Проникване - Редакционна история

Донка в 10:38, 26 октомври 2011

2011-10-26T10:38:59Z

Хирон в 19:21, 1 юли 2009

2009-07-01T19:21:05Z

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-04-09T06:03:14Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-04-09T06:01:50Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-04-09T05:59:23Z

‎втора секция

Ruana: /* ПРОНИКВАНЕ */

2009-04-09T05:58:12Z

‎ПРОНИКВАНЕ

Ruana: /* трета секция */

2009-04-08T13:52:02Z

‎трета секция

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-04-08T11:21:10Z

‎втора секция

Показване на промените

Ruana: /* ПРОНИКВАНЕ */

2009-04-08T10:11:18Z

‎ПРОНИКВАНЕ

Ruana: /* втора секция */

2009-04-08T09:35:27Z

‎втора секция

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 10:38, 26 октомври 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Съборно слово]] - [[1936]]г.
		+
		+	[[КНИГА: Да им дам живот]]
		+
	==ПРОНИКВАНЕ==		==ПРОНИКВАНЕ==

← По-стара версия		Версия от 06:03, 9 април 2009
Ред 66:		Ред 66:
	„Много още имам да ви кажа". Днес всеки проповедник предава думите на Христа. Кой проповедник е бил във времето на Христа, да знае, какво Той е проповядвал? Ще каже някой, че е намерил истината. Как е намерил истината? Да намери някой истината, това значи да бъде в единство с Бога. Кой е в състояние да свърже човека с Бога? Силата на Христовото учение седи в това, че може да направи тази връзка. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога". Значи, вън от Христа, човек не може да намери истината. Да вярва човек в Христа, това значи да намери истината.		„Много още имам да ви кажа". Днес всеки проповедник предава думите на Христа. Кой проповедник е бил във времето на Христа, да знае, какво Той е проповядвал? Ще каже някой, че е намерил истината. Как е намерил истината? Да намери някой истината, това значи да бъде в единство с Бога. Кой е в състояние да свърже човека с Бога? Силата на Христовото учение седи в това, че може да направи тази връзка. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога". Значи, вън от Христа, човек не може да намери истината. Да вярва човек в Христа, това значи да намери истината.

−	~~== трета секция ==~~
	Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрява всеки ден – това е една реалност. То изгрява и за мравите, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но кои от тях разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички неща са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрява и залязва, както става сега. И учените даже не са разбрали, какво представя слънцето. Те не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: Остарях вече! Отидоха младите години! Друг някой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил истината.		Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрява всеки ден – това е една реалност. То изгрява и за мравите, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но кои от тях разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички неща са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрява и залязва, както става сега. И учените даже не са разбрали, какво представя слънцето. Те не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: Остарях вече! Отидоха младите години! Друг някой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил истината.

@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрява всеки ден – това е една реалност. То изгрява и за мравите, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но кои от тях разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички неща са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрява и залязва, както става сега. И учените даже не са разбрали, какво представя слънцето. Те не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: Остарях вече! Отидоха младите години! Друг някой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил истината.
-„Много още имам да ви кажа". От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Като не знаят това, хората и досега говорят за миналото на Христа, как страдал, как бил разпнат на кръста и т. н. Всички се чудят, как е възможно, толкова млад човек да води Божествен живот. – Това говори за неразбиране на нещата. Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а всъщност трябвало е по-рано да се съмняват. Първите човеци още е трябвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава те му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. –Защо? – Защото много се наплашили. И когато Христос дойде на земята, те казали: Веднъж се излъгахме, вече не вярваме на никого. – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: Първо ти яж от тези плодове, а после и аз ще ям. Нека той яде, а вие гледайте само, как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават греховете си с дявола. – Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в света, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега, обаче, по тях трябва да се мълчи.
+„Много още имам да ви кажа". От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Като не знаят това, хората и досега говорят за миналото на Христа, как страдал, как бил разпнат на кръста и т. н. Всички се чудят, как е възможно, толкова млад човек да води Божествен живот. – Това говори за неразбиране на нещата. Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а всъщност трябвало е по-рано да се съмняват. Първите човеци още е трябвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава те му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. – Защо? – Защото много се наплашили. И когато Христос дойде на земята, те казали: Веднъж се излъгахме, вече не вярваме на никого. – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: Първо ти яж от тези плодове, а после и аз ще ям. Нека той яде, а вие гледайте само, как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават греховете си с дявола. – Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в света, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега, обаче, по тях трябва да се мълчи.
 Запитали едного от древните мъдреци: Какво нещо е злото? Той стиснал само устата си и нищо не отговорил. И съвременните хора искат да знаят, какво нещо е злото, как е произлязло и т. н. Дойде ли въпрос до злото, ще стиснете устата си като мъдре-ца, и нито дума повече. Що се отнася до същината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не в неговата същина, и казвате, че Адам и Ева били изпъдени от рая, защото станали като боговете, започнали да разбират доброто и злото. И ако бяха оставени в рая, имало опасност да ядат от плодовете на дървото на живота и да придобият безсмъртие. Каквото и да знаете по този въпрос, това не може да ви помогне. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия за живота.

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 Сега, като говоря по тия въпроси, имам пред вид, че вие трябва да допуснете в ума си всичко, за да проверите, доколко съзнанието ви е просветено. Ще допуснете и греха в ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече през съзнанието ви, е силна. Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човек може да мисли, че е постигнал или не е постигнал нещо. И едното, и другото е добро. От всичко най-важно е новото, което иде сега в света. За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения.
 Една стара, 80 годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представят тия ледове? – Те са мястото, на което живеели грешните души. Тези души се движели по ледовете, треперели от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъв смисъл има моят живот? – Никакъв. След дълго мислене, тя дошла до съзнание, че иска да бъде обичана, но не се спряла върху мисълта, че и тя трябва да обича. Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява къщата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена, да могат грешните души да слизат от повърхността на ледовете и да се топлят при нея. Като влизали в къщата й, те правели голям шум, нарушавали спокойствието й, заради което тя намислила отново да затвори къщата си. Щом видели това, грешните души казали помежду си: Слушайте, нека тихо и мирно влизаме и излизаме от къщата на бабата, да не я смущаваме.
 Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладят огън, да се отопляват. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те говорят за смъртта, без да са готови за нея. Те търсят щастие, без да са готови за него. Човек трябва да проникне в щастието. Не може ли да проникне в него, няма защо да го търси. Човек трябва да проникне и в смъртта. Не може ли да проникне в нея, не трябва да умира. Когато умре неподготвен, човек разбира, че се е лишил от благата на живота.
@@ Ред 66: / Ред 65: @@
 Днес искам от вас без страх да изпълните всичко, което сте разбрали. Това е необходимо за вашето разбиране. Вие не живеете само на физическия свят, следователно, нямате отношения само с хора. Вие имате общение с всички светове, с всички същества, добри и лоши. – Защо? – Понеже Бог се проявява навсякаде. За вас е важно да бъдете доволни от всичко и да изучавате това, което Бог е създал. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине.
 „Много още имам да ви кажа". Днес всеки проповедник предава думите на Христа. Кой проповедник е бил във времето на Христа, да знае, какво Той е проповядвал? Ще каже някой, че е намерил истината. Как е намерил истината? Да намери някой истината, това значи да бъде в единство с Бога. Кой е в състояние да свърже човека с Бога? Силата на Христовото учение седи в това, че може да направи тази връзка. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога". Значи, вън от Христа, човек не може да намери истината. Да вярва човек в Христа, това значи да намери истината.
 ==  трета секция ==
 Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрява всеки ден – това е една реалност. То изгрява и за мравите, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но кои от тях разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички неща са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрява и залязва, както става сега. И учените даже не са разбрали, какво представя слънцето. Те не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: Остарях вече! Отидоха младите години! Друг някой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил истината.

