Разумните сили в живата природа - Редакционна история

Донка: /* Разумните сили в живата природа */

2011-11-29T10:30:47Z

‎Разумните сили в живата природа

Донка: /* Разумните сили в живата природа */

2011-11-29T10:29:47Z

‎Разумните сили в живата природа

Показване на промените

Донка: /* Разумните сили в живата природа */

2011-11-06T12:46:41Z

‎Разумните сили в живата природа

Донка: Нова страница: Други книги В царството на живата природа == Разумните сили в живата природа ==

2011-11-06T11:55:16Z

Нова страница: Други книги В царството на живата природа == Разумните сили в живата природа ==

Нова страница

[[Други книги]]

[[В царството на живата природа]]

== Разумните сили в живата природа ==

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 РАЗУМНОСТТА, ПРОЯВЕНА В УСТРОЙСТВОТО НА ОРГАНИЗМИТЕ — СВЕЩЕНИЯТ ЗАКОН
- Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог—т. е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление също спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да а биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата на се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива.  Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Това е което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността.
+Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог—т. е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление също спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да а биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата на се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива.  Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Това е което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността.
 Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните  места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата  е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твой с всичкото си сърце", а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твой с всичкото си сърце, с всичкия си. ум, с всичката си душа и с всичката си сила".

← По-стара версия		Версия от 12:46, 6 ноември 2011
Ред 4:		Ред 4:

