Донка в 19:08, 14 юли 2012

2012-07-14T19:08:32Z

Ани в 16:44, 17 юни 2010

2010-06-17T16:44:19Z

Показване на промените

Ани в 15:12, 17 юни 2010

2010-06-17T15:12:08Z

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == РИЛА == През лятото на 1928 година, съвсем изненад…

2010-06-17T14:18:42Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == РИЛА == През лятото на 1928 година, съвсем изненад…

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
 Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
 == РИЛА ==

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 == РИЛА ==
-През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и не¬очаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнах¬ме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръм¬ните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очи¬те ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.
+През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнах¬ме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше. Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват върхове, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми. Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очи¬те ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм.
-Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, по¬тънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 мет¬ра под нас, разположено на обширно плато, и също обрим-чено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния
-−
-бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провежда¬ше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носех¬ме и в града. За палатки и някакви други удобства и турис¬тически принадлежности не можеше и да ое говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник сре¬щу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Пре¬карахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълне¬ни в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просто¬рът над нас - ясносин и това ни даде възможност да прие¬мем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия въз¬торг от видяното и преживяното, у всички се събуди жела¬нието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименова¬ние, Той даде: "Езеро на изпитанията". Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече Голямата почивка. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи "Онзи, Който носи благодат". Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗ¬НАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МА-ХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означа¬ва Глава на Мъдростта. Малкото, прекрасно, пълно с пре¬лест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, на¬рече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девст¬вената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща, като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро,
+Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота. Езерото бе обградено с хълмове, по¬тънали в зеленината на вековни клекове. На около 150 метра под нас, разположено на обширно плато, и също обримчено в клекове се намираше Първото езеро. Буйната река, която се изтичаше от горното езеро, хвърляше своите води на многобройни водопади към първото. Това беше гледка, която ме прикова със своята величавост. Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименова¬ние, Той даде: "Езеро на изпитанията". Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече Голямата почивка. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи "Онзи, Който носи благодат". Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗ¬НАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МА-ХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означа¬ва Глава на Мъдростта. Малкото, прекрасно, пълно с пре¬лест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, на¬рече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девст¬вената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща, като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро,

Рила - Редакционна история

Донка в 19:08, 14 юли 2012

Ани в 16:44, 17 юни 2010

Ани в 15:12, 17 юни 2010

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == РИЛА == През лятото на 1928 година, съвсем изненад…