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 Какво представят изпитанията? – Те са условия за познаване на себе си, за познаване на своите ближни. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да кажете: Иде часът! Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам". Въпреки това, Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват, какво е научил.
-Всички хора искат да чуят нещо ново. Те търсят новото, а живеят по стар начин. Старият живот води към стари пътища, към стари постижения. Ако искате да придобиете новия живот, вие ще работите върху себе си, сами да извоювате своя вътрешен мир и своята свобода. Знанието, доброто, любовта не идат отвън. Те се постигат чрез работа, чрез приложение на новите методи. – Не трябва ли да живеем? Не трябва ли да обичаме? – Ще живеете и ще обичате, но трябва да знаете, как да живеете и да обичате. Ако не знаете, как да живеете и как да обичате, вие ще се намерите в чудо от онези, които ви обичат и които вие обичате. Онези, които вие обичате, ще вървят след вас, ще искат да ги направите щастливи. И тези, които ви обичат, ще вървят след вас. Вие ще искате от тях да ви направят щастливи. В това, именно, седи заблуждението на хората. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, като му даде голяма заплата. Господарят мисли, че слугата му ще върши добре работата си. Обаче, единият и другият могат да се излъжат. Това са положения, които актьорите играят на сцената. Дават една роля на някой актьор, и той трябва да я изиграе така, както е написана. Понякога младият актьор играе роля на стар дядо, а старият – играе роля на млад човек. Актьорите имат за цел да представят на хората в ярки черти живота им, за да могат да го корегират.
+Всички хора искат да чуят нещо ново. Те търсят новото, а живеят по стар начин. Старият живот води към стари пътища, към стари постижения. Ако искате да придобиете новия живот, вие ще работите върху себе си, сами да извоювате своя вътрешен мир и своята свобода. Знанието, доброто, любовта не идат отвън. Те се постигат чрез работа, чрез приложение на новите методи. – Не трябва ли да живеем? Не трябва ли да обичаме? – Ще живеете и ще обичате, но трябва да знаете, как да живеете и да обичате. Ако не знаете, как да живеете и как да обичате, вие ще се намерите в чудо от онези, които ви обичат и които вие обичате. Онези, които вие обичате, ще вървят след вас, ще искат да ги направите щастливи. И тези, които ви обичат, ще вървят след вас. Вие ще искате от тях да ви направят щастливи. В това, именно, седи заблуждението на хората. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, като му даде голяма заплата. Господарят мисли, че слугата му ще върши добре работата си. Обаче, единият и другият могат да се излъжат. Това са положения, които актьорите играят на сцената. Дават една роля на някой актьор, и той трябва да я изиграе така, както е написана. Понякога младият актьор играе роля на стар дядо, а старият – играе роля на млад човек. Актьорите имат за цел да представят на хората в ярки черти живота им, за да могат да го коригират.
 Сега, като говоря по тия въпроси, имам пред вид, че вие трябва да допуснете в ума си всичко, за да проверите, доколко съзнанието ви е просветено. Ще допуснете и греха в ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече през съзнанието ви, е силна. Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човек може да мисли, че е постигнал или не е постигнал нещо. И едното, и другото е добро. От всичко най-важно е новото, което иде сега в света. За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения.

