Донка: Нова страница: Други книги В царството на живата природа == Старото и новото човечество == ЕНВОЛЮЦИЯ И Е...

2011-10-30T16:40:30Z

Нова страница: Други книги В царството на живата природа == Старото и новото човечество == ЕНВОЛЮЦИЯ И Е...

Нова страница

[[Други книги]]

[[В царството на живата природа]]

== Старото и новото човечество ==

ЕНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ - МЕТОДИТЪ НЯ НОВИЯ животъ.
Въ природата сжществуватъ два велики процеси,, които взематъ участие въ всичките нейни действия. Единиятъ процесъ е насоченъ отъ центъра къмъ периферията и се нарича енволюция, а другиятъ е насоченъ отъ периферията къмъ центъра и се на¬рича еволюция. Това сж два обновляващи про¬цеси, подобни на процесите на кръвообръщението,. които ставатъ въ вс*Ьки организъмъ, т. е. на дви¬жението на човешката кръвь — отъ сърцето къмъ периферията, който се нарича артерияленъ, и отъ периферията къмъ сърцето, който се нарича вено- зенъ. Въ тия два процеса се събужда онази енер¬гия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появятъ известни разстройства или спънки въ тия процеси, вината не е у проце¬сите, а у сжществото, въ което ставатъ те и което не разбира значението на тия процеси. Яко допус- немъ* че известно човешко сжщество е обхванато отъ единъ неразуменъ животъ, който събужда у него неразумна лакомия, ще видимъ, че въ него ще се натрупатъ известни излишни вещества, които ще спънатъ процеса на неговата артериална кръвь, а тоя последниятъ, въ замена, ще спъне процеса на венозната кръвь. Тогава веднага ще се яви една вжтрешна диехармония, а като последица отъ нея ще нйстжпятъ условията за органическите болести^

ля
Ние можемъ да констатираме фактите, че артери¬алното течение не става правилно или че въ веноз¬ното има извЪстенъ застой, и да мислимъ, че това сж причините на появилата се дисхармзния, но въ сжщность причините се съдържатъ въ неразумното ядене, т. е. въ употребата на ония храни и вещес¬тва, които природата не е определила за организма на това сжщество. И вследствие на това именно, тя щ дава да разбере, че то е престжпило нейните основни закони и правилното движение и на пра¬вилната обмена на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съз¬нанието, да се позамисли и да се отклони отъ кри¬вия пжть, по който е тръгнало. Вие, напр., никога не можете да накарате едно живо сжщество, било то даже едно животно, което веднажъ е погълнало отрова и е имало повръщане назадъ, повторно да възпригме сжщата храна. Значи, животните въ туй отношение много по-лесно се възпитаватъ, откол-кото човекътъ.
Това, което е верно за човешкия организъмъ, сжщото е верно и за съвременните общества и на¬роди. И у техъ тия постоянни два процеса функци- ониратъ. Когато въ известно общество или въ из- вестенъ народъ се появяватъ известни аномалии, лзвестенъ упадъкъ или израждане на нравите, упа- дъкъ на обществения моралъ, на религиозните вер- аания, на човешката мисъль, отъ което се появя¬ватъ помрачението и развращението или, казано на наученъ езикъ, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората сж наслоили въ обществения или народния организъмъ. И една ана¬логия ще поясни мисъльта ни: не е виноватъ маши- «истътъ, който е каралъ машината, която, по причина

