Просветено съзнание - Редакционна история

Донка в 13:16, 24 април 2011

2011-04-24T13:16:11Z

Хирон в 19:24, 4 декември 2009

2009-12-04T19:24:43Z

Хирон в 19:24, 4 декември 2009

2009-12-04T19:24:38Z

Хирон: Нова страница: ==Просветено съзнание== Размишление. Чете се темата: „Най-високият връх в човешкия живот". Те...

2009-12-04T19:23:09Z

Нова страница: ==Просветено съзнание== Размишление. Чете се темата: „Най-високият връх в човешкия живот". Те...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 13:16, 24 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕСЕТА ГОДИНА ([[1930]]-[[1931]])
		+
		+	[[КНИГА: Просветено съзнание]]
		+
	==Просветено съзнание==		==Просветено съзнание==

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 В пътя на човешкото развитие главна роля играят два процеса: инволюционен и еволюционен. Като слиза на земята, човек минава през инволюционния процес. Щом слезе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, към върха. Това е еволюционният процес. И като възлиза нагоре, от време на време човек пак слиза надолу, т. е. минава през инволюционния процес. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процесите. Невъзможно е да се качиш на висок планински връх, докато не слезеш няколко пъти: ще слезеш и ще се качиш, докато стигнеш върха. Страхът, на който човек се поддава, иде отвън, от друго съзнание. За пример, някой става поръчител на свой приятел за няколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятелят му е в състояние да плати дълга си. Обаче в скоро време узнава, че приятелят му е пропаднал, изгубил всичкото си богатство и се намира в невъзможност да плати дълга си. Поръчителят се страхува и губи вътрешния си мир, всичкото си разположение. Отде иде този страх в него? Той се страхува от закона, който ще го хване и застави да плаща вместо приятеля му. Законът е строг, не иска да знае кой е изял парите. За него е важно да си получи сумата, която е дал, а кой се е възползувал от парите, това не го интересува.
-Като не разбират противоречията на живота мнозина се запитват: защо е създаден така светът? Аз ли съм най-лошият човек, че трябва да страдам толкова много? Така не се разсъждава. Така мислят болните хора. Не питайте защо страдате, защо светът е създаден така, но се запитайте защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здрав човек намира, че светът е създаден добре. Щом се разболее, той вижда лошото и кривото в света. Ако в нервната система на човека стане някаква промяна това не значи, че и в природата е станала промяна. Щом се разболее човек, в неговия организъм става промяна, т. е. в неговия свят, но не и във външния свят. Трябва ли човек от своя субективен свят да прави заключения за обективния или за външния свят? Ако прави такива заключения той е на крив път. С такава философия нищо не се постига. Виждате един човек, който работи съзнателно върху себе си, стреми се към духовен живот. След време той се натъква на някаква мъчнотия, на едно трудно място и се отказва от работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Според неговите разсъждения излиза, че ако продължава да работи, нищо няма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човек да преодолява мъчнотиите, отколкото да отстъпва от тях. Като прави усилия, все ще постигне нещо. Щом се върне назад, нищо няма да постигне. Ако за свършването на една добра работа са нужни десетки години - това нищо не значи. Започнал ли си една работа, свърши я. Пътят, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате към върха никой няма да ви пита от какъв род произлизате, какво обществено положение заемате, как сте облечени. Всеки ще ви пита здрави ли са. краката ви, можете ли да ходите. В първо време, докато пътят е равен, можете да пътувате с кола, с файтон или с автомобил. Колкото по-нагоре отивате, пътят става по-стръмен. Там никакви съобщителни средства не помагат. При възкачването са нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бъде възможно и т.н. Какъвто е процесът за растенето на детето, такъв е и за възрастния, и за стария човек.
