Силите в природата - Редакционна история

Донка в 17:10, 9 октомври 2011

2011-10-09T17:10:41Z

Донка в 17:10, 9 октомври 2011

2011-10-09T17:10:27Z

Донка в 17:09, 9 октомври 2011

2011-10-09T17:09:26Z

Ани в 06:28, 27 април 2009

2009-04-27T06:28:06Z

Показване на промените

Ruana: /* Силите на природата */

2009-03-17T13:15:09Z

‎Силите на природата

Ruana: /* трета секция */

2009-03-17T07:56:50Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-03-17T07:55:04Z

‎втора секция

Ruana: /* Силите на природата */

2009-03-17T07:46:34Z

‎Силите на природата

Ruana: /* трета секция */

2009-03-16T13:18:27Z

‎трета секция

Показване на промените

Ruana: /* втора секция */

2009-03-16T12:25:15Z

‎втора секция

Показване на промените

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[Младежки окултен клас]] - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)
-[[КНИГА: Силите на природата]]
+[[КНИГА: Силите на Природата]]
 ==Силите на природата ==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[Младежки окултен клас]] - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)
-[[КНИГА: СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА]]
+[[КНИГА: Силите на природата]]
 ==Силите на природата ==

← По-стара версия		Версия от 17:09, 9 октомври 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)
		+
		+	[[КНИГА: СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА]]
		+
	==Силите на природата ==		==Силите на природата ==

← По-стара версия		Версия от 13:15, 17 март 2009
Ред 47:		Ред 47:
	В истината е скрит животът.		В истината е скрит животът.

−	Лекция от Учителя, държана на 8-ми октомври, 1943 г. София–Изгрев.	+	1. Лекция от Учителя, държана на 8-ми октомври, 1943 г. София–Изгрев.

← По-стара версия		Версия от 07:56, 17 март 2009
Ред 22:		Ред 22:

	Днес много хора страдат по причина на това, че искат да притежават неща, които не са определени за тях. Позволено е да гледаш ябълката на своя съсед, но не е позволено да късаш от нея. На първите човеци беше забранено да ядат от плода на дървото за познаване на Доброто и на злото, но те ядоха. За непослушанието им ги изпъдиха от рая. Хората страдат, именно, за непослушанието си. На всеки човек е забранено нещо, но, въпреки това, той си позволява да взима от забраненото. Той пита: Защо да не взема? – Ако вземеш, ще излезеш от рая. Достатъчно е да се докоснеш до забранения плод, за да се натъкнеш на несгодите в живота. Например, светлината е достъпна за човека, но влезе ли в окото ти повече светлина, отколкото трябва, то се затваря. Природата е предвидила това и поставила мярка – колко светлина може да приема човешкото око. Колкото по-слаба е светлината, толкова повече се разширява зеницата; колкото по-силна е светлината, толкова повече се свива зеницата. Дойдеш ли до светлината в природата, колкото по-малко светлина приемаш, толкова по-добре. Растенията приемат повече светлина, отколкото топлина. Човек приема повече топлина, а по-малко светлина. Някои растения разлагат светлината и едни цветове задържат, а други – отблъскват. Червените цветя задържат всички цветове на светлината, а отблъскват червения. Белите цветя отблъскват изцяло светлината, което показва, че те не се нуждаят от светлина. Те раздават всичката светлина. – Защо я раздават? – Можеш ли да спиш вечер със запалена лампа? Светлината действува на очите, и ти не можеш да спиш. На тъмно се спи по-добре, отколкото на светло. Когато почиваш, не ти е нужна светлина ; когато работиш, имаш нужда от светлина. Природата не позволява да изразходваш енергиите й напразно. Тя не обича разточителността. Когато не употребяваш нещата на място, ти ставаш разточителен. Страданията се дължат на разточителността. В природата няма нито разточителност, нито недоимък.		Днес много хора страдат по причина на това, че искат да притежават неща, които не са определени за тях. Позволено е да гледаш ябълката на своя съсед, но не е позволено да късаш от нея. На първите човеци беше забранено да ядат от плода на дървото за познаване на Доброто и на злото, но те ядоха. За непослушанието им ги изпъдиха от рая. Хората страдат, именно, за непослушанието си. На всеки човек е забранено нещо, но, въпреки това, той си позволява да взима от забраненото. Той пита: Защо да не взема? – Ако вземеш, ще излезеш от рая. Достатъчно е да се докоснеш до забранения плод, за да се натъкнеш на несгодите в живота. Например, светлината е достъпна за човека, но влезе ли в окото ти повече светлина, отколкото трябва, то се затваря. Природата е предвидила това и поставила мярка – колко светлина може да приема човешкото око. Колкото по-слаба е светлината, толкова повече се разширява зеницата; колкото по-силна е светлината, толкова повече се свива зеницата. Дойдеш ли до светлината в природата, колкото по-малко светлина приемаш, толкова по-добре. Растенията приемат повече светлина, отколкото топлина. Човек приема повече топлина, а по-малко светлина. Някои растения разлагат светлината и едни цветове задържат, а други – отблъскват. Червените цветя задържат всички цветове на светлината, а отблъскват червения. Белите цветя отблъскват изцяло светлината, което показва, че те не се нуждаят от светлина. Те раздават всичката светлина. – Защо я раздават? – Можеш ли да спиш вечер със запалена лампа? Светлината действува на очите, и ти не можеш да спиш. На тъмно се спи по-добре, отколкото на светло. Когато почиваш, не ти е нужна светлина ; когато работиш, имаш нужда от светлина. Природата не позволява да изразходваш енергиите й напразно. Тя не обича разточителността. Когато не употребяваш нещата на място, ти ставаш разточителен. Страданията се дължат на разточителността. В природата няма нито разточителност, нито недоимък.
−
−	~~== трета секция ==~~