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Съвременните хора живеят в неустановен свят, т. е. в свят, на който не може да се разчита. Това не трябва да ви смущава, понеже вие сте пътници, не можете да не минете през този свят. Защо трябва да минете през този свят – не знаете. Много неща още не знаете, понеже не можете да носите. Съвременните учени имат големи библиотеки, четат разни книги, правят научни изследвания, но в края на краищата малко знаят. Въпреки това, те мислят, че много знаят. Всъщност човек знае само толкова, колкото път е изминал. Вън от изминатия път, той нищо не знае. Той едва сега започва да изучава пътят, който не е извървял. Следователно, вие трябва да разглеждате живота така, както го виждате, какъвто е в действителност.
-Казвате: Като знаем толкова малко, как ще ни приемат в невидимия свят, как ще ни приемат различните общества на земята? – Ще ви приемат по два начина: като богати или сиромаси, като учени или невежи. Ако сте богати, ще ви приемат добре; ако
+Казвате: Като знаем толкова малко, как ще ни приемат в невидимия свят, как ще ни приемат различните общества на земята? –Ще ви приемат по два начина: като богати или сиромаси, като учени или невежи. Ако сте богати, ще ви приемат добре; ако сте сиромаси, ще ви приемат студено, защото знаят, че отивате да вземете нещо. Ако сте учени, ще ви приемат по един начин; ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. След това вие ще се чудите, защо нещата не стават така, както си мислите, или както ги очаквате. Нещата не стават, както очаквате, защото нямате в себе си това, което трябва. Значи, липсва ви нещо. Като не знаете, че ви липсва нещо, когато вършите една работа, вие мислите, че всичко става, както трябва. В същност не е така. Новият живот, в който се готвите да влезете, изисква права мисъл, прави разбирания, а не такива, каквито вие имате. Запример, ако някой човек не ви даде това, което искате, вие веднага се настройвате срещу него. Правилни отношения ли са тези?
 сте сиромаси, ще ви приемат студено, защото знаят, че отивате да вземете нещо. Ако сте учени, ще ви приемат по един начин; ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. След това вие ще се чудите, защо нещата не стават така, както си мислите, или както ги очаквате. Нещата не стават, както очаквате, защото нямате в себе си това, което трябва. Значи, липсва ви нещо. Като не знаете, че ви липсва нещо, когато вършите една работа, вие мислите, че всичко става, както трябва. В същност не е така. Новият живот, в който се готвите да влезете, изисква права мисъл, прави разбирания, а не такива, каквито вие имате. Запример, ако някой човек не ви даде това, което искате, вие веднага се настройвате срещу него. Правилни отношения ли са тези?
 Сега ви говоря свободно, за да се освободите от заблужденията си. Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не може да ви се даде и, ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. Защо не може да ви се даде това, което очаквате, няма да обяснявам. Какво е това, което очаквате, няма да изброявам. То е различно за всеки човек. Важно е да знаете, че по който начин очаквате нещата, няма да се дадат. Всички неща, които очаквате, ще дойдат по съвсем друг начин. Трябва ли за това да се обезсърчавате? Ако
@@ Ред 24: / Ред 23: @@
 Сега, като слушате да се говори за новата любов, т. е. за любовта, която новата култура носи, вие се чудите, как е възможно човек да обича всички хора. Съвременните хора нямат представа, какво значи човек да обича всички хора. Запример, един човек е богат, друг – сиромах; един е силен, друг – слаб. Можете ли да обичате всички еднакво? За да обичате всички хора еднакво, вие трябва да гледате на различните им положения, като на различни служби в живота. Това са външни неща, които нямат нищо общо със самия живот. Този, който днес е богат, утре ще бъде сиромах; това, което днес е слабо, утре ще бъде силно. Човек е господар само на онова, в което той сам може да проникне. Онова пък, което прониква в човека, е негов господар. Искрата огън, която прониква в дървата, е господар на целия огън. Изобщо, материята, както и силите в природата, взаимно се проникват. Знанието също прониква едно в друго. И хората се проникват, вследствие на което никой човек не е свободен. – Ама аз съм свободен. – Ти мислиш, че си свободен. Всъщност не си свободен. – Защо хората се проникват едни други? – Защото срещат на пътя си препятствия. Като се проникват взаимно, те търсят път за освобождаване от препятствия.
-Христос казва на учениците си: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови. Когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви настави." – На какво? – На това, което днес не сте готови да носите. Следователно, когато дойде до истинското знание, човек е свободен вече. Щом придобие свободата, човек трябва да се радва. Обаче, докато е в училище, докато учи, той не може да се радва. Значи, човек може да се радва на