+Като не разбират противоречията на живота мнозина се запитват: защо е създаден така светът? Аз ли съм най-лошият човек, че трябва да страдам толкова много? Така не се разсъждава. Така мислят болните хора. Не питайте защо страдате, защо светът е създаден така, но се запитайте защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здрав човек намира, че светът е създаден добре. Щом се разболее, той вижда лошото и кривото в света. Ако в нервната система на човека стане никаква промяна това не значи, че и в природата е станала промяна. Щом се разболее човек, в неговия организъм става промяна, т. е. в неговия свят, но не и във външния свят. Трябва ли човек от своя субективен свят да прави заключения за обективния или за външния свят? Ако прави такива заключения той е на крив път. С такава философия нищо не се постига. Виждате един човек, който работи съзнателно върху себе си, стреми се към духовен живот. След време той се натъква на някаква мъчнотия, на едно трудно място и се отказва от работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Според неговите разсъждения излиза, че ако продължава да работи, нищо няма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човек да преодолява мъчнотиите, отколкото да отстъпва от тях. Като прави усилия, все ще постигне нещо. Щом се върне назад, нищо няма да постигне. Ако за свършването на една добра работа са нужни десетки години - това нищо не значи. Започнал ли си една работа, свърши я. Пътят, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате към върха никой няма да ви пита от какъв род произлизате, какво обществено положение заемате, как сте облечени. Всеки ще ви пита здрави ли са. краката ви, можете ли да ходите. В първо време, докато пътят е равен, можете да пътувате с кола, с файтон или с автомобил. Колкото по-нагоре отивате, пътят става по-стръмен. Там никакви съобщителни средства не помагат. При възкачването са нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бъде възможно и т.н. Какъвто е процесът за растенето на детето, такъв е и за възрастния, и за стария човек.
 И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват. Височината на върха не е много голяма - 9000 м. само, но препятствията са големи. Върхът е обвит с интензивната мисъл на разумни същества, с която обикновеното човешко съзнание мъчно може да се справи. Разумните същества не позволяват на човека да стигне до върха, докато не се екипира добре. Те му казват: можеш да се качиш на върха, но не сега. Днес не си готов още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нещо високо в живота си а не можете знайте, че на пътя ви застават разумни същества, които, за да не ви обезсърчат, връщат ви назад да се екипирате по-добре. Не е нужно човек само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слезе на земята, да се хвали пред хората, че пръв е стигнал. Като се качи на известен връх човек трябва да остане там за известно време, да проучи условията и обстановката му.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 В пътя на човешкото развитие главна роля играят два процеса: инволюционен и еволюционен. Като слиза на земята, човек минава през инволюционния процес. Щом слезе на земята, той започва постепенно да възлиза нагоре, към върха. Това е еволюционният процес. И като възлиза нагоре, от време на време човек пак слиза надолу, т. е. минава през инволюционния процес. Като види, че слиза надолу, той се плаши и губи разположението си. Това показва, че той не разбира процесите. Невъзможно е да се качиш на висок планински връх, докато не слезеш няколко пъти: ще слезеш и ще се качиш, докато стигнеш върха. Страхът, на който човек се поддава, иде отвън, от друго съзнание. За пример, някой става поръчител на свой приятел за няколко стотици хиляди лева. Той мисли, че приятелят му е в състояние да плати дълга си. Обаче в скоро време узнава, че приятелят му е пропаднал, изгубил всичкото си богатство и се намира в невъзможност да плати дълга си. Поръчителят се страхува и губи вътрешния си мир, всичкото си разположение. Отде иде този страх в него? Той се страхува от закона, който ще го хване и застави да плаща вместо приятеля му. Законът е строг, не иска да знае кой е изял парите. За него е важно да си получи сумата, която е дал, а кой се е възползувал от парите, това не го интересува.
-Като не разбират противоречията на живота мнозина се запитват: защо е създаден така светът? Аз ли съм най-лошият човек, че трябва да страдам толкова много? Така не се разсъждава. Така мислят болните хора. Не питайте защо страдате, защо светът е създаден така, но се запитайте защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здрав човек намира, че светът е създаден добре. Щом се разболее, той вижда лошото и кривото в света. Ако в нервната система на човека стане никаква промяна това не значи, че и в природата е станала промяна. Щом се разболее човек, в неговия организъм става промяна, т. е. в неговия свят, но не и във външния свят. Трябва ли човек от своя субективен свят да прави заключения за обективния или за външния свят? Ако прави такива заключения той е на крив път. С такава философия нищо не се постига. Виждате един човек, който работи съзнателно върху себе си, стреми се към духовен живот. След време той се натъква на някаква мъчнотия, на едно трудно място и се отказва от работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Според неговите разсъждения излиза, че ако продължава да работи, нищо няма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човек да преодолява мъчнотиите, отколкото да отстъпва от тях. Като прави усилия, все ще постигне нещо. Щом се върне назад, нищо няма да постигне. Ако за свършването на една добра работа са нужни десетки години - това нищо не значи. Започнал ли си една работа, свърши я. Пътят, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате към върха никой няма да ви пита от какъв род произлизате, какво обществено положение заемате, как сте облечени. Всеки ще ви пита здрави ли са. краката ви, можете ли да ходите. В първо време, докато пътят е равен, можете да пътувате с кола, с файтон или с автомобил. Колкото по-нагоре отивате, пътят става по-стръмен. Там никакви съобщителни средства не помагат. При възкачването са нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бъде възможно и т.н. Какъвто е процесът за растенето на детето, такъв е и за възрастния, и за стария човек.
+Като не разбират противоречията на живота мнозина се запитват: защо е създаден така светът? Аз ли съм най-лошият човек, че трябва да страдам толкова много? Така не се разсъждава. Така мислят болните хора. Не питайте защо страдате, защо светът е създаден така, но се запитайте защо разсъждавате неправилно, защо виждате кривата и лоша страна на живота. Докато е здрав човек намира, че светът е създаден добре. Щом се разболее, той вижда лошото и кривото в света. Ако в нервната система на човека стане някаква промяна това не значи, че и в природата е станала промяна. Щом се разболее човек, в неговия организъм става промяна, т. е. в неговия свят, но не и във външния свят. Трябва ли човек от своя субективен свят да прави заключения за обективния или за външния свят? Ако прави такива заключения той е на крив път. С такава философия нищо не се постига. Виждате един човек, който работи съзнателно върху себе си, стреми се към духовен живот. След време той се натъква на някаква мъчнотия, на едно трудно място и се отказва от работата си; той намира, че това не е постижимо за него. Според неговите разсъждения излиза, че ако продължава да работи, нищо няма да постигне. Ако спре работата си, какво ще постигне? За предпочитане е човек да преодолява мъчнотиите, отколкото да отстъпва от тях. Като прави усилия, все ще постигне нещо. Щом се върне назад, нищо няма да постигне. Ако за свършването на една добра работа са нужни десетки години - това нищо не значи. Започнал ли си една работа, свърши я. Пътят, по който вървите, не е за деца, нито за тщеславни и горди хора. Като се качвате към върха никой няма да ви пита от какъв род произлизате, какво обществено положение заемате, как сте облечени. Всеки ще ви пита здрави ли са. краката ви, можете ли да ходите. В първо време, докато пътят е равен, можете да пътувате с кола, с файтон или с автомобил. Колкото по-нагоре отивате, пътят става по-стръмен. Там никакви съобщителни средства не помагат. При възкачването са нужни здрави крака. Ще кажете, че е невъзможно да стигнете до върха. Невъзможно е да стигнете до върха за една година, но е възможно за две години; ако за две години е невъзможно, за три години ще бъде възможно и т.н. Какъвто е процесът за растенето на детето, такъв е и за възрастния, и за стария човек.
 И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват. Височината на върха не е много голяма - 9000 м. само, но препятствията са големи. Върхът е обвит с интензивната мисъл на разумни същества, с която обикновеното човешко съзнание мъчно може да се справи. Разумните същества не позволяват на човека да стигне до върха, докато не се екипира добре. Те му казват: можеш да се качиш на върха, но не сега. Днес не си готов още. Върни се у дома си, екипирай се добре и тогава ела. Тъй щото, когато искате да постигнете нещо високо в живота си а не можете знайте, че на пътя ви застават разумни същества, които, за да не ви обезсърчат, връщат ви назад да се екипирате по-добре. Не е нужно човек само да се качи на върха, да постигне своето желание и веднага да слезе на земята, да се хвали пред хората, че пръв е стигнал. Като се качи на известен връх човек трябва да остане там за известно време, да проучи условията и обстановката му.
@@ Ред 77: / Ред 77: @@
 Ето и аз мога с няколко мисли да изкажа всичко, което говорих в един час. Ще кажа: човек трябва да има просветено съзнание, в което да влизат три важни елемента - любов, мъдрост и истина. Човек трябва да има характер. Каквато работа започне, да я свърши докрай. Дойдат ли страданията в живота му, да ги носи с търпение и любов.
-- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената
+- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
-−
 Божия Истина носят пълния живот.
 . Лекция от Учителя, държана на 3. декември 1930 г., София. - Изгрев.