	Преди Общоевропейската война хората бяха по-разточителни, отколкото днес. Хляб имаха в изобилие и не го ценеха. Обаче, днес всички го ценят. Срещам един професор, носи под мишца три четвърти хляб – едната четвъртинка отрязана – за трима души. Преди войната слугинята носеше хляба, а сега професорът го носи, страхува се да не остане без хляб. Малко е четвърт хляб на човек, но всички го пестят, не го разпиляват, както по-рано.		Преди Общоевропейската война хората бяха по-разточителни, отколкото днес. Хляб имаха в изобилие и не го ценеха. Обаче, днес всички го ценят. Срещам един професор, носи под мишца три четвърти хляб – едната четвъртинка отрязана – за трима души. Преди войната слугинята носеше хляба, а сега професорът го носи, страхува се да не остане без хляб. Малко е четвърт хляб на човек, но всички го пестят, не го разпиляват, както по-рано.

← По-стара версия		Версия от 07:55, 17 март 2009
Ред 6:		Ред 6:

	Коя е естествената височина на човека? Ако е висок три метра, економично ли е? Колко метра плат му е нужно за дрехи? През каква врата трябва да минава. Колко ядене му е нужно на ден? Според мене, нормално е човек да бъде 165 см. висок. Значи, той е взел една единица от Слънцето, шест единици от любовта, т. е. от Венера и пет единици от Меркурий. Числото пет представя сърп //ВИЖ ТЕКСТ-ОРИГИНАЛ//, с който може да се жъне. Това число всякога взима. Пригърнеш някого с ръката си, хванеш го – това е все Меркурий. Числото шест показва, че се намираш пред много пътища и се чудиш, кой път да хванеш. – Кой е правият път? – Пътят на най-малкия разход, на най-малкото съпротивление. Въпреки това, като придобие нещо, човек иска да има още по-голяма придобивка. Например, спечелиш един милион, искаш да имаш два милиона. Как ще носиш толкова много пари? Знай, че твое е това, което ти сам можеш да носиш. На него можеш да разчиташ. Не можеш да разчиташ на това, което драгите носят. То е чуждо. Как можеш да разчиташ на знанието, което се съдържа в сто-двеста тома? Ти не можеш да носиш това знание в главата си.		Коя е естествената височина на човека? Ако е висок три метра, економично ли е? Колко метра плат му е нужно за дрехи? През каква врата трябва да минава. Колко ядене му е нужно на ден? Според мене, нормално е човек да бъде 165 см. висок. Значи, той е взел една единица от Слънцето, шест единици от любовта, т. е. от Венера и пет единици от Меркурий. Числото пет представя сърп //ВИЖ ТЕКСТ-ОРИГИНАЛ//, с който може да се жъне. Това число всякога взима. Пригърнеш някого с ръката си, хванеш го – това е все Меркурий. Числото шест показва, че се намираш пред много пътища и се чудиш, кой път да хванеш. – Кой е правият път? – Пътят на най-малкия разход, на най-малкото съпротивление. Въпреки това, като придобие нещо, човек иска да има още по-голяма придобивка. Например, спечелиш един милион, искаш да имаш два милиона. Как ще носиш толкова много пари? Знай, че твое е това, което ти сам можеш да носиш. На него можеш да разчиташ. Не можеш да разчиташ на това, което драгите носят. То е чуждо. Как можеш да разчиташ на знанието, което се съдържа в сто-двеста тома? Ти не можеш да носиш това знание в главата си.
−
−	~~== втора секция ==~~