29
на несигурния пжть, е дерайлирала, а виноватъ е онзи„ който е построилъ пжтя така шаткаво; не сж вино- вати децата, които грЪшатъ, а виновати сж бащите и майките, ксито сж създали за техъ тия условия- Следователно, ние требва да се спремъ и да разгледаме отблизо, какво изискватъ тия процеси^ и ще се уверимъ, че ^роцесътъ на енволюцията изисква чиста кръвь, топло сърце, здрави дробове и енергиченъ мозъкъ или, казано на общественъ езикъ, чисти морални принципи, безкористенъ жи¬вотъ, самоотвержена любовь и светла мисъль. Това сж материали, които требва да легнатъ въ орга¬низма, за да може човешкиятъ духъ правилно да обновява своите органи, защото те изискватъ пос¬тоянна обнова въ работата, въ която се употребя- ватъ. АЙфОцесьтъ на еволюцията изисква честенъ трудъ и съзнателна работа, т. е. всеко нещо да се направи така, както требва, безъ никакви опущения- Яко членовете на едно общество биха се подчиня¬вали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много отъ съвременните стра-дания и несгоди на обществото биха се премахнали- Защото не е важно само да се констатира, че пж- тьтъ е разваленъ, но този пжть требва да се по¬прави, не е важно само да се констатира, че ма¬шината е развалена, но требва да се приготви тя за робота, сжщо така не е важно само да се кон- статиратъ неджзите въ обществото, но да се на- мерятъ начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се на¬мира въ упадъкъ, но требва да се намерятъ при¬чините на този упадъкъ и да се премахнатъ. Въ съвременната наука, която изучва болезнените съ¬стояния на човешкия организъмъ, сж изнамерени;

зи
известни лекарства, които като се дадагъ на бол¬ния, положението му не само не се подобрява, но са влошавз. Туйвлошзване се нарича криза. СлЪдъ всека такава криза, организмътъ се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Сле¬дователно, онзи, кзйто не разбира закова, ще каже, ме това лекарство е не уместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи въ това вло¬шаване. И право казва старата българска поговорка: „водата, до като не се размжти до дъното, не се обистря". Но именно коя вода —не застоялата, а те-чещата вода — докато тя не се разбърка до дъното .не се очиства. Следователно, ако ние отъ дъното на нашия животъ не извадимъ ония нечистотии, ко¬ито спъватъ неговото правилно развитие, то живо- тътъ ни нема да се обистри или, друго-яче казано, нема да се подобри.
Да обяснимъ по-точно нашата мисъль. Всички съвременни хигиенисти твърдягъ, че зданията, ко- мто се строятъ, требва да бждатъ хигиенични, т. е. да бждатъ направени отъ такива материали, които да не задържатъ влага, прозорците да бждатъ го¬леми, за да може да влиза по-вече светлина презъ техъ, и стаите да бждатъ обемисти, за да съдър- жатъ по-вече въздухъ. При това, те поддържатъ, че прозорците требва да бждатъ обърнати къмъ из- токъ, къмъ югъ и къмъ западъ, и предъ всека кж- ща да има градинка, насадена съ цветя и съ дръв¬чета. Това сж, споредъ техъ, най-здразословните жилища1). Да допуснемъ че една кжща е направена тю всичките тия правила, но сжществото, което жи¬
1) Я споредъ насъ, най-здравословнитЪ жилища сж -още ония, които сж направени отъ дървета, а лодиръ тЪхъ «датъ направените отъ тухли, и най-сетнк, каменните здания.

31
вее въ нея, по причина на немарението си, забравя да отваря често прозорците й. И слЪдъ като то е живяло дълго вр^ме въ такава хигиенична кжща, най-сетне отъ покварения въздухъ ще почне да се чувствува въ особено неразположение на духа и да мисли, че въ тая кжща се е загнездилъ некакъвъ
зълъ гений. Този зълъ гений е самиятъ той. И ка-

кво бихме му препоржчали тогава? — Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чистъ въз¬духъ отъ вънка и да станатъ тия две течения: ен- волюционното или артериалното отвънка на вжтре и еволюционното или венозно—отвжтре навънка". При тази обмена казаното сжщество ще почувствува, че става известно подобрение. Това подразбира българ¬ската поговорка, че като са размжти водата, т. е. като е станало това движение отвънъ на вжтре и обратно, водата се избистрила. И ние ще кажемъ на съвре¬менните религиозни общества, че техните прозорци отъ векове сж седели затворени, и този зълъ ге¬ний, който ги измжчва, сж те самите. Следователно, ние имъ препоржчваме простия процесъ; да отво- рятъ всичките си прозорци и вратата си, за да на-влезе чистиятъ въздухъ и съ него заедно да про¬никне чистата божествена светлина. Требва да се премахнатъ всичките зацапани прозорци, всичко да <6жде толкова чисто и ясно, че като погледне чо¬векъ отвжтре, да види всичко добре, безъ никаква измама. Така говори природата: на умните и до¬брите— благословение, миръ, и радость, а на глу¬павите и своенравните — страдания, сиромашия и лишения. Защо? Защото последните не пропущатъ чистия въздухъ и чистата светлина, която заобикаля жилищата имъ.
Но това е общо казано. Това сж общи прин¬

