със своя камшик, да го потупва и да му заповядва – кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път, в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли, какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кои от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да иренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?
 == Заглавие на раздел ==

← По-стара версия		Версия от 12:59, 9 март 2010
Ред 57:		Ред 57:
	== Заглавие на раздел ==		== Заглавие на раздел ==

		+	Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха от Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото, да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон, със своя камшик, да го потупва и да му заповядва – кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път, в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли, какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кои от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да иренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?

−	~~204~~
−
−	Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, "които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха о^ Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон със своя камшик да го потупва и да му заповядва кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кои от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да иренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?
	== Заглавие на раздел ==		== Заглавие на раздел ==

@@ Ред 61: / Ред 61: @@
 Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, "които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: Сега животът е много тежък. Не. Казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха о^ Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и Фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и Фараон със своя камшик да го потупва и да му заповядва кирпичи и тухли да прави. И ние казваме: Няма какво, ще се правят. Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в пустинята на Божествения живот. Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турят по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: Апаш е той. Казвам: Светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете, кой не е апаш, кои от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина, или ти ще ми откъснеш? И той ще ми каже: Може братко, заповядай! Като отида при някой приятел, ще кажа: Може ли, братко, в твоята къща да иренощувам? – Може. Това трябва да бъде новото учение. А сега какво ще кажеш?
@@ Ред 67: / Ред 69: @@
 Това е Божественото учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца и след десет години те ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излезат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: Не ни трябват пашкули. В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят. Всичко минава от частното към общественото. Няма вече всеки да мисли да се осигурява и да се грижи да остави, след като умре, няколко милиона наследство или за благодеяния, та да кажат за него: Благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.
 И тъй, вложете любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си.

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Аз бих се спрял на следния факт: Колко години са употребени за създаване на вашата ръка? Тези стави на пръстите показват, колко милиона години е живял човекът. Те показват историята на човечеството, историята на човешкото развитие, състоянието, през което е минало цялото човечество. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за оня, който не разбира законите на природата, така е. Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: Коленцата на този бор показват, през кои години е имало повече влага и през кои, по-малко. Това се познава по тези коленца. Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобилна с дъжд, разстоянията между тези коленца са по-големи и обратно – когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по-малки. Следователно, математически може да се изчисли и приблизително определи, какво е било количеството на влагата. Значи, така влагата се отразява. Също и върху нашите тела се отразяват известни събития – индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да могат да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път, аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: Дъще, синко, аз искам да живееш, в бъдеще, в закона на Любовта и да представяш нейната пълнота. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, Който обединява хората. Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работили от толкова хиляди години, нищо не можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си, в Любовта. Само майката е в сьстояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е 50% фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните.
-== Заглавие на раздел ==
+И тъй, в бъдеще, условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия. Също и условията на децата трябва да се видоизменят и то, не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в живата природа. И тази природа е жива, отлична е тя. Чета по нея, какви красиви методи има тя! Ако българите приложат методите на природата, биха подобрили своето положение. Какви големи богатства се крият в нея! В десет години, биха изплатили всичките си дългове. Но ще трябва да се заемат да изучават тази жива природа. А сега, какво правят българите? Те очакват от някъде своето спасение. Те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази жива природа, която е вложила своите сили и хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение.
 == Заглавие на раздел ==