Ани: Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2'' '''СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ''' …

2010-09-03T18:27:01Z

Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2'' '''СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ''' …

Нова страница

''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''

'''СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ'''

== КОКОШАТА КЪЛКА ==

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 390)

Търново. След съборните дни Учителя оставаше с няколко (''бел. състав. група'') братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.

== ПЕСТЕЛИВОСТТА ==

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 373)

Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние, младите, покрай тях помагахме. И ние се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителя присъстваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко. Погледа ме малко време и каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури й малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор, възразих на Учителя. Учителя си замина, но оттогава цял живот изучавам тоя занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас.

== ПОСЛУШАНИЕТО ==

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351)

Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение.

== ЦВЕТЯТА ==

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340)

Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечеря обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката му и се прибираше в своята. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителя: „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в 2 часа през нощта Учителя и братът поливат цветята.

Учителя чувства живота като едно велико цяло. Той чувства от какво има нужда и най-малкото същество. Той не е безучастен към страданията на малките братя, където и да са те.

== МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ ==

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 336)

Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори. Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувства се раздвоена, като че ли има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри". Тя чувства, че при туй положение, в което се намира, друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се показва Учителя и я запитва: „Какво ти е?" А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва прошепва: „Много съм зле, Учителю." А пък гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри". Учителя влиза и застава сред стаята строг, поглежда сестрата и казва: „Можеш ли да станеш?" Сестрата не може да мръдне, мисли, че умира. Учителя пак повтаря: „Можеш ли да станеш?" След това й дава една формула: „Като станете, ще казвате тази формула: "Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителя си тръгва, на вратата се поспира, поглежда строго сестрата и си отива. Сестрата си казва: „Ще опитам да стана." Сяда на леглото, спуска краката си. В тоя момент почувства, че нещо тежко, като желязна маска, пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки и казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките.

Тази сестра беше стенографката Паша Тодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана.

== ПИСАНО Е ==

(„Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 362)

През един от Търновските събори привечер приятелите видяли, че Учителя събира нещо от земята. Протичали се и те да помагат. Събрали от земята пръснати житни зрънца. Като ги събирали, Учителя казал: „Писано е да се не изгуби нищо!" Помълчал и добавил: „От Словото Божие." А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили каквото чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителя. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз – брат Борис.

И затова на мен се даде задачата, да се грижа за печатането на непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо.

Спомени за търновските събори - Редакционна история

Ани: Нова страница: ''Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2'' '''СПОМЕНИ ЗА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ''' …