http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&feed=atom&title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2 2026-05-06T14:09:37Z Редакционна история на страницата в ПорталУики MediaWiki 1.25.1 http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2&diff=22205&oldid=prev 2010-09-03T16:00:43Z

<p>Нова страница: &#039;&#039;<a href="/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_-_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2" title="Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2">Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2</a>&#039;&#039; == СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ ОТ С. ГОР…</p> <p><b>Нова страница</b></p><div>''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''<br /> <br /> == СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО ==<br /> <br /> Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам 60 км пеша до най-близката железопътна гара – в град Ямбол. Качих се на влака, който идваше от София. Какви бяха първите ми впечатления? Всички пътници бяха облечени с бели дрехи, в хор пееха „Братство, единство&quot; и пр. Като че ли влакът принадлежеше само на тия хора, които говореха на един език, пееха едни песни, с отношения братски и сестрински. Всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз, облечен в бял костюм. На всяка гара и спирка прииждаха все нови и нови хора, братя и сестри, облечени в бяло. Пътуването беше чудесно. Влакът даде знак за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли да й дам сакото си, да го запази от пушека на влака: „Аз ще го завия в тази покривка.&quot;<br /> <br /> На гара Търново аз си взех куфара и прибрах палтото от сестрата. Облякох се и тръгнах за града. След като бях изминал известно разстояние, спрях се и почнах да си проверявам багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портфейлът ми с парите липсва от джоба на сакото. Сърцето ми затупа силно. Претърсих няколко пъти, обаче – все същият резултат. В главата ми нахлуваха най-различни предположения и нека не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата – доброжелателка, да не би тя да го е прибрала. Най-трудно беше да я попитам. Не можеше съвестта ми да допусне, че тя би могла да бъде способна на това унизително деяние. Къде тогава е смисълът от нейното посещение на това свещено място – събора – и нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване?<br /> <br /> Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето смущение и тихичко ме запита:<br /> <br /> – Братко, какво има, загубил ли си нещо?<br /> <br /> – Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная.<br /> <br /> И докато се колебаех, дали да споделя съмнението си спрямо сестрата, той с висок глас извика:<br /> <br /> – Братя, има изгубено портмоне с пари, на един брат, потърсете го!<br /> <br /> А народ, навалица, навалица... Не се минаха обаче и пет минути – чу се напевен мъжки глас:<br /> <br /> – Намери се!<br /> Този глас продължаваше да се повтаря и приближаваше към нас, докато се срещнахме и ми го предаде. Като ми го подаваше, каза:<br /> <br /> – Брат, колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ – това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже малка да събере това, което щеше да ви се даде.</div>

Ани