	== Разумните сили в живата природа ==		== Разумните сили в живата природа ==
		+
		+	[https://sites.google.com/site/uikibiblioteka2/razumnite-sili-v-zivata-priroda оригинал за изтегляне]
		+
		+	[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6N2RjMDg0NDFlYjE5MjRhMA оригинал за четене онлаин]
		+
		+	РЯЗУМНОСТЬТЯ, ПРОЯВЕНА ВЪ УСТРОЙСТВОТО ня ОРГЯНИЗМИТЪ — СВЕЩЕНИЯТЪ зяконъ.
		+	Живата природа въ своята цЪлокупность е про-явление на разумни сили отъ разни градации, които сили живеятъ въ пълна хармония, общение и еди¬нение. Всичките гЬ иматъ една висша цЪль, която ние наричаме Богъ—т. е. безграничното, безна- чалното, въ което всичко се движи, съществува и се развива. Животътъ въ сегашното си проявление тоже спада къмъ сжщата категория — разбира се, не земниятъ животъ, обл^ченъ въ своите земни желания и стремежи, а животътъ на духовниятъ чо¬векъ, въ душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека сжществува великото, за това говорятъ всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнаватъ, че задъ сегашното видимо се простира н-Ьщр разумно, закономерно, въ което всички действия сж точно измерени, безъ ни¬какви изключения. Противоречията въ света сжщес- твуватъ само за невежествените хора* А качествата на невежествените хора сж: техната ограниченость, н^естокость и насилие. Те не знаятъ, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да а биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите вър¬ху нея> тя всекога устоява* неизменяема по своята сжщина: като намери изходъ, тя всекога излиза.
		+
		+
		+	67
		+	Значи, водата на се нуждае отъ измкненизе, а отъ употребление. Отъ вжжето не може да искате да де право, да не се криви, а може да искате само «ачествата да бжде яко и гъвкаво: това сж качес¬твата на вжжето; отъ скалата не може да искате да бжде мека и подвижна, а — да бжде устойчива* "Сдкдователно, когато ние говоримъ за човешкия животъ, треба да го сравняваме съ водата: живо¬тътъ треба да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй -е» което ние разбираме въ висшата наука, животъ» Никоя отъ миналите култури, колкото и да е била «апреднала, не е била въ състояние да измени ес¬теството на живота: последниятъ въ всички епохи «се е проявявалъ все по единъ и сжщъ начинъ. Раз- ликата е била само въ степеньта на разум- ностьта.
		+	Разумностьта, която влиза сега въ живота* го изменя въ неювата добра насока. Онова философ¬ско схващане, че въ живота има нещо лошо и зло, •е едно криво схващане на самия животъ, едно не¬разбиране. То произтича отъ малкото светлина, ко¬ято иматъ хората, защото всеко зло се върши само въ тъмнина. Туй, обаче, което е зло въ животс^ то примесъ отвънъ. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичатъ гъмдо1гЬ ме* -ста и бегатъ отъ светлината. Животътъ^ изжква постепенно изчистване, филтриране, понеже въ сво* -«то развитие той не може да избегне примесите отвънъ, въ които губи своята преснО&а ет яомот {Чо както водата > е едно необходимо условие за жж- дота на земята, така и животътъ е едно необходимо условие за всички разумни сжодества; както водата можемъ да превърнемъ въ течно и парообразно със*
		+
		+
		+	68
		+	тояние, така и тия разумни сжщества, по сжщия за¬конъ, могатъ да трансформиратъ живота отъ едно» състояние въ друго. Следователно, и съвременните общества, които желаятъ да иматъ единъ порядъ- ченъ общественъ строй и разумно държавно управ¬ление, требва да изучатъ законите на тия ра¬зумни сжщества, които направляватъ всичко въ при¬родата. Тъй се обяснява и фактътъ, че още преди неколко хиляди години Мойсей, видниятъ държав- никъ и законодатель на евреите, е казалъ на своя' народъ закона: „да възлюбишъ Господа Бога тво- его съ всичкото си сърце", а преди две хиляди го¬дини Христосъ е казалъ: „да възлюбишъ Господа* Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си. умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила"..
		+	Разумностьта въ живата природа ясно се очер¬тава навсекжде. Да вземемъ който и да е органи^ зъмъ, което и да е растение или животно, а най- после и човека. Като проучаваме техното устрой¬ство, ние забелезваме тая разумна проява и зако- номерность въ устройството и въ функциите на жи¬вите организми. Разбира се, за тая цель се изисква отличенъ умъ, прозорливъ интелектъ, силни способ¬ности и наблюдения, за да се схванатъ тънкостите, на разумното, което се проявява въ природата. За примеръ, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които ставатъ въ нея иматъ за ц4ль пречистването на човешката кръвь ^ вземете храносмилателната система — стомаха Съ не¬говото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично,, както и ннй-добриятъ химикъ не би могълъ да я извърши; вземете предъ видъ кръвообръщението на човека, съ неговата артериална и венозна система ^
		+
		+
		+	69
		+	вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия езикъ; най-после, взе¬мете човешкия мозъкъ въ неговата отлична орга¬низация, тъй идеална и практична. Отъ всичко това ^човекъ всекога се замисля за онова, разумното, ко¬зето седи скрито задъ проявеното, задъ видимото. -Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, сж вложени въ човЪш- жия мозъкъ, разпределени и наредени по неговата новръхность, въ разните области, наречени отъ съ¬временната анатомия и физирлогия „лобове", въ -неговото десно и лево полушарие, въ преднята и заднята часть на мозъка, въ страничните му области щл въ коронната часть на главата. Всички тия облас¬ти сж снабдени съ редъ жички, които излизатъ отъ центъра на мозъка и чрЬзъ които се предава дви¬гателната и разумна сила на клетките, които се за- «имаватъ съ функциите на висшия разуменъ животъ та човека. Даже съ математическа точность можемъ опРеДелимъ съ каква енергия е снабдена всека отъ тия области за своята временна служба.
		+	Отъ малкия размеръ, въ който се проявява ра- -зумностьта, не треба да заключаваме, че тя не сж- чдествува. Яко вземете една философска книга, произведение на най-отличния философъ на чове-чеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумность вжтре въ книгата ли е? Разбира се, не: тя е извънъ това съчинение. Въ последното сж вло¬жени само символите, образите,- характерите, чрезъ 'които можемъ да се домогнемъ до онази велика ^истина, която е извънъ книгата. И ако вие заличите ти* символи, образи на характери вжтре въ книгата, *«акво ще остане въ сама нея Мислите ли че тя зще изгуби отъ своето тегло ? Действително, претег-
		+
		+
		+	дена съ едни везни, съ които се теглятъ всички бо¬жествени неща, ние ще намеримъ загуба на една? хиляда-мш)йонна часть отъ милиграма, но туй щег покаже липсата не на действителностьта , а на сим- ВФлМгЬ образигЬ и характерите. Следователно, гк* сшдатв аналогия ние считаме човека като една жи- книга или като една жива вселена, въ която ра¬зумното се проявява въ единъ малъчъ мащабъ. Ко¬гато организмътъ направи некаква малка грешка,, охлузи напримеръ своята кожа, той ще почувствува «Ина маяка болка, която е признакъ на езика на живата природа и показва, че организмътъ е погре- шщгь и се отклонклъ отъ правия пжть на приро¬дата. Тя ни най малко не спъва тоя организъм^ като го тури въ некй затворъ, или изпрати не кои: свои служители да му четатъ моралъ, или да го на- йагатъ съ бой, или да го убиватъ защото се откло- <ннлъ отъ правия пжть, но тя иу казва само: спр** еча и тръгни въ противоположна посока А, при това, на повреденото место га изпраща вси¬чки найдобри работници, които започватъ да по- иравятъ сторените яовреди и, би, следъ единъ. ОДсъ, единъ-два дни или една година всичко е въ» и порйдъиъ г живиятъ организъмъ продължава 4вота работа безъ спиръ, Разумностьта, следова- темо, ййкйръ и даА,се проявява вь едва забелЪ- жимъ» раамеръ, управлява целесъобразно живота ца ФОй организъмъ.
		+	Тази дасшв рааумностье сагвиятъ Богъ, който действува. Ако
		+	устройството на човешки» лкз-ъкъ, агь състава на който влазатъ 3 билиона « € билиона хлеяки, тия последните се различа ватгь. НО <тшеньа на своята интелигентность. За при- кя%тите, коитб образуватъ органите за
		+
		+
		+	71
		+	<5людение, схващане на формите, величините, тяже- стите, численостьта и реда, иматъ способностьта да наблюдаватъ, отбелезватъ и хроникиратъ всички отношения, които сжществуватъ между нещата на външния светъ, Споредъ степеньта на развитието си, те се намиратъ въ преднята часть на мозъка и сж въ най-низша степень на интелигентна проява. Надъ техъ се намира другъ редъ клетки, които стоятъ на по-висока степень на интелигентность: те отбелезватъ звуковете, цветовете и продължител- ностьта на времето — способности, които всички оду¬шевени сжщества иматъ. Надъ техъ се намира друга една група отъ клетки, още по-интелигентни, които разсжждаватъ, сравняватъ и разключаватъ за причи¬ните и последиците отъ фактите, които ставатъ, и дос- тавляватъ знанието на тия факти на човешкия умъ. Надъ техъ се намира още една група отъ клетки, най- интелигентните, които се занимаватъ съ отвлечените и невидимите неща въ природата: те хроникиратъ явления, мисли и чувства, които обикновения човеш¬ки умъ но може да схване, и ги предаватъ на чо¬вешката душа. Всичко това се определя отъ съвре¬менната наука съ думата интуиция, която произ¬лиза отъ представката ин, което значи вжтре, и корена т а о — коренъ отъ единъ старъ езикъ— което значи Богъ, висше разумение, висша хармо¬ния, която работи въ човешката душа. Интао зна¬чи божественото въ душата на човека.
		+	Трудно е да се предаде на съвременните хора действителностьта на тази висша разумность, по причина че те още живеятъ въ единъ светъ, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляватъ за техъ като далечни магливости или тъмни петна. И наистина, толкова лжчно е да
		+
		+
		+	I ь
		+	се предаде нз съвременните хора тази велика д^й- ствителность, колкото е мжчно да се предаде на една културна мравя разумностьта на човешкия жи¬вотъ въ всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята нема ония органи, съ помощьта на които тя да се домогне до сжщата висша истина, чрезъ която човекъ схваща нещата. За нея, мра¬вята, човекъ сжществува като една отделность, съ¬ставена отъ хиляди частици: ако тя се движи по него, всека частица отъ телото му, даже всеки ко- съмъ, тя счита като отделенъ предметъ. И ако мра¬вята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човккъ изследва сега земята!
		+	На това може некой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което нема ни¬каква връзка съ настоящето. Тамъ е най-големата погрешка* Разумнотовъ света е вечното настояще, което прониква нещата, живите орга¬низми, и сжществата и напълно контролира живота имъ. Ако ние запитаме некой съвремененъ култу- ренъ човекъ, защо требва Да яде, той ще ни от¬говори: „за да живея". Но ние казваме, че живо¬тътъ е едно условие за проявата на разумното въ света, и тогава ние задаваме втория въпросъ: защо човекъ треба да живее? На тоя въпросъ мнозина си повдигатъ рамената и отговарятъ: „требва да се живее, но не знаемъ защой. А ние отиваме по-на- татъкъ и казваме: треба да се живее, за да се прояви разумното, божественото въ насъ. А божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, въ коато се намира постоянното доволство за душата.
		+	Следователно отъ това гледище, ние треба да дадемъ на съвременния животъ една разумна на¬
		+
		+
		+	73
		+	сока. Отъ сжщото гледище, ние обясняваме съвре¬менното общество като единъ сжсъдъ, въ който треба да се вложи живота, а въ тоя животъ да се вложи разумното, което ще осмисли самото общес¬тво. Или, казано на обикновенъ езикъ, всекой единъ съсждъ добива своята ценность отъ съдържанието, което е вложено въ него. Туй съдържание е разум- ниятъ животъ.
		+	Още единъ въпросъ, накоай, може да се за¬даде : какъ млслятъ съвременните общества да по- добрятъ своето положение? Мислятъ ли те, че чрезъ отричане на гореизложената велика истина живо¬тътъ може да се осмисли ? Те ни проповедватъ кул¬тура, но коя ? —културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповед¬ватъ религия, но коя религия? — оная на формите и заблужденията. Ако религиите сж основани 1на ве¬ликия, разумния принципъ, то защо да не се при¬ложи той като едно упжтване на душата къмъ ве¬ликото, божествено благо, за да извършва човекъ волята Бзжия? Въ волята Божия е: да проявява чо-векъ любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния <и. Намъ ни казватъ, че въ всеко общество требва да има редъ, порядъкъ и власть, и че всека власть е отъ Бога. Но власть сжществува само въ разум¬ното, а вънъ отъ него, тя е насилие. Насилието, ко¬ето отрича разумното, само по себе си е осждено на смърть.
		+	Преди хиляди години е казано въ една отъ най-старите свещени книги, че вь онзи день, въ който престжпишъ разумния законъ на любовьта, *мждростьта и истината, непременно ще умрешъ. И съвременните хора и общества умиратъ, по при¬чина че всичките те престжпватъ този свещенъ
		+
		+
		+	4
		+	законъ. Не е ли време за съвременните общества да се обърнатъи потърсятъ висшето, разумното, да потърсятъ Бога, който се проявява въ живота?* Да, време е, крайно време е, защото Богъ е лю¬бовь, мждрость и истина, а любовьта внася животъ, мждростьта носи светлина, истината — сво¬бода и просторъ за човешката душа. Вънъ отт> тия условия, душата не може да живее.
		+	Прочее, разумните сили въ живата природа или проявениятъ Богъ, това сж: любовьта, мж~ дростьта и истината.