32
ципи, прогласени отъ хиляди години, но не сж още конкретизирани и приложени въ тяхната естествена форма. Отъ хиляди години всички общества и на-роди страдатъ. Цялата земя е покрита само съ гро-бища, времето е затрило редъ отъ народи, има хи-ляди запустели и съсипани градове, които сж при- знакъ на неразумния човешки животъ. Съвремен-ните общества, въ замина, градятъ други градове, които, ако не изм*Ънятъ живота си, очаква сжщата участь. Некои ще кажатъ, че такъва е участьта на човечеството — не, такъва е участьта на всички ония стари народи, които не сж разбрали още този ве- ликъ божественъ законъ. Я новото човечество, ко¬ето е вече почерпило опитностьта отъ миналото, повдига вече своя гласъ, формулира своята права мисъл ь, изказва своето здраво слово и конкрети-зира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. Я първата фор-мула е, че всички хора требва да чувствуватъ, че сж близки едни на други и че те сж необходими части отъ едно цело, като органи на единъ общъ организъмъ, който еднакво има нужда както отъ най-малките, тека и отъ най-големите; че и едните и другите въ даденъ моментъ извършватъ велики работи за тоя организъмъ. Втората формула е: смъртьта на едного е смърть на всички, и животътъ на едного е животъ на всички. Яко майката е здрава, то ще бжде здрава и дъщеря й; ако бащата е здравъ, то ще бжде здравъ и синъ му; ако майката е умна, то ще бжде умна и дъщеря й; ако бащата 6 характеренъ, то ще бжде характеренъ и синъ му; ако майката е съ сърце^ то и дъщеря й ще има сжщото; ако бащата има доблесть, то и синътъ ще има такъва. Този законъ гласи: отъ доброто добро

33
излиза; и отъ любовьта любовь излиза; отъ прав¬дата правда излиза; отъ мждростьта знание се при¬добива, а отъ истината — благополучие. Тогава ако религията е въ упадъкъ, ние разбираме, че нейния въздухъ е покваренъ, и дъното й е наслоено съ грамадни утайки. И тогава ние казваме: размжтете водата си, отворете прозорците си, и наместо смърть, ще дойде животъ за васъ. Когато ви се казва ис¬тината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограж¬дайте сърцата си съ крепости, а ги заобиколете съ градини отъ цветя и съ най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Тамъ, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли об¬що право ? Това сж продукти на старото човечество, а последиците отъ техъ — разрушените имъ гра¬дове и всичките гробове — това сж документи, които показватъ, че природата не прощава на онези, ко¬ито престжпватъ законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всЬко сжщество требва да се даде неговото место и подходната му работа; всеко сжщество требва да има хигиенична кжща, здраво тело, чисто сърце, светълъ умъ, благо¬родна душа и крепъкъ и възвишенъ духъ. Нема нужда, казва новото, човечество, да плачемъ н& гро¬бовете на умрелите, но да вземемъ поука отъ тех- ната смърть, понеже те казватъ: „ние умрехме, по причина че не живехме съобразно по закона на природата; нашите градове, нашите идеали се раз-рушиха, по причина на нашия нетрезвенъ животъ, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете при-
3

