Пътят към изток - Редакционна история

Ани в 14:32, 16 януари 2014

2014-01-16T14:32:20Z

Ssstanchev123: /* Пътят към изток */

2009-07-17T15:11:39Z

‎Пътят към изток

Показване на промените

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T14:26:54Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T14:07:33Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T13:58:39Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T13:38:53Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T13:30:38Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T13:28:51Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T13:25:25Z

‎Пътят към изток

Ваня Златева: /* Пътят към изток */

2009-03-07T13:18:27Z

‎Пътят към изток

← По-стара версия		Версия от 14:32, 16 януари 2014
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]] - [[1943]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Вечното благо]]
		+
		+
	==Пътят към изток==		==Пътят към изток==

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Животът на съвременните хора е изопачен. – Кой го изопачи? – Падналите ангели и хората. Ангелите започнаха да го изопачават, а хората завършиха този процес. Бог е решил да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процес на чистене. Пречистването става чрез тялото, чрез ума и чрез сърцето. Страданията на тялото са най-големи, на сърцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията са много големи, човек изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяват. Не се страхувайте от страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Някой иска да обработи земята си, но, по нямане на инструмент, той рови с ръцете си, като къртица. Защо ще осакатява ръцете си? Защо ще си причинява излишни страдания? Някога е било необходимо къртицата да се зарови в земята и с яките си крака да си пробива път и да си търси храната. Тогава условията на живота са били много лоши. Днес условията са по-добри, но къртицата още не може да се убеди да напусне стария живот и да излезе вън. Сега условията на живота са по-добри и за хората, но и те мъчно се убеждават да напуснат стария живот и да влязат в новия – в живота на любовта. И в любовта има страдания, но лесно се носят. В безлюбието страданията осакатяват, съсипват човека. Любовта иде да освободи човека от ненужните страдания, от сиромашията, от болестите и противоречията. Тя може да направи за човека всичко, каквото той пожелае. И, въпреки това, човек ходи тук-там да се моли да му помогнат. Пише любовни писма на един, на друг, но не получава отговор на писмата си. – Защо? – Моли се без любов. Молитва без любов не се приема. Работа без любов не е производителна. Мисъл без любов не дава плодове.
-Всяко нещо, направено без любов, изчезва. Къде са Асирийското и Вавилонското царство? Къде е великата Римска империя? Всяка държава, която не е основана на любовта, ще изчезне. Днес насилието господства навсякъде: и във войните, и в обикновения, привидно тих и спокоен, живот на хората. Те мислят, че победата ще донесе мир н свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла мир и няма да го донесе.
+Всяко нещо, направено без любов, изчезва. Къде са Асирийското и Вавилонското царство? Къде е великата Римска империя? Всяка държава, която не е основана на любовта, ще изчезне. Днес насилието господства навсякъде: и във войните, и в обикновения, привидно тих и спокоен, живот на хората. Те мислят, че победата ще донесе мир и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла мир и няма да го донесе.
 Любовта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората от заблужденията им и ще ги задоволи. Светът ще се оправи, когато слънцето на човешката душа изгрее. Днес има условия за това. Няма по-лесно нещо за човека от това, да намери любовта в себе си и да я прояви. Но и по-мъчно нещо от това няма. За знаещия нещата лесно се постигат, за невежия – мъчно. Тръгнал си да копаеш злато в земята, но объркаш посоката. Вместо на изток, ти отиваш па запад и се отдалечаваш от мястото, Обърни се, направи ъгъл от 180° и ще намериш мястото, дето е заровено златото. Ти се отдалечаваш от любовта, а при това искаш да реализираш желанието си. Обърни се, направи ъгъл от 180° и ще намериш мястото, което търсиш. Знанието, богатството, любовта, които търсиш, са на изток, дето изгрява слънцето на живота.

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Защо кучетата хапят някои хора, а други не хапят? Има обяснение за това, но няма защо да се спираме на причините. Важно е, че кучетата могат да се укротяват. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единият казал, че не го хапят кучета. Другият настоявал, че може да насъска кучетата си срещу него и да го ухапят. Хванали се на бас кой от двамата ще излезе прав в твърдението си. Първият начертал една голяма окръжност и влязъл в центъра. Вторият взел своите 40 кучета, порода булдог и ги насъскал срещу другаря си. Кучетата започнали да лаят и да се хвърлят към непознатия, но не могли да минат окръжността и да се приближат към човека. Той стоял в центъра и обикалял около него. В момента, когато кучетата били най-разярени, той свирнал с уста и те моментално млъкнали, подвили опашка н се отдалечили. Така той спечелил баса.
-„ Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло " (5 ст),
+„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло" (5 ст.).
 „На неправдата се не радва, а сърадва се на истината." (6 ст.).
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 „Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне." (8 ст.).
-„Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." (9 ст.). – Пророчество без любов не е истинско. Говор без любов не е истински. Всяко нещо, направено без любов, няма съдържание и смисъл. За такова нещо се казва, че е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.
+„Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." (9 ст.). – Пророчество без любов не е истинско. Говор без любов не е истински. Всяко нещо, направено без любов, няма съдържание и смисъл. За такова нещо се казва, че е мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
 „Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати." (10 ст.).
@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах, което е младенческо." (11 ст.).
-„Защото сега видим мрачкаво, както през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще по зная, както съм и познат." (12 ст.).
+„Защото сега видим мрачкаво, както през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм и познат." (12 ст.).
 „А сега остават тези трите – вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта." (13 ст.). Павел написа най-хубавата глава за любовта, но не беше човек на любовта. Първоначално той поддържаше стария закон, поради което гонеше християните. Той се запитваше: Как смеят  да нарушават Мойсеевия закон? Обаче, като разбра смисъла на любовта, той каза: Всичко считам за измет, за да придобия любовта". Като не разбират смисъла на любовта във всичките ѝ прояви, хората я делят на нисша и висша. Любовта е единна и неделима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислите, и постъпките. Турена на едното блюдо на везните, тя се уравновесява с всички сили на света. Има ли нещо лошо в това, което е силно? Има ли нещо лошо във водопада, който бучи отдалеч? Лошото е в неразбирането на нещата. Разумният може да използва енергията, която се развива в бушуващата вода. Ако американците могат да използват всичката енергия на Ниагарския водопад, ще залеят с нея цяла Америка, а излишъка ще изпратят в Европа. Засега те са използвали само част от енергията на водопада за осветление.