+Христос казва на учениците си: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови. Когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви настави." – На какво? – На това, което днес не сте готови да носите. Следователно, когато дойде до истинското знание, човек е свободен вече. Щом придобие свободата, човек трябва да се радва. Обаче, докато е в училище, докато учи, той не може да се радва. Значи, човек може да се радва на онова, което е спечелил. Да се радва на онова, което мисли, че е спечелил, а всъщност не го е спечелил, това е заблуждение. Истинската радост е в новия живот. Как ще изразите новия живот? Както и да се мъчите да го изразите, вие ще си послужите пак със стария език, със стари форми. Ще кажете, запример, че духовното в човека трябва да се обича. – Как се обича духовното? Друг път ще кажете, че любовта трябва да обгърне човека. – Как се обгръща човек? Каквото и да говорите, вие си служите все с неопределени образи, с външни емблеми. Силата на човека не седи в това, което говори, но във вътрешното знание. От друга страна, за да обичате човека, не е достатъчно само да го обгърнете, но трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават този закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни, и по този начин може да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. Ако не ви обича, той може да ви излъже. Не само обикновените хора се лъжат, но даже и видни пророци, светии и учени. – Как ще се лъжем, като сме тръгнали в правия път? – Ако не искате да се лъжете, а сте влезли в правия път, вървете напред, без да се спирате. Щом сте започнали да изучавате истината, от нищо не се смущавайте. Много неща могат да смутят човека, но той трябва да вяврва, че всичко онова, към което се стреми, е постижимо. Който е влязъл в новия живот, той ще намери онова, което търси.
-−
 онова, което е спечелил. Да се радва на онова, което мисли, че е спечелил, а всъщност не го е спечелил, това е заблуждение. Истинската радост е в новия живот. Как ще изразите новия живот? Както и да се мъчите да го изразите, вие ще си послужите пак със стария език, със стари форми. Ще кажете, запример, че духовното в човека трябва да се обича. – Как се обича духовното? Друг път ще кажете, че любовта трябва да обгърне човека. – Как се обгръща човек? Каквото и да говорите, вие си служите все с неопределени образи, с външни емблеми. Силата на човека не седи в това, което говори, но във вътрешното знание. От друга страна, за да обичате човека, не е достатъчно само да го обгърнете, но трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават този закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни, и по този начин може да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. Ако не ви обича, той може да ви излъже. Не само обикновените хора се лъжат, но даже и видни пророци, светии и учени. – Как ще се лъжем, като сме тръгнали в правия път? – Ако не искате да се лъжете, а сте влезли в правия път, вървете напред, без да се спирате. Щом сте започнали да изучавате истината, от нищо не се смущавайте. Много неща могат да смутят човека, но той трябва да вяврва, че всичко онова, към което се стреми, е постижимо. Който е влязъл в новия живот, той ще намери онова, което търси.
 „Много неща имам да ви кажа, но още не сте готови да носите". Какво още имал да говори Христос на учениците си, което не го казал? Един ден те ще научат това, за което Христос някога е само загатнал. Едно трябва да се знае: в живота на свободата нещата не стават по принуждение, нито произволно. Там само онзи може да изпълни волята Божия, който иска, който има добро желание. Който доброволно изпълни тази Висша воля, той ще има големи придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. – В какво седи смисълът на живота? – В обичта. – Кого ще обичате? Ще кажете, че грешникът има нужда от любов. – Не е достатъчно само да обичате грешника, но трябва да му покажете начин, как да понесе греховете си. – Ами как могат да се носят чуждите грехове? – Само онзи може да носи греховете на хората, който, без да е грешил, без да се е спъвал някъде, се е нагърбил с този голям товар. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си. И ще залича греховете им".
@@ Ред 43: / Ред 40: @@
 Сега, като говоря по тия въпроси, имам пред вид, че вие трябва да допуснете в ума си всичко, за да проверите, доколко съзнанието ви е просветено. Ще допуснете и греха в ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече през съзнанието ви, е силна. Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човек може да мисли, че е постигнал или не е постигнал нещо. И едното, и другото е добро. От всичко най-важно е новото, което иде сега в света. За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения.
 ==  втора секция ==