Реалното и нереалното - Редакционна история

Донка в 14:55, 11 юни 2011

2011-06-11T14:55:45Z

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T14:27:16Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T14:25:02Z

‎трета секция

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T13:27:17Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T13:21:11Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T13:17:58Z

‎трета секция

Показване на промените

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T12:35:41Z

‎трета секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-24T12:35:01Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-24T12:14:46Z

‎втора секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-24T12:13:34Z

‎втора секция

← По-стара версия		Версия от 14:55, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Ново разбиране за времето, том 1]]
		+
	==РЕАЛНОТО И НЕРЕАЛНОТО==		==РЕАЛНОТО И НЕРЕАЛНОТО==

← По-стара версия		Версия от 14:27, 24 юни 2009
Ред 36:		Ред 36:

	Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит, да разберете, доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, ще забележите един закон, че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.		Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит, да разберете, доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, ще забележите един закон, че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
−
−	~~== трета секция ==~~
−

	Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш. Например, ние влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно същество, което влиза в положението на всички същества, от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание, не тази буболечка да бъде силна и умна като Него – в това не седи щастието на тази буболечка, но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има. Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие сте недоволни. Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса. Един процес на вяра, суеверие и младост. И един процес на самоувереност, безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.		Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш. Например, ние влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно същество, което влиза в положението на всички същества, от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание, не тази буболечка да бъде силна и умна като Него – в това не седи щастието на тази буболечка, но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има. Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие сте недоволни. Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса. Един процес на вяра, суеверие и младост. И един процес на самоувереност, безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.

← По-стара версия		Версия от 13:27, 24 юни 2009
Ред 40:		Ред 40:


−	Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище - не можеш. Например ние влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно същество, което влиза в положението на всички същества от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание, не тази буболечка да бъде силна и умна като Него - в това не седи щастието на тази буболечка, но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има. Вие всеки ден се препирате с Бога - от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие сте недоволни. Недоволни сте от всичко каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса. Един процес на вяра, суеверие и младост. И един процес на самоувереност, безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.	+	Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш. Например ние влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно същество, което влиза в положението на всички същества от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание, не тази буболечка да бъде силна и умна като Него - в това не седи щастието на тази буболечка, но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има. Вие всеки ден се препирате с Бога - от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие сте недоволни. Недоволни сте от всичко каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса. Един процес на вяра, суеверие и младост. И един процес на самоувереност, безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.

	Частично щастие в света не съществува. Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини извес-		Частично щастие в света не съществува. Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини извес-

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Ти казваш: Аз вярвам в Бога. – Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турял десет божества пред себе си, на които се молел. Един ден се разболял и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля. После отива при друго божество и казва: Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш. Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките десет божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли, на които уповавате навън, вие здрави няма да станете. Тогава отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: Какво да правим, за да ни тръгне в живота? Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: От дядо ни остана, пари струва! – Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ние ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
 Сега ще ви приведа още един пример, за обяснение до известна степен на същото, въпреки че, колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: Майка ми е болна. Това дете седи сега със страх, двоуми се, дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете, дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли, дали думите са верни, дали майка му е болна или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава то покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: Ще го купя. Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: Откъде си дошло? Цветето му казва: Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре. – Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него. И то казвало: Не зная и ти колко ще се грижиш за мене. Много съм страдало от моите благодетели. – Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място. Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи. Но не сте щастливи. Посяти сте в саксии. Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
@@ Ред 39: / Ред 36: @@
 Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит, да разберете, доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, ще забележите един закон, че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
 ==  трета секция ==