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 „Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло." (5 ст.). – Това са трудни, неразбрани неща. – Какво значи да бъдеш търпелив? – Като видиш един красив и един грозен човек, еднакво да ги понасяш, да имаш еднакво разположение към тях. Кое е ценното в човека? Ако срещнеш красив човек, ти изпитваш приятност. Какво ще стане с твоето разположение към красивия, ако той те обере? Какво ще кажеш за грозния, който ти се притича веднага на помощ? Ти си счупил крака си, а той намества счупената кост, превързва крака ти и те занася у дома си. Значи, красивият има вяра в себе си, знае, че ще те предразположи с красотата си, ще спечели доверието ти. Той те пленил с думите си, както и с красотата си. Ти се поддаваш на неговото обаяние и той те обира. Пазете се от хора, които могат да ви оберат и убият. Те са крадци и разбойници.
-В Америка някъде имало един толкова красноречив проповедник, че който го слушал, захласвал се, забравял всичко, което по-рано го вълнувало. Един голям апаш чул за този проповедник и си казал: И аз ще отида да го послушам.Той е много удобен за мене. Като проповядва, хората ще се захласнат и пренесат на онзи свят. Аз ще използвам тяхното състояние и ще ги обера. Един неделен ден той отишъл на проповедта и започнал да слуша. Увлечен в думите на проповедника, той не усетил, как се захласнал и забравил, защо дошъл. Недоволен от себе си, той посетил събранието още няколко пъти, с надежда да бъде буден, да не се увлича от проповедта. Обаче, всякога оставал изненадан: захласвал се и не могъл да приложи занаята си. Най-после той си казал: Ако посещавам тези проповеди, в края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нещо е този проповедник, няма повече да го посещавам.
+В Америка някъде имало един толкова красноречив проповедник, че който го слушал, захласвал се, забравял всичко, което по-рано го вълнувало. Един голям апаш чул за този проповедник и си казал: И аз ще отида да го послушам. Той е много удобен за мене. Като проповядва, хората ще се захласнат и пренесат на онзи свят. Аз ще използвам тяхното състояние и ще ги обера. Един неделен ден той отишъл на проповедта и започнал да слуша. Увлечен в думите на проповедника, той не усетил как се захласнал и забравил защо дошъл. Недоволен от себе си, той посетил събранието още няколко пъти, с надежда да бъде буден, да не се увлича от проповедта. Обаче всякога оставал изненадан: захласвал се и не могъл да приложи занаята си. Най-после той си казал: Ако посещавам тези проповеди, в края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нещо е този проповедник, няма повече да го посещавам.
-Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудиш интерес в човека към нещо, за да се захласне той моментално. Кажи на някого, че на еди-кое си място има заровени пари и виж как ще се захласне. Той забравя всичките си работи и мисли само за едно: да намери посоченото място и да извади оттам парите. Често се говорят отвлечени неща на хората, и те или забравят какво трябва да правят, или си въобразяват, че знаят всичко. Казва се, че трябва да бъдем добри, умни, справедливи и т. н. Доброто, разумността, справедливостта са отвлечени понятия. Въпреки това, мнозина казват, че разбират тези неща, че са добри, разумни и справедливи.
+Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудиш интерес в човека към нещо, за да се захласне той моментално. Кажи на някого, че на еди-кое си място има заровени пари и виж как ще се захласне. Той забравя всичките си работи и мисли само за едно: да намери посоченото място и да извади оттам парите. Често се говорят отвлечени неща на хората и те или забравят какво трябва да правят, или си въобразяват, че знаят всичко. Казва се, че трябва да бъдем добри, умни, справедливи и т.н. Доброто, разумността, справедливостта са отвлечени понятия. Въпреки това, мнозина казват, че разбират тези неща, че са добри, разумни и справедливи.