	Съвременният човек трябва да знае, кое е негово и кое – чуждо. Това, което радва човека, е негово. Това, което му причинява скръб, е чуждо. Божественото носи радост, а човешкото – скръб. Човек всякога скърби, че не е богат като другите, че къщата му не е толкова хубава, колкото на съседа му. Какво се ползува той, ако е богат, добре облечен, живее в хубава къща, а е болен? За предпочитане е да бъдеш прост овчар, но здрав, отколкото да си богат, добре облечен, да живееш в хубава къща и да си болен. Кое предпочитате: да бъдете философ, но болен, или прост овчар, който свободно се движи по планините, диша чист въздух, яде проста храна, но е здрав и разположен. Да можеш свободно да се движиш, дето пожелаеш, да ядеш с разположение, да дишаш чистия планински въздух, това значи, да бъдеш свободен като птица. И мухата е свободна, но попадне ли в паяжината, губи свободата си. Тя влиза в къщите на хората, кацва, дето иска, волна е като птица. Тя се радва на свободата си. Всеки свободен човек е крилат като птица. Значи, крилете имат отношение към свободата. Мухата обича светлината, затова търси светли места. Щом види добре осветена стая, веднага влиза вътре. Тя обича и свободата. Като забележи, че прозорците на стаята са затворени, тя започва да се блъска в тях, но не може да излезе навън. И птицата, като влезе в стая със затворени прозорци, започва да се блъска в тях. Най-после, замаяна тя пада на земята.		Съвременният човек трябва да знае, кое е негово и кое – чуждо. Това, което радва човека, е негово. Това, което му причинява скръб, е чуждо. Божественото носи радост, а човешкото – скръб. Човек всякога скърби, че не е богат като другите, че къщата му не е толкова хубава, колкото на съседа му. Какво се ползува той, ако е богат, добре облечен, живее в хубава къща, а е болен? За предпочитане е да бъдеш прост овчар, но здрав, отколкото да си богат, добре облечен, да живееш в хубава къща и да си болен. Кое предпочитате: да бъдете философ, но болен, или прост овчар, който свободно се движи по планините, диша чист въздух, яде проста храна, но е здрав и разположен. Да можеш свободно да се движиш, дето пожелаеш, да ядеш с разположение, да дишаш чистия планински въздух, това значи, да бъдеш свободен като птица. И мухата е свободна, но попадне ли в паяжината, губи свободата си. Тя влиза в къщите на хората, кацва, дето иска, волна е като птица. Тя се радва на свободата си. Всеки свободен човек е крилат като птица. Значи, крилете имат отношение към свободата. Мухата обича светлината, затова търси светли места. Щом види добре осветена стая, веднага влиза вътре. Тя обича и свободата. Като забележи, че прозорците на стаята са затворени, тя започва да се блъска в тях, но не може да излезе навън. И птицата, като влезе в стая със затворени прозорци, започва да се блъска в тях. Най-после, замаяна тя пада на земята.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Какво бихте писали върху темата: „Разлика между растителния, животинския и човешкия живот". Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измеренията, в които живеят. Растението живее в едноизмерния свят, животното живее в двуизмерния свят, а човек – в триизмерния свят. Обикновеният човек не може да разбере нищо от тая разлика, но ученият, философът ще разбере много нещо. Растенията се отличават от животните по степента на светлината, която възприемат и в която живеят. Простият, примитивният живот се отличава с малко светлина. Колкото по-висок става животът, колкото повече се увеличава знанието, толкова и светлината става по-голяма. Щом дойдете до човека, светлината му се увеличава, той е най-голяма свещ. Обаче, по отношение на ангела, светлината на човека е малка. И хората се отличават един от друг по степента на своята топлина, светлина и сила. Казвате, че бомбата е силна. Тя е силна, докато не е експлодирала. Щом избухне, тя губи силата си. Житното зърно, сравнено с бомбата, крие много по-голяма сила от най-тежката бомба. То извършва грамадна работа. И мисълта извършва по-голяма работа от най-тежката бомба. Даже най-малката мисъл превъзхожда ефекта на най-голямата бомба. Значи, човешките мисли са бомби от различна големина и с различен ефект. Всичко, което принася полза на човека, е малко; всичко, което причинява пакост и вреда, е голямо. Ако те удари голям камък или голям клон, непременно ще ти причини някаква пакост. Въпреки това, хората се стремят към велики работи. Те искат да заемат високо положение, да бъдат големи, красиви.
-Коя е естествената височина на човека? Ако е висок три метра, економично ли е? Колко метра плат му е нужно за дрехи? През каква врата трябва да минава. Колко ядене му е нужно на ден? Според мене, нормално е човек да бъде 165 см. висок. Значи, той е взел една единица от Слънцето, шест единици от любовта, т. е. от Венера и пет единици от Меркурий. Числото пет представя сърп //, с който може да се жъне. Това число всякога взима. Пригърнеш някого с ръката си, хванеш го – това е все Меркурий. Числото шест показва, че се намираш пред много пътища и се чудиш, кой път да хванеш. – Кой е правият път? – Пътят на най-малкия разход, на най-малкото съпротивление. Въпреки това, като придобие нещо, човек иска да има още по-голяма придобивка. Например, спечелиш един милион, искаш да имаш два милиона. Как ще носиш толкова много пари? Знай, че твое е това, което ти сам можеш да носиш. На него можеш да разчиташ. Не можеш да разчиташ на това, което драгите носят. То е чуждо. Как можеш да разчиташ на знанието, което се съдържа в сто-двеста тома? Ти не можеш да носиш това знание в главата си.
+Коя е естествената височина на човека? Ако е висок три метра, економично ли е? Колко метра плат му е нужно за дрехи? През каква врата трябва да минава. Колко ядене му е нужно на ден? Според мене, нормално е човек да бъде 165 см. висок. Значи, той е взел една единица от Слънцето, шест единици от любовта, т. е. от Венера и пет единици от Меркурий. Числото пет представя сърп //ВИЖ ТЕКСТ-ОРИГИНАЛ//, с който може да се жъне. Това число всякога взима. Пригърнеш някого с ръката си, хванеш го – това е все Меркурий. Числото шест показва, че се намираш пред много пътища и се чудиш, кой път да хванеш. – Кой е правият път? – Пътят на най-малкия разход, на най-малкото съпротивление. Въпреки това, като придобие нещо, човек иска да има още по-голяма придобивка. Например, спечелиш един милион, искаш да имаш два милиона. Как ще носиш толкова много пари? Знай, че твое е това, което ти сам можеш да носиш. На него можеш да разчиташ. Не можеш да разчиташ на това, което драгите носят. То е чуждо. Как можеш да разчиташ на знанието, което се съдържа в сто-двеста тома? Ти не можеш да носиш това знание в главата си.
-−
 ==  втора секция ==