http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?action=history&feed=atom&title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2 2026-05-06T03:44:11Z Редакционна история на страницата в ПорталУики MediaWiki 1.25.1 http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2&diff=22151&oldid=prev 2010-09-02T08:17:58Z

<p>Нова страница: &#039;&#039;<a href="/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_-_%D1%82%D0%BE%D0%BC_2" title="Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2">Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2</a>&#039;&#039; == СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ ==…</p> <p><b>Нова страница</b></p><div>''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''<br /> <br /> == СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ == <br /> <br /> Отидох на „Опълченска&quot; 66 при Учителя, който ми каза:<br /> <br /> - Ти, рекох, ще напуснеш университета. То, правото, не е там. <br /> <br /> Аз следвах право по това време. <br /> <br /> - Ще отидеш в Търново, на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш и ще обработваш братските имоти — лозя и ниви. А след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две братски къщи, които на първо време са достатъчни.<br /> <br /> Отговорих: <br /> <br /> - Учителю, аз съм готов да ида там, където ме изпратиш. Съгласен съм да замина за Търново още сега.<br /> <br /> Към края на септември 1920 г. бях на колибата в Търново. Тук заварих Учителя с около 50-60 души. Бяха останали след събора. Както разбрах после, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. <br /> <br /> Брат К. Иларионов ми предаде ключовете. Аз се настаних там като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня при тях, но когато валеше и през зимата много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно семейство. Когато паднаха дебели снегове, не излизах със седмици. Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда. <br /> <br /> Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем&quot;. Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече бях на колене и сълзите ми капеха. Ето вече 50-60 път повтарях същия куплет. „И молим ти се, Боже наш!&quot; Минаха се час, два, три, а бях все на колене — пеех и плачех. Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път, но това, което що описах, си остана единствено през целия ми живот.</div>

Ани