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега. Чужди мисли наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение. Но разглеждат въпроса така, както намират за добре, по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон. Воловете питат: Защо? Ще им кажат: Господ е определил така. – Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия, или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие, което съществува в живота. Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта й? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват, какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик заради това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете. Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава какво е за вас? Много пъти се казва: Не трябва да се яде много. Но какво нещо е многото ядене? Или казва се в закона: Човек не трябва да желае много. Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: Да не желаем много. Тогава малко ли да желаем? Някой казва: Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая. Някои разбират християнството, да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място, само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си, една свещ, която свети, е на мястото си и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
 Например, има три неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: Човек да бъде млад. – Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам, ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: Човек да бъде млад. Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва:
@@ Ред 29: / Ред 26: @@
 Ти казваш: Аз вярвам в Бога. – Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турял десет божества пред себе си, на които се молел. Един ден се разболял и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля. После отива при друго божество и казва: Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш. Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките десет божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли, на които уповавате навън, вие здрави няма да станете. Тогава отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: Какво да правим, за да ни тръгне в живота? Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: От дядо ни остана, пари струва! – Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ние ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
 == трета секция ==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
-Например има три неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: Човек да бъде млад. - Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам, ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: Човек да бъде млад. Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям без-верник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва:
+Например, има три неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: Човек да бъде млад. – Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам, ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: Човек да бъде млад. Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва:
+Ние разбираме живота по един особен начин. Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: Всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали? Детето непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
-−
-−
-Отиде си младостта. А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си всичко ще има. Като дядо, той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал. Мнозина носите по някой път бастунче-та. Това е собствеността ви - прикята на стария..
-−
-Ние разбираме живота по един особен начин. Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: Всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали? Детето непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето - в своите кукли.
 Каква е разликата между реалното и нереалното? Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче, една кукла също? Едно желание, което носиш постоянно, с години и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турни го тук, турни го там, все трябва да плащаш за него. И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
@@ Ред 32: / Ред 28: @@
 Едно верую, което можете да имате и не може да ви помогне, това верую защо ви е?
-Ти казваш: Аз вярвам в Бога. - Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турял десет божества пред себе си, на които се молел. Един ден се разболял и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго
+Ти казваш: Аз вярвам в Бога. – Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турял десет божества пред себе си, на които се молел. Един ден се разболял и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля. После отива при друго божество и казва: Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш. Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките десет божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли, на които уповавате навън, вие здрави няма да станете. Тогава отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: Какво да правим, за да ни тръгне в живота? Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: От дядо ни остана, пари струва! – Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ние ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
+== трета секция ==
-−
-Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: Майка ми е болна. Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава то покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: Ще го купя. Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: Откъде си дошло? Цветето му казва: Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много доб-
+Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че, колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: Майка ми е болна. Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава то покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: Ще го купя. Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: Откъде си дошло? Цветето му казва: Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много доб-

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Някой казва: Така ми казва Духът или – така ми проговори Духът отвътре. Но да ви кажа, как говори Духът. Това се случи в София. Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократично семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбирала нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви. Момата се питала, какъв пръстен ще се развали и как ли после ща се оправи работата. Но друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, й казал един ден: На тази мома ще кажеш за онзи момък – виждаш ли го – че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане. Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата й. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление, че ако не се ожени за него, стара мома ще остане. Затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега аз ви привеждам един пример, в сегашния живот какво става. Но после тя му казала: Вижда ми се, че ние не сме един за друг. Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той, без да й каже, пише във вестниците: По общо съгласие ние се разгодяваме. Тя се намира в чудо. Питам сега, кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и й казва: Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш. – Кажете ми, кого трябва да слушаме сега? Защото, всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: Ако не се сгодите, стара мома ще останете. А пък хиромантката й казала: Предстои ти едно голямо изпитание. Ти не можеш да разбереш, защо ще се сгодиш и защо ще се раз-годиш. – Мислите ли, че това нещо е случайно? В този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали. Всичките от този род вървят по тази линия. И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
-==  втора секция ==
+Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега. Чужди мисли наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение. Но разглеждат въпроса така, както намират за добре, по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон. Воловете питат: Защо? Ще им кажат: Господ е определил така. – Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия, или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие, което съществува в живота. Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта й? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват, какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик заради това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете. Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава какво е за вас? Много пъти се казва: Не трябва да се яде много. Но какво нещо е многото ядене? Или казва се в закона: Човек не трябва да желае много. Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: Да не желаем много. Тогава малко ли да желаем? Някой казва: Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая. Някои разбират християнството, да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място, само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си, една свещ, която свети, е на мястото си и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
 ==  трета секция ==

← По-стара версия		Версия от 12:13, 24 юни 2009
Ред 17:		Ред 17:


−	Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега. Чужди мисли наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение. Но разглеждат въпроса така, както намират за добре, по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон. Воловете питат: Защо? Ще им кажат: Господ е определил така. - Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия, или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие, което съществува в живота. Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта й? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена - да,	+	Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега. Чужди мисли наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение. Но разглеждат въпроса така, както намират за добре, по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон. Воловете питат: Защо? Ще им кажат: Господ е определил така. – Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия, или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие, което съществува в живота. Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта й? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват, какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик заради това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете. Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава какво е за вас? Много пъти се казва: Не трябва да се яде много. Но какво нещо е многото ядене? Или казва се в закона: Човек не трябва да желае много. Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: Да не желаем много. Тогава малко ли да желаем? Някой казва: Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая. Някои разбират християнството, да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място, само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си, една свещ, която свети, е на мястото си и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
		+	== трета секция ==

−	~~203~~
−
−
−	че е направена от бял восък - да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете. Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава какво е за вас? Много пъти се казва: Не трябва да се яде много. Но какво нещо е многото ядене? Или казва се в закона: Човек не трябва да желае много. Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: Да не желаем много. Тогава малко ли да желаем? Някой казва: Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая. Някои разбират християнството, да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си, една свещ, която свети, е на мястото си и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.

	Например има три неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: Човек да бъде млад. - Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам, ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: Човек да бъде млад. Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям без-верник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва:		Например има три неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: Човек да бъде млад. - Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам, ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: Човек да бъде млад. Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям без-верник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: