Съвети и наставления за Учениците - Редакционна история

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

2011-03-15T14:03:39Z

‎Съвети и наставления за Учениците

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

2011-03-15T13:59:00Z

‎Съвети и наставления за Учениците

Показване на промените

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

2011-03-15T13:24:29Z

‎Съвети и наставления за Учениците

Показване на промените

Mvm: /* Съвети и наставления за Учениците */

2011-03-15T13:00:36Z

‎Съвети и наставления за Учениците

Донка: /* Съвети и наставления за Учениците */

2011-03-05T11:10:42Z

‎Съвети и наставления за Учениците

Показване на промените

Донка: Нова страница: Съборно слово 1922 Аз съм истинската лоза == Съвети и наставления за Учениците ==

2011-03-05T11:06:15Z

Нова страница: Съборно слово 1922 Аз съм истинската лоза == Съвети и наставления за Учениците ==

Нова страница

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Съвети и наставления за Учениците ==

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Сега, когато попитат свещениците, те казват, че Христос няма още да дойде. Според тях още триста години остават, а след тях още триста години ще измислят, защото който има да плаща, просрочва постоянно падежите. Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце! Не се поддавайте, регулирайте двете течения на своето съзнание! Аз ги наричам черния и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец – белия слушайте! Черният има черни мустачки, черни вежди, носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън той има маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода, думите му са претеглени, без дефект, но са като ножа на гилотината – влезеш ли под него, главата ти отива. Като върви, хората казват: „Колко е спретнат, красив, но ноктите му...“ Каква е душата на този младоженец се познава по ноктите му. Аз следя и млади, и стари: и в тази Окултна школа трябва да ви се покаже как двамата младоженци раздвояват погледа у човека, за да се научите какво нещо е раздвояването. Те двамата идват и се борят в очите на човека: единият и другият се раздвояват в погледа му и се явяват два вида светлинни лъча. Аз ги наричам черен и бял лъч. Черният лъч пада надолу и тогава човекът, който разговаря с теб, все надолу гледа – раздвоен е. Погледът на очите трябва да се бори, докато светлината му стане еднаква, без никакво раздвояване. Аз наричам това раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме под това – тук пак работи същият полярен принцип.
-За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.
+За в бъдеще Господ ще ви се изяви. От това гледище на съзнанието Бог и сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме такова съзнание. В този момент, ако имаме воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в това ново положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и на един месец. Може да се върнете у дома си възродени, да снемете всичкия си товар. Аз вчера направих опит с една сестра, която сега е между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам ѝ: „Нали вярваш в Бога, кажи на тази болест, че си мобилизирана, и трябва да те остави. В Природата няма болести. Понеже отиваш да служиш на Бога, а в Бога има пълна хармония и в Него всичко изведнъж става, отречи болестта и направи един опит. Постави волята си в действие!“ От тази болест сестрата беше отпаднала духом, но когато ѝ казах тези думи (казах ѝ и други думи, които пред вас премълчавам) и излязох, тя се изправи вече на краката си и болестта отстъпи. И на вас казвам, че сега всичко можем! Бог, който живее в нас, всичко може. Понеже ние живеем в Него, всичко можем чрез Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим! И все още някой си казва: „Чакай, чакай, недей, още си млад!“ – Не, речено и сторено, никакво чакане! Аз бих желал сега с вас да направя един опит, но трябва всички да се освободите: един вярва в баща си, друг – в България, трети – в държавата, в поповете и т.н. На всички вярата трябва да е в Бога на Любовта, който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко на направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“ Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си, но после се разколебават. Често за пет-десет минути запазват това състояние, но после пак го изгубват. Речено-сторено: това състояние да бъде постоянно! Разбира се, когато дойде това състояние, няма да излезем извън себе си, а то ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може.
 Сега вие, последните, защо останахте след всички на събора? Какво очаквате – последно благословение ли? Какво е това последно благословение? Аз последно благословение не давам, но ви питам: сега вие готови ли сте да възприемете цялата Божия Любов? Някои ще кажат: „Можем малко, Господи.“ – Не, всичко или нищо! Цялата Божия Любов ще възприемем в себе си и ще разберем Господа така, както Той ни разбира. Когато Христос изведе своите ученици на гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл – и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре е отишъл, но това нагоре не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително – сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види. Сега от това, за което ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, намирате се в недоразумение. Това е настроението на вашето съзнание, което още не е засегнато. Съжденията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха половин тон по-ниско, а мъжете – половин тон по-високо. Дисонанс имаше в днешното изпълнение на песента Благославяй, душе моя, Господа. Не трябва да се слива това Благославяй...
 Трябва Чистота, Чистота, абсолютна Чистота!
 Това е първото нещо:
@@ Ред 56: / Ред 58: @@
 Абсолютна вътрешна Светлина!
 Абсолютна вътрешна Свобода!
 Бъдете свободни от всякакви подозрения, от съмнения и кажете: „Заради Господа съм свободен, заради Господа за мен всички въпроси са решени.“ Най-трудното положение е това.
 Нали Христос едно време тук е говорил? Думите Му са тук затворени – в Евангелието. Ако сега го отворя, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя само да се отвори, няма да го отварям аз.
 Учителя държи леко Евангелието и то се отваря на страница, от която той прочита: Истина, истина ви казвам, че вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се зарадва. Но скръбта ви ще се замени с радост.
 Амин! Един пример има, подходящ за вас: отшелникът светия, когато ходил на Небето, видял, че само един камък не стига на зданието...
 Учителя повторно отваря Евангелието и отново се пада горният стих. Един брат пожелава сам да направи същото и отваря на Откровение 40: 1: И видях: ето Агнецът стоеше на планината Сион и с Него сто и четиридесет и четири тисящи, които имаха името на Неговия Отец, написано на челата си. Братът повторно отваря на Послание до римляните 13-а глава, а след това – за трети път – на Евангелие от Йоана: Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец Ми е в Мене.
-септември, неделя
+-ти септември, неделя
-−
-−

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.
-Лука 18: 17
+Лука 18:17
 Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го правите без Любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и вместо да оре цял ден, плаче, нищо няма да свърши. Може да си закъснял за нивата, но тя плач не иска, а иска оран. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде време да жънете, плач също не е нужен. Когато стигнат до ядене, хората пак плачат. Плач им трябва само когато перат, когато се мият, когато са жални, когато се разкайват. Но когато човек дойде да работи за Бога, тези сълзи трябва да се сложат на друго място. И така, вложете в себе си онова дълбоко убеждение и желание да имате една голяма опитност през тази година – най-малко Духът Божий да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа, тъй както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще остане от вашето злорадство и злонамереност. Всички лошавини ще изчезнат и в душата ви ще остане само нещо свещено и благородно. Така ще бъде, ако ви срещне Христос! Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откакто е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били само с болести. Здраве може да имате и днес, но тогава ще имате едно здраве с разширение.
 Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва! Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже нещо, у вас да няма никакво съмнение! Ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата: когато ви кажа, че ще станете добри – да станете такива. Като ви кажа, че ще имате знания, че ще станете богати – моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: „Първо трябва да го видим“, вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Когато дойда при вас, аз няма да ви изкушавам и да ви питам готови ли сте да служите на Христа. Малкото пиле, когато се роди, никога не пита квачката как трябва да рови и да търси храната си. То веднага добива знание и започва да си намира храна – никакви уроци не му се дават. И когато ние станем такива Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем как да направим нещата веднага. Аз бих желал да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, който се ражда, и да кажете: „Ако аз съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?“ Изпречи се една мъчнотия – какво трябва да правите? Имате да плащате: ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Така направи и Петър – поискаха му данък и той си плати. Христос хляб и хамбари с жито нямаше, но когато дойде време да нагости гостите, Той благослови и оттук-оттам всичко намери. Идва някой гладен при вас: вие трябва да се запитате, ако Христос е на ваше място, как ще постъпи.