http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&feed=atom&title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%BC%D0%B5%D0%BD 2026-05-04T17:02:04Z Редакционна история на страницата в ПорталУики MediaWiki 1.25.1 http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%BC%D0%B5%D0%BD&diff=20031&oldid=prev 2010-06-15T09:29:04Z

<p>‎<span dir="auto"><span class="autocomment">РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН</span></span></p> <table class='diff diff-contentalign-left'> <col class='diff-marker' /> <col class='diff-content' /> <col class='diff-marker' /> <col class='diff-content' /> <tr style='vertical-align: top;'> <td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">← По-стара версия</td> <td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">Версия от 09:29, 15 юни 2010</td> </tr><tr><td colspan="2" class="diff-lineno" id="L2" >Ред 2:</td> <td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 2:</td></tr> <tr><td class='diff-marker'>&#160;</td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>== РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН ==</div></td><td class='diff-marker'>&#160;</td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>== РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН ==</div></td></tr> <tr><td class='diff-marker'>&#160;</td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td><td class='diff-marker'>&#160;</td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td></tr> <tr><td class='diff-marker'>−</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>Три години след 9 Септември 1944 година, когато <del class="diffchange diffchange-inline">дой¬доха </del>на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за <del class="diffchange diffchange-inline">алуминие¬ви </del>изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на <del class="diffchange diffchange-inline">ра¬бота </del>и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни <del class="diffchange diffchange-inline">алу¬миниеви </del>отпадъци в една голяма пота (съд за топене на <del class="diffchange diffchange-inline">ме¬тали</del>) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня <del class="diffchange diffchange-inline">нотата</del>, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак <del class="diffchange diffchange-inline">отговор¬никът </del>и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да <del class="diffchange diffchange-inline">подо¬зираме</del>, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в <del class="diffchange diffchange-inline">ко¬ято </del>работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: &quot;Очите ми!&quot; В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: &quot;Николай, не се безпокой, всичко ще мине!&quot; Закараха ме в болницата. <del class="diffchange diffchange-inline">Поч¬ти </del>нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: &quot;Чудна работа, колко бързо си оздравял!&quot; През същия ден извадих от устата си парче алуминий с <del class="diffchange diffchange-inline">ост¬ри </del>върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е <del class="diffchange diffchange-inline">причи¬нило </del>някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.</div></td><td class='diff-marker'>+</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>Три години след 9 Септември 1944 година, когато <ins class="diffchange diffchange-inline">дойдоха </ins>на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за <ins class="diffchange diffchange-inline">алуминиеви </ins>изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на <ins class="diffchange diffchange-inline">работа </ins>и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни <ins class="diffchange diffchange-inline">алуминиеви </ins>отпадъци в една голяма пота (съд за топене на <ins class="diffchange diffchange-inline">метали</ins>) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня <ins class="diffchange diffchange-inline">потата</ins>, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак <ins class="diffchange diffchange-inline">отговорникът </ins>и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да <ins class="diffchange diffchange-inline">подозираме</ins>, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в <ins class="diffchange diffchange-inline">която </ins>работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: &quot;Очите ми!&quot; В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: &quot;Николай, не се безпокой, всичко ще мине!&quot; Закараха ме в болницата. <ins class="diffchange diffchange-inline">Почти </ins>нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: &quot;Чудна работа, колко бързо си оздравял!&quot; През същия ден извадих от устата си парче алуминий с <ins class="diffchange diffchange-inline">остри </ins>върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е <ins class="diffchange diffchange-inline">причинило </ins>някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.</div></td></tr> <tr><td class='diff-marker'>−</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div><del class="diffchange diffchange-inline">66</del></div></td><td class='diff-marker'>+</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div></div></td></tr> </table>

НадяД http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%BC%D0%B5%D0%BD&diff=19952&oldid=prev 2010-06-12T17:18:19Z

<p>Нова страница: <a href="/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%94%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2_-_%D0%98_%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%8F%D1%85%D0%B0_%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0" title="Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева">Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева</a> == РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН == Три години след 9 Сеп…</p> <p><b>Нова страница</b></p><div>[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]<br /> == РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН ==<br /> <br /> Три години след 9 Септември 1944 година, когато дой¬доха на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминие¬ви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на ра¬бота и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алу¬миниеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на ме¬тали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня нотата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговор¬никът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подо¬зираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в ко¬ято работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: &quot;Очите ми!&quot; В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: &quot;Николай, не се безпокой, всичко ще мине!&quot; Закараха ме в болницата. Поч¬ти нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: &quot;Чудна работа, колко бързо си оздравял!&quot; През същия ден извадих от устата си парче алуминий с ост¬ри върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е причи¬нило някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.<br /> 66</div>

Донка