-Един виден пианист отишъл в Америка да дава концерти. Случило се, че един от големите американски милиардери не могъл да присъства на концерта. Затова той поканил пианиста у дома си, да му посвири. Пианистът отишъл в определения час в дома на милиардера, дето очаквал да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видял, че милиардерът бил сам с кученцето си. Пианистът започнал да свири и така се увлякъл в свиренето и не забелязал, че кученцето залаяло. Тогава милиардерът казал: Достатъчно, спри вече! Дал му хиляда долари и благодарил за свиренето. Значи, кученцето определя свиренето на пианиста. Ако не беше залаяло, трябвало да свири още. Наистина, кучето познава някои работи, но мъчно може да определи доброто свирене. То познава дали някой човек е добър. На добрия човек то не лае. Срещне ли лош човек, хвърля се върху него и го лае.
+Един виден пианист отишъл в Америка да дава концерти. Случило се, че един от големите американски милиардери не могъл да присъства на концерта. Затова той поканил пианиста у дома си, да му посвири. Пианистът отишъл в определения час в дома на милиардера, дето очаквал да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видял, че милиардерът бил сам с кученцето си. Пианистът започнал да свири и така се увлякъл в свиренето и не забелязал, че кученцето залаяло. Тогава милиардерът казал: Достатъчно, спри вече! Дал му хиляда долара и благодарил за свиренето. Значи, кученцето определя свиренето на пианиста. Ако не беше залаяло, трябвало да свири още. Наистина, кучето познава някои работи, но мъчно може да определи доброто свирене. То познава дали някой човек е добър. На добрия човек то не лае. Срещне ли лош човек, хвърля се върху него и го лае.
-Защо кучетата хапят някои хора, н други не хапят? Има обяснение за това, но няма защо да се спираме на причините. Важно е, че кучетата могат да се укротяват. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единият казал, че не го хапят кучета. Другият настоявал, че може да насъска кучетата си срещу него и да го ухапят. Хванали се на бас кой от двамата ще излезе прав в твърдението си. Първият начертал една голяма окръжност и влязъл в центъра. Вторият взел своите 40 кучета, порода булдог и ги насъскал срещу другаря си. Кучетата започнали да лаят и да се хвърлят към непознатия, но не могли да минат окръжността и да се приближат към човека. Той стоял в центъра и обикалял около него. В момента, когато кучетата били най-разярени, той свирнал с уста и те моментално млъкнали, подвили опашка н се отдалечили. Така той спечелил баса.
+Защо кучетата хапят някои хора, а други не хапят? Има обяснение за това, но няма защо да се спираме на причините. Важно е, че кучетата могат да се укротяват. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единият казал, че не го хапят кучета. Другият настоявал, че може да насъска кучетата си срещу него и да го ухапят. Хванали се на бас кой от двамата ще излезе прав в твърдението си. Първият начертал една голяма окръжност и влязъл в центъра. Вторият взел своите 40 кучета, порода булдог и ги насъскал срещу другаря си. Кучетата започнали да лаят и да се хвърлят към непознатия, но не могли да минат окръжността и да се приближат към човека. Той стоял в центъра и обикалял около него. В момента, когато кучетата били най-разярени, той свирнал с уста и те моментално млъкнали, подвили опашка н се отдалечили. Така той спечелил баса.
 „ Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло " (5 ст),

