Радиоконцерт - оригинал - Редакционна история

AL414 в 06:42, 29 май 2010

2010-05-29T06:42:55Z

AL414: Премахване на цялото съдържание на страницата

2010-05-29T05:40:40Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

AL414: Заместване на съдържанието на страницата с „Radiokoncert.png“

2010-05-29T05:39:15Z

Заместване на съдържанието на страницата с „Radiokoncert.png“

AL414: Нова страница: РАДИОКОНЦЕРТ 15.07.1941 година — Изгрева — София. Вчера получих от студиото на Радио-София карти…

2010-05-29T04:16:23Z

Нова страница: РАДИОКОНЦЕРТ 15.07.1941 година — Изгрева — София. Вчера получих от студиото на Радио-София карти…

Нова страница

РАДИОКОНЦЕРТ

15.07.1941 година — Изгрева — София.

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли съ-щата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псев¬донима на Учителя.
Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Хрис-то дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпо-кои хазаите, той чукна отделу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристиг-нахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Някол-ко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играете Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се вър-теше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздра-вяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Т я играеше в този момент сама. От¬казах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като за-почнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко дви¬жение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата
и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и
на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето.
Много ми хареса последното упражнение.
Учителят каза:
— Последното упражнение от Паневритмията, аз го на-
ричам „Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове,
сте го играли при друга обстановка.
— Учителю, тук всичко е естествено!
— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там
има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в
града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Из¬
грева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страда¬
ния.
— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Кога-
38

то те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкою и да бъдат те, ще си отидат.
— Учителю — каза брат Христе, — четок в една книга,
че Цар Саул се е занимавал с музика.
— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един
лош дух отвреме, на време влизал в него и песен та на Давида е
прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на
пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да
пее и да прави техните магически движения.
— Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-
копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която
скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я
вписала, когато предварително представих програмата.
— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из-
пееш на френски език.
— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да
направя една триолка?
— Може!
Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.

← По-стара версия	Версия от 06:42, 29 май 2010
Ред 1:	Ред 1:
−	+	[[Файл:Radiokoncert.png]]

← По-стара версия		Версия от 05:40, 29 май 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	~~[[Radiokoncert.png]]~~	+

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-РАДИОКОНЦЕРТ
+[[Radiokoncert.png]]
-−
-.07.1941 година — Изгрева — София.
-−
-Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли съ-щата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псев¬донима на Учителя.
-Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Хрис-то дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпо-кои хазаите, той чукна отделу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристиг-нахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Някол-ко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играете Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се вър-теше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздра-вяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Т я играеше в този момент сама. От¬казах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: „Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като за-почнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко дви¬жение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.
-—	Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата
-и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и
-на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето.
-Много ми хареса последното упражнение.
-Учителят каза:
-—	Последното упражнение от Паневритмията, аз го на-
-ричам „Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове,
-сте го играли при друга обстановка.
-—	Учителю, тук всичко е естествено!
-—	Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там
-има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...
-—	Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в
-града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Из¬
-грева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страда¬
-ния.
-—	Музиката уравновесява силите в нашата душа. Кога-
-−
-−
-то те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкою и да бъдат те, ще си отидат.
-—	Учителю — каза брат Христе, — четок в една книга,
-че Цар Саул се е занимавал с музика.
-—	Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един
-лош дух отвреме, на време влизал в него и песен та на Давида е
-прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на
-пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да
-пее и да прави техните магически движения.
-—	Учителю, вчера получих картичка-покана за радио¬
-концерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е
-написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Про-
-копова*. Искам да изпея и песента „Цветята цъфтяха", която
-скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я
-вписала, когато предварително представих програмата.
-—	Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я из-
-пееш на френски език.
-—	Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да
-направя една триолка?
-—	Може!
-Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо уст-ните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.