34
меръ отъ насъ, и не плачете, но живейте разумно". Новото човечество казва: братъ брата си требва да обича; домъ дома да обича; общество общес¬твото да обича; народъ народите да обича; а всич¬ки народи целокупно да обичатъ човечеството, ко¬ето е техниятъ старъ баща.
Съвременните неджзи на обществото нема да се изцерятъ съ мазане съ мехлеми — това е единъ старъ методъ. Новото човечество казва: всека рана требва да се изложи на слънчевата светлина, чо- вешкиятъ умъ треба да се изложи на божията свет¬лина, човешкото сърце — на божията любовь, а живота — на живата природа. Не е ученъ онзи, който само чертае на книга своите проекти, но ученъ е оня, който ги прилага; не е художникъ само онзи, / който рисува своите картини съ разнн плодове на^ книга, но истински художникъ е оня, който ум:Ь^ същевременно и да ги произведе. Треба да усво- имъ простия методъ за обновяването на обществото. Лко жадниятъ седи съ дни при водата и философ- ствува, дали да пие отъ нея или не, какъвъ резул- татъ ще произведе тя въ него, каква полза може да придобие? Яко тладниятъ, който седи при добре сложената трапеза, и научно раглежда храната и я анализира, безъ да я вкусва, каква полза може да придобие ? Очевидно е, че водата и храната треба да се възприематъ. Следователно, малкиятъ опитъ струва по-вече отъ старите теории, че „чо¬векъ е грешенъ и въ грехъ го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактъ, че майката 'на е живела съобразно съ
векъ се е родилъ хилавъ и неспособенъ за каква
и да е мисъль, кой е виноватъ за това? Три поло-
затова тя въ грехъ го

35
жения има: или природата, която е*създала нещата Първоначално, или майката, която ги създава сега, етли самъ той, който се проявява въ даден^й мо- з^ентъ. Но всичките данни на съвременната наука показватъ,че въ природата нЬма никакви упущения: упущенията произтичатъ отъ сжществата, които жи- аеятъ въ нея. Яко майка ви ви е родила здравъ, читавъ и интелигентенъ, а некое друго сжщество отвънка ви стовари некои удари по главата и раз¬строи вашия мозъкъ, а следъ това започнатъ всички анормални проявления, кой е причината? Причината е въчшнля удзръ на това сжщество. Яко ония сж- щества въ единъ домъ, които сж живели въ миръ, спокойствие и обща любовь, сж били здрави и чи¬тави, а некое сжщество, отъ побуждение на кори- сголюбие или умраза, запали и изгори кжщата имъ и ги лиши отъ всичката складирана храна, облекло м пр., и следъ туй дойдатъ всичките нещастия вър- ху тоя домъ (болесть, страдания и смърть), кой е ^виновенъ: природата, те или онова сжщество, което е запалило кжщата имъ? Разбира се, последното. Л съвременното общество е пълно съ хора, които чупятъ глазите на своите ближни и палятъ домо¬вете на своите близки. Защо? — Защото тия хора не разбиратъ %смисъла на живота. Въ единъ народъ кои сж по-силните оржжия: пушките и топовет4 ли, лли да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои сж по-сил- «ите крепости: да има богати търговци, които да разполагатъ съ големи капитали, или да има бла¬городни учители и свещеници ? Нема съмнение, че силата и якостьта на единъ народъ се съ¬стои въ живите морални принципи, проя¬

36
вени въ всичките области на неговия битъ*. Тия принципи требва да бждатъ еднакво приложени* както въ църквата, тъй и въ училището, въ обще¬ството, въ политиката и пр. Те сж методите на но¬вия животъ. Всички хора треба да бждатъ честни, справедливи, умни и добри. Честностьта ще създаде гръбнака на човешкия характеръ, справедливостьта* — неговата сила, умътъ — направлението му, а до^ бротата ще създаде неговия капиталъ.

← По-стара версия		Версия от 11:50, 6 ноември 2011
Ред 4:		Ред 4:

	== Старото и новото човечество ==		== Старото и новото човечество ==
		+
		+	[https://sites.google.com/site/uikibiblioteka2/staroto-i-novoto-covecestvo оригинал за изтегляне]
		+
		+	[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6MmM2N2I2MTQwOTYxMmFlNA оригинал за четене онлаин]

	ЕНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ - МЕТОДИТЪ НЯ НОВИЯ животъ.		ЕНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ - МЕТОДИТЪ НЯ НОВИЯ животъ.

Старото и новото човечество - Редакционна история

Донка: /* Старото и новото човечество */

Донка: /* Старото и новото човечество */

Донка: Нова страница: Други книги В царството на живата природа == Старото и новото човечество == ЕНВОЛЮЦИЯ И Е...