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жена си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня.
-Страшно е положението на човек, който не разбира живота и отношенията между живите същества. Някой нарисувал една икона на Христа преди 45–50 г. и мисли, че прилича на Него. Всъщност, никаква прилика не съществува. Христос е живял преди две хиляди години, образът му е бил съвършено различен от нарисувания. Въпреки това хората благоговеят пред рисувания образ, пред иконата на Христа. На иконата се кланят, почитат я и уважават, но щом стане въпрос за някой жив човек, малцина искат да знаят нещо за него. Иконата след време се изтрива, а споменът за живия човек остава. Има моми, които постоянно носят портрета на своя възлюбен в себе си и дето седнат и станат, вадят го и го целуват. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реален образ, тогава, на общо основание, той се налага на човека.
+Страшно е положението на човек, който не разбира живота и отношенията между живите същества. Някой нарисувал една икона на Христа преди 45–50 г. и мисли, че прилича на Него. Всъщност, никаква прилика не съществува. Христос е живял преди две хиляди години, образът му е бил съвършено различен от нарисувания. Въпреки това, хората благоговеят пред рисувания образ, пред иконата на Христа. На иконата се кланят, почитат я и уважават, но щом стане въпрос за някой жив човек, малцина искат да знаят нещо за него. Иконата след време се изтрива, а споменът за живия човек остава. Има моми, които постоянно носят портрета на своя възлюбен в себе си и дето седнат и станат, вадят го и го целуват. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реален образ, тогава, на общо основание, той се налага на човека.
-И тъй, който няма правилно отношение към хората, не може да има правилно отношение към духа, душата, ума и сърцето си. Често той се отнася грубо и към своите удове, към ръцете и краката си. Ръцете и краката са група от разумни същества, които имат своя мисъл, свои намерения. Човек поглежда ръката си, но не вижда какво е вложено в нея. Той не може да си представи каква енергия от Божествения свят е вложена в ръцете краката и цялото тяло. Благодарение на тази енергия реката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дела. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи свят? Какъв ще бъда там? – Какъвто си бил на земята. Ако глухият и слепият отидат на онзи свят, нищо няма да видят; и там ще бъдат слепи и глухи, както били на земята. В духовния свят цари вечно мълчание. В музиката също има мълчание, както в природата. В музиката мълчанието се означава с пауза. Паузата подразбира отдалечаване от музикалния център, поради което не чуваш ясно. Като настройва ухото си, човек започва постепенно да чува и най-отдалечените тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорът, пението са написани ноти на петолинието, по които човек чете и разбира живота.
+И тъй, който няма правилно отношение към хората, не може да има правилно отношение към духа, душата, ума и сърцето си. Често той се отнася грубо и към своите удове, към ръцете и краката си. Ръцете и краката са група от разумни същества, които имат своя мисъл, свои намерения. Човек поглежда ръката си, но не вижда какво е вложено в нея. Той не може да си представи каква енергия от Божествения свят е вложена в ръцете, краката и цялото тяло. Благодарение на тази енергия ръката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дела. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи свят? Какъв ще бъда там? – Какъвто си бил на земята. Ако глухият и слепият отидат на онзи свят, нищо няма да видят; и там ще бъдат слепи и глухи, както били на земята. В духовния свят цари вечно мълчание. В музиката също има мълчание, както в природата. В музиката мълчанието се означава с пауза. Паузата подразбира отдалечаване от музикалния център, поради което не чуваш ясно. Като настройва ухото си, човек започва постепенно да чува и най-отдалечените тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорът, пението са написани ноти на петолинието, по които човек чете и разбира живота.
-„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм." (2 ст.). Някой мисли, че има големи знания, че може да прави чудеса. Питам: Имаш ли любов? Ако нямаш любов, знанието ти нищо не представя. – Мога да лекувам болни. – Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни, пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им. Голямо изкуство ли е това? Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Толстой, който боледувал четири–пет пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свят. Въпреки това, всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избегне страданието, което природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде в музикална гама. С музиката нещата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога." – Кой човек е създаден по образ и подобие? – Роденият от Бога. Ако не си роден от Бога, не можеш да бъдеш подобен на Него. Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си с Бога, трябва да се родите от Него.
+„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм." (2 ст.). Някой мисли, че има големи знания, че може да прави чудеса. Питам: Имаш ли любов? Ако нямаш любов, знанието ти нищо не представя. – Мога да лекувам болни. – Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им. Голямо изкуство ли е това? Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Толстой, който боледувал четири–пет пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свят. Въпреки това, всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избегне страданието, което природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде в музикална гама. С музиката нещата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога." – Кой човек е създаден по образ и подобие? – Роденият от Бога. Ако не си роден от Бога, не можеш да бъдеш подобен на Него. Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си с Бога, трябва да се родите от Него.
 „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам." (3 ст.). Някой мисли, че като умре, ще бъде посрещнат на онзи свят със слава и почести. Важно е как е умрял: с любов или без любов. Ако е умрял без любов, нищо не се ползва. Човек влиза в по-страшен затвор. Може да влезе във водата и да попадне в устата на крокодил или на кит.

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човек е излязъл от Бога. Излизането от Бога подразбира познаване на любовта.
-Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър, или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жена си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня.
+Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жена си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня.
 Страшно е положението на човек, който не разбира живота и отношенията между живите същества. Някой нарисувал една икона на Христа преди 45–50 г. и мисли, че прилича на Него. Всъщност, никаква прилика не съществува. Христос е живял преди две хиляди години, образът му е бил съвършено различен от нарисувания. Въпреки това хората благоговеят пред рисувания образ, пред иконата на Христа. На иконата се кланят, почитат я и уважават, но щом стане въпрос за някой жив човек, малцина искат да знаят нещо за него. Иконата след време се изтрива, а споменът за живия човек остава. Има моми, които постоянно носят портрета на своя възлюбен в себе си и дето седнат и станат, вадят го и го целуват. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реален образ, тогава, на общо основание, той се налага на човека.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." (1 ст.)* [* I. Послание към Коринтяните, 13 гл.] Значи, ще бъдеш празно шише, без съдържание. Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовта и обичта също така са сложни процеси. Разумните същества, ангелите, които стоят толкова високо, гледат на любовта като на нещо недосегаемо, а хората си играят с нея. – Защо? – Защото не я разбират. Момък обича една мома и влиза в дома ѝ с обуща, кален, нечист, както иде отвън. Той не разбира любовта, не може да я оцени, поради което гледа на нея като на нещо обикновено. Ако момъкът разбира и цени любовта, преди да влезе в дома на своята възлюбена, ще измие лицето, ръцете, краката си десет пъти с чиста вода и тогава ще се реши да влезе. За предпочитане е да влезе бос, гологлав, но с чисто лице, с чисти ръце и крака, отколкото да бъде облечен, обут и без любов в сърцето си. Който има любов в себе си, той е всякога чист, измит и облечен.
-Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човек е излязъл от Бога. Излизането от Бога подразбира познаване на любовта. Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър, или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жена си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня.
+Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човек е излязъл от Бога. Излизането от Бога подразбира познаване на любовта.
 Страшно е положението на човек, който не разбира живота и отношенията между живите същества. Някой нарисувал една икона на Христа преди 45–50 г. и мисли, че прилича на Него. Всъщност, никаква прилика не съществува. Христос е живял преди две хиляди години, образът му е бил съвършено различен от нарисувания. Въпреки това хората благоговеят пред рисувания образ, пред иконата на Христа. На иконата се кланят, почитат я и уважават, но щом стане въпрос за някой жив човек, малцина искат да знаят нещо за него. Иконата след време се изтрива, а споменът за живия човек остава. Има моми, които постоянно носят портрета на своя възлюбен в себе си и дето седнат и станат, вадят го и го целуват. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реален образ, тогава, на общо основание, той се налага на човека.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Една от класическите глави на Посланията, това е 13 гл. от I. Послание към Коринтяните
-„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." (1 ст.) [*) I. Послание към Коринтяните 13 гл.] Значи, ще бъдеш празно шише, без съдържание. Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовта и обичта също така са сложни процеси. Разумните същества, ангелите, които стоят толкова високо, гледат на любовта като на нещо недосегаемо, а хората си играят с нея. – Защо? – Защото не я разбират. Момък обича една мома и влиза в дома ѝ с обуща, кален, нечист, както иде отвън. Той не разбира любовта, не може да я оцени, поради което гледа на нея като на нещо обикновено. Ако момъкът разбира и цени любовта, преди да влезе в дома на своята възлюбена, ще измие лицето, ръцете, краката си десет пъти с чиста вода и тогава ще се реши да влезе. За предпочитане е да влезе бос, гологлав, но с чисто лице, с чисти ръце и крака, отколкото да бъде облечен, обут и без любов в сърцето си. Който има любов в себе си, той е всякога чист, измит и облечен.
+„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." (1 ст.)* [* I. Послание към Коринтяните, 13 гл.] Значи, ще бъдеш празно шише, без съдържание. Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовта и обичта също така са сложни процеси. Разумните същества, ангелите, които стоят толкова високо, гледат на любовта като на нещо недосегаемо, а хората си играят с нея. – Защо? – Защото не я разбират. Момък обича една мома и влиза в дома ѝ с обуща, кален, нечист, както иде отвън. Той не разбира любовта, не може да я оцени, поради което гледа на нея като на нещо обикновено. Ако момъкът разбира и цени любовта, преди да влезе в дома на своята възлюбена, ще измие лицето, ръцете, краката си десет пъти с чиста вода и тогава ще се реши да влезе. За предпочитане е да влезе бос, гологлав, но с чисто лице, с чисти ръце и крака, отколкото да бъде облечен, обут и без любов в сърцето си. Който има любов в себе си, той е всякога чист, измит и облечен.
 Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човек е излязъл от Бога. Излизането от Бога подразбира познаване на любовта. Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето и е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър, или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жено си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня.