Светлина, топлина и сила - Редакционна история

Донка в 12:15, 25 септември 2011

2011-09-25T12:15:07Z

НадяД в 10:10, 14 юни 2009

2009-06-14T10:10:19Z

Показване на промените

НадяД в 15:39, 13 юни 2009

2009-06-13T15:39:34Z

НадяД в 15:34, 13 юни 2009

2009-06-13T15:34:06Z

Показване на промените

НадяД в 15:24, 13 юни 2009

2009-06-13T15:24:09Z

НадяД в 15:17, 13 юни 2009

2009-06-13T15:17:19Z

Хирон: Нова страница: ==Светлина, топлина и сила== Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри уче...

2009-06-09T20:10:09Z

Нова страница: ==Светлина, топлина и сила== Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри уче...

Нова страница

==Светлина, топлина и сила==

Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри ученици, да из-пълняват волята Божия. Който иска да бъде добър ученик, той трябва да държи ума, сърцето и волята си в изправно положение. Когато маслото изтича, гърнето не е здраво; когато водата изтича, шишето не е здраво. Какво става с маслото и с водата, които изтичат от пукнатите еждове? Те изгуб-ват чистотата си, в тях влиза нещо отвън, което ги прави мжтни. В такова положение се намират и хората на земята, вследствие на което се натъкват на гол-вми противоречия. Запример, мома и момък се обичат, оженват се, раждат им се деца. Майката и бащата се обичат, и децата им се раждат и отглеждат с любов. След няколко години, обаче, между родителите и децата се явява н-вкакво недоразумение. Коя е причината за това? Един или двама от семейството са пукнати стомни: или майката и сина, или бащата и дъщерята. Ако всички членове в семейството са здрави стомни, не-

Иоана, 18 гл.

226

възможно е да се яви никакво недоразумение между тях. Когато стомната е пукната, съдържанието й изтича, пада на земята и придобива н-вкакъв външен елемент, който не му е присъщ. Този елемент, именно, внася известно недоразумение за окржжаващиг. Докато бащата е жив, синовете и дъщерите жив-вят добре помежду си. Щом бащата замине за другия св"г, те започват да се карат за наследство, всеки иска да вземе по-гол-вм дял. Чрез наследството се проверява техната здравина. Сега тъ- разбират, че са пукнати стомни. Ако бащата не беше умръ\л, синовет^ и дъщерите нямаше да зна-ят, че имат нещо болно в себе си.

В притчата за „блудния* син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, да поживее свободно. За да не го обиди, да не се почувствува ограничен, баща му дал, каквото му се падало от наследството и го изпратил в широкия св"г. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син", се вернал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му бил добър и разумен човек. Като се вернал в кж.щи, бащата го при-ел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, голъчмият син ви-д-вл, че баща му устроил голъчио угощение и запитал, за кого се прави това. Като узнал, че баща му устроил угощението за мал-

227

кия му брат, той се ядосал и казал на баща си: Толкова време вече, как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си. Бащата отговорил: Няма защо да се съриш. Брат ти бътпе загубен и се нам-ври, мъртав бЯше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ги брат? Значи, бащата се примирява с малкия си син, а гол-вмият син му се съри. Защо? Стомната му е пукната н-БКж.де. Малкият син разбра, че баща му е добър и разумен, а голямият син го обвини в несправедливости

Като ученици на новото учение, вие искате да отидете в свЯта, да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и по-рядък, на законност, те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсъ-каде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите, как да се обичат, и това знаят. Като отивате между свЯтски хора, внимавайте да не постжлите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: Синко, върви право! Младият рак отговорил: Татко, покажи ми, как трЯбва да ходя. Тръгни ти напред, аз след тебе, да се науча. Старият рак тръгнал напред, а синът подир него.–Татко, и аз вервя така, казал младият рак.

228

Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вервят другитъ\ и ти ще вървиш с тях. Да проповтедваш на хората, не значи, да ги учиш на това, което те знаят, но да си готов да сподътшш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го сподЪлиш с всбки, който има никаква нужда. Не спорете, кой пръв е получил благото. Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използувал, както тр-вбва. Мнозина виждат изгрева на слънцето, но малцина го използуват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото слънце по един на-чин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека.

Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не раз-бират. Ето, Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше, какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато б-вше готов да се бори за Христа и отреза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петра: „Петре, скрий ножа в ножницата!" С тези думи Христос искаше да

229

му каже, че с отсичане на едно ухо работа не се верши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие пон-вкога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако умра-зата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата смърт, хората започват да се смущават. Те-б не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи, да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот.

Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят. Те-б се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче, като се нам-Бри пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човт>к познава силата си само при изпитанията. Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на н-бкоя майка и ще видите, колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща, да видите, колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на бога-

230

тия човек, да видите, колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома, да видите, колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека, да опитате хладнокръвието му; вземете оржжието на войника, ще видите, дали е хладнокръвен.

Кога употр-вбяват думата „хладнокръвен"? Когато искат да кажат, че н-бкой човек понася спокойно страданията и изпитанията. Обаче, тази дума не е употребена на м^сто. И рибата е хладнокръвна, или студено-кръвна, но нито е философ, нито е търпелива. Когато ръцете и краката на човтжа истиват, той става философ; не краде, не бъта, не яде и не говори. Той става като светия. И въл-кът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. Щом се стопли, той веднага напада овцата. Когато замръзне, и овцата става светия; като се стопли, тя започва да пасе трева. За свое оправдание, вълкът казва: Ако овцата имаше много висока, или много низка температура, не бих я нападал. Понеже има малка топлина, аз я нападам. Следователно, вината е в овцата, а не в мене. Права ли е философията на вълка?

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората убиват вълците, защото им причиняват пакости. Вълкът напада главно овцетъч Можете ли да възпитате вълка, да го заставите да се откаже от овцата? Каквито опити да правите, вълкът не може да се възпита. Докато е вълк, все ще яде овце. Една отъ

231

причините да яде овце се крие в желанието му да стане овца, да смекчи характера си. Всички преследват вълка, убиват го заради лошия му и жесток характер. Той съзнава това и търси начин да смекчи характера си. Като се храни с овце, той ще придобие тях-ния характер и някога, в далечното бъде-ще вълкът ще стане овца. Оттук вадим заключението: каквато храна употребява чо-.в-бк, такива качества придобива. Иска ли да придобие любовта, чов^бк трябва да се храни с нейните елементи.

Като слушате да се говори, че вълкът може да стане овца, това ви се вижда невъзможна, противоречиво. В живота противоречия няма. Противоречия саществуват в умо-вет- на хората. Т4 сами казват за никого, че има вълчи характер. Как е възможно чо-вък да има вълчи характер? Възможно е. Храната, която човек употребява, може да ожесточи характера му, да го преверне в животно. Нечистата и груба храна, изразена в лоши мисли и чувства, огрубява човешкия .характер. Поради лошия и нечист живот, човек постепенно губи добродетелите си и проявява качества, които го понижават. Какво ще кажете за онзи човтж, който поради пиянство и други слабости продава всичко ценно? Следш като продаде всичкия си имот, той продава жената и децата си. Този човек е продал всички свои добродетели. Какво ще кажете за една мома, която продава или залага

232

убежденията си за черните очи на един мо-мък? Тази мома е изгубила една от своит^ добродетели. Ще дойде ден, когато момъкът с черните очи ще почерни и нея. Защо? Защото тя не се е пожертвувала за душата на момъка, но за черните му очи. Някоя мома се влюбва в ръцет-, в пръстите на един мо-мък и казва, че рлщетъ- му са като на ан-гел. Като се ожени за него, тя опитва ти» ангелски ръце на гърба си. Той става капел-майстор за нея и започва да маха с ръце-тъ- си из въздуха. Щом усъти тия ръце върху гърба си, тя започва да плаче. Всбки би плакал от такива ръце. Всбки би пла-кал от чернит" очи на онзи момък, който е в състояние да припише на момата всички престлшления.

Момък, който обича една мома, трябва да й припише всички добродетели. Той тр-вб-ва да бъде за нея художник, а не капелмай-стор. Като художник, той трябва всеки ден да я рисува, да създаде от нея ангел» ски образ. Като нарисува хубави картини, той има право да ги продава, но в никой случай няма право да продава своята възлюбена. В този смисъл, всбки човек трябва да стане художник, да вижда красивото в хората. Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Бо-жествен дух и Божествена душа, а сяицо-така – Божествен ум и Божествено сърце.

233

Лошото в човека е кал, която може да се изчисти. За да не се каляте, не се спирайте върху нечистото в човека. Вл4зе ли животът в него, той всичко ще изчисти. Задачата на художника е да рисува и да изучава чъртитъ-на човека. Той трябва да знае, защо косата на един човек е мека, а на друг – остра; защо ноктите на един човек са кж.си и широки, а на друг – теени и дълги; защо носът на един човек е къс, а на друг – дълъг. Като рисува хората, художникът лесно изучава чъртите и линиите на човеш-кото лице.

Един знамените художник бил пови-кан от един богат американец, да го рисува. Художникът се условил с него и започнал да го рисува. Той работил цял месец върху портрета на американеца, но останал очуден, че носът му не се пода-вал. На вевко позиране той изправял носа, но на другия ден пак се указвало нещо криво. След продължителна работа върху портрета, художникът казал на американеца : Господине, ще ме извините, не мога да нарисувам носа ви – нещо не ми се подава. Както да го изправям, на другия ден пак намирам нещо криво. Вие сте първият човек, на когото не съм могъл досега да нарисувам носа Особен е вашият нос. –Много естествено, моят нос е изкуственъ– спокойно отговорил американецът. При всЪ-

234

ко позиране той побутвал носа си, и с това изм-внял посоката на линиите- му.

Казвам: Не рисувайте изкуствени носове! Не примирявайте непримиримите неща в живота. Дължите ли нещо на никого, платете дълга си. – Ще го помоля да ми прости. – Не, плати дълга си – нищо повече. Следователно, искаш ли да се примириш с Бога, трябва да Го обикнеш. Ти можеш да плачеш, да се разкайваш, колкото щеш, но не Го ли обичаш, никакво примиряване не може да стане. Само любовта е в състояние да примири противоречията в живота. Без любов горчивите думи си остават горчиви, а сладките губят сладостта си. Без любов и най-големите благодеяния остават безплодни.

Един богат американец умрел и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го за-питал: Къде отиваш? – В рая. Докато бех на земята, правих много добрини, заради които трябва да бж.да в рая. – Какви добрини си правил? – Направих една черква. – Какво получи за това?–Всички вестници писаха за мене. – Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело? – Направих едно училище. – Какво получи за това? – Нарекоха училището на мое име. – И за това ти е платено. – Друго добро дело? – Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член. – И

235

за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил. Дълго време мислил американецът и най-после казал: Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да й дам н-вкаква помощ. Аз й казах, че бързам, не мога да се спи. рам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз й под-хверлих един долар и си заминах. – Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе. Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, Всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога.

Като ученици, от вас се изисква да станете художници, да изучавате хората и да рисувате само красивите им чърти. Това може да постигнете с помощта на любовта. Само онзи може да вижда красивото, който обича. Само онзи може да се жертвува, който обича. Запитвали ли сте се, можете ли да обичате поне един човек така, че да сте готови да пожертвувате за него всичко? Кой може да бъде този единият? Той може да бъде или Бог, или вашият ближен, или вие самият. Човек трябва да започне или със себе си, или

236

с ближния си, или с Бога. Отдето да започне, все е добре, но важно е да обича. И като> обича, да е готов на всякакви жертви. В това седи силата на човека. Истински худож-ник е онзи, който със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля може да пожертвува всичко. Истинският художник туря всички линии на местото им и от тях създава красива картина. Погръчшките на хората не са нищо друго, освен части от цялото,. т. е. отд-влни линии от една красива картина.

Желая на всички да бъдете велики художници, от погр-вшките и недостатъците на хората да рисувате красиви картини. Лю-бовьта превръща всички слабости и недостатъци на хората в велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и м-бсто. Ако храни новороденото си дете с тверда храна, майката върши пре-стъпление. Новороденото дете се храни сама с мл-бко. В този смисъл, злото, престъпле-нието, като части на цялото, в бъдеще ще се превернат в добродетели.

Като ученици, вие трябва да се научите да преодолявате мъчнотиитъч Дават ли ви тверда храна, приложете зъбит^ си – своите добродетели. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Не можете ли да я дъвчете, вие сте слаб човек. Вижте, какво пра-

237

вят растенията с въглеродния двуокис. Макар и задушлив газ, тъ- го приемат като храна: разлагат го на въглерод и ки-слород. Въглерода задържат в себе си и го обработват в сложни органически съединения, а кислорода изпращат в въздуха, с което го опрЪсняват и пречистват. Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превернат сегашното зло в бъдеще добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество.

Желая ви да бъдете мощни и силни, да бъдете герои, да превръщате злото в добро, скърбите в радости, да образувате сладки и вкусни плодове, както за себе си, така и за своите ближни.

От тъмнина към светлина!

От студ към топлина!

От безсилие към сила!

*

6. август, 5 ч. с.

← По-стара версия		Версия от 12:15, 25 септември 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1939]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Езикът на Любовта]]
		+
	==Светлина, топлина и сила==		==Светлина, топлина и сила==
	[Йоана, 18 гл.]		[Йоана, 18 гл.]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Казвам: Не рисувайте изкуствени носове! Не примирявайте непримиримите неща в живота. Дължите ли нещо на някого, платете дълга си. – Ще го помоля да ми прости. – Не, плати дълга си – нищо повече. Следователно, искаш ли да се примириш с Бога, трябва да Го обикнеш. Ти можеш да плачеш, да се разкайваш, колкото щеш, но не Го ли обичаш, никакво примиряване не може да стане. Само любовта е в състояние да примири противоречията в живота. Без любов горчивите думи си остават горчиви, а сладките губят сладостта си. Без любов и най-големите благодеяния остават безплодни.
-Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал: Къде отиваш? – В рая. Докато бях на земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая. – Какви добрини си правил? – Направих една черква. – Какво получи за това? – Всички вестници писаха за мене. – Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело? – Направих едно училище. – Какво получи за това? –	Нарекоха училището на мое име. – И за това ти е платено. – Друго добро дело? – Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член. – И
+Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал: Къде отиваш? – В рая. Докато бях на земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая. – Какви добрини си правил? – Направих една черква. – Какво получи за това? – Всички вестници писаха за мене. – Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело? – Направих едно училище. – Какво получи за това? –	Нарекоха училището на мое име. – И за това ти е платено. – Друго добро дело? – Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член. – И за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил. Дълго време мислил американецът и най-после казал: Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да й дам някаква помощ. Аз й казах, че бързам, не мога да се спирам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз й подхвърлих един долар и си заминах. – Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе. Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, Всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога.
+Като ученици, от вас се изисква да станете художници, да изучавате хората и да рисувате само красивите им черти. Това може да постигнете с помощта на любовта. Само онзи може да вижда красивото, който обича. Само онзи може да се жертва, който обича. Запитвали ли сте се, можете ли да обичате поне един човек така, че да сте готови да пожертвувате за него всичко? Кой може да бъде този единият? Той може да бъде или Бог, или вашият ближен, или вие самият. Човек трябва да започне или със себе си, или с ближния си, или с Бога. Отдето да започне, все е добре, но важно е да обича. И като обича, да е готов на всякакви жертви. В това седи силата на човека. Истински художник е онзи, който със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля може да пожертва всичко. Истинският художник туря всички линии на местото им и от тях създава красива картина. Погрешките на хората не са нищо друго, освен части от цялото,.  т. е. отделни линии от една красива картина.
-за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил. Дълго време мислил американецът и най-после казал: Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да й дам н-вкаква помощ. Аз й казах, че бързам, не мога да се спи. рам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз й под-хверлих един долар и си заминах. – Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе. Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, Всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога.
+Желая на всички да бъдете велики художници, от погрешките и недостатъците на хората да рисувате красиви картини. Любовта превръща всички слабости и недостатъци на хората в велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и място. Ако храни новороденото си дете с твърда храна, майката върши престъпление. Новороденото дете се храни сама с мляко. В този смисъл, злото, престъплението, като части на цялото, в бъдеще ще се превърнат в добродетели.
-Като ученици, от вас се изисква да станете художници, да изучавате хората и да рисувате само красивите им чърти. Това може да постигнете с помощта на любовта. Само онзи може да вижда красивото, който обича. Само онзи може да се жертвува, който обича. Запитвали ли сте се, можете ли да обичате поне един човек така, че да сте готови да пожертвувате за него всичко? Кой може да бъде този единият? Той може да бъде или Бог, или вашият ближен, или вие самият. Човек трябва да започне или със себе си, или
+Като ученици, вие трябва да се научите да преодолявате мъчнотиите. Дават ли ви твърда храна, приложете зъбите си – своите добродетели. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Не можете ли да я дъвчете, вие сте слаб човек. Вижте, какво правят растенията с въглеродния двуокис. Макар и задушлив газ, те го приемат като храна: разлагат го на въглерод и кислород. Въглерода задържат в себе си и го обработват в сложни органически съединения, а кислорода изпращат във въздуха, с което го опресняват и пречистват. Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превърнат сегашното зло в бъдеще добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество.
-−
-−
-−
-−
-с ближния си, или с Бога. Отдето да започне, все е добре, но важно е да обича. И като> обича, да е готов на всякакви жертви. В това седи силата на човека. Истински худож-ник е онзи, който със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля може да пожертвува всичко. Истинският художник туря всички линии на местото им и от тях създава красива картина. Погръчшките на хората не са нищо друго, освен части от цялото,.  т. е. отд-влни линии от една красива картина.
-−
-Желая на всички да бъдете велики художници, от погр-вшките и недостатъците на хората да рисувате красиви картини. Лю-бовьта превръща всички слабости и недостатъци на хората в велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и м-бсто. Ако храни новороденото си дете с тверда храна, майката върши пре-стъпление. Новороденото дете се храни сама с мл-бко. В този смисъл, злото, престъпле-нието, като части на цялото, в бъдеще ще се превернат в добродетели.
-−
-Като ученици, вие трябва да се научите да преодолявате мъчнотиитъч Дават ли ви тверда храна, приложете зъбит^ си – своите добродетели. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Не можете ли да я дъвчете, вие сте слаб човек. Вижте, какво пра-
-−
-−
-−
-−
-вят растенията с въглеродния двуокис. Макар и задушлив газ, тъ- го приемат като храна: разлагат го на въглерод и ки-слород. Въглерода задържат в себе си и го обработват в сложни органически съединения, а кислорода изпращат в въздуха, с което го опрЪсняват и пречистват. Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превернат сегашното зло в бъдеще добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество.
 Желая ви да бъдете мощни и силни, да бъдете герои, да превръщате злото в добро, скърбите в радости, да образувате сладки и вкусни плодове, както за себе си, така и за своите ближни.
@@ Ред 55: / Ред 41: @@
 От безсилие към сила!
 . август, 5 ч. с.

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Като ученици на новото учение, вие искате да отидете в света, да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и порядък, на законност,  те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсякъде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите, как да се обичат, и това знаят. Като отивате между светски хора, внимавайте да не постъпите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: Синко, върви право! Младият рак отговорил: Татко, покажи ми, как трябва да ходя. Тръгни ти напред, аз след тебе, да се науча. Старият рак тръгнал напред, а синът подир него. – Татко, и аз вървя така, казал младият рак.
+Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вървят другите и ти ще вървиш с тях. Да проповядваш на хората, не значи, да ги учиш на това, което те знаят, но да си готов да споделиш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го споделиш с всеки, който има никаква нужда. Не спорете, кой пръв е получил благото. Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използвал, както трябва. Мнозина виждат изгрева на слънцето, но малцина го използват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото слънце по един начин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека.
-−
-Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вервят другитъ\ и ти ще вървиш с тях. Да проповтедваш на хората, не значи, да ги учиш на това, което  те знаят, но да си готов да сподътшш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го сподЪлиш с всбки, който има никаква нужда. Не спорете, кой пръв е получил благото. Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използувал, както тр-вбва. Мнозина виждат изгрева на слънцето, но малцина го използуват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото слънце по един на-чин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека.
+Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не разбират. Ето, Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше, какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато беше готов да се бори за Христа и отряза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петра: „Петре, скрий ножа в ножницата!" С тези думи Христос искаше да му каже, че с отсичане на едно ухо работа не се върши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата смърт, хората започват да се смущават.  Те не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи, да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот.
-Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не раз-бират. Ето, Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше, какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато б-вше готов да се бори за Христа и отреза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петра: „Петре, скрий ножа в ножницата!" С тези думи Христос искаше да
+Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят.  Те се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче, като се намери пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човек познава силата си само при изпитанията. Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на някоя майка и ще видите, колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща, да видите, колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на богатия човек, да видите, колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома, да видите, колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека, да опитате хладнокръвието му; вземете оръжието на войника, ще видите, дали е хладнокръвен.
+Кога употребяват думата „хладнокръвен"? Когато искат да кажат, че някой човек понася спокойно страданията и изпитанията. Обаче, тази дума не е употребена на място. И рибата е хладнокръвна, или студенокръвна, но нито е философ, нито е търпелива. Когато ръцете и краката на човека изстиват, той става философ; не краде, не бяга, не яде и не говори. Той става като светия. И вълкът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. Щом се стопли, той веднага напада овцата. Когато замръзне, и овцата става светия; като се стопли, тя започва да пасе трева. За свое оправдание, вълкът казва: Ако овцата имаше много висока, или много низка температура, не бих я нападал. Понеже има малка топлина, аз я нападам. Следователно, вината е в овцата, а не в мене. Права ли е философията на вълка?
-−
-−
-му каже, че с отсичане на едно ухо работа не се верши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие пон-вкога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако умра-зата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата смърт, хората започват да се смущават.  Те-б не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи, да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот.
-−
-Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят.  Те-б се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче, като се нам-Бри пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човт>к познава силата си само при изпитанията. Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на н-бкоя майка и ще видите, колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща, да видите, колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на бога-
-−
-−
-−
-−
-тия човек, да видите, колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома, да видите, колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека, да опитате хладнокръвието му; вземете оржжието на войника, ще видите, дали е хладнокръвен.
-−
-Кога употр-вбяват думата „хладнокръвен"? Когато искат да кажат, че н-бкой човек понася спокойно страданията и изпитанията. Обаче, тази дума не е употребена на м^сто. И рибата е хладнокръвна, или студено-кръвна, но нито е философ, нито е търпелива. Когато ръцете и краката на човтжа истиват, той става философ; не краде, не бъта, не яде и не говори. Той става като светия. И въл-кът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. Щом се стопли, той веднага напада овцата. Когато замръзне, и овцата става светия; като се стопли, тя започва да пасе трева. За свое оправдание, вълкът казва: Ако овцата имаше много висока, или много низка температура, не бих я нападал. Понеже има малка топлина, аз я нападам. Следователно, вината е в овцата, а не в мене. Права ли е философията на вълка?
-−
-Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората убиват вълците, защото им причиняват пакости. Вълкът напада главно овцетъч Можете ли да възпитате вълка, да го заставите да се откаже от овцата? Каквито опити да правите, вълкът не може да се възпита. Докато е вълк, все ще яде овце. Една отъ

