Служене, почит и обич - Редакционна история

Донка в 19:21, 19 април 2011

2011-04-19T19:21:25Z

Станимир в 12:09, 21 декември 2008

2008-12-21T12:09:33Z

Показване на промените

Станимир в 09:16, 21 декември 2008

2008-12-21T09:16:21Z

Показване на промените

ArKelly в 20:17, 6 декември 2008

2008-12-06T20:17:01Z

Показване на промените

ArKelly в 20:13, 6 декември 2008

2008-12-06T20:13:38Z

Показване на промените

ArKelly в 19:45, 6 декември 2008

2008-12-06T19:45:29Z

ArKelly в 19:43, 6 декември 2008

2008-12-06T19:43:44Z

Показване на промените

ArKelly в 19:05, 6 декември 2008

2008-12-06T19:05:22Z

ArKelly в 20:14, 4 декември 2008

2008-12-04T20:14:24Z

ArKelly в 20:07, 4 декември 2008

2008-12-04T20:07:24Z

← По-стара версия		Версия от 19:21, 19 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Младежки окултен клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Служене, почит и обич]]

	== Служене, почит и обич ==		== Служене, почит и обич ==

@@ Ред 80: / Ред 80: @@
 слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.
-Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха с смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.
+Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха с смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата — низходящи и отрицателни.
 В новата култура времето доказва нещата, а в старата – парите. Запример, ако дадете пари някъде, в скоро време
@@ Ред 124: / Ред 124: @@
 Какви са пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в  това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсякъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога няма да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човек
-е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свет, почитта – към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползува от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичта.
+е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, човек влиза в третия път – в обичта. Значи, служенето има отношение към физическия свет, почитта — към духовния, а обичта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човек не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облечен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползува от почитта на окръжаващите. Как ще почитате човек, облечен със скъсани и нечисти дрехи? Той отдалеч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се облече с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да влезе в Божествения свят, да получи своето наследство — обичта.
 Задръжте в ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живе-
@@ Ред 142: / Ред 142: @@
 Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов. Силен човек е онзи, който има мъдрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.
-– Само Божията Любов дава смисъл на живота.
+— Само Божията Любов дава смисъл на живота.
 . Лекция от Учителя, държана на 30. август, 1929 г. София.—Изгрев.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление върху служенето.
-Тема за следния път: „Отношение между положителните и отрицателни сили в природата".
+Тема за следния път: „Отношение между положителните и отрицателни сили в природата“.
 Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Запример, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорете следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действуват в човешкия организъм.
-Сега, да се върнем към смисъла на думите „това, което трябва да бъде". Какво трябва да бъде човек? Първо, човек трябва да бъде форма, която, за да се развива правилно, трябва да има отношение към природата. Наистина, човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. Освен тия три важни отношения към природата, човeк има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човека към живитe сили на природата.
+Сега, да се върнем към смисъла на думите „това, което трябва да бъде“. Какво трябва да бъде човек? Първо, човек трябва да бъде форма, която, за да се развива правилно, трябва да има отношение към природата. Наистина, човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. Освен тия три важни отношения към природата, човeк има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човека към живитe сили на природата.
 И тъй, чрез мозъка си човeк определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете си той уравновесява тия отношения, а чрез стомаха си той ги реализира. Първата проява на човека във физическия свят е желанието му да яде. Значи, първо се проявява стомахът. За да се нахрани, той започва да мисли, да търси начин да си достави храната. Като достави храната си, чрез устата си той я изпраща в стомаха, дето се превръща в кашица. От стомаха храната отива в дробоветe, а оттам – в мозъка – динамото на човека, дето се набавя изразходваната енергия.

@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но в същност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.
-Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубилият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на Човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако <font color="red">самоубилият</font>  не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
+Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека <font color="red">самоубилият</font> се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по с вое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на Човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако <font color="red">самоубилият се</font>  не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
 И тъй. не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се преверне в смелост, а смелостта – в страх. Запример, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, драще го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.
-Един заяк се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат
+Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат
 да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще свърша с него, да се освободя от мъчнотиите. Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпките на заека, те веднага се скрили във водата и млъкнали. Заекът видял това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.
@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарят й пожелае. За да измъти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но в същност малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.
-Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубилият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на Човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубилият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
+Все ще се намери някой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човека, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубилият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на Човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако <font color="red">самоубилият</font>  не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил.
 И тъй. не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите
@@ Ред 88: / Ред 88: @@
 Следователно, ценни неща са само ония, които не се изменят, които и времето не заличава. Права мисъл е онази, която през всички времена и епохи различава доброто от злото. И Адам яде от дървото за познаване на доброто и злото, но преждевременно. След това, за да не яде от дървото на живота и да влоши положението си, Бог го изпъди от рая. Човек първо трябва да яде от дървото на живота, а после от дървото за познаване на доброто и на злото. Изпъждането на Адам и Ева от рая е процес, през който всеки човек трябва да мине. Ако майката и бащата не изпъдят детето от дома си и не го пратят на училище, то никога няма да стане учен човек. Докато е около майка си и баща си, детето постоянно ги прегръща и целува. Щом го изпратят на училище, то влиза в нови условия. Учителят поема детето
-и го поставя на строга дисциплина. Детето вижда, че тук няма прегръдки и целувки и започва да гледа сериозно на работата. Който влезе в училището, трябва да учи. Ако не учи, понякога учителят прилага магическата пръчица, с която и капелмайсторът си служи. Магическата пръчица е съществувала във всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с тефтерче. Днес учителят влиза в клас с тефтерче, в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Запример, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика.
+и го поставя на строга дисциплина. Детето вижда, че тук няма прегръдки и целувки и започва да гледа сериозно на работата. Който влезе в училището, трябва да учи. Ако не учи, понякога учителят прилага магическата пръчица, с която и капелмайсторът си служи. Магическата пръчица е съществувала във всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била във форма на обикновена пръчица, после се е заместила с плесница, след това – с <font color="red">тефтерче</font> . Днес учителят влиза в клас с <font color="red">тефтерче</font> , в което пише бележки върху успеха и поведението на ученика. Запример, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика.
 Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи. Който иска да живее добре на физическия свет, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система. Между дейността на стомашната и отделителна система в човека и разкаянието, през което той минава, има известно съотношение. Както стома-