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Светлина, топлина и сила==
-Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри ученици, да из-пълняват волята Божия. Който иска да бъде добър ученик, той трябва да държи ума, сърцето и волята си в изправно положение. Когато маслото изтича, гърнето не е здраво; когато водата изтича, шишето не е здраво. Какво става с маслото и с водата, които изтичат от пукнатите еждове? Те изгуб-ват чистотата си, в тях влиза нещо отвън, което ги прави мжтни. В такова положение се намират и хората на земята, вследствие на което се натъкват на гол-вми противоречия. Запример, мома и момък се обичат, оженват се, раждат им се деца. Майката и бащата се обичат, и децата им се раждат и отглеждат с любов. След няколко години, обаче, между родителите и децата се явява н-вкакво недоразумение. Коя е причината за това? Един или двама от семейството са пукнати стомни: или майката и сина, или бащата и дъщерята. Ако всички членове в семейството са здрави стомни, не-
+Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри ученици, да изпълняват волята Божия. Който иска да бъде добър ученик, той трябва да държи ума, сърцето и волята си в изправно положение. Когато маслото изтича, гърнето не е здраво; когато водата изтича, шишето не е здраво. Какво става с маслото и с водата, които изтичат от пукнатите съдове? Те изгубват чистотата си, в тях влиза нещо отвън, което ги прави мътни. В такова положение се намират и хората на земята, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Запример, мома и момък се обичат, оженват се, раждат им се деца. Майката и бащата се обичат, и децата им се раждат и отглеждат с любов. След няколко години, обаче, между родителите и децата се явява някакво недоразумение. Коя е причината за това? Един или двама от семейството са пукнати стомни: или майката и сина, или бащата и дъщерята. Ако всички членове в семейството са здрави стомни, невъзможно е да се яви никакво недоразумение между тях. Когато стомната е пукната, съдържанието й изтича, пада на земята и придобива някакъв външен елемент, който не му е присъщ. Този елемент, именно, внася известно недоразумение за окръжаващите. Докато бащата е жив, синовете и дъщерите живеят добре помежду си. Щом бащата замине за другия свят, те започват да се карат за наследство, всеки иска да вземе по-голям дял. Чрез наследството се проверява тяхната здравина. Сега те разбират, че са пукнати стомни. Ако бащата не беше умрял, синовете и дъщерите нямаше да знаят, че имат нещо болно в себе си.
-Иоана, 18 гл.
+В притчата за „блудния" син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, да поживее свободно. За да не го обиди, да не се почувства ограничен, баща му дал, каквото му се падало от наследството и го изпратил в широкия свят. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син", се върнал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му бил добър и разумен човек. Като се върнал вкъщи, бащата го приел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, големият син видял, че баща му устроил голямо угощение и запитал, за кого се прави това. Като узнал, че баща му устроил угощението за малкия му брат, той се ядосал и казал на баща си: Толкова време вече, как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си. Бащата отговорил: Няма защо да се сърдиш. Брат ти беше загубен и се намери, мъртъв беше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ги брат? Значи, бащата се примирява с малкия си син, а големият син му се сърди. Защо? Стомната му е пукната някъде. Малкият син разбра, че баща му е добър и разумен, а големият син го обвини в несправедливости
+Като ученици на новото учение, вие искате да отидете в света, да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и порядък, на законност,  те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсякъде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите, как да се обичат, и това знаят. Като отивате между светски хора, внимавайте да не постъпите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: Синко, върви право! Младият рак отговорил: Татко, покажи ми, как трябва да ходя. Тръгни ти напред, аз след тебе, да се науча. Старият рак тръгнал напред, а синът подир него. – Татко, и аз вървя така, казал младият рак.
-−
-−
-възможно е да се яви никакво недоразумение между тях. Когато стомната е пукната, съдържанието й изтича, пада на земята и придобива н-вкакъв външен елемент, който не му е присъщ. Този елемент, именно, внася известно недоразумение за окржжаващиг. Докато бащата е жив, синовете и дъщерите жив-вят добре помежду си. Щом бащата замине за другия св"г, те започват да се карат за наследство, всеки иска да вземе по-гол-вм дял. Чрез наследството се проверява техната здравина. Сега тъ- разбират, че са пукнати стомни. Ако бащата не беше умръ\л, синовет^ и дъщерите нямаше да зна-ят, че имат нещо болно в себе си.
-−
-В притчата за „блудния* син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, да поживее свободно. За да не го обиди, да не се почувствува ограничен, баща му дал, каквото му се падало от наследството и го изпратил в широкия св"г. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син", се вернал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му бил добър и разумен човек. Като се вернал в кж.щи, бащата го при-ел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, голъчмият син ви-д-вл, че баща му устроил голъчио угощение и запитал, за кого се прави това. Като узнал, че баща му устроил угощението за мал-
-−
-−
-−
-−
-кия му брат, той се ядосал и казал на баща си: Толкова време вече, как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си. Бащата отговорил: Няма защо да се съриш. Брат ти бътпе загубен и се нам-ври, мъртав бЯше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ги брат? Значи, бащата се примирява с малкия си син, а гол-вмият син му се съри. Защо? Стомната му е пукната н-БКж.де. Малкият син разбра, че баща му е добър и разумен, а голямият син го обвини в несправедливости
-−
-Като ученици на новото учение, вие искате да отидете в свЯта, да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и по-рядък, на законност,  те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсъ-каде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите, как да се обичат, и това знаят. Като отивате между свЯтски хора, внимавайте да не постжлите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: Синко, върви право! Младият рак отговорил: Татко, покажи ми, как трЯбва да ходя. Тръгни ти напред, аз след тебе, да се науча. Старият рак тръгнал напред, а синът подир него.–Татко, и аз вервя така, казал младият рак.